logo-right

Интервю на Владимир Пенков за в. “Bulgarisches WIRTSCHAFTSBLATT”, октомври 2004 г.

Българското законодателство подпомага ли  малките и средни предприятия, както законодателствата в Югоизточна и Източна Европа?

Във всички страни от Югоизточна и Източна Европа най-сетне се разбра, че малките и средни предприятия (МСП) не само са необходим и най-добър партньор на големите корпорации, но са същинския гръбнак на всяка една икономика. Тяхното развитие и просперитет е често показателно за степента на развитие на икономиката и инвестиционния климат на дадена държава. В повечето държави от региона с подходящи законови средства се насърчава създаването и развитието на МСП чрез подходящи данъчни режими, стимулиране на инвестиционната  и иновационната дейност и създаването на нови работни места. Адаптира се и цялостната финансово-кредитната система към специфичните изисквания.

В България също се правят усилия в тази посока, които за съжаление са недостатъчни. Създадена е специализирана агенция за администриране на МСП, която създава и поддържа регистър на МСП. Позитивно е създаването на Национален център за информация и документация, който дава достъп до нови идеи, иновативни продукти и технологии, съвместни проекти и участие по програми, финансирани от Европейския съюз. Позитивно е също така, че неправителствени организации  като БТПП също създават база данни, центрове за обучение и консултиране в помощ на МСП. За съжаление обаче, данъчните условия не стимулират достатъчно инвестиционната дейност като цяло и иновационната дейност в частност.

МСП не само трябва да имат достъп до критериите за участие във финансирането на различни проекти, да знаят как да подготвят бизнес планове, но трябва да им бъдат създадени и финансови улеснения за реализирането на тези планове. При това следва да се използва капацитетът на МСП като носител на иновационните процеси. За това евентуалното създаване на централизирани фондове по-скоро следва да се използва за развитие на информационната система и обучението, а на фирмите да се предоставят възможности за създаване на собствени фондове, освободени от данък за много години, с оглед кумулирането на достатъчно средства за иновации.   

Като позитивни могат да се оценят редица конкретни преференции за МСП, предвидени в различни нормативни актове, като например - предвидената преференция по Закона за обществените поръчки при оценка на оферти, подадени от МСП, възможността; възможността по Закона за защита на конкуренцията за освобождаване на такива предприятия от забраната за сключване на определени споразумения и съгласувани практики, ако това би повишило тяхната конкурентно способност.

Все пак, обаче, има големи резерви в данъчно отношение, тъй като условията не отговарят на приоритетната роля на малките и средни предприятия като гръбнак на икономиката. Създаването на конкурентни условия за МСП в България е важна предпоставка за равностойно партньорство в Югоизточна и Източна Европа.

Що се отнася до данъчната политика, която води българското правителство – кои са положителните й страни и какво в нея трябва да се промени, така че страната да привлича повече чуждестранни инвеститори?

Като цяло развитието на данъчната политика по отношение размера на данъчните ставки може да се оцени като позитивно, доколкото има предсказуемост и в последните години се наблюдава трайна тенденция към намаляване на данъчното бреме, най-вече по отношение на преките данъци. Въвеждането на още по-стимулиращи икономиката данъчни ставки обаче следва да бъде съпроводено и от промяна в данъчната философия при определяне на облагаемата основа – на облагане да подлежат само реално оставащите приходи на данъчните субекти, след приспадането на действителните разходи за дейността. Това би довело до повишаване на потреблението, а оттук и до увеличаване на оборота и приходите от ДДС, което не само ще компенсира намалението на приходите от преките данъци, но ще доведе до допълнителен приход за бюджета в размер на 5-10%.

Два са важните данъка за бизнеса – ДДС и корпоративния.

С оглед на създаването на равнопоставеност между всички участници в стопанския живот и подобряване на конкуренцията считам, че трябва да се намали прага на регистрация по ДДС –  примерно от самото си създаване фирмата да се регистрира по ДДС или прага да е 5 000 лв. Няма икономическа и правна логика фирмите да не се регистрират по ДДС.  На второ място е разумно по-широко да се въведат различни ставки, ако спецификата на производството и продажбите налагат това. Това също е подходяща мярка за транспарентност и развитие на икономиката. Няма логика млекопреработватели, хлебопроизводители, месопреработватели, търговци на лекарства да плащат 20% ДДС, а в туризма – 7%.

Моето предложение е да има 7% ДДС за тези особено чувствителни за гражданите сфери, тъй като в момента официално се произвежда много занижени количества мляко или хляб, защото сивата икономика доминира в сектора. Тя не плаща ДДС. Така добросъвестните производители и търговци не издържат на нелоялната конкуренция от сивия сектор, а се застрашава и здравето на населението, тъй като не може винаги да се гарантира качеството в сивия сектор

От друга страна при 20 % ДДС хлябът, млякото, месото, стават по-скъпи продукти, за някои дори непродаваеми, което не стимулира свиване на сивата икономика.

Важно е българските предприемачи да бъдат равнопоставени с чуждестранните при участие в търгове по международни проекти, освободени от ДДС,  когато са привлечени като поддоставчици на стоки или услуги. Или да бъде освободена от ДДС сделка, когато българска фирма е подизпълнител на чуждестранна за някакви изследвания, например в медицината. Така ще стимулираме високообразованите специалисти да получават повече поръчки от чуждбина и тук вече равнопоставяме износа на услуги с износа на стоки.

Това се отнася и за софтуера. В момента българските подизпълнители на проекти на чужди фирми начисляват ДДС, това ги прави неконкурентноспособни и чуждата фирма предпочита да работи с чужди подизпълнители. Това намалява и заетостта.

Необходимо е срокът за възстановяване на ДДС да не е повече от 15 дни и всеки да носи отговорност за виновно поведение по веригата. Т.е. ако по веригата е имало фирма-фантом, защо това трябва да рефлектира върху добросъвестния търговец в края на веригата. Само държавата има служби и механизми за проверка на фирмите и не бива щетите от нейното бездействие да се пренасят върху  изрядния търговец.

 

С оглед стимулирането на инвестиционната дейност би следвало да се въведе признаването за разход на инвестициите и възможност за ускорена амортизация. Особено значение този въпрос има по отношение на малките и средни предприятия, които обичайно при стартиране на дейността си инвестират в недвижим имот, за да създадат материалната база и условия за по-нататъшното си развитие. В рамките на сега съществуващия 25 годишен амортизационен срок на практика се налага извършване до 5-6 пъти на разходи за основни ремонти и подобрения в актива.

Въвеждането на възможност за ускорена амортизация по избор на предприятието би създало предпоставка за свободно и гъвкаво управление на инвестиционните процеси в предприятието, до развиване на способност за бързо адаптиране към динамиката на икономическите условия и повишаване на инвестиционната активност.

По предварителна  преценка определянето на амортизационната политика от данъчните субекти ще се отрази незначително върху приходите в бюджета - не повече от 0,05 %, следователно предимствата от този подход за стопанския субект не водят до накърняване на фискалния интерес на държавата. От друга страна евентуалната бърза амортизация ще бъде преимущество за данъчния субект само за краткия срок на амортизацията - след изтичането на последния, облагаемият му доход няма да може да бъде намаляван с амортизации за този актив.

С оглед създаването на реален стимул за нови инвестиции (по подобие на преференцията за разкриване на нови работни места по чл. 23, ал. 3, т. 4 от ЗКПО), с разходите за придобиване на дълготрайни активи, пряко свързани с основния предмет на дейност на предприятието, да бъде намаляван финансовия резултат при преобразуването му за данъчни цели, като едновременно с това се признаят и съответните амортизационни отчисления.

Би могло също да се въведе правило за директно признаване за разход в текущия период на покупката на активи с единична цена до 1000 лева (напр. компютър, копирна машина, инструмент и пр.), без оглед категорията на актива, при условие, че покупката се удостоверява с надлежно издадена данъчна фактура. По този начин ще се стимулира транспарентността и ще се опрости в значителна степен счетоводното отчитане на фирмите, ще се повиши потреблението, а от тук и приходите на държавата от косвените данъци. В крайна сметка при подобно законодателно решение следователно фискалният интерес на държавата няма да бъде накърнен, като ще се постигне облагане на данъчните субекти, присъщо за новата данъчна философия. Това ще увеличи значително производството и потреблението, ще нараснат приходите от ДДС, което ще доведе до съживяване на икономиката и в крайна сметка до увеличаване на бюджетните приходи.

Аз не съм изненадан от излишъка в бюджета от 1 милиард лева. Той до голяма степен се дължи на по-ниските данъци и последвалата по-голяма събираемост, съчетани с по-активна инвестиционна дейност. Промяната на философията на данъчното облагане ще доведе до изваждане на светло на по-голямата част от сивата икономика, до значителна инвестиционна активност при по-добри кредитни условия, създаване на нови работни места, увеличаване на оборота и до значителен ръст в икономиката и в бюджетните приходи.

Както характеризира системата за регистрация на фирмите в българия от гледна точка на чуждестранни бизнес?

Бизнесът не е доволен от регистрационната система в България при съда, тъй като е бавна, липсват еднакви критерии, отчетност и анализ на дейността. Също така липсва единна информационна система, като трудно могат да бъдат въведени електронния документ и електронния подпис. Не на последно място документите се издават само на български език, което, особено на етапа на присъединяването на България към Европейския съюз е незадоволително. Затова поддържам регистрацията на фирмите да бъде извадена от съдебната система, а дори и от административната, които еднакво са обременени от посочените слабости. Според мен е целесъобразно регистрацията да бъде прехвърлена на неправителствени организации като БТПП, които имат изграден собствен капацитет, незабавно регистрират и издават документи, включително издават необходимите сертификати на чужд език. По този начин ще се създаде единен национален електронен регистър за цялата страна, унифицирана практика и изисквания, въвеждане на единен идентификационен номер и лесен достъп до информацията, при възможности за ефективен контрол и отчетност.

Реформата в съдебната система е една от основните спънки за приемането на страната в ЕС. Какви стъпки според вас са необходими за преодоляването на този проблем?

Бих искал да посоча, че все пак съдебната система не е най-слабото звено в България, като реформата в гражданската област следва да бъде насочена към създаването на единна информационна система, специализация, замяна на инструктивните срокове със задължителни такива и уеднаквяване на практиката. В този контекст считам, че е удачно като част от единната съдебна система да се създаде специализиран търговски съд за всички дела от търговски характер (спорове по търговски договори, по дружествено право, регистърни спорове и несъстоятелност). Така съдиите ще бъдат по-квалифицирани в материята, ще има по-добри решения, отговарящи на специфичните нужди, като се постигне по-голяма ефективност и бързина в правораздаването.

Според последни проучвания България се оказа средно корумпирана в сравнение с другите страни от региона. Какво показва практиката Ви като адвокат?

И аз следя тези информации от пресата и съм обезпокоен от тях, но на мен в практиката ми като адвокат не са ми станали известни подобни случаи. Благодарен съм на съдбата, че никога не съм поставян в неудобно положение и че всички наши клиенти са коректни и транспарентни участници на пазара и нашият правен офис Пенков, Марков и партньори защитава в максимална степен техните интереси в правните рамки, което е и нашата философия.