logo-right

Новини от България

03.06.2020

Нов закон за храните

На 27.05.2020 г. НС прие окончателно на второ четене разпоредбите на новия Закон за храните. Процедурата по обсъждане и приемане на новия закон продължи повече от 3 години (общественото обсъждане беше инициирано на 23 юни 2017 г.), като в процеса разпоредбите му претърпяха съществени промени след обсъждания със заинтересованите страни (земеделски производители, асоциации на преработватели и търговци, потребители и др.), които доведоха до необходимостта от двукратното му нотифициране пред ЕК.

С новия закон се отменя действащия от 1999 г. Закон за храните, разработен и приет преди присъединяването на България към ЕС. Същият беше изменян многократно, което доведе до съществени затруднения при прилагането му както от бизнес операторите, така и от контролните органи.
Основната цел на новия закон е гарантиране на качеството и сигурността на храните от производител на суровина до предлагането в търговските обекти, както и постигане на висока защита на интересите на потребителите чрез максималната им информираност за съдържанието и качествата на храните. В тази връзка се постига и хармонизиране на българското право с изискванията на Регламенти (ЕО) № 852/853/854/2004 относно хигиената на храните, както и Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. 

Законът урежда изискванията към безопасността на храните, към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни. Уреждат се също и изискванията за опаковане, етикетиране, представяне на храни, както и за обектите за производство и търговия на едро и на дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни.  Предмет на регламентиране са също и изискванията за натуралните минерални, изворните и трапезните води. За първи път е нормативно предвиден държавен контрол върху търговията с хранителни добавки и онлайн продажбите на храни. Също така е предвиден разширен контрол по отношение на генетично модифицираните храни, като пускането им на пазара ще става след получаване на разрешение от ЕК съгласно действащия Регламент (ЕО) № 1829/2003 относно генетично модифицираните храни и фуражи. Законово е регламентирана и процедура за регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход и др. храни като хляб, хлебни, сладкарски изделия и др.

Регламентирани са основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните, произведени в България. Обозначението "Продукт от България" или „Добит в България“ ще се поставя само върху храни, при които основната (първична) съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на България и всички етапи на производствения процес се осъществяват в страната. Обозначението може да се придружава с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че храната е произведена на територията на България. Специално внимание е обърнато и на регламентацията на рекламата на ГМО храни, като е въведена изрична забрана деца да участват в реклами на подобни храни. Въвежда се забрана бизнес оператор чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които участват деца, да рекламира храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца, както и храни, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене, съгласно нормативната уредба.

Както и преди, бизнес операторите, които произвеждат или пускат на пазара храни, ще носят отговорност за тяхната безопасност и качество в съответствие със съдържанието на поставения етикет. При възникване на заболяване, предизвикано или дължащо се на употреба на дадени храни, бизнес операторите следва да оказват необходимото съдействие на компетентните органи за ограничаване и ликвидиране на заболяването. Законът също така предвижда работещите в обект за производство, преработка или дистрибуция на храни, да подлежат на предварителни и периодични медицински прегледи. 

Съществени са измененията и в държавната политика в областта на храните, като се създава Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, координиращ държавната политика в сектор храни, който да подпомага работата на министъра на земеделието. С новия закон се определят и компетентните органи на национално ниво и условията за осъществяване на официален контрол върху храните - Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции към Министерство на здравеопазването. Според мотивите към законопроекта по този начин ще се гарантира прилагането на унифицирани процедури при осъществяване на контрол върху храните и ще се постигне осъществяване на координиран контрол за съответствие с изискванията на европейското право и националното законодателство в тази област.

Предвидено е БАБХ да поддържа публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни и на хранителни добавки, както и на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални и изворни води. 

Очакванията от прилагането на новия Закон за храните са свързани както с постигането на по-голяма сигурност на цялата хранителна верига – от суровината до готовия продукт, така и постигането на практически успехи в борбата със сивия сектор. Прилагането му, заедно с това на новия Закон за управление на агрохранителната верига (приет на 21.05.2020 г.) би следвало да доведе до стабилност и предвидимост на законодателството в сектора на бързооборотните стоки, както и  да повиши сигурността на потребителя в това, което купува като качество и безопасност, както и че етикетът отговаря на съдържанието на съответния продукт.

 

29.05.2020

Безвъзмездна финансова помощ за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19

През м. май 2020 г. Управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 обяви за обществено обсъждане процедура за подбор на проекти „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ („Програмата“). 

Новата грантова схема по Програмата е продължение на линията, която стартира като помощ за микро- и малките предприятия в началото на м. май 2020 г.
Програмата е насочена към подпомагане на средни предприятия в страната чрез предоставяне на безвъзмездна помощ между 30 000 и 100 000 лева на предприятие, отговарящо на изискванията и условията за кандидатстване.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ, който ще бъде разпределен по процедурата, е 79 761 533,47 евро/156 000 000 лева. 
За разлика от редица други мерки – част от правителствения инструментариум, тази представлява 100% безвъзмездна помощ, без да е налице изискване за самоучастие на кандидата или предприемане на бъдещи действия по възстановяване на парични средства.

Към днешна дата условията за кандидатстване и документите по Програмата са в процедура по обществено обсъждане, което се очаква да приключи на 29.05.2020 г. Датата на отваряне на електронната система за кандидатстване все още не е официално обявена. 
Своевременна подготовка и кандидатстване по Програмата се налага предвид факта, че финансовата помощ ще се разпределя до изчерпване на предвидения финансов ресурс, като кандидатите ще бъдат оценявани по реда на постъпване на техните заявления в електронната система „ИСУН“. 

По други актуални сега теми, можете да намерите информация и на нашия уебсайт: www.penkov-markov.eu. Разбира се, можете да се обръщате към нас за допълнителна информация и съдействие и на lawyers@penkov-markov.eu

 

28.05.2020

Министерство на икономиката предвижда да осигури допълнителни средства по процедура „Подкрепа на микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“

В началото на м. май 2020 г. Управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 обяви старта на процедура за подбор на проекти „Подкрепа за микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата беше 173 000 000 лева.

Поради изключително големия обществен интерес към Процедурата, eкипът на Министерство на икономиката предвижда да осигури допълнителен финансов ресурс за процедурата. В следващите няколко дни предстои да бъде обявена и стойността на допълнителното финансиране, предвидено от Министерство на икономиката. Обсъжданият минимум на финансирането е 20 млн. лева.

По други актуални сега теми, можете да намерите информация на нашия уебсайт.

Разбира се, можете да се обръщате към нас за допълнителна информация и съдействие и на lawyers@penkov-markov.eu.

25.02.2020

Промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), касаещи потребителите и техните кредитори

Народното събрание прие съществени промени в ГПК с цел създаване на допълнителни гаранции за потребителите в случаи на водени срещу тях съдебни процедури от търговци и банки.

В заповедното производство

След последните изменения в заповедното производство , съдът ще следи служебно за неравноправни клаузи в договори с потребител. Търговци, предлагащи стоки и услуги, извършващи търговска дейност в частния или в публичния сектор, доставчици по веригата на доставка на стоката до крайните потребители, банки, други финансови институции и монополни предприятия ще са задължени да представят копие от сключения с потребителя договор, от който произтича претендираното вземане, заедно с приложимите общи условия, ако има такива. Непредставянето би било основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение или отмяна на разпореждането, с което се уважава молба за незабавно изпълнение.

Заповедното производство е институт, който е въведен в ГПК с цел бързо снабдяване с изпълнителен лист и затова често е предпочитан от бизнеса като бърз и улеснен ред за събиране на вземания от потребители. До приемането на новите изменения търговците, банките и др. подаваха заявление за издаване на заповед за изпълнение, като съдът само формално разглеждаше дали са спазени определени в закона критерии, а не се стигаше до преглед по същество.

В общия исков процес

В отговор на противоречивата съдебна практика, установена до този момент, делата срещу потребители ще се разглеждат единствено като граждански по реда на общия исков процес, а не като търговски. С посоченото допълнение се цели максимална защита на потребителя, ако кредиторът реши да търси вземането не по реда на заповедното производство, а по общия ред чрез подаване на искова молба срещу длъжника. От правна гледна точка изменението има значение за достъпа до касационно обжалване, сроковете на ответника за подаване на отговор на искова молба и т.н.

 

Към 24.07.2019

До 10 млн. лева глоби за несъответствие с новия Закон за мерките срещу изпирането на пари 

До края на този месец се очаква да бъде приет на първо четене Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, с което ще станат факт поредните новости в българската регулаторната рамка.

Предвидените промени отново ще разширят кръга на задължените субекти, като наред с настоящите, ще попаднат и лицата, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги и др.

С новите законови разпоредби ще бъде въведена и забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име. Предвидени са и по-ниски прагове за прилагане на мерките за комплексна проверка от издателите на електронни пари и техните представители.

Регламентацията в сферата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма ще обхване по-голямата част от българския бизнес. Организациите ще бъдат изправени пред императивните изисквания да прилагат спрямо своите клиенти адекватни мерки за комплексна проверка според установеното ниво на риск, да установяват източника и произхода на средствата, които получават, да уведомяват ДАНС при съмнителни сделки и операции и да прилагат стриктно редица други правила.

Въпреки публичността относно законодателните промени, все още голяма част от организациите не са предприели необходимите действия по осигуряване на съответствие със закона, който става все по-рестриктивен с всяка последваща промяна, включително и предвиждайки глоби до 10 млн. лева или до 10 на сто от годишния оборот на задълженото лице.

Последиците и санкциите за всяко неизпълнение на законовите правила в сферата са значителни и предпоставят сериозна и навременна подготовка от страна на всички задължени субекти.


 

Виж Архива