Интервю на Владимир Пенков за в. Дневник, декември 2004 г.

Правителството трябва повече да се вслушва в бизнеса

Предложеното семейно облагане е по-скоро незавършено намерение, твърди Владимир Пенков, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата, управляващ съдружник „Пенков, Марков и партньори”- адвокати

Смятате ли, че данъчната политика на правителството е цялостна, или по-скоро действа на парче?

- Въпреки че за пръв път това правителство още от самото начало на управлението си обяви една философия на данъчната политика в полза на бизнеса, тази философия не е достатъчно цялостна и ефективна. Но трябва да се признае, че за пръв път от 15 години изобщо някое правителство определи своята политика за две-три години напред.  Това я прави предсказуема и полезна за бизнеса. Като резултат обаче, поради липса на цялостна философия, изхождайки от целите и приоритетите на правителството, за съжаление, тя фактически е на парче.

С последните изменения в данъчните закони продължи позитивната тенденция към намаляване на данъчните ставки и в този смисъл не може да се отрече, че понижението на корпоративния данък първо от 23.5% на 19.5%, а сега на 15% е позитивна тенденция. Преди време БТПП широко обоснова необходимостта корпоративният данък да бъде 10%, но това не се прие.

Позитивно също така е намаляването на срока за амортизационни отчисления при активи, машини и съоръжения, които са нови на 50%. Това обаче трябва да важи за всички активи, независимо дали са нови, защото точно малките и средните предприятия са главните купувачи на активи втора употреба от големите компании. Ускорените срокове трябва да важат и за автомобили, защото средната им възраст е 22.5 години и държавата трябва да стимулира процесите на обновяване.

Известна позитивна промяна също така е и разходите за дарения. За съжаление тази тема се сблъсква с неумението и нежеланието държавата да има цялостна политика по отношение на тези разходи, които фирмите правят в области, които са приоритет и всъщност са задължение на държавата, като култура, спорт, домове за деца и др. Известно е, че държавата не може да се справи с тези си функции, но не се и прилагат тези механизми, които биха поощрили фирмите от една страна и биха допринесли за решаването на този въпрос от друга. В момента разходите, свързани със здравни заведения, култура, образование, не се облагат с окончателен данък до 10% от облагаемата печалба. Когато се дарява към фонда за лечение на деца пък, финансовият резултат може да се намали с до 50%. Защо най-малко не се признават 100% от тези разходи. Дори тогава не може да се каже, че държавата поощрява тези разходи. Би направила това, когато определен процент от облагаемата печалба на фирмата за текущата година, допълнително към признаването на 100% на тези разходи се приспада и от облагаемата печалба.

Сто процента признаване на разходите, плюс определен процент, с който да се намали облагаемата печалба, това вече е поощрение.

От следващата година изцяло ще се признават разходите за компютрите, които се даряват на училища. Но защо това ще важи само за училищата и само за компютрите , т.е. пак виждаме една разпокъсана уредба, която донякъде ще направи трудно приложимо отчитането кое в кой случай трябва да се прилага и за кого.

Заслужава да се отбележи промяната, според която ще се намалява финансовия резултат на компанията, ако наеме лице, което е било 12 месеца безработно и бъде назначено за срок по-дълъг от 12 месеца. Мярката е много малка, но е ценна с това, че много специалисти в данъчното право казваха, че в най-новото българско законодателство няма такава уредба. Трябва да се признава веднъж за разход и допълнително да се намалява финансовия резултат тогава, когато се правят инвестиции в области, които са приоритет за държавата.

Резултатите в икономиката биха били значително по-добри, ако промените в корпоративното облагане биха били комплексни, а не на парче.

 Промените в Закона за ДДС предизвикаха много дебати тази година.

- Законът за ДДС е много важен за бизнеса. Някои от предложенията на БТПП за намаляване на срока за възстановяване на данъчен кредит се следват, макар че се приеха 30 дни, а ние предлагахме 15. Позитивно е и това, че държавата най-сетне пое да носи реципрочна отговорност за забавяне на възстановяването, както и данъкоплатецът, ако не плати данъка. С това обаче завършват позитивните изменения в тази насока. За съжаление, не се чуха нашите аргументи за диференцирана данъчна ставка от 7% в различни области на хранително-вкусовата промишленост, чувствителни за потребителите, както и за лекарствата. Не се чуха нашите аргументи за остраняване на безвиновната отговорност на добросъвестния платец - ако някой по веригата се окаже, че не е добросъвестен, сякаш държавата няма целия ресурс от власт и органи да установи нарушителите и оставя тази работа да я свърши добросъвестният платец. Също не се освобождават от този данък предприятията, които се явяват поддоставчици по освободени сделки и по този начин българските предприятия стават неконкурентоспособни, особено като се има предвид дългия срок за връщане на ДДС. Не се прие и нашето искане за намаляване на регистрационния праг.

Одобрявате ли идеята за въвеждане на елементи на семейно подоходно облагане?

- Както става ясно, правителството и парламентът не се вслушаха много в съвета на бизнеса, изразен чрез нашите предложения за промени в данъчните закони. Друг пример за такова невслушване е облагането на физическите лица при семейното подоходно облагане, което е незавършено намерение. В крайна сметка се реши при едно дете да се намали данъчната основа с 360 лв. годишно. БТПП в момента разработва и в скоро време ще предложи по-радикална промяна на семейното подоходно облагане. Ще дам само един пример. В момента при заплата на двамата съпрузи в 4-членно семейство от общо 1000 лв. на месец, дължимият данък общ доход (ДОД) е 153.90 лв., а чистата сума за получаване е 741 лв. Какво предлата палатата? Първият вариант е доходът на родителите да се раздели на членовете на семейството, като по този начин ще се намали данъчната основа на 223.75 лв. Дължимият ДОД ще бъде 79.30 лв., а чистата сума за получаване - 815 лв. Вторият вариант включва допълнително на семейството да се признава 200 лв. на месец като данъчно облекчение, при условие че то е санирало жилището си или го е купило с кредит или е купило компютър, кола или други стоки в рамките на държавния приоритет. При този случай данъчната основа се намалява до 173.75 лв., дължимият ДОД е само 35.30 лв., а чистата за получаване сума - 859.70 лв. Изчисленията показват, че   ако се приеме вторият вариант на палатата, месечно в семейството могат да остават по 118 лв. повече, което прави 1416 лв. годишно.

Социалните осигуровки са друга болна тема, по която бизнесът и правителството все още не могат да намерят общ език.

- В момента ножицата на социалното облагане и разходите на работодателя е много голяма. Например при средната работна заплата от 300 лв. работодателят дължи 96.90 лв. за осигуровки, а при заплата 1200 лв. - 386.40 лв. В този случай за високата заплата се плаща близо 4 пъти по-голяма осигуровка, докато разликата в заплатите е 3.5 пъти. Заради това несъответствие, в резултат на което НОИ получава по-висока осигуровка, интересът на работодателя да плаща високи заплати намалява. Същото важи и за работника, тъй като той не получава тези пари.

Като се свърже това и с много малкото права, които получават от социалната система тези, които плащат толкова много, като се прибавят и лимитите на пенсии, то се губи цялата философия и смисъл на тези толкова големи разходи при големите заплати.

И именно пореди това се стимулира непрозрачност в отношенията между работодател и работник и липса на достатъчно мотивация на служителя да се бори да му бъде записана реалната заплата. Той просто няма такъв интерес.

Именно затова аз смятам, че това е много важно за легалния бизнес и за държавата да има разумни съотношения, може би 2-2.5. Това означава, че при тези социални услуги правата, които имат, да съответстват на тези разходи.

По-добър ефект за държавата ще има, ако тези ставки се редуцират до разумното и това да стимулира работодателя да даде реалната заплата.

Считам също така, че 100% всички разходи за пенсионното и доброволното осигуряване трябва да се признават. Това ще стимулира работодателите да използуват този инструмент, както и служителите да останат на това работно място. Трябват мерки в икономиката, които да решават проблемите след 15 години, а не на парче за една година и да се оправдаваме винаги, че предходното правителство е виновно.

Каква е целта на създадения наскоро в БТПП инвестиционно-данъчен съвет?

- БТПП всяка година подготвя предложения за промени в данъчното законодателство. Създаването на този орган в палатата цели да се ползва не само капацитета на палатата, но и самите участници да използват собствения си ресурс, да акумулират идеи и механизми за решаването на тези идеи. Искаме да създадем една база за информация, много по-голяма база за дискусия, за мотиви, които след като се обсъдят, да могат да се представят на правителството като пакет от необходими мерки, които бизнесът изисква. Искаме точно да посочим какво би станало, ако се приемат тези мерки и какво не би станало, ако не се приемат. Искаме съветът да се концентрира върху всичко, което е важно за инвестицонния климат. Това не са само данъците, тук са и разрешителните режими, митническия режим, вносно-износните разрешения, бюрокрацията в държавата - всичко, което е в пряко отношение с инвестиционния климат. Съветът ще лансира и обосновава необходимите законови промени в тези насоки.

Очакваме това да допринесе за позитивна ответна реакция, а това ще рече по-навреме да получаваме информация за вижданията за промени, по-навреме бизнесът да бъде питан за възгледите му за тези промени предвид на приоритетите му и той да може да казва своите искания. Бизнесът трябва да каже своите искания, а правителството трябва да слуша бизнеса за разумните предложения, защото това е базата на всяка една икономика. Трябва да се сложи край на популизма в аргументарцията.

Смятате ли, че българският бизнес ще е готов за членството на България в ЕС?

- Бизнесът няма как да е подготвен. Млади експерти в министрествата преразказват някакви неща относно договореностите, но бизнесът не може на база на тези преразкази за ангажиментите на страната да си изгради програмата за развитие. Много е важно документите да бъдат преведени и предоставени публично. Бизнесът не е запознат с европейските изисквания и срокът от две години е твърде недостатъчен.

БТПП винаги е предлагала ние да участваме в преговорите. Тези преговори обаче се извършиха от много тесен кръг специалисти, които по никакъв начин не са свързани с неправителствените организации. Бяхме поставени в една уникална ситуация, в която ние от време навреме си организирахме срещи с браншови организации, казвахме си исканията и след това е нямало обратна връзка. Затова смятам, че е необходимо преговорният екип да създаде необходимата база данни, за да даде възможност на съотвентите организации да разпространяват и разясняват нещата, иначе особено малките и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиката, ще се сблъскат с огромни трудности.