Интервю на Владимир Пенков за в. “Bulgarisches WIRTSCHAFTSBLATT”, февруари 2007 г.
Господин Пенков, какви са новите предизвикателства, които възникнаха пред страната в областта на българското право след присъединяването на България към Европейския съюз?
Първото предизвикателство е свързано с това, че в България започват директно да се прилагат огромен брой регулации и регламенти, огромен брой нормативни актове на ЕС в съответствие със споразумението за присъединяване, без те да са обнародвани в България, без те да са известни в България, без те да са били пропагандирани в България и без те да съответстват на традициите, на действителността в България. Това ги прави много трудно приложими, изобщо неприложими. Това е едното предизвикателство. Става дума за конституционния принцип, че в България се прилагат само тези актове, които са и обнародвани. Т.е. сега трябва да се обнародват в Държавен вестник хиляди страници. Може би правителството трябва да търси и други способи за пропагандиране и запознаване на широките слоеве на населението, на бизнеса, административни органи, общини и т.н., с оглед да се осигури едно по-добро спазване. Но основното е, че те имат друга философия. Те не са пригодени да се използват в България.
Второто предизвикателство е желанието ни бързо да хармонизираме нашите закони със европейските и парламентът се превърна в машина за гласуване. Машина за гласуване на закони, които не звучат на български език. Това са преводи от чужди закони. Освен това липсват уредби по детайли, като мога да кажа няколко примера. Предвижда се една уредба в закона за ДДС, а същевреманно няма регламент, как да се прилага. Дават се указания пак от административните органи, как да се прилага. Винаги, когато един закон е казуистичен, той пък има много пропуски. Това пък и обяснява защо непрекъснато се правят изменения на един закон, дори често още преди да е влязъл в сила. Това затруднява на трето място изключително много органите, които трябва да прилагат правото, бизнеса, юристите, абсолютно всички. С други думи предизвикателството е, кога най-сетне ще можем наистина да спазваме тези регламенти и регулации. И какво трябва да направим в тази насока. Може би беше по-правилно, имаше и такива мнения на мои колеги, а и моето лично мнение беше такова, първоначално да адаптираме това, което е необходимо да се адаптира, и лека-полека там, където е необходимо да бъде приет нов закон. А не на килограм нови закони, които трудно се прилагат.
Достатъчни ли са мерките, които взема българската държава за насърчаване на инвестициите?
Българската държава е взела едни добри мерки за насърчаване на инвестициите. Аз бих ги групирал в няколко групи. Първо имаме конституционен принцип за защита на частната собственост. На второ място имаме единен закон за насърчаване на инвестициите, който прави българските и чуждестранните инвестиции равнопоставени. Той създава ясни критерии за три класа инвеститори, които се ползват от три групи важни насърчения. Първото е съкращаването на сроковете за даване на разрешение, второто е възможността да се учредява безвъзмедно право на собственост на общински и на държавни терени и оказваната от страна на Агенцията за инвестиции подкрепа в тази насока, и на трето място също така възможността да се финансират инфраструктурни проекти, които улесняват привличането на инвеститорите. Тук трябва да се каже, че последното остава малко формално, тъй като за тази година само 15 млн. лева са предвидени. Ако има 50 инвеститора, по-хубаво е да се отделят 50 млн. евро, защото това ще допринесе за привличането на десетократно повече. Наред с това ми се струва, че гарантираността и поощряването на инвеститорите се получава и чрез добрата уредба на търговското право, на дружественото право. Може да се избират управители свободно, може свободно да се изнася печалбата, може да има 100% дъщерни дружества, една добра защита на частната собственост представлява и възможността при инвестирането да се използват различни способи за гаранции, които са добре разработени- като ипотека. Има добра кредитна система, добре функционираща банкова система и т.н. На последно място бих изтъкнал и много благоприятния данъчен режим- само 10% корпоративен данък, което гарантира наистина една добра възвръщаемост на тази инвестиция.
Могат ли от 1. Януари 2007 чуждестранни физически и юридически лица да купуват земя в България?
В тази връзка трябва да се каже, че още 2005 година се извърши промяна на тогавашния член 22 в конституцията, който забраняваше чужди граждани да притежават собственост върху недвижими имоти. За граждани на Европейския съюз, както и за граждани на държави, с които имаме двустранна договореност, след пет години ще бъде възможно свободно да купуват земя, индустриална земя, а след 7 години селскостопанска земя. Това не се отнася обаче за тези, които постоянно пребивават у нас, които са абсолютно равнопоставени и сега с българските граждани, както и тези, които смятат да се установят за постоянно и искат да инвестират в селското стопанство, за които това става възможно веднага. Много е важно да се отбележи, че няма никаква пречка да се учреди едно дружество, стопроцентова собственост на физическото лице, което иска да закупи земята и то като българско юридическо лице, може да закупи без всякакви ограничения земя и сега. Важен е принципът, че чуждите граждани, особено гражданите на Европейския съюз и тези страни, с които България има двустранна спогодба са абсолютно равнопоставени на българските физически и юридически лица и по този начин се получава равнопоставеност в свободната стопанска дейност.
Новият Закон за данъка върху добавената стойност беше променян три пъти от обнародването му през август 2006 г. до влизането му в сила на 1. януари 2007 г. Пред какво се препъна законодателят, за да се наложат тези промени?
Както казах в началото на разговора, на килограм се приемат законите, много хипотези не намират своето разрешение или се решават непълно и поради това се налагат постоянно допълнения на тези закони. И ще продължава да бъде така, тъй като дори в последните изменения и предложения пак има пропуски. Например трябва да бъдат предвидени всички хипотези, свързани с транспорта на стоките. Не само от България в Европейския съюз, но и обратно. В първата редакция на закона беше пропусната тази особеност, че освен от България ще излизат стоки, ще влизат стоки от Европейския съюз. На второ място беше пропуснат въпроса за прилежащи терени, когато ставаше дума за недвижимости, което създаде, а и сега ще продължава да създава трудности, тъй като и след последната промяна има известни проблеми с обособяването на отделните части на прилежащия терен. Нямаше уредба на въпроса, свързан с ДДС и за отпадъците, нещо, което е особено важно в Европейския съюз. Това е един пример как има една уредба, на пръв поглед хармонизирана с изискванията на Европейския съюз, но няма уредба как да функционира, т.е действа се отново с административни указания и то указания, които се приеха малко закъсняло на 13.02.2007 г. Наред с това се наложи преди да влезе законът в сила, промяна, свързана със свободните професии, включително и адвокатската. И те вече ще бъдат облагани с ДДС, докато преди не беше съвсем ясно. Аз съм за това нещо, защото това е една услуга и както всяка друга услуга, трябва да се облага с ДДС. Знам че тук много адвокати възроптават, но това е една услуга към гражданите и фирмите, която на общо основание трябва да се облага. Същевременно в момента се предлага пак една промяна- сроковете за ревизии да бъдат удължени от 3 на 6 месеца, с нова възможност за два месеца да се продължават. Отправени са също така предложения, докато текат ревизиите да не текат лихвите. Създават се проблеми, дали се облагат с ДДС и главница и лихви, кога могат да се възстановяват, защо трябва да се облагат вътрешни операции в рамките на един холдинг или между клонове с ДДС, защо продължава да има безвиновна отговорност към добросъвестните данъкоплатци, т.е. да не можеш да си възстановиш данъчен кредит, когато някой по веригата не си е изпълнил добросъвестно задълженията към държавата.
През изминалата година неколкократно бе променян и Законът за обществените поръчки, като след всяка промяна се увеличаваха критиките. Има и нов закон за концесиите. Защо?
Аз бих казал, че имам по-позитивно отношение към Закона за обществените поръчки, защото въпреки всичко се създадоха едни по-добри условия за транспарентност, равни критерии, т.е. равнопоставеност. Малко усложнена е процедурата, но има вече регистър. Мисля, че това донякъде ни приближава към регламентите на Европейския съюз. Това, че непрекъснато трябваше да има някакво подобряване, това беше свързано с тези изисквания. Друг е въпросът, че при избора на формите за провеждане на обществените поръчки, отново се предвидиха форми като открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог и т.н., които донякъде създават пречки в пълното равнопоставяне на страните. Сега е добре, че се определя минимален брой на кандидати, има недискриминационен в повечето неща подход, има ясни критерии, има регистър, има ясни правила. И тези ясни правила същевременно предвиждат, например при състезателния диалог, да може в един по-следващ период да променяш или да даваш офертата в съответствие с резултатите от състезателния диалог. Това поставя под съмнение, дали има равнопоставеност. Това особено личи в уредбата на Закона за концесиите. Възниква съмнението дали не сме елиминирали по изкуствен път или нарочно, по субективни причини един потенциален учстник в тази процедура, който би участвал, ако би знаел, че в резултат на състезателния диалог ще се променят първоначалните условия, макар и последващо да са обнародвани в Държавен вестник. Но той вече не получава достъп до подаване на оферта. Разбира се към Закона за концесиите има много повече критики в тази насока, например по отношение на обхвата се допусна да не се съобрази с българската конституция като послушахме съветите на западните европейски експерти, но те не знаеха, че в българската конституция има две понятия за държавна собственост - публична и частна. И вкараха в закона за концесиите и частната собственост, а от друга страна няма регламент на държавна монополна дейност, която все още я има- например в пощите. На второ място е включена уредба, типична за Закона за обществените поръчки, като строителството например, това не е за концесия. И това в бъдеще може да породи според мен проблеми, тъй като това е една материя, която трябва да се уреди в закона за обществените поръчки. Предвиди се също така и възможност концедентът да заплаща неограничено за управлението на обекта, без да има точни критерии за това, което създава опасност във финансовата част на договорената концесия.
В тази връзка хармонизирането на българското законодателство с европейското прави ли го по-добро и дава ли достатъчно гаранции за правната сигурност на инвеститора?
В някои отношения очевидно е по-добро, в други не е. Аз твърдя, че старият закон за концесиите беше много по-добър. Трябваше само да се промени една допълнително приета клауза, че концесията не бива да се дава без търг или конкурс. Това трябваше да отпадне, иначе законът беше кратък, ясен и не предизвикваше никакви проблеми. Сегашният закон от своя страна със своята противоречива уредба по отношение на обхвата и по отношение на състезателния диалог и последиците от това, тъй като във всички трудни обекти ще има състезателен диалог, ще породи проблеми. И ще се променят последващо фактически условията на концесията. Това според мен налага да се измени този закон, за да гарантира равнопоставеност и транспарентност за всички участници. А да не изключва от самото начало тези, които са преценили, че при тези условия, които са обнародвани първоначално, те не биха участвали.
Хубавото е, че в духа на хармонизацията не само променихме конституцията, но и определихме, че има независимост на съдебната система, че може да се придобива собственост върху земята от чужденци, предвиди се общините сами да определят данъците, което вече ги прави независими от централната власт, което е добре за правовата държава. Наред с това се предвиди и приемането на административнопроцесуален кодекс и административни съдилища във всички 28 окръга, което позволява вече на гражданското общество, фирмите, гражданите да търсят защита на своите интереси от грешни актове на общината, държавата и т.н.
Положителна е хармонизацията при уредбата на търговските сделки, свободното създаване на търговски дружества, несъстоятелността и свободното движение на стоки и хора. Все още обаче трбява да се доказваме в реализацията на правата. Например, дори да има решение на Върховния административен съд, все още някои общини и държавни органи търсят начини да не спазват решението, което влошава инвестиционния климат. Все пак, благодарение на хармонизацията все повече се подобряват условията.