logo-right

"Защо не искаме да подобрим инвестиционния климат?", Владимир Пенков, 2014 г.

Всички инвеститори, особено тези, които идват от чужбина, когато им се постави въпросът за инвестиционния климат, посочват голям брой фактори, които влияят върху тяхната оценка, извън данъчната ставка. Тези фактори се отнасятдо различни сфери на стопанската дейност и живот,ноза съжаление убягват на всички правителства досега.

Факторите са логични и лесно разбираеми за специалистите и тези, които непредубедено желаят реформа и модернизация в страната в посока мотивиране на инициативността, увеличаване на доверието и виждането на смисъл в поставянето на високи цели. Всичко това трябва да бъде подсигурено от законовите рамки в държавата и подкрепяно с конкретни мерки на правителството, независимо какво е то, тъй като спада към основните приоритети, които могат да спрат срива на икономиката и непреодолимото желание на младите хора да търсят изява в чужбина. Без реализация на мерки в горната посока не могат да се спрат започналите вече негативни процеси в икономиката, всички сфери на живота и нацията като цяло.А мерките не са толкова трудно осъществими – въпросът е да бъдат разбрани и започнати.

Не бива да има страх от реформа именно във време на напрежение. Точно обратното - напрежението ще спадне, ако бъдат извършени такива реформи, насочени към развитието на икономиката и социално-обществените отношения, грижата за инвеститорите, работещите, пенсионерите и младите хора.

Според Световната банка точно липсата на реформи, които подобряват бизнес климата, смъкна България в класацията Doing Business. Това дори се отнася в случаите на откриване на фирми и свързаните с това по-скоро бюрократични пречки, въпреки че за регистрацията на ООД стигат 2 лв. капитал.

Необходимо е най-сетне да се преустанови всеобщият популизъм, който е пагубен за цялото обществото.

През 2008 г. се въведе плоският данък в размер на 10%. Той определено, съгласно статистически данни, доведе още следващата година до увеличена събираемост на данъците. Важно е за инвеститорите и за хората да знаят, че не можевсяко правителство да преразглежда избрания път на данъчно облагане. Сега отново дискутираме про и контра плоския данък. Безспорно има различни системи на данъчно облагане, но избраната система с плоския данък категорично спря в този период изтичането на средства в чужбина и допринесе за транспарентността на стопанската дейност. Непрекъснатите дискусии за и против създават несигурност и недоверие.

Плоският данък, който се дължи и трябва да се дължи от всекиго, създава необходима справедливост и солидарност в данъчното облагане, тъй като гражданин с 500 лв. приход ще плати само 50 лв. подоходен данък, а този с 20 000 лв. заплащане – 2 000 лв. Това е 40 пъти повече. Допълнително трябва да се има предвид и по-големия размер на социално-осигурителните вноски.

Безспорно правилният път е стремеж към по-големи възнаграждения, а не да се съизмерваме с най-ниските доходи и да взимаме палиативно популистки решения, за да се „харесаме“ на гражданите с ниски доходи. Нека държавата осигури такива рамки, че доходите да нараснат.

Данъчната система би могла да се усъвършенства в тази насока. Например може да не се въвеждат максимални прагове за социално-осигурителните и здравни вноски, но същите да бъдат увеличавани при същевременно разумно намаляване на процента. В контекста на посочения горе пример на голямо месечно възнаграждение от 20 000 лв. няма да се плащат сегашните 640 лв. вноски при максимален праг 2 200 лв. или 703 лв. при планирания максимален праг от 2 400 лв. за самоосигуряващи се лица, респективно 680 лв. или 740 лв.  по трудови договори, а ще се заплатят например 2 500 лв. Това представлява едва 12,5% от възнаграждението, а не сегашните 29,3%, което би било недопустима и несправедлива дискрепанция, излизаща извън принципите на солидарността и не би могла да проработи. Но съм убеден, че който получава 20 000 лв. би бил готов да плати 2 500 лв. социално-осигурителна и здравна вноска. Разбира се, солидарността трябва да се съчетае и с определени покрития на рискове и услуги.

Това включва също и необходимата пенсионна реформа, като извън увеличаването на възрастовата граница, разбира се като се има предвид не автоматизъм, а съобразяване на очакванията за живот в България, за да бъде справедливо и работещо, е крайно необходимо да отпадне максималният праг на пенсията в сегашния й вид. Не е възможно и работещо, нито е стимулиращо за хората с доходи 7 000 – 8 000 лв., или дори с 4 000 – 5 000 лв., които са в групата на новаторите и създаващи допълнителна стойност в икономиката, да им се предлага пенсия от 770 лв., представляваща 35% от максималния праг от 2 200 лв. Трябва да се сложи край на този абсурд, който впрочем поражда апатия, безразличие и незаконосъобразно поведение както на работодатели, така и на служители, които скриват по-голямата част от възнаграждението. По този начин се стимулира отново сивата икономика, както и работа извън нормалните трудови правоотношения, предвидени от закона. Това от своя страна отслабва икономиката и се отнема важен ресурс на държавата за финансиране на реформи. Пенсията трябва по правило да бъде не по-малка от 60-70% от трудовия доход, като все пак би могло първоначално, за определен срок, от гледна точка на солидарността, да се въведе една разумна максимална граница, но не по-малко от 5 000 лева.

Разбира се, не бива да се ограничават вноските за задължително и доброволно пенсионно осигуряване, които да се признават за разходи, като същевременно се създаде подходящ механизъм, стимули и сигурност от страна на държавата за влагане на тези средства в икономиката по усмотрение на фондовете.

С въвеждането на плоския данък през 2008 г. отпадна и оскъдната уредба за семейното подоходно облагане, която даваше някои допълнителни данъчни облекчения главно насочени към броя на децата. От тогава досега като че ли всякакво мислене в тази насока е занемарено, а и чуваме от министър-председателя, че макар и да е разумно да се мисли по този въпрос, това няма да стане и през следващата 2014 г. Това е огромна грешка и огромна загуба на време за мощен стимул на потреблението, производството и търговията - все „двигатели“ на икономическия ръст. Става дума обаче за действително семейно подоходно облагане, което да е иманентно свързано с приоритети на държавата, така че съвместното решаване на семейните въпроси и тесните места на държавата да доведат до условия на икономическо развитие. Това може да стане, когато държавата ясно дефинира като приоритет решаването на въпросите, свързани със санирането на жилища, с оглед въвеждането на модерни екологични и енергийни баланси, бяла и черна техника, насочени към енергийна ефективност, разпространение на компютър и интернет, обучение, а защо не и подмяна на автомобилния парк, който понастоящем е средно 20 годишен и е тежест за всички нас.

Разумно би било един доход от 3 000 или 4 000 лв. годишно (може да бъде и по-голям) да бъде освобождаван от базата за данъчно облагане, в случай че се извършват доказуеми разходи в областите обявени като приоритет. Наред с това данъчното облагане трябва да бъде на база на средния доход на член от семейството, т.е. не да се получават облекчения за деца, а те да бъдат включени като член на семейството. И тук не бива да има никаква дискриминация и условности.

Ясно е, че носители на увеличаване на потреблението и съживяването на икономиката няма да бъдат тези семейства, които получават по-малко от 1 000 – 1 500 лв. месечен доход и не бива да очакваме това. А още по-грешно ще бъде цялостното ни мислене и създаване на нормативна уредба да бъдат насочени само към ниските доходи. Именно чрез насочване на вниманието към средните и високите доходи, стимулиране на транспарентността и насочването на инвестиции в тесните места на икономиката, което би стимулирало и производството и търговията, се създават условия за значително повишаване на по-ниските възнаграждения и се спомага и за решаването на важни социални въпроси.

В същия контекст на мислене трябва да има ясна уредба, че се облагат доходите на физическите лица само в рамките на 8 часов работен ден. Доходите от второ работно място или в резултат на извършен труд след работния ден следва да бъдат абсолютно освободени от данъчно облагане. По този начин издръжливите, можещите и искащите ще бъдат мотивирани да полагат ефективен, овеществен труд, който би създал значителна добавена стойност, така важна понастоящем в страната.

Но и тук държавата трябва да върне доверието и да издигне такава политика като консенсусен приоритет за следващите 20 – 30 години, без изобщо каквото и да е правителство да дръзне да променя икономическите й рамки.

Известни резерви виждам и в патентния данък, но не както съществува от 2008 г. насам, отнасящ се само за физически лица и то в много тесни рамки. Той би могъл да бъде мощно средство за стопанска дейност в специфични сфери като ресторантьорството, услугите, хотелиерството и малките производствени предприятия. С оглед обема на дейност, същите следва да се договарят с данъчните в рамките на предвидени в закон критерии за дължима годишна данъчна ставка, като по този начин отпада необходимостта както от счетоводство, така и от проверки и ревизии от данъчните органи. Това ще стимулира и семейния бизнес, значително ще намали работата на държавни и общински органи, а в същото време ще изкуши не само млади предприемачи да дръзнат да се опитат отново да създадат нещо.

Важно е и в останалия бизнес да съществуват колегиални и уважителни отношения с данъчни и други държавни служби, които дължат необходимото уважение на създателите на добавената стойност, която в крайна сметка осигурява живота и израстването в страната. И нека оборотът на такива предприятия да бъде и 300 000 и 500 000 лв., като данъкът всяка година се предоговаря между данъчни и предприемачи. Във всеки случай, след като сме приели концепцията на успоредно съществуване на патентния данък, което намирам за добре, той трябва да бъде по-нисък от плоския данък.

Особено важно е също така възстановяването на ДДС да не се бави повече от 15 дни, а стотиците излишни държавни и общински разрешителни режими, които допълнително „отравят“ инвестиционния климат особено за малките и средни предприятия, да отпаднат. Нека останат само онези най-необходими разрешителни режими, осигуряващи такава регулация на държавата, отговаряща на новоприетите приоритети.

Непременно правителството трябва да върне доверието в държавата и общините, които отново да станат предпочитан партньор, като сигурен платец. А не както напоследък, по различни причини и с различни способи да се задържат плащанията към добросъвестните фирми, реализирали успешно проектите по съответните обществени поръчки.

Необходимостта от издаване на ненужни документи при многобройните излишни разрешителни режими, според Световната банка отнема 104 дни и минава през 18 процедури и най-често това се прилага за дребни инвестиции на малки и средни предприятия, което спъва всякаква мотивация за инвестиции.

Разбира се следва да се осигури ефективна работа на институциите, които да са задължени в законоустановения срок да се произнасят и да подпомагат инвестиционния процес, като това се отнася и за съдебната система, тъй като съгласно данните на Световната банка съдебните дела продължават средно 564 дни, а разходите по тях достигат до 23,8% от размера на претенциите, което при известните ни условия за бизнес в България е недопустимо.

Всичко посочено горе трябва да бъде съчетано с широкото въвеждане на електронното правителство съгласно най-добрите европейски практики. То увеличава отговорността на държавните органи и служители и същевременно спестява време при увеличаване сигурността за гражданите. Трябва също така да се въведе работен принцип на мълчаливото съгласие от страна на държавните и общински органи, който да замени изцяло и безапелационно съществуващия сега принцип на мълчаливия отказ, увеличаващ бюрокрацията и създаващ корупционни условия. Мълчаливият отказ е продукт на вече далечните години на социализма, но продължава да въздейства и при сегашните свободни пазарни отношения, като реално ограничава конкуренцията и справедливото състезание на пазара, тъй като където има ненужни разрешителни режими и мълчалив отказ, има и дълбоки корупционни условия и във всеки случай се създават огромни бюрократични пречки.