Интервю на Владимир Пенков за сп. Правен свят, септември 2005 г.
Г-н Пенков, Вашата кантора е създадена през 1990 г., как възникна идеята?
Идеята за създаване на кантората се роди още в годините на социализма, но тогава нямаше условия за създаване на модерен офис осигуряващ максимално добро обслужване. Веднага след промените през 90та година ние се опитахме да реализираме нашето разбиране, че адвокатската работа е свързана с оказване на качествена услуга за клиента, а не представлява само конституционна дейност и благоволение в отношението към клиента. Именно поради това, че адвокатството е тежка професия, тъй като трябва да се вживяваш десетки пъти на ден в различни проблеми на клиентите, а и трябва да се познава добре постоянно променящата се законова уредба, добър адвокат е този, който може да прави това. Ако един адвокат е сам, той би бил ограничен във възможностите си, тъй като той няма нито необходимата информационна база, нито техническото оборудване и обслужващ персонал, за да се концентрира максимално върху правната работа и да предоставя качествена услуга. С други думи необходими са колективни усилия на много хора и тъкмо затова се създаде правната кантора.
Как положихте началото на дейността?
Като превърнах апартамента на семейството си в офис. Трябва да изтъкна и готовността на съпругата ми Марияна да напуснем буквално за три дни и да живеем по-натясно с четиричленното си семейство при майка ми. Тъй като нямаше възможности да се правят адвокатски сдружения, извършихме регистрация по търговския закон. Осем-девет месеца работихме буквално 16 – 17 часа и имахме около 20 срещи на ден. Първият хонорар обаче се зададе след около една година. В първите месеци на прехода много хора търсеха съвети от мен, и тъй като бяха приятели и потенциални клиенти, никога не отказвах срещи. Много скоро хаосът се подчини на въведения порядък, всички срещи бяха с определен час, без да е необходимо да се чака. За всяка среща имаше предварителна подготовка с оглед максимален резултат. Приятели ми предоставиха за ползване факс, копирка, електрическа пишеща машина, компютър и печатарка, с която бяхме много горди.
Кои бяха първите Ви големи клиенти?
Това са Кока-Кола и BASF. За Кока-Кола искам да изтъкна заслугата на Боби Хаджиев, който по онова време пое „риска” да ни препоръча на гръцката фирма 3 (Триа Епсилон), която имаше франчайза за Кока- Кола. Горди сме, че първоначално идваха адвокати на фирмата и работехме съвместно, но за една година оценката беше, че ние можем да се справим и сами. На това място обаче искам да отбележа, че ние не правим никаква разлика между големи и малки фирми и винаги сме влагали еднакви усилия за всеки клиент и според мен това е единствено правилното.
Днес списъкът на клиентите Ви е впечатляващ. Как успявате да организирате дейността по обслужването им?
Първоначално отговарях за всичко и трябваше бързо да взимам решения по правни казуси, обзавеждане, по намиране на офиси, намиране на кадри, маркетинг, финанси и.т.н.. Сега управленската структура се разви и към Изпълнителния Управляващ Съдружник, който съм, има трима управляващи партньори – Иван Марков – отговарящ за Финанси и Маркетинг, Димитър Славчев – отговарящ за Администрацията и IT и Светлин Адриянов – отговарящ за Човешките Ресурси. Същевременно те са директори на създадените три дирекции, които са включени в структурата на кантората. Имаме офиси в десет града с общо 57 адвокати и юристи без да се сметне помощния персонал. В основния офис работят около 40 души. Създадената организация позволява да се концентрираме само върху правната работа и качеството на услугата. Всички останали дейности като например счетоводство, компютри, софтуер, преводи и други са извън фирмата по граждански договори (около 25). Седмично имаме около 400 задачи с различна важност, като действително организирането и контрола по изпълнението е доста сложна задача. За това сме създали най-съвременна технологична и софтуерна база обединени в собствен IT-център, както и сме създали стриктни вътрешни правила за адвокатите и служителите и система за контрол. Искам да отбележа, че нашите правила са много по-строги от етичните правила и правилата за общуване на водещата световна асоциация на независимите правни офиси Lex Mundi, чиито член сме за България.
Отличава ли нещо Вашата кантора от другите?
Всички по-големи кантори си приличат по нещо. Те се стремят към по-добра организация, привличане на талантливи юристи и в крайна сметка по-добра правна услуга.
Все пак има различия и особености при всички, които в даден момент могат да дадат предимство и които отразяват различието във вижданията и подходите.
Бих споменал четири по-големи отлики. При нас например е на лице добре разработен и функциониращи софтуер, вътрешна организация и нагласа за пълна транспарентност към клиента по отношение на разпределението на изработеното време и участието на различни колеги, което се поднася на тях. Вярвам, че това дисциплинира всички нас и увеличава доверието и комфорта на клиентите, тъй като калкулираме на база почасова ставка.
На второ място вътрешното, доброволно подчиняване от страна на свободни и независими адвокати на една структура за администриране също е ново у нас. За да се осигури това са въведени подробни писмени правила, които се спазват стриктно.
В „Пенков, Марков и партньори” има три дирекции с по над десет адвоката във всяка. Специалистите в отделните области, както и отделните специализирани звена и всички адвокати съчетават участието си по отделни проекти, като точното отчитане на всяко участие създава атмосфера на колегиалност и сътрудничество, без да се лишаваме от добрата организация и разпределение на работата. Чрез тази оптимизация се стремим максимално добре да отговорим на очакванията на клиента за добра услуга.
На трето място ние вече пета година издаваме вестник “Lega InterConsult News” в над 2 000 екземпляра четири пъти годишно на български, английски и немски език, който се изпраща на клиенти, ведомства, банки, посолства и други заинтересовани лица. Той съдържа не само информация, но и коментари и предложения по актуални правни въпроси на законодателството. Този вестник го списваме сами и наистина е голямо предизвикателство.
Организацията и качеството на работа доведоха и до това, че от четири години имаме колективна професионална застраховка при AIG, една от най-големите световни застрахователни компании. Това също е оценка за нашата работа и предпоставка за равноправно участие съвместно с чуждестранни кантори по големи проекти.
От осем години сме член за България във водещата световна организация на независими правни офиси Lex Mundi с около шестнадесет хиляди адвоката. Предизвикателство беше въвеждането по това време на техните стандарти на работа, етични правила и отношения с клиенти, различни органи и помежду ни.
Всички посочено спомогна след над едногодишен подготвителен период ние да бъдем първи в България през месец юли 2005 и доколкото разбрах и на балканския полуостров с придобит сертификат ISO 9001:2000 за управление на качеството от BVQI BULGARIA, с което отговаряме на критериите на German DAR/TGA, the British UKAS Quality Management and the US ANAB rules of certification.
Посочените отлики само са израз на различна философия, която допринася в крайна сметка за подобряване на правните услуги изобщо в България, защото всяка кантора ще се стреми да възприема доказалите се новости.
Как подбирате хората?
Задължително държим на лоялността, комуникативността, излъчването и езиковата подготовка. Първоначално търсехме юристи, компетентни в търговското и дружественото право. С някои бивши колеги от Министерството на външната търговия бяхме работили заедно в създаването на първите смесени дружества в България и в чужбина. Тогава се сблъскахме с тези проблеми и това беше нашият капитал. С времето трябваше да се диференцират дейностите. Така създадохме нашите специализирани звена в рамките на дирекциите, които могат да се видят и на сайта на кантората. Имаме колеги, които са специализирани в явяването на съдебни и арбитражни дела, телекомуникации, митническо право, данъчно право, недвижимости и строителство, търговско и дружествено право. Имаме рубрика в уеб страницата ни и всеки може да кандидатства.
Бихте ли взели да работи при вас юрист направо от университетската скамейка?
Принципно бихме предпочели хора с практика и собствени клиенти, въпреки, че голяма част от сегашния ни екип са млади хора около трийсетте, които дойдоха от университета. Ние сме може би единствената кантора в България, която изплаща осем стипендии в юридическия факултет на Софийския Университет от втори до пети курс, като предоставяме допълнителна възможност стипендиантите да работят при нас. Освен това опитните юристи не винаги леко възприемат наложените правила и стандарти. Ето защо най-добре е балансът между младите и опитните. По-важно е да е на лице умение да се работи в колектив т.е. всеки да подчинява егото си в изпълнение на общата задача. Опитвам се да внуша на младите пък и на старите колеги, че те трябва да се проявяват подпомагайки другия, а не изтъквайки себе си. За изграждането на тези качества спомага и организираният от кантората вече за втори път Тийм Билдинг. Тази година участваха над 50 колеги, като имаше значителен напредък в реализацията на поставените цели.
Вие сте председател на Инвестиционно-данъчният съвет при БТПП, какво е мнението Ви за законодателството ни в тази област?
„Пенков, Марков и партньори“ вече шеста година сме в класацията на стоте фирми, плащащи най-високи данъци в България. През 2004 г. бяхме на 37-мо място, сега „паднахме“ на 92-ро място, защото се промени начинът на изчисление, методиката. Бидейки Заместник- председател на БТПП и председател на визирания съвет това допълнително лично ме мотивира да искам действителна данъчна реформа и моята цел е да не сме в първите 1000 в България, т. е. тези 50-60 % сива икономика да станат транспарентна икономика. От това се нуждае държавата, гражданите, това е необходимо за растежа на България. Сред нашите закони няма много лоши закони, но има незавършени. Почти всеки закон се нуждае от допълнения и изменения с оглед завършеността. Слабост на законодателната дейност е, че се правят нови закони от млади хора, специализирали в Англия и Америка, аз много ги уважавам, но те въвеждат англосаксонски правила в една континентална система. България има традиции в континенталната система. Например такава е ситуацията с правилата на фондовата борса. На второ място законите се правят набързо, без да се отчитат мненията на браншовите и неправителствените организации. Ето такъв например е законът за частното съдебно изпълнение. Прие се компромисен вариант да остане и държавното, и да има и частно изпълнение. За мен това е едно неинтелигентно решение. 400 000 висящи дела за 1,7 млрд. лв. чакат изпълнение, рискува се те да не приключат, а се прие т.н. компромисен вариант. А отговорността? Държавните изпълнители продължават да не носят отговорност, каквато частните, а от друга страна не са така мотивирани от закона. За да бъде един закон работещ трябва последователност, а не политически компромиси. По начина на функциониране на законите не трябва да има компромиси. Нашите закони страдат от незавършеност, липса на дълбочина, противоречивост с други нормативни актове... Не искам да обиждам никого, но много от депутатите не знаеха и не знаят как и при какви условия работи българския бизнес. Те не разбираха смисъла и значението на това, че когато фирмите решават една държавна нужда, било в образованието, културата, спорта и т.н. и правят дарения, че това трябва да бъде стимулирано. И че доскоро се плащаше данък върху такава сума. А дори признаването за разход не е все още стимулиране. Не се стимулира и инвестиционната дейност. За пример бих посочил и даренията на компютри в училищата, санирането на жилища, различните екологични проекти и пр. Защо да не бъдат също така стимулирани българските семейства при закупуването на бяла и черна техника, кола, тези средства да се приспадат от доходите. Защо да няма истинско семейно подоходно облагане, а не както беше предложено – само заглавието му е такова. Ето с такива проекти се занимаваме в Инвестиционно-данъчния съвет и до 2 месеца ще внесем свои конкретни предложения.
Бихте ли посочили някакви нетипични моменти от дейността на Вашата кантора?
По принцип работата в кантората не е рутинна. Често трябва да търсим в рамките на закона най-подходящата правна схема за реализация на целите на клиентите или в преговори с държавни органи или други клиенти чрез провеждане на правилна стратегия и тактика да постигаме желаните резултати. Всичко това създава разнообразия на ситуации, които правят почти всички моменти нетипични. Ако все пак трябва да посоча един особен момент това е по време на преговорите за приватизацията на БТК, като адвокати на купувача Адвент. В един момент се оказа , че от правна гледна точка всичко беше извършено перфектно. Съгласно закона беше на лице една от схемите за одобрение на държавния орган, а именно чрез мълчаливо съгласие. Но какво от това?!Създаде се именно такъв нетипичен момент, предвид на несъвършенство на законодателството. От този нетипичен момент се породи и мотивацията и обосновката за предложение на законодателна уредба на случаите на „Мълчаливото съгласие”. И ето разширихме въпроса. Първо обосновахме необходимостта от широкото въвеждане на този принцип, съчетано с необходимостта от обслужване от страна на държавата и общините от едно гише. Така силно ще се намалят корупционните и бюрократични практики в държавата. Този, който дава съгласието няма пряка връзка с разрешението като разрешението или мотивирания отказ следва да бъде издаден в указания срок. Иначе влиза в сила принципът на „Мълчаливото съгласие”. А оттам е необходимо да се създаде правен механизъм за реализацията на принципа на „Мълчаливото съгласие”.
Какви по-големи сделки сте обслужвали досега?
Още в началото обслужвахме Raiffeisenbank Austria при закупуването на тогавашната БЗК, Лендербанк при откриване на първия филиал на чуждестранна банка в България. По много проекти сме обслужвали EBRD (при инвестицията в Данон, Балканфарма, ОББ, Целхарт, Девня и др.) на обща стойност около 200 млн. Евро. Гръцката национална банка при покупката на ОББ, което е инвестиция за около 200 млн. USD, приватизацията на стъкларските заводи Стинд-София и Дружба – Пловдив, приватизацията от Кнауф на Гипсфазер-Видин, покупката на Евробанк от Пиреус Банк, правно съдействие на цялата група TBI, вкллючително приватизацията на Булстрад, покупката на Роял Фуудс от Чипита, приватизацията на Плевенски Цемент от Титан Цимент и последващо придобиване чрез сложна многофазова сделка на Златна Панега Цимент, покупката на Банкя-минерални води от Кока-Кола, покупката на магазините Фамилия, Булвария и.т.н. от Equest, консултиране на Агенцията за приватизацията по десет приватизационни сделки в рамките на програмата ФАР, между които ДЗУ, ЗММ и др., преструктуриране н производителите на Кока-Кола, консултиране на приватизацията на БМФ и БРП за АП и участие за Илинг Студио в приватизацията на Бояна Филм, Салини, Даймлер Крайслер, IFA-хотели, Алениа Аеронаутика, Томас Кук и много други. Все пак още веднъж подчертавам, че обръщаме еднакво внимание на клиентите измежду малките и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиката.
Как се разтоварвате след напрегнатата работа, отделяте ли достатъчно време за семейството си?
Разтоварвам се чрез друг вид работа. Стана дума за ангажиментите ми в БТТП като заместник-председател. В кантората издаваме свой вестник „Lega Inter Consult News“ на български, немски и английски език, за който подготвяме статии (шегува се!). Обичам да играя тенис в свободното си време и да гледам дъщеря си Мария, която е професионална тенисистка, шампионка на Държавното първенство по тенис за тази година, наскоро стана и шампионка на България отборно с „Левски“, а и е състезател в националния отбор във „Фед къп“. Забавлявам се и при взаимоотношения със сина си Пенко, който е адвокат в кантората, но се занимава и с разнообразна предприемаческа дейност, изискваща много фантазия.