logo-right

Извънредното положение проявление ли е на т.нар. форсмажор (непредолима сила)?

16 Март 2020

Предвид създалата се ситуация с вируса COVID-19, можем ли да се позовем в бизнес отношенията си на непреодолима сила?

Можем ли да претендираме неустойка от другата страна по договор, ако тя не го изпълнява в настоящата ситуация?
Имаме ли способи за принуда върху длъжника или контрагента ни при наличие на непреодолима сила?
 
Според "буквата" на закона непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. С оглед на това, в тази категория попадат разпореждания на публичната власт, с които се налагат ограничения или забрани за определени дейности по съображения за запазване на общественото здраве. 
 
В тази категория влизат и събития като пандемия, епидемия и др., в резултат на което е накърнен нормалният ритъм на живот, когато те сами по себе си са обективна пречка за изпълнение на договорните задължения.
 
Какво може да направи "бизнесът" в тази ситуация?
 
Ситуацията дава възможност: 1) да се позовем на непреодолимата сила и 2) да се освободим по принцип единствено от своите непарични задължения. В случаите на договори, при които паричните задължения на едната страна зависят от надлежното изпълнение на непаричните задължения на другата страна (какъвто е случаят с наемни договори на търговски обекти, договори за оперативен лизинг на оборудване, използване в обекти, които се забранява да функционират вследствие на разпореждането на правителството), поради обективната забрана за ползване наемодателите нямат право да претендират наем за периода на непреодолимата сила.  
 
При договорите за заем, бързи, оборотни, ипотечни, инвестиционни и т.н. кредити, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства (заради принудително преустановяване на търговската му дейност), не го освобождава от задълженията му. В тези хипотези, в общия случай, ако договорите не предвиждат възможност за отсрочване падежите на задълженията поради външни неблагоприятни фактори, въпросът следва да бъде предмет на преговори със съответния кредитор.
 
Не можем да претендираме неустойка за неизпълнение на другата страна, ако това се дължи на непреодолима сила. Докато трае това положение, изпълнението на задълженията се спира, тоест няма как да претендираме неустойка, (ако е уговорена в договора) предвид тази обстановка. Можем да претендираме неустойка единствено и само ако длъжникът е изпаднал в забава преди настъпване на непреодолимата сила - това е хипотезата на чл. 306, ал. 1 от ТЗ (задълженото лице няма възможност да се ползва от непреодолимата сила, ако е пропуснал падежа на своето изпълнение).
 
Не са налице способи за принуда към длъжника, ако той се е позовал на непреодолима сила като основание за спиране на изпълнението по договора си,  докато трае непреодолимата сила.  Единствената възможност е договорът да се прекрати, ако продължването на действието му води до отпадане на интереса на една от страните от изпълненение на договора.
 
Трябва ли да видите договорите си ?
 
Да, в редица договори е налице клауза, предвиждаща възможност за прекратяване на договорните отношения при продължително наличие на това основание - непредолима сила, като в тях е посочен конкретен срок на траенето й. Така например, ако непреодолимата сила трае 1 година, поради изменените икономически и други реалности е логично и резонно да не е налице правен интерес от сключения договор при условията от старите реалности. Затова трябва да вземаме предвид договорните клаузи, които сме сключили, що се касае до непреодолима сила и последиците при продължително наличие на това основание  над предвидения в договора срок.

Този информационен правен бюлетин предоставя обща информация и не е изчерпателен. За повече информация и отговори на конкретни въпроси, свързани с вашия бизнес, можете да се свържете с нас на адрес: lawyers@penkov-markov.eu