logo-right

Започва ли електронното управление и правосъдие?

14.04.2020

През изминалите дни, в условията на извънредното положение, Европейският парламент, Правителството, Висшият съдебен съвет, а дори някои общински съвети успяха да организират и проведат т.нар. „дистанционни заседания“. 

На 06.04.2020 г. бяха приети съществени промени в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13.03.2020 г.  („ЗМДВИП“/„Законът“). Сред тях е новият дългоочакван от бизнеса чл. 6а, който дава възможност на различни органи както на съдебната и изпълнителната власт, така и на органите на местното самоуправление, и в частност общинските съвети, да провеждат заседанията си от разстояние. 

Новата уредба има за цел да официално да присъедини всички държавни структури към практически наложения начин на работа в обществените отношения. Логично е че след като на практика голяма част от бизнеса успя бързо да премине в работа на електронен режим, то и държавните структури да последват примера, за да се постигне синергия на оборота.
 
Заседания на държавните органи
Решенията, които държавните органи ще могат да взимат от разстояние, трябва да бъдат съобразени със специалните законови разпоредби и изисквания. Освен задължителния кворум и лично гласуване, в много случаи ще трябва да се осигури възможност за участие и на заинтересованите лица. В противен случай, взетите решения на общо основание ще бъдат незаконосъобразни, поради неспазване на процедурните правила и изисквания към тях. 
С цел максимално да обхване всички житейски хипотези, законодателят е предвидил и възможността за вземане на неприсъствени решения. Споменатата възможност, обаче, не е нещо ново и не трябва да се тълкува като алтернатива за държавните органи за уреждане на въпроси по време на извънредното положение. Тоест, всяко неприсъствено взето решение трябва да съответства на всички материални правила и процедури, предвидени в закон или друг нормативен акт, за да бъде юридически валидно и да произведе своите правни последици. В противен случай, неприсъствено приетият акт, ще бъде незаконосъобразен.
 
Съдебни заседания 
Алинея 2 на чл. 6а регламентира възможността за провеждане от разстояние на съдебни заседания и на заседанията на Комисията за защита на конкуренцията, както и вменява задължения на съответните административни ръководители в тази връзка. Изглежда най-трудната задача ще имат съдилищата, които следва да организират и контролират дистанционните заседания при строго съблюдаване правата на страните, както и съдопроизводствените принципи. Условията в които се провеждат заседанията трябва да дават на страните равни възможности да представят или запознаят с фактите по делото, да им гарантира състезателност, както и да осигурява еднакви възможности за реакция в хода на заседанието от разстояние. Това означава, че съдът трябва осигури необходимите технически средства и/или софтуер за пряко и виртуално участие на страните, както и при необходимост да окаже всякакво друго съдействие. Въпреки че Законът не посочва изрично това, дистанционните заседания трябва да отразяват обикновено случващото се в съдебната зала като отговорността за тяхното техническо реализиране би следвало да бъде носена от административните ръководители на съдилищата. Същите изисквания трябва да бъдат съблюдавани и от Комисията за защита на конкуренцията.
Непосредствено преди законодателят да приеме възможността за дистанционно провеждане на заседания по съдебни и административни производства, съдийската колегия на ВСС прие решение от 07.04.2020 г. според което вече могат да се образуват в дела входираните книжа, иницииращи съдебни производства. Колегията е приела, че при новообразуваните дела следва да се предприемат възможните действия за пренасрочване и насрочване при спазване на ограниченията по т. 10, 11, 12, 13 от решението на Съдийската колегия по Протокол № 9/15.03.2020 г.
Една от точките на решението на ВСС гласи: „Произнасянето в закрито заседание да се извършва по възможност дистанционно, а ако това е невъзможно, в графика на съдебния състав по дежурство.“ Това решение обаче не означава, че съдийската колегия указва на съдилищата да провеждат заседания от разстояния. Използваният термин е „закрито заседание“, което по дефиниция е без участие на страните, а не „закрити врата“, което ограничава само принципа на публичност на заседанията, но с участието на страните. Ето защо съдийската колегия е указала на магистратите при възможност да се произнасят по исканията на страните по делата дистанционно, т.е. извън сградата на съда, за да не се забавя произнасянето по искания от спешен характер. 
Законовата разпоредба в чл. 6а, ал. 2 установява една възможност и не задължава съдилищата да провеждат заседания от разстояние и редакцията му е по-скоро пожелателна. Освен това, предвид консервативния характер на съдилищата, едва ли е възможно всички съдии да възприемат възможността и да осигурят практическо приложение на заседания от разстояние. Това е така, защото техническата обезпеченост не е еднаква навсякъде, а и защото следва да се осигури участието на страните, което не винаги е възможно. Въпреки всичко посочено, разпоредбата е положителна и очертава основите за бъдещо развитие на правораздаването чрез приложението на електронни разрешения. ВСС следва да създаде необходимите организационни условия за осигуряване провеждането на съдебни заседания от разстояние. 
Успешното въвеждане на работата от дистанция чрез дигитализация на правителството, общини, съд, КЗК и други органи, е добра основа за въвеждане на цялостно електронно правителството и възможност за електронно правосъдие в определени случаи за времето и след извънредното положение. 
 

По други актуални сега теми, свързани със законодателството, уреждащо отношенията в извънредното положение, можете да намерите информация и на нашия уебсайт. Разбира се, можете да се обръщате към нас за допълнителна информация и съдействие и на lawyers@penkov-markov.eu.


Горното предоставя обща информация, свързана с приемането на изменения и допълнения към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като не е изчерпателно и служи за ориентир при тълкуване на новостите към 13 април 2020 г.
Екипът на „Пенков, Марков и партньори“.
 

[1] 10. ЗАБРАНЯВА СЕ достъпа в съдебните сгради на граждани, страни по дела, вещи лица, преводачи, адвокати и всички други лица, освен призованите по образуваните и насрочени за разглеждане дела по т.т.1, 2 и3.
11. ЗАДЪЛЖАВА административните ръководители да създадат организация за обезпечаване работата на съдилищата, като утвърдят графици за дежурства на съдиите, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписвания и съдебните служители.
12. ЗАБРАНЯВА СЕ достъпа на магистрати, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписвания и съдебни служители в съдебните сгради, с изключение на ангажираните по дежурства съобразно графика за работа, изготвен от административните ръководители на органите на съдебна власт.
13. УКАЗВА на съдиите, че следва да работят дистанционно по обявените за решаване дела, като административните ръководители трябва да създадат съответната организация за това. Изготвените съдебни актове се предават и резултатите по тях се вписват в срочните книгите след отпадане на извънредното положение.