Интервю на Владимир Пенков за в. Класа, юли 2010 г.

Увеличиха ли се опитите за кражба или имитация на търговски марки и защо?

Най-много случаи на „кражби” на марки имаше в периода след 2000 година до 2007 г., като след тази дата не може да се каже, че има увеличение на опитите за „кражба” на марки. Причината е, че след присъединяването на България към Европейския съюз в началото на 2007 година, всички Европейски марки автоматично разпростряха действието си върху територията на нашата държава. По този начин марките на големи и известни международни компании, които до този момент не бяха предприели действия за защита правата си за територията на България, станаха пречка за последващи недобросъвестни заявки на идентични или сходни марки.

Необходими ли са законодателни промени и какви?

През своето 10-годишно съществуване Законът за марките и географските означения показа някои слабости, които с направените през годините изменения, законодателят се опита да отстрани.

Например, до приемането на последните изменения в закона (от 09.03.2010 г.) действителният притежател на марка (която не е регистрирана, но се използва в търговската му дейност) не можеше адекватно да се противопостави на регистрацията на негова марка в България, в полза на недобросъвестно трето лице. Единствената му възможност бе да подаде писмено възражение срещу тази регистрация, но реално, при липсата на по-ранна регистрация или доказано нарушение на по-ранни права – Патентното ведомство нямаше правно основание да откаже тази регистрация. Едва след допускане на въпросната регистрация (което може да отнеме около 2 години), действителният собственик на марката можеше да поиска нейното заличаване, но само ако недобросъвестността при подаването на заявката е установена с влязло в сила съдебно решение. Т.е. процедурата включва и съдебно производство по установителен иск, което, знаете, може да отнеме 2 и повече години. С последните промени обаче, като относително основание за отказ на регистрация е подаването на опозиция от действителния собственик на марката срещу регистрацията на негова нерегистрирана марка, която той използва в България.

Последните изменения имат за цел постигането на: детайлизиране на данните от Държавния регистър на марките, допълване на абсолютните и относителни основания за отказ за регистрация на марка, допълване на процедурата по заличаване на марка, определяне на срокове за постановяване на решения за отмяна или заличаване на марка.

Най-съществената промяна обаче, която ще влезе в сила на 10.03.2011 година, касае регистрационната процедура. Към настоящия момент експертите на ведомството извършват материална експертиза на заявката, в рамките на която преценяват дали заявената марка може да бъде регистрирана, като се вземат предвид предходни марки. След 10.03.2011 г., по модел на процедурата по регистрация на марка на Общността, материалната експертиза ще отпадне, като всяко заинтересовано лице, което смята, че заявената марка нарушава негови по-ранни права, може да подаде опозиция срещу нейната регистрация. В резултат на подадената опозиция пред Патентно ведомство ще се развива опозиционно производство. В случай, че в определеният срок от публикуването на заявката не бъде подадена опозиция, марката подлежи на регистрация. Тази промяна в регистрационната процедура на националните марки налага много сериозна промяна в отношението на бизнеса към интелектуалната му собственост. От момента на влизане в сила на опозиционното производство всички притежатели на по-ранни права ще е необходимо да следят подадените заявки за регистрация на марки и, ако считат, че някоя от тях нарушават техни регистрирани права, следва да предприемат необходимите действия с законоустановените срокове.

Т.е. законодателни промени са били необходими и такива са били направени. Дали и доколко ще уредят обществените отношение в областта на регистрацията и защитата на правата върху търговски марки, ще покаже практиката.

Правата на кои марки се нарушават най-често?

Разбира се, най-често се нарушават правата върху известните марки. Независимо дали са собственост на чужди или на български дружества, известните, популярните марки са най-честите обекти на кражба или имитация.

Българските или чуждестранните фирми търсят правата си по-често?

Независимо дали е българска или чуждестранна, всяка компания, чийто права върху обекти на интелектуалната собственост са нарушение, търси адекватна защита. Предвид продължителността на съдебния процес обаче и свързаните с него разходи, в нашата практика тази правна възможност често се избягва, като се търсят варианти за извън-съдебно уреждане на възникналите спорове.

Какви са основните грешки допускани от български фирми,  когато се обърнат към съда и заслужава ли си разходите?

Като основна грешка на българските компании мога да посоча неглижирането на необходимостта от регистрация на търговските марки, използвани в дейността им. Българските фирми не си дават сметка, че в стремежа си да спестят разходите, свързани с консултация със специалист и с регистрацията на марката, те всъщност се обричат на многократно по-високи разходи за правна помощ, за заличаване на недобросъвестно регистрирана марка, или за съдебни производства. Най-съществената загуба обаче идва, когато недобросъвестният собственик на регистрирана марка забрани на действителния собственик да използва марката в търговската си дейност или приложи мерки за граничен контрол върху стоките, обозначени с тази марка. В тези случай, действителният собственик, които е спестил разходи за регистрация на своята марка или не е приел несериозно необходимостта от регистрация на марката, изпада в ситуация на напълно блокирана търговска дейност, в резултат на което понася ежедневни загуби, надхвърлящи многократно разходите по регистрацията.

Дали българските компании правят грешки пред съда, смятам зависи изцяло от техните защитници.

По отношение на разходите, с които е свързано едно съдебно производство мога да посоча, че според мен разходите за защита на нарушени права винаги си заслужават. В противен случай компанията може да се окаже пред невъзможността да извършва търговската си дейност, която е свързана с недобросъвестно регистрираната марка.