logo-right

Интервю на Владимир Пенков за сп. Лидер, юли 2006 г.

Заплатите до 350 лв. да бъдат без данъци

Необходими са стимули да се обявяват и големите доходи, не бива да се ограничават пенсиите и да се пристъпи към действително семейно подоходно облагане, каза Владимир Пенков, изпълнителен управляващ съдружник в "Пенков, Марков & Партньори", член на УС на БТПП и бивш зам. председател на БТПП

 

- Министерството на финансите подготвя промени в данъка върху доходите на хората. Според вас как трябва да се облагат тези доходи?

- Работодателите сигурно не биха искали да се повишава минималната  заплата. Но от друга страна е много малък броя на хората, които взимат реално по 160 лв. Би трябвало да се създадат икономически възможности за увеличаване на минималната заплата на поне 250 лв. Но по-важни са други промени, които може да се направят. В момента се обсъждат две неща. Първото е необлагаемият минимум да се увеличи от 180 лв. на 190 лв., а второто - намаляване на процента за облагане на заплатите от 250 лв. до 600 лв. от 22% на 20%.

Но трябва сериозно да се помисли, как да се стимулира покупателната сила и възможността семействата да инвестират както намерят за добре и да бъдат възнаградени за извънредна работа. Не би трябвало да робуваме на среднячеството и на малките заплати. Те нито увеличават потреблението, нито хората, които ги получават са поставени в положение да имат иновационно мислене. Трябва да има солидарност към хората с ниски доходи, но да се поощряват тези, които създават голяма добавена стойност с труда си. Затова от гледна точка на екзистенц минимума за живеене необлагаеми трябва да бъдат доходите до 350 лв. Това ще рече 4200 лв. годишно да са необлагаеми. За доходите от 350 лв. до 2500 лв., данъкът трябва да бъде 15%. Има фирми, макар и само 5-6%, които дават и такива заплати на високоплатени служители. За доходи над 2500 лв. данъкът трябва да бъде по-малък – 10%. Така хората с доходи 6000- 7000 лв. ще бъдат заинтересовани да ги обявяват.

Разбира се трябва да има справедливо преливане с оглед да не се „нагласяват” приходите.

- Предложението да не се облагат доходи до 350 лв. е доста революционно. Защо смятате, че то е удачно за България?

- Много е голяма разликата между налозите върху една средна заплата която официално е 300 лв., за мен тя е доста по- висока като за София е около 500 лв., и една заплата от 1500 лв. В единия случай за данъци и осигуровки се плащат 126 лв., а в другия - 775 лв. Човек, който по договор има заплата от 1500 лв., реално взима 1061 лв.но работодателя също плаща осигуровки от 336 лв. и разходите за тази заплата са 1836 лв. Разликата между 1836 лв. и 1061 лв. по различни канали се прибира от държавата. Много голяма е ножицата между плащаните налози върху една, както виждате минимална европейска заплата и средната българска заплата. Трябва да стимулираме вдигането на доходите. Но аз като работодател дори да вдигна заплатата с 200-300 лв. се плащат повече налози и реалното увеличение за служителя е много малко. Държавата не би следвало да удържа толкова много и да намали т.н. данък „солидарност” до разумно ниво 2-3 пъти разлика от средната заплата /в нашия пример над 6 пъти/. Това обяснява донякъде и липсата на заинтересованост и на двете страни по трудовото правоотношение, да се показват реалните заплати.

- Смятате ли, че ако доходите до 350 лв. са без данъци бизнесът ще излезе на светло?

- Не абсолютно, но ще има стимули в тази посока. Предложението ми чисто психологически няма да може лесно да бъде възприето. Затова може би съм за плоския данък върху доходите от 10- 12%.

- Какъв е oпитът на Европа в плоските данъци?

- Плоският данък първоначално е въведен широко през 19-ти век в европейските страни. Считал се е за справедлив данък, защото за първи път се облагат доходите на духовенството и на аристокрацията, които дотогава не са плащали никакви данъци. Сега в повечето европейски държави има прогресивен данък. С развитието на социалните системи се е считало, че е по-справедливо по-високите доходи да бъдат облагани с по-висок данък. Но сега в Централна и Източна Европа има ренесанс на плоските данъци. Те се дискутират в държави като Германия и Унгария. Плосък данък беше въведен в Естония и Латвия, но на доста високи нива - 24%. Разбира се, когато доходите са доста по- високи и очакванията на хората за обема на държавните услуги са по-големи, данъкът може да бъде и по-висок.

Русия преди няколко години въведе 13% данък върху целия личен доход. Словакия за първи път въведе 19% плосък данък не само върху доходите, а и за корпоративното облалгане и ДДС. В САЩ има плосък данък от 3% и 5% в няколко щата.

- Какви други промени може да бъдат направени в облагането на доходите?

- Не трябва да бъдат ограничавани вноските за задължително и доброволно пенсионно осигуряване, които се признават за разходи, както да се поставя и таван на пенсиите. В противен случай никога не можем да получим заинтересованост на работника да обяви действителнта си заплата.

Всички извънредни плащания към служителя трябва да бъдат облагани като заплата, защото те са свързани с 8-часовия работен ден. Но не трябва да се облагат доходите, получени извън 8-часовия работен ден, например ако човек работи на две места или полага извънреден труд на своето работно място. Подобен подход имаше в Унгария в началото на реформите и по този начин се стимулираха хората да работят по 12-13 часа. България се нуждае от хора желаещи да работят по 12-13 часа, с възможност да станат малко по-богати и да живеят малко по-добре. Тези предложения звучат малко революционно, но така могат да се подобрят нещата.

- Какво може да се направи в областта на семейното подоходно облагане?

- На първо място всички членове на семейството да бъдат равнопоставени. Сега се говори, че имаме семейно облагане, но такова реално нямаме. Например при четиричленно семейство, доходът на родителите трябва да се разделя на четири. Така ще се намалява базата за облагане. На второ място семействата трябва да се стимулират да инвестират в области, в които държавата трябва да се развива, но няма достатъчно средства /приоритетни области/- обучение, компютъризация, дори покупка на коли, бяла и черна техника, покупка и саниране на жилища и енергоспестяващи технологии. Трябва да се определи някакъв праг за такива покупки и за мен той е 300-400 лв. на месец. Необходимо е и застраховките, парите за обучение и транспорт, също да бъдат признавани за разход и с

тях да се намалява доходът за облагане.

Не можем да въвеждаме промени само на базата на ниските и средните доходи. Концептуално това ми се струва много погрешно.Семействата с около 1300 лв. и повече доходи са фамилиите, които купуват и могат да подобрят потреблението. За четиричленно семейство с доход 1300 лв. ефектът от тази реформа ще бъде в семейния бюджет допълнително да остават по 1560 лв. годишно. Но от тях 312 лв. веднага се връщат на държавата чрез ДДС, защото преференцията се получава само когато се купуват приоритетни за държавата неща. Трябва да свършим с популизма и да решаваме въпросите както в съвременния свят с развита пазарна икономика и социална насоченост. Например колите са на възраст 22 години и създават риск за хората и екологията. Много семейства нямат пералня и хладилник, не могат да санират панелките си, които след 10-15 години ще рухнат. Всичко това трябва да бъдат приоритетни области за държавата. Предложенията ми няма да се отразят съществено върху бюджета на държавата, тъй като ще допринесат за ръст на икономиката. Това не само ще компенсира, но дори ще увеличи приходите в бюджета. Трябва да стимулираме 10-те процента от населението, които могат да увеличат потреблението си, създават условия за растеж с оглед бързо увеличаване на този процент от населението. Иначе и след 117 години няма да стигнем средните приходи в Германия сега.

- В страните от ЕС има ли подобни разходи, с които може да се намаляват доходите преди плащане на данъците?

- Има. В САЩ и страните от Европа когато има труден период бързо се взимат съответните мерки. В САЩ например когато се увеличи с половин процент безработицата, веднага се взимат мерки за намаляване на данъците. В България години наред нямаме никакви приоритети. Нещо което е трудно разбираемо и за специалистите от ЕС. Например в Германия и Австрия в различни периоди е могло да се приспадат средствата за покупка на жилища, признавали са се разходите за обучение и транспорт. Ние не трябва пряко да възприемеме един или друг модел, а да имаме адекватни мерки според ситуацията в България.

- Дошло ли е времето за вдигане на нормативно признатите разходи на свободните професии от сегашните 35%?

- Може да се изберат два подхода. Първият е да има възможност срещу документи някои разходи за обучение, застраховка, работни пособия и компютри да бъдат приспадани допълнително над сегашните 35%. Но това ще бъде доста сложно. Другият вариант е да бъдат признавани за разход 50% от доходите без доказателства. Това ще бъде по-близко до облагането на фирмите. При една свободна професия като архитект, адвокат, лекар значителна част от приходите се

инвестират в работата. Подобен прецедент има за авторските права, където за разход се признават 50% от приходите. При свободните професии доминират интелектуалните усилия, което обосновава и еднаквия подход.

- Предлагате значителни данъчни намаления за да се увеличи потреблението. Но от български икономисти и от международните институции се посочва, че основният проблем е дефицитът във външната търговия. Евентуален ръст в потреблението ще попречи ли на икономиката?

- Когато има стимули за българските производители, това по-скоро може да увеличи конкурентоспособността им. Така по индиректен път ще се стимулира и износа. Сега българските фирми не изнасят, защото произвеждат скъпо.

- Трябва ли да отпаднат патентните данъци?

- Сегашната граница от оборот под 50 хил. лв. за плащане на патентен данък много лесно се достига. За мен е хубаво да остане патентния данък, но само за семейния бизнес, дори да са наети няколко външни лица. Например фамилен ресторант, хотел или фризьорски салон. Но патентният данък не трябва да зависи от оборота. Напротив, хората трябва да се стимулират да правят оборот и по 100-200 хил. лв., като е налице ограничена скала за облагане, съгласувано всяка година предварително със съответната данъчна служба.

- Удачно ли ще бъде да има ново намаление на осигуровките?

- Безспорно е удачно, защото осигуровките са значителни без да се дава насреща съответна престация от държавата.

- За какви промени в корпоративното облагане настоява бизнесът? Данък печалба достатъчно нисък ли е?

- Данъкът върху печалбата трябва да бъде 10%. Наред с това трябва да се намалят сроковете за амортизаця. В момента сградите се амортизират за 25 години, което е доста дълъг срок. Добре е инвестициите да се признават 100% за разход. И допълнително да се предвиди цена за определен период /10-15 години/ и амортизационен срок, като това ще бъде държавната подкрепа, с оглед по-бързо обновяване и трансфер на технологии. Сега много млади колеги питат "как и двете". Но подобен беше режимът с Указ 56. Нали държавата трябва да стимулира инвестициите. Обезателно трябва да паднат ограниченията за разходите на фирмите за спонсорство. Освен това държавата може да съдейства като например половината от тези разходи допълнително се приспадат от печалбата. Това вече ще стимулира фирмите.

- В новия проектозакон за ДДС се предлага солидарна отговорност, ако търговците знаят, че техният доставчик не е коректен към бюджета. Това ще затрудни ли бизнеса, предлагате ли друг вариант да се защити бюджета?

- Бизнесът винаги е спорил с правителството, че е недопустимо да има безвиновна отговорност, както беше досега. А в новия закон се предлага дори солидарна отговорност, което е просто безпрецедентно посегателство върху правата на фирмите. Не може една добросъвестна фирма да бъде лишавана от права поради това, че някой по веригата е некоректен. Точно държавата е тази, която има цялата власт да проверява и преследва некоректните участници в стопанския оборот.

- Подкрепяте ли отпадането на "ДДС-сметките?

- Единствената полза от "ДДС-сметката" е, че създават гаранции за държавата, че средствата ги има. И бизнесът искаше след като я има тази гаранция, да се намали срокът за връщане на ДДС на 15 дни. Сега държавата иска да премахне "ДДС-сметките" и да не съкращава срока за връщане на данъчния кредит. А същевременно иска солидарна отговорност, защото така е най-лесно. Това е феодализъм, не е съвременно мислене в една пазарна икономика. По-добре е ДДС- сметките да останат, а държавата да не се оправдава, а да връща без възможност за задържане дължимите на добросъвестните фирми суми в 15 дневен срок.

- Данъчната ни система привлича или отблъсква инвеститорите?

- Постоянните промени и несигурност, липсата на философия в данъчния режим не са най-позитивни. Но има създадени добри рамкови условия, които надявам се да не бъдат премахнати. Най-важното за инвестиционния климат е минимизиране на

корупцията, на организираната престъпност, непредсказуемостта дали администрацията ще издаде някакъв документ, непредсказуемостта от съдебните решения. Необходими са стимули за българските фирми да инвестират, да вдигат заплатите, да са поставени при равни условия с чуждите компании. Например сега чужда фирма, която работи по европейски проект, не плаща ДДС при внос на материали и

назначаване на изпълнители от чужбина. Така българските фирми стават неконкурентноспособни, защото плащат ДДС за внасяните материали и за подизпълнителите. Как да увеличим участието на българските фирми в международните проекти от сегашните 10% на поне 30-40%?

 

Зам. главен редактор Петкан Илиев