logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 21.08.2014

Отпадна задължителната такса по Закона за енергията от възобновяеми източници

С решение № 13 от 2014 г., Конституционният съд обяви противоконституционността на § 6, т. 2 и 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., чрез които беше въведена такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.

При произнасянето си Конституционният съд от една страна изхожда от дефиницията за такса, която предвижда, че таксата се дължи от конкретно физическо или юридическо лице, заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена услуга. При таксата за производство на електричество от вятърна и слънчева енергия не се предоставя каквато и да е услуга от държавен или общински орган, свързан с производството на електрическа енергия.

Според Конституционния съд последните изменения на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) противоречат, както на дефиницията за държавна такса, според която при таксите е налице насрещност на престации, така и на конституционното изискване за обоснована и обективна необходимост от въвеждането й.

От друга страна, ЗЕВИ регулира не само производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, а също и добиването на енергия от други възобновяеми неизкопаеми източници (т. 8, § 1 от Допълнителни разпоредби), като аеротермална, геотермална и хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води. От всички стопански субекти, които се занимават с производство на електрическа енергия от възобновяеми източници обаче, единствено производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени с таксата по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ. Ето защо, според Конституционния съд нововъведената такса противоречи на конституционното изискване за равнопоставеност между участниците в икономическия живот като създават условия за различно и неравно третиране на субектите, които осъществяват еднаква или сходна дейност или са от една и съща категория.

С решението си Конституционният съд създава предпоставки за защитата на инвестициите в сектора, които се правят или са направени от български и чуждестранни физически или юридически лица. Трябва да се има предвид обаче, че действието на решението е за вбъдеще и не означава противоконситуционност на вече събраните такси, обезщетение за които ще трябва да бъде потърсено по друг ред.

(Източник: Държавен вестник)

Към 15.08.2014

Промени в Закона за защита на потребителите – край на нелоялните търговски практики?

Един от последните променени закони за мандата на 42-рото Народно събрание е Законът за защита на потребителите. Направените изменения имат за цел въвеждане на изискванията на Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите. С приетия закон се коригират някои несъответствия при въвеждането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, като се внасят уточнения и допълнения в сега действащата нормативна уредба.

Промените в Закона за защита на потребителите обхващат следните теми: общо задължение за търговците за предоставяне на информация за всички видове договори, сключени в търговския обект; нова уредба на договорите от разстояние; уредба на договорите за продажба, като по-точно се регламентират доставките и прехвърлянето на риска; уеднаквяват се нормите в българското и европейското законодателство при договорите за предоставяне на услуги, защитаващи потребителите във връзка с бързото развитите и все по интензивното навлизането на информационните технологии в ежедневието на потребителите и предоставящите услугите; усъвършенства се правната регламентация на договорите за доставка на вода, газ, електричество, които не са конкретизирани за определено количество, както и на договори за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител; въвеждат се нови нормативни изисквания по отношение на рекламациите и гаранциите на стоките.

С промените в Закона за защита на потребителите, се извършва и изменение в Закона за потребителския кредит, което беше необходимо заради злоупотреби на някои кредитодатели, предоставящи т.н. „бързи кредити”, които биваха отпускани при неизгодни и неясни условия за потребителите. Измененията предвиждат разпоредбите на Закона за потребителския кредит да се прилагат и за кредити под 400 лева, които досега бяха изключени от приложното поле на закона.

Чрез новата уредба на договорите, сключени от разстояние или извън търговския обект, се увеличава срокът за упражняване правото на отказ на потребителя от 7 на 14 дни. Потребителят ще има право да се откаже от договора от разстояние или от договора, сключен извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи. 14-дневният срок започва да тече от датата на сключване на договора за услуги или от датата на приемане на стоките при договор за продажба.

С приетите изменения и допълнения в Закона за защита на потребителите, законодателят хармонизира националното законодателство с европейското, като само бъдещето ще покаже дали нелоялните търговски практики ще бъдат преустановени.

(Източник: Държавен вестник)

Към 08.08.2014

Поредна търговска верига, глобена от КЗК

С решение № 925 Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение от „Практикер” ООД (Практикер), изразяващо се в разпространение на заблуждаваща реклама.

Производството е образувано от КЗК по повод на постъпила в Комисията жалба от потребител във връзка с рекламната кампания на  Практикер с послание: „-22% на всичко само от 14 до 17 ноември”. Рекламата е разпространена чрез телевизия, радио, интернет банери и плакати на територията на магазините, като условията на промоцията са регламентирани в Общи условия, публикувани на интернет страницата на дружеството в периода на провеждането. Въпреки твърдението в рекламното послание, че намалението се отнася за „всичко”, в Общите условия на промоцията е посочено, че намалението от 22% не се прилага за промоционални продукти, отбелязани в магазините с червени и жълти етикети, както и към акцизни стоки, и че не може да бъде комбинирано с други промоции.

Като основен проблем при провеждането на рекламната кампания КЗК отчита на първо място, че в телевизионната реклама никъде не се споменава за група стоки с различен цвят етикети, които са изключени от промоцията. Въпросното ограничение може да бъде научено единствено от Общите условия, достъпни само на точния адрес на интернет подстраницата, който не е посочен никъде от дружеството.

На второ място, потребителите са допълнително заблудени и от факта, че от промоцията са изключени и определена категория продукти с трайно ниски цени, чиито етикети са с различен на цвят кант. За тях Практикер не посочва нито в общите условия, нито в рекламата на промоцията, че на практика промоционалните цени не се прилагат спрямо тях.

На трето място, още по-неясни са ограниченията на промоцията, в рекламния клип, разпространяван по радиото, който изобщо не съдържа информация за условията на провежданата промоция. Същевременно, радио-клипът се разпространява на територията на цялата страна и достига до изключително широк кръг от потребители, което увеличава риска от въвеждане в заблуждение относно конкретните условия на провежданата промоция.

Поради горното, КЗК приема, че Практикер нарушава разпоредбите на ЗЗК, като използва заблуждаващи съобщения. Търговската верига рекламира намаление на всички стоки, което впоследствие реално не предоставя, тъй като в промоцията не са включени всички продукти, предлагани в магазини Практикер. Така, информацията предоставяна на потребителите относно реалните ограничения на промоцията, е непълна и е в състояние да повлияе както върху тяхното икономическо поведение, така и да засегне интересите на конкурентите на дружеството. 

При определяне на размера на санкцията, КЗК категоризира нарушението като леко, тъй като е осъществено за сравнително кратък период от време, поради което неблагоприятните последици биха могли да доведат до по-слаб негативен ефект върху конкуренцията и налага имуществена санкция  в размер на 0,1% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., равняващи се на 83 655 лв.

Съгласно разпоредбите на ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на Комисията подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(Източник: Комисия за защита на конкуренцията)

 

Към 01.08.2014

Изтече срокът за обявяване на действителните собственици на дружествата, свързани с „офшорни” компании

На 01.07.2014 г. изтече законовият срок, в който трябваше да бъде предоставена информация за действителните собственици на дружества, които имат за акционери „офшорни” компании и попадат в изключенията на чл. 4 от „Закона за офшорките”, а именно, дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, част от икономическа група, чието дружество-майка е местно лице за данъчни цели на държавата, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойно данъчно облагане или влязло в сила споразумение за обмен на информация.

За целта Агенция по вписванията създаде нарочно заявление Б7, чрез което се заявява за вписване действителният собственик на дружеството. В него освен идентифициращите данни на заявителя трябва да се впише и дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, обстоятелството по чл. 4 от „Закона за офшорките”, което обосновава изключване приложението на ограниченията съгласно закона, както и данни за действителните собственици - физически лица. Достъпът до информацията е публичен, като за по-голямо удобство по партидите на дружествата в Търговския регистър е създаден нов раздел „Действителни собственици”.

В същия срок дружествата, за които се прилагат забраните на закона трябваше да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. Остава отворен въпросът как това изискване би следвало да се изпълни от дружество, което реално осъществява дългогодишна дейност в многобройните забранени сфери като банковата, застрахователната, осигурителната, енергетиката, електронните съобщения, концесиите и т.н.

(Източник: Държавен вестник)

Към 23.07.2014

КЗК глоби и „Кауфланд България енд Ко“ КД за заблуждаваща реклама

С решение № 874 Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) установява извършено нарушение от „Кауфланд България енд Ко“ КД (Кауфланд), изразяващо се в дългосрочна заблуждаваща рекламна стратегия. Дружеството е конституирано като страна в производството, образувано срещу „Кауфланд България“ ЕООД, тъй като „Кауфланд България енд Ко“ КД е рекламодател на процесните рекламни послания.

Производството е образувано по инициатива на самата на КЗК по повод рекламна кампания на Кауфланд, базирана на посланието „Най-ниска цена!“. В рамките на кампанията, продължила близо четири години, Кауфланд би следвало да предлага гарантирано най-ниски цени на своите клиенти по отношение на продуктите с марка „К-Classic“. Съгласно условията на кампанията, Кауфланд периодично извършва мониторинг на цените на стоки, продавани в конкурентни магазини, които стоки са идентични на предлаганите от него. В случай на установяване на по-ниска цена на определена стока в конкурентен магазин, Кауфланд се задължава да намали цената на артикула във веригата си от магазини до по-ниска от конкурентната такава, като при оплакване от страна на потребителя, се задължава и да му възстанови разликата в цената.

В действителност обаче, за периода 2011-2013 г., при извършен мониторинг в конкурентни магазини, Кауфланд намалява цената на продуктите с марка „К-Classic“ до размер, равен на констатираната най-ниска цена, а не по-нисък от нея. В резултат, клиентите на търговската верига остават със заблудата, че предлаганите стоки са на най-ниска цена, която не могат да намерят в другите магазини.

С решението си КЗК приема, че поведението на Кауфланд е в нарушение с добросъвестната търговска практика поради използването на заблуждаваща реклама. Въпреки твърдението за предоставяна гаранция за най-ниска цена, на която се основава рекламната кампания, потребителят получава не по-ниска, а равна на конкурентната цена.

При определяне размера на санкцията, КЗК приема, че нарушението следва да бъде разгледано като леко, а като смекчаващо обстоятелство са оценени взетите от дружеството мерки по преустановяване разпространението на заблуждаващата реклама и промяна на рекламното послание от „най-ниски цени“ на „трайно ниски цени“. Поради това, КЗК налага имуществена санкция на Кауфланд, в размер на 0.05% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., равняващи се на 542 662.50 лв.

В рамките на производството, Комисията се е занимавала също и с рекламните послания относно качеството на предлаганите продукти, като заключава, че те не са в състояние да заблудят потребителите, тъй като се установява, че дружеството добросъвестно е положило необходимите усилия за гарантиране качеството на продуктите с марка „K-Classic“.

В образуваното производство се изследва и евентуалното наличие на извършено нарушение от страна на „Кауфланд България“ ЕООД, което осъществява стопанска дейност, свързана с управления на предприятия. Доколкото съмненията за извършените нарушения са свързани с реализиране на търговия на дребно, то дейността на „Кауфланд България“ ЕООД не попада в обхвата на проучването на КЗК.

Съгласно ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на КЗК подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(източник: Комисия за защита на конкуренцията)