Интервю на Владимир Пенков за в. Банкеръ, май 2008 г.
СПРАВЕДЛИВОСТТА СЕ ПОСТИГА ТРУДНО В НАШИЯ РЕГИОН
Той е от генерацията, която стартира по-късно след промените в България, но не е от хората, които са си губили времето. Завършва немска езикова гимназия в София. Става магистър по право от Софийския университет. Като студент не мечтаe да става адвокат, защото по онова време адвокатите приличали повече на държавни чиновници... Вижда себе си, по-скоро като съдия, като асистент или професор. След стажа в Софийски градски съд, идва работата в Министерството на външно-икономическите връзки като юрисконсулт, а по-късно и старши юрисконсулт. Следват, ВТО „Техника” главен юрисконсулт и отново Министерство на Външно-Икономическите връзки – Ръководител на Правен отдел... Спомня си това време, като активно натрупване на знания и опит.По-късно, този опит му дава възможност и увереност да потърси себе си и своята реализация в по-мащабни проекти.
Г-н Владимир Пенков е от хората, които мислят, че правото се нуждае от творчески подход, защото материята е твърде абстрактна и трябват много усилия и потенциал, за да имаш визия, да си представиш в детайли целта, към която се стремиш. Категоричен е, че без творчески подход, много хора в този бранш, остават на ниво съветници, в рамките на позволеното и забраненото.
Промените през 1990-99 г. посреща със самочувствието и увереността на човек, който знае какво може и какво иска. След всички сделки в международния търговски обмен, той усеща потенциал да бъде пръв в тази сфера като самостоятелен бизнес и тръгва. През 1990 г. създава правна кантора „Лега ИнтерКонсулт – Пенков, Марков и Партньори”. Началото е повече от трудно. Без цент, без офис, без техника, но с опит и вяра, че ще се справи. В продължение на осем месеца, нямат никакви хонорари. Първият негов последовател и колега се присъединява едва след седем – осем месеца.
Благодарен е на родителите си, за възпитанието и предадените знания, на жена си, която го подкрепя в решението му да превърне семейното жилище в офис. На децата си, че не са му създавали проблеми и винаги са търсили свой път.
„Правото ми приляга и е една истинска професия” - казва Пенков. Но това е и неговото призвание, защото е част от живота му, начин на мислене и начин да бъде полезен на хората и обществото в което живее...
С малко тъжна, но трезва нотка на професионалист, той говори за справедливостта изобщо. ”Има някаква степен на историческа справедливост, но понякога в рамките на един човешки живот справедливостта не се случва... Въпреки това, човек трябва да работи, за да увеличи шансовете си, да я постигне. България, в това отношение, има по-тежка съдба. Тук в нашият регион, справедливост по-трудно се постига. Лоша законова уредба, прибързани закони, противоречия, корупция, манталитет, който оправдава безотговорността, мърлящината. Липса на желание, всеки на своето място да постигне максималното”.
Винаги е държал на добрите взаимоотношения и затова преди време по собствена инициатива, той прави анонимна анкета сред колегите. Става ясно, че има какво да се желае от всички управляващи колеги, а така също и от него самия. Той признава, че е избухлив и нетърпелив и дори понякога е изтървавал обидни думи... След тази анкета започва да работи върху себе си... Сега някои хора от фирмата казват, че имат „страхотен началник”. Страхотният началник, бившият заместник–председател на БТПП и управляващ съдружник в „Пенков, Марков и Партньори” – Владимир Пенков е включен в изданията Who is Who in the World на издателство Баронс и Who is Who Professional. За дружеството създадено от Пенков e прословутата реплика на “Chambers Global 2007”, че това е
„НАЙ-ЗАПАДНИЯ” ОФИС , ОТКЪМ ОБСЛУЖВАНЕ В БЪЛГАРИЯ
„ПЕНКОВ, МАРКОВ и ПАРТНЬОРИ” предоставя комплексни услуги във всички важни области на търговската дейност. Екипната работа на 57 адвокати, 7 външни консултанти около 25 асистента, осигуряват постоянен ангажимент, качество и ефективност на правните услуги, с оглед да се намери онова практично решение, което е най-добро за клиента. През 1996 година „ЛИК – Пенков, Марков и Партньори” стават член на Lex Mundi, /водеща световна асоциация на независимите юридически компании/. Дружеството получава статут на асоцииран член на Eurojuris – Германия. Има сключени договори за сътрудничество с юридически фирми като Lansky, Ganzger & Partner, Австрия и Niebaum, Kohler, Punge, Soder, Германия. През 2000 г. започва издаването на собствен вестник на фирмата в 2200 екземпляра. Чрез офисите си в София, Бургас, Русе, Ловеч, Добрич, Плевен, Варна, Стара Загора и Враца „Пенков, Марков и Партньори”, покрива цялата страна. В изданието на “ Legal 500” за 2007 ги определят като най-големия офис в България. А в “Chambers Global 2007” посочват, че те са „най-западния” офис в България ,откъм обслужване. Това е първата българска юридическа фирма сертифицирана по стандарта ISO 9001:2000. Причината да настоявам да се подложим на тази процедура - споделя г-н Пенков е, че тя трябваше да ни помогне да създадем вътрешна мотивация у колегите за спазване на правилата. Въвеждането на ISO наистина повлия благотворно, за едно по-сериозно отношение към регламентираните изисквания за работа. Фирмата става първата удостоена със сертификат за управление на качеството – ISO 9001:2000. Правят реформа на управлението заедно с въвеждането на нови софтуерни приложения, подобряващи ефективността на работата. През 2002 г. „Пенков, Марков и Партньори” стават първата българска фирма придобила колективна застраховка за професионален риск от водещите застрахователи AIG London, което е едно истинско доказателство за уважение и доверие. Качеството и изключителния професионализъм на дружеството са потвърдени и те получават в Business Superbrands Bulgaria 2008 г.
писъкът на техните клиенти включва водещи международни и български компании, с най-висока репутация и обществена значимост, включително и търговски компании, инвестиционни и търговски банки, финансови институции и частни фондове, благотворителни дружества и културни институции, държавни институции, общини и частни лица. Фирмата участва като консултант и съветник при изграждане на новите закони и хармонизацията ни с европейската уредба. На въпроса вслушват ли се законодателите в техните съвети г-н Пенков казва:
„Вслушване има! Но много късно ни дават възможност да си кажем думата. Много често можем да коментираме само постфактум. Когато разберем за някой проект навреме, а това е твърде рядко, обикновено имаме два три дни, което не е достатъчно за един сериозен анализ, какъвто е необходим. Така беше със закона за концесиите и др. Но определено чуваемост има, например за данъчната материя, почти всички наши аргументи бяха разбрани и ние сме доволни, че имаме някакъв принос за коригиране на корпоративния данък, данъка за подоходно облагане, плоския данък. Чрез по-малкия данък ще се увеличи събираемостта на данъка и ще се подобри моралът у гражданите за събиране на данъци. Така държавата ще има повече приходи, а хората по-голям стимул за инвестиране.”
Дружеството участва в значителни сделки и проекти с известни и престижни клиенти като:
Heineken и Athenian Brewery при придобиване на най-голямата пивоварна в България – Zagorka; Glassinvest /Yioula Glassworks/ при придобиване на “Стинд” и „Дружба”; Каргил и Триа Епсилон във връзка с участието в първата приватизация изобщо в България; KNAUF, при придобиване на завода за производство на гипсови плоскости– „Гипсфазер”; Coca-Cola Hellenic Bottling Company при сливането на нейните девет дъщерни дружества пред КЗК и учредяването на ССНВС България АД; Heineken Group при придобиване мажоритарния дял на Ариана АД и при последващото сливане със Загорка АД; Carrefour Group при придобиване на последващото развитие на проект в недвижима собственост; Преговори и представителство на BAYER AG при постигане на споразумение за преустановяване на нарушенията на търговската марка Аспирин от над 10 местни производители и търговци; Правно консултиране на NOKIA SIEMENS NETWORK във връзка с участие в търгове за обществени поръчки; Viva Ventures при приватизацията на БТК АД и AIG CAPITAL при покупката на акции на БТК в най-голямата сделка в югоизточна Европа за 2007 г. и още много други.
НАШИТЕ КЛИЕНТИ НЕ СЕ СБЛЪСКВАТ С КУРУПЦИЯ - категоричен е г-н Пенков, и обяснението му е кратко – те просто спазват законите, ние също. Ако не ги спазваме, те ще отидат на друго място. Останалото е въпрос на етика, интелигентност и всичко, което се включва в думата професионализъм.” Според него корупцията е обвързана с много други неща, които на пръв поглед изглеждат безобидни за българина. „Чувството за безнаказаност, за безотговорност, подкрепя манталитета на безразличието, а това изгражда недоверие и корупционна среда. Българинът е против корупцията, но когато се отнася за другите, а когато нещата стават лични, той е склонен и да дава и да приема. Може би, това е стара балканска традиция, но това не може да бъде оправдание. Има толкова грозни неща – виждал съм, професори, зам.министри как си изхвърлят боклука от прозорците. Вижте Симеоново и Драгалевци, улиците са мръсни, потънали в боклуци. И това ли е стара балканска традиция, ако е така, тогава да забравим тези традиции.
В Австрия всеки има право да прави изменения с оглед красотата и функционалността на една сграда, разбира се, добре аргументирани. Никой не иска подкуп! Тук в строителството стават такива безобразия. Разрешава се 6 етажна сграда, там където може да има само десет метра строеж. Друг път за много очевидни неща има заяждания и проблеми без причина. Всъщност причината тук е отново корупцията.
ЩЕ ЗАРАБОТИ ЛИ ТЪРГОВСКИЯТ РЕГИСТЪР?
Повечето закони в България не са толкова лоши, но проблемът е, че нямаме възпитание и стереотипи тези закони да се спазват. Гражданите и юридическите лица не винаги могат да разчитат на справедливост, поради неточно прилагане на закона. Един закон трябва да обобщава живота, необходимостта на икономиката, на обществото и да дава справедлива уредба, възможност да защитиш правата си. Но има и много добри закони без инструментариум за точно прилагане Например закона за ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР. Две години и половина се отлага въвеждането му и се оказва, че и сега пак нямаме пълна готовност за неговата работа. В момента сме на 60 дни чакане за едно просто охранително право. Сам за себе си, този закон не е толкова лош, защото предвижда единна информационна система, регистрация на фирми по електронен път, признава електронния документ и електронния подпис. Регистрацията не се извършва по случайни критерии, сиреч избягва се възможността за корупция. Предвижда се еднодневния срок. Тревожното е, че никой не се трогва, да спазва този срок. Някой от слабостите на закона бяха посочени още в самото начало и предстои тяхното отстраняване. Други се аргументираха пред министъра на правосъдието и се обсъждат в рамките на законопроект в парламента. Има и някой други детайли и подробности, които боксуват, като например – много бързо се предвижда безпардонен отказ на документите за регистрация, без възможност за отстраняване на пропуските в документацията. Аз лично бях поборник за това регистъра да се извади от съда, но това беше преди 5-6 години. Междувременно тогава, преди една година, той заработи и ако се бяха положили малко повече усилия да се въведе единната информационна система, електронния подпис и електронния документ, публичността на справките, нямаше да има никаква пречка закона да остане в съда, според нашите български традиции. Сега струва ми се, че е грешка, да бъде изваден оттам, защото отново е даден в държавна институция. Това излизане от съда, щеше да има смисъл, ако беше даден на неправителствена организация, като БТПП и Стопанската камара например, които имат опит и инструментариум, и са направили инвестиции в тази посока. Още повече, че хората там познават добре механизма на обслужването. То е тежка мисия. Трябва да се знае, да се приеме, че обслужването е активно действие към улесняване на молителя, а не грубо администриране. Държавната администрация сякаш още не е узряла да обслужва. Този манталитет, че си длъжен да обслужваш, да помагаш на гражданите, бизнеса и търговците, предстои да бъде реформиран и изграден. Една реформа изисква мотивирани хора, а аз не виждам как може да има мотивирани хора с по 500лева заплата.
УРЕДБИ ПРОТИВОРЕЧАЩИ НА КОНСТИТУЦИЯТА
Хармонизацията изисква уеднаквяване на демократичните правила, конкурентните правила и възможностите за защита. В една област се бавихме прекалено, в друга нещата ги хармонизирахме и правилата останаха да действат на книга. Работата е в това, че актовете на европейския съюз имат директно приложение и в този смисъл ние не създадохме предпоставки за истинска хармонизация. Никой от хората, които създаваха нашите закони нямаха възможност да запознаят българските граждани, юридически лица, търговци, с европейската уредба. Категоричен съм, че голяма част от тази уредба и сега остава неизвестна, не само на търговците, но и на голяма част от специалистите. Става дума за десетки хиляди страници документация. Въпросът е, как може тази уредба да се прилага директно без да се познава. В този случай, много често се прибягва до чисто формално хармонизиране, като например, се използва една слабост на стар наш закон, за да се хармонизира, т.е. да се направи нов. Така стана със закона за концесиите. Аз мисля, че старият закон беше много по-добър от новия. Действително беше предвидено, че по изключение без търг и конкурси при определени условия може да се дава концесия. Аз също споделям, че не трябва да има такива изключения, но това можеше просто да отпадне от стария закон. Тревожно е, че новият закон се отдалечава дори от Конституцията. Той не регулира всички случаи, предвидени в основния закон на държавата, които трябва да бъдат уредени в закона за концесиите – например, монополните дейности на държавата, не държи сметка за двете държавни собствености – публична и частна, като дава уредба например за строителството или пък за частни субекти. За мен това излиза извън закона за концесията и нагазва в материята на обществените поръчки съгласно българските закони и българската конституция. Според мен не бива да се приема уредба, която противоречи на Конституцията. Мислейки за този проблем не можем да не се досетим, че става въпрос за липса на компетентност на някой наши специалисти,които не са се отнесли сериозно и не са възразили. В същото време, очевидно става дума и за липса на информация, на познания от българска страна за европейските уредби и познания на западните специалисти за нашата конституция. В което имах възможност да се убедя лично, разговаряйки с мои колеги от Германия.
В НОВИЯ ГПК ИМА ОПАСНИ НЕЩА
„Питахте ме дали се вслушват законодателите в нашите съвети. Ами ето един случай, когато не са се вслушали. В ГПК има много опасни неща. Например, че призоваването може да става и по телефона, без да е потвърдено. Това в нашите български условия може да бъде изключително опасно. Съгласен съм, че такова нещо може да съществува безпроблемно в Холандия, например или в Америка, но тук в България е просто абсурдно.
Според новият ГПК можеш да бъдеш осъден без да си разбрал, че е трябвало да отидеш в съда. Това при всички случаи може да наруши човешките права на гражданите, а така също и имуществените права на граждани и фирми. Смятам, че тези разпоредби трябва да бъдат променени час по-скоро. Горещо вярвам, че специалистите ще поработят още в тази посока, защото не са само тези неща има още десетки недостатъци.”