logo-right

Интервю на Владимир Пенков за в. “Bulgarisches WIRTSCHAFTSBLATT”, декември 2010г.

Особено важно е в закона за обществените поръчки да се определидолен праг на реалистичната цена

Правителството често излъчва противоречиви сигнали, когато става дума за данъчната политика.

Имат ли според Вас управляващите цялостна визия или се работи на парче?

За съжаление в тази сфера се подхожда на парче, но като цяло данъчните рамкови условия в България трябва да се оценят положително, тъй като те осигуряват на страната предимства – не само по отношение на съседните страни, но и в европейски мащаб. .

За съжаление спекулациите по темата дали сегашното ниво на корпоративния данък и на данъка върху общия доход на физическите лица трябва да бъде запазен или все пак не, съвсем не допринасят за това, установените в България чуждестранни инвеститори да се чувстват сигурни.

Финансовият министър например уверява, че данъците няма да бъдат променяни през тази и през следващата година.

Това обаче означава, че след две години те биха могли да бъдат променени.

Следователно, ако кажем, че това данъчно ниво осигурява известни предимства, то в същото време трябва да направим ограничението, че положителният потенциал на ниските данъчни ставки не може да се разгърне истински поради несигурността, породена от противоречащи си изказвания и от непоследователната политика. 

Вместо днес да се говори за намаляване, а утре за увеличаване на данъка върху добавената стойност,

може би е по-добре той да бъде диференциран, т.е. да се въведат различни ставки на ДДС за различните сектори и продукти, които са от решаващо значение за растежа на нашата икономика, като например сферата на образованието, туризмът, селското стопанство, лекарствата и т.н.

Ние не се осмеляваме да предприемем такава мярка и до момента сме въвели единствено за някои услуги в сектора на туризма седем процентен данък върху добавената стойност.

А всъщност именно в период на криза едно семейно подоходно облагане например би било много удачно.

Инвестициите на семействата в домакински уреди, автомобили, компютри или в образование в такъв случай биха могли или изобщо да не се облагат или да се облагат с предпочитателен данък.

Сега децата на практика не се броят за членове на семейството.

Вземат се предвид само членовете на семейството, които получават доходи.

Ако консумацията се увеличи, производството също би нараснало.

След като акцизът за цигарите беше увеличен с 20 процента, статистиците отбелязаха, че българите пушат по-малко, тъй като приходите в държавната хазна от този данък са намалели.

Но дали действително пушат по-малко? С такива мерки няма да постигнем икономически резултати.

Положителен ефект би имало въвеждането на данъчни облекчения при саниране на жилища.

В подкрепа на тази идея се изказаха енергийният и финансовият министър. Но както всички знаем, понякога минават две до три години, докато една идея, лансирана на някакъв форум, намери отражение в закона.

Този процес непременно трябва да бъде ускорен.

Съществуват изчисления, че при топлоизолация на 400 000-те панелни жилища в България би се спестила толкова енергия, че два реактора на АЕЦ биха могли да преустановят работата си.

Икономическият ефект за държавата от една такава мярка би бил дори още по-голям.

В Закона за данъка върху добавената стойност непременно би трябвало да се заличи несправедливата разпоредба, по силата на която коректните данъкоплатци се считат за виновни, само защото са сключили договор с някого, който не изпълнява данъчните си задължения.

Те не биха могли да знаят това предварително и не бива да бъдат наказвани за това.

 

 

Вие критикувате разработения от Министерството на правосъдието проект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.

Кои са от Ваша гледна точка слабостите в този проект?

 

В този нов законопроект липсват няколко много важни елемента.

Не е взето предвид предложението за въвеждане на разпоредба за избягване на неправомерното използване на име, което вече е регистрирано от друга фирма.

В проекта, разработения под егидата на AmCham [American Chamber of Commerce in Bulgaria – Американска търговска камара в България]и на други неправителствени организации, беше предвиден механизъм за избягване на кражба на интелектуална собственост и реноме.

Във всички дискусии по този законопроект изтъквах примера с 35 Sony´s.

Съвсем очевидно е, защо е било избрано това име.

Тук не става дума за случайна грешка, а за опит да бъдат подведени клиентите, като се създаде асоциация с една световно известна марка.

Подобно нещо е недопустимо и затова е толкава важно да се въведат разпоредби, които позволяват на онзи, който пръв е въвел марката, да защити своите интереси.

Тук има и един друг проблем.

Той е свързан с това, че в България имаше 28 регистъра, между които не съществуваше връзка.

Когато те бяха обединени, се оказа, че в различните регистри се срещат едни и същи имена.

В законопроекта на AmCham бяха предвидени възможности за защита на марката, както и за повдигане на съдебно обвинение, но за съжаление всичко това отпадна.

 

Отхвърлено е и предложението за въвеждане на механизъм за отстраняване на грешки преди издаването на отрицателен отговор.

В момента забавянето на дружества с ограничена отговорност е 22 до 23 дни, а при акционерните дружества – 14 дни.

Същевременно корекцията на грешки не се допуска.

Когато длъжностно лице забележи грешка, в интерес на коректността то би следвало да я посочи, за да може грешката да бъде отстранена.

Това би спестило административно време и би улеснило живота на ползвателите на регистъра.

Именно тези слабости бяха атакувани особено настойчиво от критиците.

Учудващо е също така, защо не се посочва изрично необходимостта прокуристът да бъде възприеман като законов представител, след като в търговския регистър той е определен като такъв.

Освен това не са определени приоритетите на този нормативен акт, като бързина, публичност и т.н., което би помогнало на сътрудниците при тълкуването и прилагането на закона.  

В разработения от AmCham документ сме обърнали специално внимание на публичността, от една страна, и на защитата на личните данни, от друга.

По тази причина сме предвидили контролирания достъп.

България е на едно от водещите места по отношение на злоупотребата с лични данни.

Въпреки това вярвам, че новият закон ще подобри в някаква степен това положение, макар и не в достатъчна.

 

 

Колко бързо действа съдът, когато става въпрос за решаване на търговски спорове?

 

Не може да се каже, че това става бързо, защото при всяко отлагане на дело се губят пет до шест месеца.

Гражданско-правните и търговските спорове често се проточват с години.

Като се има предвид, че някои обстоятелства влияят на непредвидимостта на съдебното решение, то българската система в тази област не може да се оцени като особено добра и ефективна.

Но пък заслужаваме похвала, що се отнася до бързината на административните производства.

Комисията за защита на конкуренцията в последно време доста бързо определя решенията си.

Висшият административен съд решава всички дела в рамките на една година, което според мен е добро постижение в сравнение с други европейски страни.

Гражданските съдилища обаче са истинско изпитание на участниците в процеса.

 

Смятате, че се налага да се формулират наново и редица разпоредби на Търговския закон? 

Какви промени би следвало да се направят?

 

Търговският закон принципно е много добър закон, с някои забележки.

В момента Министерството на правосъдието се опитва да направи някои промени.

Ние предложихме да се предвиди механизъм за повдигане на обвинения за злоупотреба с фирмени имена, което би кореспондирало със Закона за търговския регистър.

Освен това, в интерес на една по-голяма сигурност, предложихме нотариалните заверки на имуществени и дружествени договори да станат задължителни, каквито те са в редица европейски страни.

В България са регистрирани много случаи на злоупотреба.

Сега уставите на дружествата се сканират и това вероятно ще затрудни злоупотребата с данни от регистъра.

Все пак смятам, че нотариалните заверки биха вдъхнали повече респект на акционерите и съдружниците.

На трето място в списъка с критикуваните точки е въведената преди известно време разпоредба, според която дружество с ограничена отговорност може да бъде регистрирано с минимален капитал от 2 лева.

Това е хубаво, но в практиката си сме виждали случаи дружество да инвестира 10 милиона лева.

Нормално ли е то да регистрира минимален капитал от 2 лева? Би трябвало да има механизъм, който позволява да се внесе минималния капитал и да се определи срок за внасянето на целия капитал.

В противен случай другите участници в търговския оборот, които смятат[V1] , че основният капитал е 10 милиона лева, биха били заблудени. 

В действителност обаче се внасят само два лева.

Вярно е, че на извлечението от регистъра със ситен шрифт е изписано нещо, но кой чете всичко? Не е редно да липсва законово уреждане на случаите, в които минималният капитал не е внесен, защото точно това са сериозните нарушения на закона.

Освен това в Търговския закон би трябвало да се въведе забрана за намаляващи кворуми и да се запише разпоредбата, че важни решения могат да се вземат най-малко с мнозинството на 50 плюс 1 гласа.

Това би следвало да важи при ликвидация или

закриване на дружеството, при увеличаване на капитала или при разпореждане с важни активи.

В момента десет процента могат да вземат решение, което е задължително за сто процента от съдружниците.

Особено проблематична според мен е предложената от Министерството на правосъдието разпоредба, която предвижда данните на акционерите да се вписват в регистъра.

Това противоречи на теорията и практиката на акционерните дружества, защото тези данни се вписват в книгата на акционерите и би трябвало да се съхраняват в дружеството.

Имената на акционерите не бива да бъдат обявявани публично.

 

 

Управляващите обещаха до средата на следващата година да бъде приет нов закон за обществените поръчки.

Кои са най-сериозните недостатъци на действащия в момента закон?

 

За мен беше изненадващо да разбера, че този закон, който беше приет едва преди пет години, междувременно е бил поправян 16 пъти, и то понякога в сериозна степен.

Това означава, че нямаме ясна представа какво всъщност искаме.

Този закон не бива в никоя фаза от процедурата по възлагането на поръчката да дава на потенциален участник или на група от участници в публичния търг някакви предимства.

В рамките на диалог за конкуренцията – както се казва на съвременен език – предварително договорени условия могат да бъдат променени.

Те се свеждат до знанието на всички интересуващи се , които участват в диалога.

В документацията на обществената поръчка обаче са дефинирани определени условия и чрез заплащането на определената сума за участие в процедурата, участниците приемат тези предварително обявени условия.

Не е справедливо при промени, настъпили по време на предварителните разговори, т.е. още преди окончателното подаване на офертата, да се счита, че окончателна оферта могат да подадат само онези, които изпълняват първоначалните условия, залегнали в документацията на търга. 

Това би било само тогава позитивна мярка, ако след публикуването в Държавен вестник се определи нов срок, за да могат участниците, които са се отказали да участват при първоначално определените условия, отново да получат възможност да внесат документите си.

Иначе съществува рискът в хода на последващи преговори някои участници да прокарат изменение на условията, което определено би нарушило принципа на равнопоставеност на всички участници.

В новия закон би следвало да проличи ясна държавна стратегия за насърчаване на иновативни процеси и модерни производствени методи, защото по този начин може да се повиши ефективността и да се подобри качеството.

А именно това трябва да са задължителните критерии при възлагането на обществена поръчка.

Признак на късогледство е да се вземат предвид само два критерия – ниската цена и икономически по-изгодната оферта.

Кои са критериите и аспектите, по които  може да се прецени, коя оферта е най-изгодната в икономическо отношение? Обикновено поръчката се възлага на онзи, който предложи най-ниската цена.

Това е свързано с обстоятелството, че договорната цена не може да бъде променяна в последствие.

Но могат да бъдат променяни сроковете, а при форсмажорни обстоятелства може да се преразгледа и цената.

Много е важно да се определи минимален праг на реалистичната цена, като отклонението не бива да надвишава 10 до 15 процента.

Тази реалистична цена би следвало да се изчисли от експерти.

Често маржът е седем или осем процента, но онзи, който предлага прекалено ниска цена, или прави компромиси с качеството  или се надява, че впоследствие условията все пак ще може да бъдат променени.

Възможно е също така изобщо да не възнамерява да изпълни в срок договора и да завърши успешно инвестицията.