Интервю на Владимир Пенков за сп.Ютилитис, октомври 2007г.

1. Вашата кантора е създадена през 1990 г. Какви бяха потребностите на бизнеса от адвокатски услуги тогава и какви са сега?

Когато започнахме през 1990г., току що бяха започнали законодателните промени в посока пазарна икономика и липсваше, както информация, така и опит във връзка със създаването и управлението на предприятията и различните условия за договаряне при новите условия. Затова първите ангажименти бяха свързани предимно с информация във връзка с инвестиционните условия, пътищата за съгласуване с администрацията и възможностите за правно присъствие.
Още оттогава се опитвахме да отговорим на изискванията за цялостно комплексно обслужване на клиентите с оглед създаване и на по-голямо доверие в пазара. Постепенно дейността се диверсифицира и се наложи да оказваме услуги не само във връзка със създаването на търговски дружества, но и вече по-сложни правни услуги, свързани с приватизацията, различни начини на финансиране, банкова дейност, кредити, обезпечения и интелектуална собственост.
Нуждите в последните години наложиха да концентрираме нашите усилия в областта на телекомуникациите и изобщо IT- сектора, енергетиката и изграждането на големи стопански обекти и фондовата борса, поради което и изградихме специални работни групи, чрез които събирайки опита на много специалисти в различните области успяваме да предоставяме все по- качествена правна услуга и в областта на инфраструктурата и енергетиката.
Разбира се, продължаваме и с цялостното правно обслужване на всички стопански обекти, което включва търговско-правни, дружествено-правни, финансови, кредитни, банкови, трудови правоотношения и други области.


2. Вие имате дългогодишен опит в телекомуникациите. Според Вас, какво е текущото състояние на този сектор в България?

За да се разбере сегашното състояние на телекомуникациите, следва да се изходи от състоянието на сектора преди около десетилетие. Тогава този пазар беше абсолютно неразвит и действаше пълния монопол на БТК, а малкото други телекомуникационни оператори бяха пряко свързани с БТК. С приемането на Закона за далекосъобщенията през 1998 година се създадоха не само условия за предлагането на модерни телекомуникационни услуги при регламентирани еднакви правила, но и се подготвиха условия за постепенно отпадане на този монопол. С появата на множество далекосъобщителни оператори, предоставящи все по-разнообразни услуги, както и естествения стремеж към хармонизация с европейските изисквания за развитието на тези пазари, все повече се усъвършенствано законодателство и се насърчи появата на алтернативните оператори. Още по-бурно се разви пазара през последните две години, като окончателно бе премахнат монопола при фиксираните услуги. Започнаха също така да функционират и първите договори за взаимно свързване между мрежите на повечето оператори. Израз на бурното развитие бяха и големия брой лицензии, допринесли за развитието на нови технологии като TETRA и WiMAX, както и услугите чрез Интернет.
Сега действащият Закон за електронните съобщения, в сила от май 2007 година, от своя страна е качествено нова стъпка в тази насока. С него се въвеждат електронни съобщителни мрежи и услуги, по нов начин се уреждат правата и задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията, която вече може да извършва проучване и анализ на пазарите и прави оценки за нивото на конкуренцията, като в тази връзка определя регулираните пазари. В тази връзка КРС получи и правото да регулира конкуренцията в сектора чрез възлагане, съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията, на специфични задължения на предприятията със значително въздействие на съответния пазар.
Промените на световните далекосъобщителни пазари доведоха и до въвеждането на принципа за свободно осъществяване на електронни съобщения без държавна санкция от регулаторния орган. С това се стимулира конкуренцията и свободното навлизане на оператори и се набляга на саморегулацията на пазара при минимална държавна намеса, главно чрез създаване на общи условия. Разбира се, остана разрешителният режим когато има ограничен ресурс.
Сегашното състояние на сектора се характеризира и със създаването на вторичен пазар на вече предоставени честоти, което означава развитие на нови услуги за потребителите. Сегашният закон вече много ясно урежда принципа за преносимост на номерата при равни условия. Следва да бъде отбелязано обаче, че този принцип все още се възпрепятства от някои действия или бездействия на някои оператори със значително въздействие върху пазара.
Много важна е и новата уредба за изграждане и поддържане на електронна съобщителна инфраструктура с изрично посочване на правата и задълженията на операторите, включително сервитутите и правото на преминаване при изграждането.


3. Какви ще са основните ефекти за телекомуникационния бизнес след приемането на новия Закон за електронните съобщения?

Ясните условия, пълната либерализация, уеднаквените правила, както и преносимостта на номерата, безспорно ще доведат до увеличаване на конкуретноспособността на участниците и до така важната предсказуемост на актовете на КРС. Премахването на лицензиите и въвеждането на разрешителен режим само в случаите на ограничен ресурс при въведените ясни регулативни условия ще доведе до премахване на бюрокрацията и ще премахне лошите практики. Пряка последица на новия закон е и широката защита на потребителите с въвеждането на възможността за прекратяване на договорите, изискването за ясни правила, както и защитата на личните данни. Важен ефект също е и възможността споровете между потребители и оператори да се решават от КРС по бърза процедура, разбира се, без да отпада крайният съдебен контрол. Също така се улеснява работата на алтернативните оператори с урегулирането на взаимното свързване и специалния достъп до инфраструктурата на БТК.


4. Преносимостта на номерата, както и други ангажименти по телекомуникациите, поети пред ЕС, изостават. Какви може да са негативните ефекти от това за България?

За първи път така ясно и категорично, и от гледна точка на европейското законодателство коректно, прокламира принципа за преносимост на номерата, като този принцип важи за всички без никаква диференциация. От гледна точка на европейските изисквания държавата е направила необходимото чрез приемането на този закон. Последица от неспазването и неприлагането най-малкото ще влоши имиджа на страната. Държавата, обаче, трябва да търси необходимия инструментариум за осигуряване спазването на този принцип. Добър пример в тази насока са и двете решения на КРС, с които е наложено задължение на оператори в този смисъл. Може да се търси и друг санкционен механизъм, включително и лична отговорност на длъжностни лица на стопанските субекти, които не осигуряват довеждане на принципа до край. Негативен ефект от неспазването е и намаляването на конкурентноспособността в този сектор.


5. Достатъчно бързо ли работи съдебната система при разрешаването на търговски спорове? Как се отразява скоростта на производството върху бизнеса на Вашите клиенти? След като през последните години значително се подобри регистрационният режим на търговските дружества, се очаква с изваждането и преместването на този режим от съда в държавната администрация, условията, бързината и транспарентността да се подобрят още повече. Що се отнася обаче до съдебната система, тя продължава да работи с различни критерии, да е тромава и да не е обвързана с крайни срокове. Недостатъчната специализация на съдилищата поражда различна практика и непредсказуемост на решенията. Липсата на единна информационна система и забавеното въвеждане на електронни документи и електронен подпис в рамките на съдебната система, както и липсата на специализация на отделните съдии поради честата ротационност при възлагането на дела в различните правни области, води до претоварване, липса на мотивация и трудно администриране на делата. Големите забавяния (при триинстанционното производство, често много години) могат да доведат всяко малко и средно предприятие, които са над 95 % в страната практически до несъстоятелност и за двете страни, като по този начин се поставя под въпрос смисълът на правораздаването. Затова може да се помисли по въпроса за създаване на специализиран търговски съд, където квалифицирани в материята съдии, при ясни и равни критерии, ефективно и бързо да правораздават. Времето за проучване на делата значително би се скъсило, а решенията биха станали по-обосновани и добри. При липсата на такъв специализиран търговски съд на разположение на търговците има изградени арбитражни съдилища, които са специализирани и имат ясни правила, като поради едноинстанционност обикновено приключват делата приключват в рамките на една година. Може да се препоръча и използването на медиацията за разрешаване на търговски спорове, особено, ако са били породени от първоначални недоразумения или поради трудности при изпълнение на договора, което прави възможно постигането на съгласие само при взаимен компромис.


6. Ако омбудсманите на национално, областно и общинско ниво поемат част от споровете между бизнеса и крайните потребители как това ще се отрази на бизнес средата?

По начало считам, че споровете трябва да се решават от специализираните за това институции, като омбудсманите само могат да помагат за изясняване на проблема и генезиса на неговото създаване. Обикновено проблемите се пораждат от неясни правила, незачитането и неуважението на взаимните права и задължения, неспазването на правилата, неспазването на законовите разпоредби и злоупотребата с монополното положение. Затова, създаването на конкурентни условия и ясни законови рамки, както и доброто функциониране на различните институционални и граждански правозащитни механизми за защита правата на потребителите, най-добре могат да решат този проблем. Разбира се не трябва да се подценяват и възможностите на браншовите организации и търговско- индустриалните камари, които следят и за спазването на етичните правила.


7. Какво е участието на Пенков, Марков и Партньори в подготовката на нормативната уредба в областта на телекомуникациите?

Пенков, Марков и Партньори редовно участва в дискусиите за бъдещото развитие на регулаторната рамка, като особено ценен е анализът на европейската рамка и добрите европейски практики при разрешаването на спорове между потребител и оператор както и между различните оператори. Предложените от нас промени възприети в чл. 32 на Закона за далекосъобщенията от 2003 година създадоха условия за равнопоставеност, ясни критерии и предвидимост в решенията на КРС. Ръководителят на нашата работна група Светослав Димитров участва активно в подготовката на нова Закон за електронните съобщения.