logo-right

Най-новите изменения в извънредното законодателство

09.04.2020

По-малко от 20 дни след приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение („Закона“), се наложи да бъдат коригирани някои негови неясни текстове и да бъдат изменени други разпоредби, които се оказаха неприемливи за обществото и бизнеса. Сякаш бе чут частично гласът на иновативната част от нашето общество и за пръв път бяха допуснати някои законови текстове, които са насочени в прогресивна посока към адаптиране на правоприлагането към развиващата се дигитализация на редица обществени процеси.

1. Отмяна на съдебната ваканция и провеждане на заседания от разстояние
След като с цел превенция на разпространението на Covid-19, беше насърчено обществото да извършва ефективно надомна работа (home office), и вместо физически да се среща, бизнесът започна радикално да използва всякакъв вид и формат видео конферентни разговори, такава възможност бе законно предвидена и за държавните органи и съда.
След обнародването на Закона, се допуска провеждане от разстояние на заседания на държавни и местни органи, съвети, комитети, комисии и др. Това е много разумно изменение, тъй като заседанията от разстояние ще се провеждат при спазване на законовите изисквания за кворум и лично гласуване, без да се нарушават правата на заинтересованите страни.
Засега, до отмяната на извънредното положение се дава възможност и откритите съдебни заседания, включително заседанията на Комисията за защита на конкуренцията, да се провеждат от разстояние. Отделно, на страните и другите участници се осигурява пряко и виртуално участие в заседанията.
За всички привърженици на електронното правителство остава надеждата, че тази дългоочаквана стъпка в правилната посока ще покаже и на най-големите критици на дигитализацията очевадните ѝ ползи, дори в традиционно консервативните системи на съда и административните органи с правораздавателни функции и ще бъде достатъчно основание за промяна на българското законодателство в тази посока и след отмяната на извънредното положение.
Апропо, бихме могли да посочим този законов текст като едно от малкото хубави и градивни неща, случили се до момента като последица от тази кризисна ситуация.
2. Спиране на сроковете
Първата редакция на закона, по един абсолютен начин, предвиждаше спирането на редица срокове, което на свой ред неминуемо щеше да доведе до блокиране на правораздаването и административните дейности. Същевременно, както беше обърнато внимание в т. 1 по-горе, съществуват и адекватни на ситуацията начини за разглеждане на дела и придвижване на административни процедури, без риск за здравето на ангажираните с този процес или негативно отражение върху конституционно гарантираните права на гражданите да получат правосъдие, и то навременно такова. Измененията в закона явно целят прецизно да се преразгледа този подход, поради което бяха направени следните корекции:
В процесуалните срокове:
Остава принципът, заложен в първата редакция на Закона, а именно, че по време на извънредното положение, процесуалните срокове спират да текат само за страните. Измененията на закона са насочени в посока въвеждане на изключения от този принцип. За целта е прието Приложение към Закона (към чл. 3, т. 1), което детайлно разписва производствата, в които сроковете не спират да текат по време на извънредното положение и за страните. Сред тези срокове са включени 21 вида наказателни, 7 вида граждански и търговски, както и 16 вида административни дела.
Основната цел на това изменение е очевидно да не се забави правораздаването, освен ако това не се налага поради обективна невъзможност на страните. Логично и справедливо е отлагането на производства и спирането на процесуални срокове да се допуска само при невъзможност на конкретните страни да участват и да защитят правата си, а не по принцип. Обратното би довело до възможност за злоупотреба с право и съответно до увреждане на правата на изправната страна, което най-малкото не е справедливо.
По отношение на давностните срокове:
Законът изрично предвижда, че давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти, спират да текат. Логично е, в ситуация на ограничена възможност за придвижване между населени места, лимитиран достъп до финансовата система и икономическа среда, която затруднява изпълнението на всяко парично задължение, давностните срокове да бъдат временно спрени, така че да се даде възможност на добросъвестните субекти да упражнят, при първа възможност след преминаване на ситуацията, своите законни права.
Отново, вероятно с цел да не бъде блокиран административният процес, отпада първоначално въведената разпоредба, че в периода на извънредно положение не текат сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства (с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове).
Специално подчертаваме, че възобновяването на сроковете, чието спиране отпада по силата на последните изменения, е считано от изтичането на 7-дневен срок от обнародването на Закона. Тази разпоредба цели да даде възможност за известна предвидимост на гражданите и държавните органи в тази динамични от нормотворческа гледна точка среда, към която всички следва иначе светкавично да се адаптират.
Друга широко обсъждана преди появата на вируса правна уредба, беше тази в областта на мерките срещу изпиране на пари. Своеобразна ваканция се предвиди и в тази област, като по силата на нов чл. 24 е предвидено спиране на сроковете за изготвяне на вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпиране на пари от задължените лица, съответно за привеждането им в съответствие със законовите изисквания. И докато в другите текстове, насочени към либерализация на режима, има известна логика и тя е свързана с влошената верига на доставки, ограниченията в придвижване на гражданите и лимитирания достъп до финансов ресурс, това изменение някак остава лишено от солидна обосновка. Логиката сякаш по-скоро подкрепя схващането, че точно в този период бизнесът може да насочи целия си потенциал към по-добра вътрешна организация на дейността и корекция на вътрешните процеси. Необходимо, в тази връзка, е съответно разписването на липсващи правила и процедури, които, в иначе забързаното ежедневие, са били пренебрегвани за сметка на други неотложни текущи задачи, които при свиването на търговския оборот, вероятно сега не са така динамични.
3. Изключения от удължаването на сроковете
Предходната редакция на Закона не предвиждаше изрично спирането на обществени поръчки, но чрез удължаване на редица срокове „до един месец след отмяна на извънредното положение“, на практика преграждаше пътя им за по-нататъшното развитие. 
Във време на настъпваща криза, обществените поръчки са един възможен механизъм за финансиране от страна на държавата. Логично, след намирането на решение за навременна и без риск от разрастване на епидемията реализация (от разстояние) на административните дейности, съпътстващи тези поръчки, бяха отменени и ограниченията за нормалното им развитие. За целта отпадна удължаването с един месец от отмяна на извънредното положение, на сроковете по производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за защита на конкуренцията, както и сроковете по някои други производства, изрично изброени в новата ал. 2 на чл. 4 от Закона. Заради спецификата на законодателството, регулиращо обществените поръчки, концесиите и пр., е изрично записано, че това правило се прилага и когато процедурите са осъществявани въз основа на подзаконов нормативен акт, приет в изпълнение на релевантните закони.
И тази промяна се прилага, считано от изтичането на 7-дневен срок от обнародването на Закона.
4. Без последици от забава при неплащане на кредитите
Един от най-спорните текстове на първата редакция на Закона беше свързан с вездесъщото и всеобщо премахване на санкциите за забава (лихви и неустойки), през времето на извънредно положение. Това, разбира се, може да има само един ефект, и той е пълна деморализация както на неможещите, така и на нежелаещите длъжници, по каквато и да било причина, да платят своите задължения. Тоест, всеки, който по една или друга причина би желал да отложи свое плащане, можеше да го направи без каквато и да било последица за това. Логично, възникна въпросът защо, ако тази разпоредба цели да облекчи българските граждани, изпаднали в затруднено положение поради икономически или здравословни причини, с нея се освобождават от всякаква отговорност и онези, които не само не са затруднени, а и са директно готови да увредят чужди интереси и така сами да допринесат за влошаване на икономическата среда.
Липсата на ясен отговор на тези резонни въпроси допринесе за най-есенциалното изменение на закона, а именно това в чл. 6. След промяната се стесни значително кръгът от частноправни субекти, които могат да се ползват от изключението (за прилагането на неблагоприятните последици в случай на забава за изпълнение на парични задължения). Освен във връзка с кръга от лица, разпоредбата беше стеснена и по отношение на кръга от частноправни сделки. Така се прие, че в периода на извънредно положение няма да се прилагат правните последици за забава по отношение на длъжниците по договори за финансиране. Съответно, при неизпълнение на парично задължение, произтичащо от договори за кредит или друга форма на финансиране, включително лизинг, факторинг, форфетинг и други, които са предоставени от банки и други финансови институции по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, няма да се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо, едностранното разваляне на договор поради неизпълнение не е възможно, както и изземването на вещи. Нормата обхваща и случаите, при които тези парични вземания са придобити от други банки или финансови институции или трети лица.
С тази промяна законодателят прехвърли тежестта върху най-здравата част от икономиката – банковата система, която ще следва да понесе удара през периода на извънредното положение.
5. Държавата поема и част от осигурителните вноски по схемата „60/40“
В дните след приемане на „схемата за подпомагане 60/40“ бизнесът, на база транспарентни изчисления, показа на държавата, че не може да си позволи да приеме предложението ѝ за тази форма на подкрепа. Причината бе обоснована не като липса на желание, а по-скоро с логичния аргумент, че при преустановяването на всякаква дейност (при най-засегнатите предприятия), липсват и средствата, нужни за съфинансиране на прилягащата се на бизнеса част от възнагражденията, данъка и осигуровките на работниците. Така, под 8% от имащите право се възползваха от мярката след стартирането ѝ. Вероятно, това не бяха и най-нуждаещите се дружества, защото те с математически изчисления доказаха, че не разполагат със средствата, нужни за да покажат солидарност с държавата, и да запазят от масови съкращения най-значимия си ресурс – своите работници. За няколко дни очакваното се случи, и последваха над 30 000 новозаписани на „трудовата борса“, което на свой ред допълнително натовари социалната система. Вместо държавата да сподели тежестта от плащането на обезщетения за безработица с бизнеса, като изплати на предприятията, спрели изцяло или частично дейност, стимулираща по размер и справедлива държавна помощ, тя ограничи размера на подкрепата си до под 18 % от дължимото от работодателите, според някои изчисления.
Така, логичното се случи и с изменението в Закона държавата прие да поеме и част от осигурителните вноски за работниците в предприятия, които са кандидатствали и са одобрени по тази мярка. По-конкретно, държавата ще превежда не само 60% от осигурителния доход на всеки работник, за когото се иска компенсация, но и 60 % от осигурителните вноски, които са за сметка на работодателя.
Допълнително е предвидено изменението да има обратно действие, т.е. считано от началото на обявеното извънредно положение, но крайният срок на помощта за сега остава непроменен - за не повече от 3 месеца, от 13.03.2020 г.
6. Размер на несеквестируемия доход и други приети изменения
Несеквестируем доход
От дълго време беше необходимо да бъде съобразен размерът на несеквестируемия доход с измененията в цената на живота в страната, особено след като това беше направено на няколко пъти в последните години с размера на минималната работна заплата, която на свой ред би следвало да отразява прага на социално съществуване. Така, със Закона се въвежда промяна в ДОПК, касаеща несеквестируемия трудов доход и той е увеличен от 250 лв. на 610 лв.
Договорите за наем с държавата
Тъй като бизнесът осъзна необходимостта от предоговаряне на условията по сключените договори за наем на търговски обекти, засегнати от извънредното положение, Законът отрази тази възможност и в правоотношенията, в които от едната страна стои държавата като наемодател. По-конкретно, дадена е възможност на правителството, министрите, както и други органи на изпълнителната власт и общинските съвети да издават заповеди за намаляване на вноските за наем или ползване, както и пълното и частичното освобождаване от тях за физически или юридически лица - наематели или ползватели на имоти – държавна или общинска собственост, които са прекратили трудовата или преустановили търговската си дейност, вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение. Предвидените условия за прилагането на тази мярка отразяват спецификите на ситуацията и представляват генерално добра основа за преразглеждането и на тези отношения, които също могат да бъдат значително засегнати.
Връщане на предплата от туроператорите
Не на последно място е регламентирана и обезщетителна процедура, касаеща отменени пътувания.
Въпрос, в който баланс на интересите си търси най-засегнатият сектор от икономиката – туризмът, и онези граждани, направили резервации преди началото на кризисната ситуация и очакващи да получат обратно средствата, вложени в резервации, които няма да имат обективна възможност да използват.
Предвидени са две алтернативни възможности – туроператорът, чието организирано пътуване е било отменено поради извънредното положение, да предложи ваучер на потребителя за заплатената сума, е едната възможност. Втората предвижда, ако потребителят откаже приемането на ваучер, туроператорът да възстанови всички постъпили от страна на потребителя плащания по отмененото пътуване в срок от 1 месец, считано от датата на отмяна на извънредното положение. Тук остава въпросът, дали няма да последват масови фалити в сектора на туроператорските фирми и множество потребители да бъдат лишени от възможността да получат обратно платените от тях суми. За избягването на подобни нежелани последици, следва може би и да бъде осъществяван по-строг контрол и да бъдат възпрени онези фирми, които ще прибегнат до злоупотреба с право и ще „симулират“ фалит, за да предотвратят връщането на дължими суми на потребителите. Онова, което могат на този етап да направят онези, които чакат да им бъдат възстановени суми, е да поддържат постоянен контакт с фирмите длъжници, и включително да бъдат максимално подготвени да търсят правата си по съдебен ред при неблагоприятно развитие на ситуацията.
 
Горното предоставя обща информация, свързана с приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като не е изчерпателно и служи за ориентир при тълкуване на новостите към 8 април 2020.
За повече информация и отговори на конкретни въпроси, свързани с Вашата бизнес дейност, можете да се свържете с нас на: lawyers@penkov-markov.eu.
 
Екипът на „Пенков, Марков и партньори“