logo-right

Новости от законодателството в България

Ваучерите за почивка като антикризисна мярка 

Туристическият бранш е един от най-сериозно пострадалите вследствие на пандемията COVID-19, а за възстановяването му до предкризисните нива ще са необходими години. Мерките заложени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, важат за периода на наложеното такова, като същите нямат траен характер и не могат да решат проблемите в туризма в дългосрочен план.

Именно за това в края на месец април от група народни представители бяха предложени промени в Закона за туризма, които да подпомогнат както туристическия бранш, така и българските граждани, чрез законово регламентиране на т.нар. ваучери за почивка.

Какво се предлага?

Основните моменти могат да бъдат обобщени по следния начин:

  • средствата за ваучерите ще се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет. Те ще се заплащат от работодателя и ще се дават на работника/служителя ежемесечно по подобие на ваучерите за храна;
  • с промени в ЗКПО (чл.204 и чл.209) ваучерите за почивка се приравняват с тези за храна, като по този начин се освобождават от данъчно облагане като вид социални разходи за работодателя;
  • регламентират се правомощия на министъра на туризма да сключва договори с туроператори и туристически агенти, получили разрешение да осъществяват дейност като оператори за издаване на ваучери за почивка;
  • предвижда се министърът на туризма и министърът на финансите да издадат наредба, която да регламентира дейността на операторите.

В ПЗР се регламентира издаването на ваучери за почивка за 2020 г, като е предвидено същите да се финансират с публични средства. Право да получат ваучери за почивка имат физически лица, които са:

  • внасяли осигурителни вноски не по-малко от 8 месеца през последната една календарна година;
  • упражнили са право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
  • родителите за почивка за децата, които посещават училище, не се прекъсвали обучението си и не повтаряли учебната година.

Стойността на ваучерите за едно лице се определя в акта на МС, като не може да бъде по-малко от 100 лв. За 2020 г. е прогнозирано, че това ще ангажира около 500 млн. лв., като по предварителна оценка средствата могат да бъдат осигурени от националния бюджет и с финансиране от ЕС (като вид държавна помощ към туристическия сектор).

Какви са очакваните резултати?

Според официалната статистика на НСИ за 2019 г. пряко заетите в хотели и ресторанти са близо 170 хил. души, но индиректно свързаните сектори с туризма са селското стопанство, транспорт, хранително-вкусова и лека промишленост. Така че кумулативният ефект от туризма засяга около 1 милион работещи в страната и 13% от Брутния вътрешен продукт (БВП) - тоест около 14 млрд. лева са приходите от туризма. Чрез въвеждането на ваучерите за почивка ще бъде постигнат кумулативен ефект като подпомагане на регионалната икономика и потреблението на български продукти, което ще има и пряк ефект върху икономиката на страната. Чрез използването на тези ваучери ще се увеличи и покупателната способност, като последица и стимулирането на икономиката и възстановяването на работни места, които пък ще донесат приходи във фиска от данъци и осигуровки.

Има ли други държави от ЕС с подобни мерки?

Най — близък пример е съседна Румъния, където подобни ваучери са въведени като антикризисна мярка през 2009 г, за да увеличат покупателната способност, стимулират туризма, намалят безработицата в сектора, както и да се борят със сивата икономика. Друг близък пример е Словакия — там ваучерите са освободени от всички данъци и осигуровки, а мрежата от търговски обекти, където могат да бъдат използвани, се състои от обекти за настаняване, балнеоложки и спа центрове, фитнеси, басейни, ски курорти и др.

В началото на месец юли полското правителство стартира програма за осигуряване на безплатни ваучери за почивка на семейства с деца с цел подпомагане на населението и на пострадалия туристически бранш. Полските семейства ще разполагат с ваучери на стойност 500 злоти (112 евро) за всяко дете, като за деца с увреждания стойността е двойна. Ваучерите няма да може да се обменят за пари, като с тях ще се заплащат единствено туристически услуги, включително такива по настаняване, на територията на Полша

 

Върховният административен съд потвърди в практиката си становището на екипа на адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори” и oбяви за нищожно решението на Националната здравноосигурителна каса за Служебния рамков договор за 2016 г.

На 10 януари 2020 г., Върховният административен съд се произнесе с окончателно решение и остави в сила Решение №1341/31.01.2019 г. по адм. дело №8647/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е обявена нищожността на решение № РД-НС-04-21-1 от 29.03.2016 г., издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Председателят и Старши съдружник на адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ - адвокат Владимир Пенков, както и адвокатите от екипа по процесуално представителство на кантората, изразиха подобно становище за нищожност на решението на Надзорния съвет на здравната каса, още в първите искови молби до съдилищата по делата за присъждане на т.нар. „надлимитна дейност“.

Припомняме, че обявеното за нищожно решение на НЗОК уреждаше по служебен начин отношенията между касата и изпълнителите на медицинска помощ, във връзка с липсата на сключен Национален рамков договор за 2016 г., включително за обемите и цените за медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО.

Новината за решението вече предизвиква широк отзвук в обществото и медицинските среди, защото основният юридически ефект от решението на ВАС е отпадане на правното основание, използвано от НЗОК, за да отказва да изплати сумите за болнична медицинска помощ, които са над определените обеми по договорите с изпълнителите на медицинска помощ. Ето защо, решението на съда има значение за лечебните заведения, които възнамеряват да образуват дела  за осъждане на НЗОК да им заплати „надлимитната дейност“ за периода, който е в обхвата на нищожното решение. Без да е решителен аргумент, съдебното решение дава допълнителна тежест в полза на лечебните заведения при съдебните им спорове със здравната каса.

„Надлимитната дейност“ представлява извършена, отчетена и незаплатена дейност за времето на изпълнение на договорите на изпълнителите на медицинска помощ, която надвишава лимитите на утвърдените от НЗОК бюджети. Поради това съображение здравната каса отказва да я заплаща, без да отчита частноправния характер на договорите си с изпълнителите и законните права на здравноосигурените лица, установени в чл.35 от ЗЗО. В закона се предвижда конституционно гарантираната възможност на всяко лице да получи медицинска помощ, като основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избира лекар и здравно заведение, което е сключило договор с НЗОК.

Във връзка с правата си, произтичащи от договорите си с касата и закона, много болници вече образуваха дела срещу НЗОК, като някои вече окончателно я осъдиха да им заплати „надлимитните суми“.

 

Противоречивите изменения в данъчното законодателство

Европейските изисквания във връзка с борбата срещу укриване на данъци

Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародвани на 31 декември 2019 г. в Държавен вестник,  са продиктувани от необходимостта от хармонизация на националната правна уредба с европейските изисквания и по-конкретно - Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености.
Борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране е една изключително актуална тема с оглед факта, че за държавите членки става все по-трудно да противодействат на пренасочването на печалбата на данъчно задължените субекти към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим и на свиването на националните данъчни основи. Справянето с проблеми от типа на съществуването на места т. нар. „данъчен рай“, данъчните престъпления, „законовите вратички“, позволяващи определени доходи на данъчно задължените лица да останат необложни никъде, отдавна са политически приоритет на европейската общност. С измененията се въвеждат някои нови понятия в българското данъчно законодателство и се изменят съществуващи такива.

Какво представлява трансгранична данъчна схема?

На първо място, въпросният термин следва да се разбира в един сравнително широк смисъл, а именно като всеки един вид договореност – споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, трансакция. Тази договореност съдържа в себе си потенциален риск от избягване на данъчно облагане. Преценката на договореността като потенциална рискова обаче, според Висшия адвокатски съвет, е в голяма степен субективна. Предвид големия размер на предвидените санкции за несъобщававане за трансгранична данъчна схема до изпълнителния директор на НАП от задължените лица, последните на практика са дезинтересирани от предоставянето на данъчноправни услуги в сферата на данъчното планиране.

Категории рискови трансгранични данъчни схеми

В новия чл. 143я, ал. 4 законодателят е посочил случаите, в които схема следва да се разглежда като потенциално рискова от избягване на данъчно облагане. Новите изисквания кореспондират и с уредбата по Закона за мерките срещу изпиране на пари, а именно задължените по ДОПК лица ще трябва да докладват във всеки случай на схема, съгласно посочените ѝ по-горе разновидности, при която участва структура, чийто действителен собственик не може да бъде идентифициран.

Задължени лица

Информация за трансгранични данъчни схеми следва да се предоставя на изпълнителния директор на НАП от консултант по такава схема, под което следва да се разбира „всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема“. Законът предвижда и втора категория консултантилице, което знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането и т. н. на трансгранична данъчна схема. Така в описаните категории биха могли да попаднат адвокати, счетоводители, данъчни консултанти, финансови съветници, банки, инвестиционни или застрахователни посредници и др. В определени случаи новоприетите разпоредби вменяват в тежест и на данъчно задължените лица да докладват, като например в случаи, когато по схемата няма консултант по смисъла на закона.

Защо е налице обществено недоволство?

От ВАдС беше посочено, че цялата информация за т. нар. трансгранични данъчни схеми би представлявала професионална тайна и никаква част от нея не би подлежала на разкриване. Още повече, че подобна законодателна политика значително би могла да повлияе и на решението на определени икономически групи да изберат България като място за развиване на бизнес и място на чуждестранни инвестиции, което съвсем не трябва да бъде забравяно от българския законодател.
 

Нови изисквания в българското законодателство в областта на киберсигурността

 

Министерският съвет прие нов акт, който допълва законовата рамка в областта на киберсигурността - Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност – „Наредбата“ (обн. ДВ, бр. 59/26.07.2019г.).

Считано от 26.11.2019 г., задължените лица следва да са въвели редица мерки за изпълнение изискванията на Наредбата, сред които изготвяне на политики за мрежова и информационна сигурност, провеждане на обучения на служителите във връзка с киберсигурността, изготвяне на методики за оценка на риска от киберинциденти, въвеждане на вътрешни правила и др.

Не се променя кръгът на задължените лица, определен със Закона за киберсигурност, като, логично, административната тежест пада основно върху административните органи, „операторите на съществени услуги“ и „доставчиците на цифрови услуги“, чиято киберуязвимост е от основно обществено значение.

Компетентният орган, отговорен за ежегодния одит и надзора по изпълнението на поставените цели, ще бъде Държавна агенция „Електронно управление“. Санкциите определени за неизпълнение на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт варират между 1000 лева и 25 000 лева.  

 

 

ПРАВАТА ВЪРХУ ОБЕКТИ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ В ЕС СЛЕД BREXIT

С проекта на Договор за оттеглянето на Обединеното Кралство и Северна Ирландия от Европейския съюз (ЕС), (по-нататък „Проекта“/ „Договора“), който бе съгласуван на 14 ноември 2018 г., се дава отговор на значими въпроси, свързани с действието след BREXIT на правата върху обекти  на интелектуалната собственост (ИС) с обхват на действие в ЕС, като търговска марка на ЕС, дизайн на ЕС, защитени географски означения на ЕС, сертификати за допълнителна закрила на лекарствени продукти и на продукти за растителна защита (SPCs), и обекти на авторското право. Основният въпрос, който се поставя във връзка с BREXIT, e дали правата на ИС с единно териториално действие в ЕС ще продължат да се ползват със закрила на територията на Великобритания след излизането й от ЕС и ако да, то при какви условия. С оглед събитията от 12.03.2019 г., разбира се, може да се очаква, че горепосоченият Договор няма да породи действие. Проектът на Договор вече бе отхвърлен два пъти от британския парламент, като единствената възможност е същият да бъде сключен до 20.03.2019 г., при което BREXIT би могъл да се отложи до 30.06.2019 г.

Липсата на Договор (No-deal BREXIT), на практика би означавало, че условията, договорени в чл.54-61 от проекта, свързани с продължаването на закрилата спрямо вече съществуващите регистрации и публикуваните заявки за регистрация на различни обекти на ИС с единно действие на територията на ЕС, няма да настъпят.

Необходимо е да се напомни, че търговските марки на ЕС и другите обекти на ИС с единно действие са защитени само в рамките на Съюза, но не и в трети държави. Следователно, след BREXIT търговските марки на ЕС, регистрирани преди този момент, вече няма да имат правна закрила във Великобритания. Нормативната уредба на ЕС не съдържа правно основание за „частична трансформация“ на търговска марка на ЕС в търговска марка на Обединеното кралство (независимо дали става дума за периода преди или след датата на окончателното напускане на ЕС). Оттук продължава да съществува неяснота и правна несигурност, подобна на тази отпреди 1 г., за това дали притежателите на права ще продължат да имат това качество и след BREXIT и дали ще получат права върху еквивалентен обект с обхват на закрила на територията на Великобритания. Например, притежателят на търговска марка на ЕС, отнасяща се до същия знак за същите стоки и/или услуги, регистрирана в съответствие с нормативната уредба на ЕС, ще трябва да премине наново през националната процедура по регистрация на търговска марка във Великобритания .  

След внимателен анализ на споменатия вече проект на Договор, адвокатите от „Пенков, Марков и партньори“ са на мнение, че същият, ако все пак бъде приет и договорът бъде сключен (BREXIT with a deal), ще се приеме възможно най-доброто решение за защита на правата и  интересите на правопритежателите. Предложеният проект на Договор защитава интересите на титулярите на права върху обекти на ИС с единно действие в ЕС. От изключително важно значение е, че е предложен правен механизъм, по силата на който придобитите вече права в ЕС биха могли да продължат да действат и за територията на Великобритания след BREXIT.

Така например, в чл. 55 от проекта Договор е уредено производство по регистрация, което се извършва служебно от компетентните органи чрез използването на наличната информация от регистрите на Службата на ЕС по ИС (EUIPO), без да се изисква заплащане на допълнителни административни такси.

Ако Договорът обаче не бъде сключен, съществено биха били увредени интересите на притежателите на регистрирани на марки на ЕС, на регистрирани промишлени дизайни на ЕС, на издадените във Великобритания SPCs, тъй като правата им автоматично ще прекратят действието си след BREXIT. Тези права ще продължат да се ползват със закрила само на територията на останалите 27 държави членки на ЕС, а техните титуляри ще бъдат принудени да преминат през изцяло ново производство по регистрация пред ведомството по интелектуална собственост на Великобритания, в случай, че желаят да продължат да имат закрила за тази държава. По този начин те ще изгубят предимството от по-ранните си права за еквивалентния обект на ИС, който е закрилян в ЕС.

Подобна правна несигурност, като описаната по-горе, би предоставила възможности за злоупотреби от недобросъвестни конкуренти. След BREXIT британските съдилища вече няма да са компетентни по отношение на определянето на валидността и закрилата на обекти на ИС регистрирани в ЕС. Съдебна и административна защита на интелектуалната собственост на територията на Великобритания ще може да се търси едва след приключването на националното производство по регистрация. Това означава, че ако недобросъвестен конкурент междувременно подаде заявка за регистрация на идентичен или сходен обект на ИС, например марка със същото наименование и/или знак за същите стоки и/или услуги, преди това да бъде направено от притежателя на правото, защитено в ЕС, то интересите на последния биха били накърнени съществено.  

Изводът, който следва да се направи, е, че BREXIT със сделка би бил единственото логично и правно обосновано разрешение за притежателите на права върху обекти на ИС с единно действие в Съюза. В противен случай би се създала правна несигурност и възможност за злоупотреби, като резултатите от това могат да се изразят в значителни загуби за производителите и доставчиците на услуги, чиито марки и други обекти на ИС следва да бъдат защитавани тепърва и наново единствено за територията на Великобритания.   

 

 

Виж Архива