logo-right

Интервю на Владимир Пенков за в. КЕШ, юни 2006 г.

Държавата е монополизирала фондовете по линия на ЕС

Бизнесът се нуждае от специализиран търговски съд

 

Разговаря Албена Стоева

 

- Г-н Пенков, кои са най-тежките, “висящи” от години, проблеми пред бизнеса, месеци преди приемането на страната ни в ЕС?

- Първоначално в България бе отбелязан много бърз напредък в областта на инвестиционния климат - в свободното движение на хора и стоки, в постигането на либерален валутен режим, в създаването на възможност за репатриране на печалбата, в хармонизирането на митническата система и в установяването на благоприятен данъчен режим. Всичко това създаде добри инвестиционни рамки, които бяха предпоставка за привличането на чуждестранни капиталовложения. Би би било добре, ако всички въпроси се решаваха по този начин. Държавата твърди, че се намаляват разрешителните режими и бюрокрацията. Да, така е – някои се намаляват, но в същото време се създават нови. В отделните общини режимите са стотици, което затормозява особено малкия и средния бизнес и ограничава партньорските им възможности, съвместната дейност с транснационалните компании.

- Вие какво решение предлагате?

За съжаление не бе възприето предложението на БТПП за налагане на принципа на мълчаливото съгласие, който да замести мълчаливия отказ. Това предложение бе отхвърлено, което е пагубно за бизнеса. В момента държавната администрация не носи никаква отговорност за забавата при предоставяне на разрешения. Например изискват се десетки документи и разрешения при строеж, независимо дали ще се изгражда малък обект или небостъргач. Администрацията не е заинтересована включително и защото не носи отговорност и затова може да си позволи да е безхаберна, а се очаква тя да прояви съвест и да подпомага бизнеса. При мълчаливо съгласие администрацията ще бъде мотивирана да си върши съвестно работата, да носи отговорност и да защитава интересите на гражданите и фирмите. Разбира се, това би изисквало и съответна законодателна уредба.

- Какви са основанията предложения от вас принцип на мълчаливо съгласие да не бъде възприет?

Може би това е страхът, че по силата на този принцип бързо ще се разрешават въпросите. Няма да има почва за развитието на корупционни практики. Опасенията са също, че ще се вземе решение в ущърб на държавата поради необръщане на внимание. Друг мотив е недостатъчният капацитет и компетентност на администрацията. Фирмите - съвестни данъкоплатци у нас, са  шантажирани от административния апарат, което доказва, че сме далеч от гражданското общество. Държавният апарат не подпомага всеобхватно дружествата и гражданите. Друг проблем на държавната администрация е неспособността й да упражнява надежден контрол. Държавата не съобразява, че неправителствени организации като БТПП и БСК могат да бъдат нейни партньори. Тя е монополизирала различните фондове по линия на ЕС и съществува голям риск България да не усвои в достатъчна степен този финансов ресурс поради липса на административен капацитет и благоприятни условия. Защото ако няма подходящи проекти, които да убедят ЕК, че средствата ще се вложат по предназначение и в качествени проекти, нямаме големи шансове. През първата година на приемането ни в ЕС едва ли ще усвоим повече от 600 млн. евро. Тази неподготвеност ще рефлектира върху чуждестранните инвеститори и българските поддоставчици на тези инвеститори, които не могат да бъдат бенефициенти по такива проекти.

- Администрацията ни е слабо подготвена за осъществяването на проекти, а как бихте оценили готовността на бизнеса?

- Една част от бизнеса се самоподготвя. Имам впечатления, че големите предприятия от месопреработвателния и млекопреработвателния сектор отдавна са подготвени. По–тежко е положението на малките фирми в различните сектори. Но ако получат благоприятни кредитни условия и те ще съумеят да се адаптират и да бъдат конкурентоспособни на пазара.

- България плаши потенциалните инвеститори и с възможоността за вмъкването на корупционните практики...

- Това е третият тежък проблем за бизнеса – борбата с корупцията, която вече се превръща в психологически трилър. Създава се недоверие в инвеститорите, поради непредсказуемостта от изхода на търговете. При провеждане на процедурите няма транспарентност. Недостига информация или тя се предоставя твърде късно и това прави невъзможна подготовката. Участниците в тръжните процедури са в неравнопоставено положение, което се използва за отстраняване на неудобните фирми. Неясно формулираните условия допълнително обременяват търговете.

Четвърти проблем представлява престъпността. В икономиката тя е свързана главно с източването на ДДС и внасянето на стоки без мита, което не дава възможност на българската индустрия да постигне конкурентоспособност.

Друг аспект са криминалните престъпления, които у нас са с ниска разкриваемост, а от друга страна се говори за случаи на полицейски произвол. Едва ли има българско семейство, което да не е пострадало от кражба на имущество или да не е претърпяло някакво лично посегателство. Държавата и нейните институции са създадени, за да подтискат безредието и престъпността. Гражданите и фирмите, които полагат труд в интерес на обществото, плащат заплатите на полицейския апарат и в замяна на това очакват сигурност, съдействие и помощ, но в никакъв случай произвол и арогантност.

- Какви обременяващи бизнеса законодателни пропуски бихте посочили?

- Един пример е Законът за концесиите. В предишната му действащ вариант се даваше възможност без търг и конкуренция при особени обстоятелства да се предоставя концесия. Вероятно по времето на правителството на Иван Костов е имало известни основания за тази нормативна възможност. Но ЕС с пълно право настоява винаги да има търг. Моята позиция е, че би могъл да отпадане само горния параграф 3 Б от заключителните и от преходните разпоредби и да се внесат някои изменения, в рамките на стария закон, който иначе е много съвременен и по добре урежда отношенията.

Сега създаденият нов закон дори създава впечатление, че противоречи на конституцията. Има смесване на обществената поръчка с концесията. Този закон е още по-слаб и спешно се нуждае от много бърза промяна. В този си вид той създава неясни и разтегливи критерии и несигурност за чуждестранните инвеститори. По принцип неясните формулировки и непрекъснати промени в законодателството карат инвеститорите да изпитват страх да не пропуснат нещо. Или внушават усещането, че могат да пропуснат да се съобразят с някаква нова норма, което ще доведе до санкции.

Друг проблем е търговският регистър.

- БТПП предприе една голяма крачка в тази посока – постави основите на електронния регистър....

- Държавата също направи една крачка със създаването на Централната агенция по вписванията. Но дали вече има условия за бързо издаване на е-документ и е-подпис или за бързо получаване на документ на чужд език?

Пречка за бизнеса представлява и неадекватното поведение на държавата по отношение на възстановяването на ДДС – погрешно е, че ако някой по веригата е измамил, държавата не възстановява сумата на добросъвестните търговци. А сега дори се дискутира нов, още по-абсурден принцип - въвеждането на солидарната отговорност на добросъвестния данъкоплатец. Фирмата, която си е платила, не познава процеса и предишните участници във веригата. Тя и не трябва да ги познава и не разполага с механизми за въздействие и контрол над тях. А държавата, която притежава целия инструментариум – данъчни и митнически власти, икономическа полиция и прокуратура, абдикира от тези функции и натоварва финансово този, който няма никаква възможност за натиск и е добросъвестен данъкоплатец. Това е теоретически и практически абсурд.

Сроковете за възстановяване на ДДС – над 15 дни, са голяма тежест за фирмите и позволяват държавата неопрадвано дълго да оперира с чужди пари. Тези пари са  на фирмите – за инвестиции, за заплати, за трансфер на технологии. Държавата ги използва неефектвино, тя не може да бъде добър стопанни – многократно го е доказала.  Въпреки, че блокира средства, ДДС-сметката е оправдана при положение, че в срок се възстановяват тези пари.

В тази връзка има още един абсурд. Българските фирми участници по международно финансирани проекти не са освободени от ДДС, докато чуждестранните фирми не плащат ДДС. Ако те наемат български подизпълнител, последният не може да бъде конкурентоспособен спрямо чужда фирма. Държавата има интерес това да не бъде така.

- Как бихте коментирали присъствието на сивия сектор?

- От целия бизнес сивата икономика заема около 55-65%. Тези фирми могат да станат транспарентни, да се превърнат в желан партньор за западните инвеститори. Но държавата трябва да направи необходимото – да свали корпоративния данък до 10 на сто или защо не до 8%. Повече пера да се признават за разход, да се предвидят преференции за малкия бизнес. 

Голям проблем за инвеститорите е съдебната система – специално разрешаването на търговските спорове, свързани със специфични и големи договори. Нужен е специализиран търговски съд, който да разтовари общите съдилища. Еднаквите критерии и еднаквата практика на едно място, обвързани със сроковете, да дават предсказуеми и добри решения. В случая бизнесът иска точни правила, бърз и справедлив процес.

Адмирирам въвеждането на частното съдебно изпълнение, но смятам, че не може да бъде ефективно съществуването на две успоредни системи (държавно и частно изпълнение) при различни организационни правила, отговорност и пр. Не е намерено още и решение във връзка със затлачените стари около 380 000 дела, заведени в държавното изпълнение. Иначе единният публичен регистър, личната отговорност, общите правила за счетоводство подпомагат частното изпълнение да се утвърди като надеждна и транспарентна институция