Високо напрежение - непубликувано интервю с Владимир Пенков, 2013 г.

Токът ще поскъпне точно преди  изборите  

Законът: такса достъп плащат потребителите на електроенергия

Производителите искат предсказуемост и равенство пред закона

Лили Тодорова

Токът ще поскъпне – няма как да не се случи това. Всеки, който заложи на тази тенденция, ще спечели. Въпреки растящото народно недоволство и заклинанията по адрес на електроразпределителните дружества, въпреки трогателните опити на изпълнителната власт да стои „на страната на неоправданите” и оставката на шефа на ДКЕВР. Причината е много проста – популистката вълна е в пълна противоположност на икономическата логика, а също и на правния мир.

В това ще се убедим до дни, тъй като се подготвя нова такса мощност, която може да влезе в сметките на всички потребители на електроенергия. Мярката е записана в проекта на Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия, представена за обществено обсъждане от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Предвижда се доставчиците на електроенергия да включат в разходите си – и във фактурите за абонатите – допълнително заплащане за поддръжката на мрежата. Тази сума не зависи от размера на потреблението и ще се дължи, дори когато то е нулево.

Зрелищните протести с изгаряне на фактури и хвърляне на снежни топки по министър Добрев може да отложат това решение, не не за дълго. Никой обаче не прави опит да обясни кое е законното положение. Управляващите следват основния си приоритет и в оставащите броени месеци до парламентарния вот не искат да дразнят избирателите. Премиерът Бойко Борисов изложи тази позиция кратко и ясно на среща с инвеститори, където за пореден път го питаха за изненадващата „такса достъп” за производителите на зелена енергия: „Вие сте ми мили, но народът ми е по-мил”, каза той.

В същото време потърпевши от сектора, изправени пред фалит, са завели над хиляда дела в административния съд. Те не приемат ролята, която им е отредена – на главни виновници за поскъпването на тока. Ножът е опрял до кокъла, сочат от бранша и се стягат за Страсбург.

Потърсихме компетентен анализ на ситуацията в адвокатското дружество „Пенков, Марков и партньори”, където са ангажирани с темата, а един от сътрудниците, Николай Кискинов, е участвал в подготовката на Климатичния пакет и на Третия енергиен пакет на Европейския съюз и е автор на наскоро излялата книга „Възобновяеми енергийни източници”.

Помолихме адвокат Владимир Пенков, управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Пенков - Марков и партньори”, да обясни по-подробно юридическите аспекти на проблема.

Защо определяте таксата за достъп, въведена за производителите от ВЕИ, като незаконна, г-н Пенков?

Решението на ДКЕВР от 14.09.2012 г., с което се въведе т.н. „такса достъп” в размер до 39 % от дохода за някои фотоволтаични централи, е незаконно по няколко причини. Първо, Законът за енергетиката от 2007 г. действително предвижда такса достъп, но ясно е дефинирано, че същата се дължи само от потребителите съобразно избрания от България модел. Потребителите могат да бъдат физически лица, юридически лица, ведомства, а разбира се и самите производители на електроенергия в качеството им на потребители. ДКЕВР не е оправомощена със свои решения да изменя закона, който има върховенство, защото именно законът определя кой плаща такса достъп. На второ място таксата бе въведена не за всички производители, а само за някои, и то в различен размер. За производителите на електроенергия от биомаса тя е символична и почти нулева – 1 лв., а за фотоволтаиците е 240 лв., т.е налице е разлика над 200 пъти! В т.н. „електрическа директива” на ЕК, известна под № 72 от 2009 г., много ясно се казва в чл. 32, че не трябва да има дискриминация в рамките на системата. Допуснатата огромна дискриминация в третирането на производителите от ВЕИ сектора, както и невключването на другите производители на ел.енергия в предвидената такса, е огромен пример за недопустима дискриминация. На трето място, таксата се въвежда ретроактивно, с действие назад, т.е прилага се и за тези производители, които са приключили своите инвестиции и са започнали редовна доставка на електроенергия. Това е „промяна на правилата на игра по време на самата игра”. Актът е приет в нарушение на закона и на конституцията, уврежда инвестиционния климат в страната, създава непредвидимост за инвеститорите за условията, в които извършват стопанска дейност. Конституцията предвижда, че нормативен акт може да влезе в сила най-рано 3 дни след обнародването му. Противното означава да не уважаваме правилата на демократичната правова държава. Действително са известни случаи ретроактивно действие на закона, но само ако с това се улесняват или подобряват условията на адресатите. Тук не се спирам и на обстоятелството, че базата за определяне на т.н. „такса достъп” от ДКЕВР не е покритието на свързаните с това разходи, а освен това се определя върху дохода, а не върху печалбата, което създава  икономическа непоносимост за производителите и те дори не могат да обслужват своите кредити.

За инвеститорите се застъпиха посланици, ЕК, Европейската банка, Световната банка и множество неправителствени организации. Вие като юрист какъв път за разрешаване на този проблем виждате?

След получената безпрецедентна по мащаби и сила в Европа реакция с писмото на 15-те посланици, писмата на президентите на Европейската банка и на Световната банка, на Асоциацията на българските търговски банки, на Американската търговска камара, Германо-българската камара, Австрийската камара и други неправителствени организации, трябва да се замислим за причините. А в посочените писма категорично се настоява за отмяна на Решение № 33 на ДКЕВР за въвеждане на т.н. „такса достъп” поради нейната незаконност и предвиждането на ретроактивно действие, създаващи непредсказуемост на условията за инвестиране и се призовава търсене на приемливи решения с участието на всички заинтересовани. Т.е. те предлагат да се спазват принципите на правовата държава и гражданското общество. Отмяната на това решение и съвместното търсене на законно и икономическо поносимо решение с участието на всички заинтересовани, е най-прекият път за разрешаването на въпроса. Разбира се, остава и съдебният път, като ми е известно, че до този момент има заведени около 1 200 дела пред Върховния административен съд, а при определени условия остава и възможността за завеждане на дела в Страсбург. Ясно е, че тези дела могат да се точат с години, голяма част от производителите да фалират, като при осъждането на държавата данъкоплатците най-вероятно ще трябва да платят многократно по-голяма сума от тази, поради която се въведе тази незаконна т.н. „такса достъп”.

Кой стои зад тези дела?

В засегнатия ВЕИ сектор има около 1400 производители, от които голяма част са малки и средни предприятия, теглили скъпи кредити за покриване на 60–70 % от привлечените средства извън собствените инвестиции, тъй като в условията да кредитиране е предвидено изискване между 30 и 40 % собствени средства. Анализът показва, че средствата се изплащат с лихва между 8,5 и 10 %. В момента по-голямата част от тези малки и средни предприятия не могат да покрият и 2/3 от лихвите с приходите, които получават от произвежданата електроенергия. Тук не говоря за главниците, не говоря и за частично покриване на собствените инвестиции, които са направени. По време на кръглата маса, организирана на 31.10.2012 г., в която не участваха представители на ДКЕВР, НЕК и правителството, г-н Ньотлихс, шеф на Българската вятърна асоциация, въз основа на анализа от кредитните условия, посочи, че някои от инвестициите дори ще се възвърнат след срок по-голям от 30 години, което би отказало всеки инвеститор. Затова е абсолютно неприемливо и говори за голяма доза неразбиране и заблуда, когато премиерът казва, че „те и сега печелят, но ще печелят по-малко”. Ако печелеха поне малко, а всеки инвестира, за да печели, нямаше да има такава реакция. Те просто не печелят, не могат да покрият разходите си и това поставя под съмнение тяхното съществуване. Банките в момента се въздържат от мерки, но във всеки един момент при необслужване на кредитите биха могли да ги направят предсрочно изискуеми и да пристъпят към принудително изпълнение.

Какво ще се случи тогава, какви сценарии виждате?

Както вече посочих, банките могат да преминат към принудително изпълнение на нередовните кредитополучатели, поставени в това положение от държавата. От  разпродажбата на инсталациите биха се възползвали само определени фирми, познаващи добре процесите у нас. Е, това ако е инвестиционна среда и ако от това може да се очаква премиерът да привлича инвеститори, било в перки, било в каквото и да било друго ..., просто е голяма илюзия. Инвеститорите инвестират не само в страни с политическа стабилност и ниски данъци, но преди всичко където се спазват правните рамки и принципите на демократичната правова държава, гарантираща предсказуемост на условията. В последните месеци редица потенциални инвеститори от Англия, Германия, Австрия и др. държави споделиха с мен, че се въздържат от бърза реализация на своите проекти и изчакват каква ще бъде позицията на българския парламент и правителството, какви ще са по-нататъшните им действия. Те казват: „Ако вие изменяте устоите на демократичната правова държава и не ги приемате, като създавате условия на непредсказуемост за инвестициите, на какво може да разчитаме ние?” Поради това голямо недоумение в мен буди изказването на премиера по време на срещата с Американската търговска камара (АмЧам) за това кой му е мил и кой му е по-мил, което смислово перефразирам, че на него не са му толкова мили инвеститорите, посланиците и представителите на неправителствените организации, които пледират за спазване принципите на правовата държава и предсказуемост на инвестиционните условия, противопоставящо това на народа, респективно гражданите, които му били по-мили. Аз мисля, че който уважава народа и гражданите, които го съставляват, трябва най-много да уважава правовата държава, стабилността на инвестиционния климат и предсказуемостта на инвестиционните условия, което е основа за просперитет и напредък на нацията.

За това ли инвеститори казват: „Вятърът няма да спре на границата”?

Естествено, че вятърът не спира на границата, но това означава, че в бъдеще потенциалните инвеститори за България ще отидат в съседни държави. Драмата е за тези малки и средни предприятия, които са теглили кредит и не могат да го обслужват – те няма да отидат никъде. В чужбина ще отидат и изградените български специалисти, консултантските фирми в областта хай тек със своите високо квалифицирани кадри, защото тук няма да имат работа и няма да ги използват. След края на бума в строителството инвестициите във ВЕИ сектора със своите 5 милиарда лв. за последните 2-3 години, представляват огромният дял в инвестициите у нас. Основният дял на тези инвестиции се прави от успешни български инвеститори, вложили лични средства, обединили се в групи по трима-четирима, с оглед да са в състояние да покрият изискването за собствено финансиране и получаването на кредит от банката. Ето тези хора, най-инициативните, спазващи законите, значителни платци на данъци, заплати и социални осигуровки, точно те са потърпевши от мярката на ДКЕВР. Е, няма такава държава в света, която да има толкова лошо отношение към инвеститорите, включително към собствените си инвеститори. Чуждите инвеститори, макар еднакво засегнати,  често имат по-голям ресурс, просто ще напуснат държавата и няма да могат да се доверяват на българските партньори. Действително няма нищо по-лошо от това в крачка да се променят правилата на играта.

Погрешни изчисления или политика съзирате зад взетите решения?

И едното и другото. Министерството на икономиката разполагаше с всички данни, всъщност само те разполагаха с данните. Редица експерти призоваваха да има конкретика в стратегията и да има ясна политика във ВЕИ сектора съобразно политиката на Европейския съюз. За всички е ясно, че не може безконечно да има големи преференции във ВЕИ сектора, а и практиката показва, че поради увеличаване на ефективността разходите постепенно се изравняват и стават дори по-ниски, сравнено с консервативните източници. Бумът във ВЕИ сектора отчасти се дължи на липсата на такава политика и стратегия и обявяването на крайна дата за присъединяване при старите условия на ВЕИ проекти. Но за това не могат да носят вина инвеститорите във ВЕИ проекти. Същото явление се забелязва и сега. Достатъчно е да прочетете решенията на Министерския съвет от 9 януари т.г., посветени на Националния плана за действие по енергията от възобновяеми източници през 2013 г.  Вносителят, най-вероятно Министерство на икономиката, е предоставил очевидно остарели данни и прогнози за 2010 и 2011 г. На второ място са посочени мерки за стимулиране, които са абсолютно неверни към сегашния момент, а са били актуални към 03.05.2011 г. – по време на действието на стария закон. На трето място, на същата тази дата влиза в сила новият закон, за който министър-председателят по време на срещата с АмЧам каза, че е съставен от старото правителство. При тези обстоятелства става съвсем ясно, че Министерският съвет е взел по този въпрос без внимателно проучване на обстоятелствата едно твърде неинформирано решение, като в прогнозата за развитието на сектора също не е включена сегашната цена с новата т.н. „такса достъп”. Не коментирам на това място нейната незаконосъобразност. Още по-малко са били проучвани и обсъждани в Министерския съвет европейските регулации и в приетия нов Закон за енергетиката, че цените, респективно таксите, трябва да почиват върху икономически обоснованите разходи. Именно те следва да се възстановяват от крайния потребител, а не от нарочени група производители. Мисля, че властимащите трябва да дават пример в спазването на законите, а Законът за енергетика предвижда именно това в чл. 31, т.2.

Отношенията на ДКЕВР с кабинета и оставката на г-н Семерджиев как коментирате?

По дефиниция ДКЕВР е неутрален регулативен орган. Във всички други държави, ако някой от правителството окаже натиск за промяна на позицията му, както се случи преди време, всички комисари и членове ще си подадат оставките.  Защото обществото възлага на този регулативен орган да бъде независим и да бъде защитник на законността, а не да изпълнява заповеди. Колкото до оставката на г-н Семерджиев – за 4-те наредби, които не били готови според изискванията на ЕС, не мога да коментирам. Същите са в процес на обсъждане.  Но за мен най-големият му гаф е, че с Решение № 33 от 14.09.2012 г. той наруши принципите на правовата държава, въведе дискриминационни условия и влоши икономическия климат, като премахна предвидимостта на инвестициите.

В тази икономическа среда, която описахте, реалистично ли е очакването на премиера всяко домакинство да си сложи слънчеви панели на покрива и така да пести ток, а също български производители да започнат да правят перки за вятърни централи?

Въпросът с перките малко е риторичен. Кой при това отношение към ВЕИ сектора и при липса на ясна стратегия, политика и предсказуемост, ще инвестира стотици милиони? Дори инвестиции в други области са под въпрос, ако не се спазват законността и правилата. По отношение на покривните инсталации, нищо не е пречело на това правителство и досега да ги поощрява. Тези инвестиции обаче да непосилни за  голяма част от българските домакинства. А и къде е гаранцията, че утре няма някой да каже – мен гражданина в еди кое си село или град ми е по-важен? И тук опираме до доверието на гражданите към действащите правни норми и сигурността на техните инвестиции.

Наредбата, която сега се обсъжда, създава впечатление за поправяне на нещата според закона, така ли е?

Малко под натиск, действително ще има среща на заинтересованите за обсъждане. Но не е имало обсъждане на експерти преди това и няма достатъчно време за подготовка. Все пак е важно да се отбележи, че в проекта за наредба не се поставя ясно въпросът за достъп до мрежата, дали този достъп се отнася само за потребителите или и за други субекти. Самият Закон за енергетиката ясно указва, че таксата за достъп се отнася само да крайните потребители, независимо от тяхното качество. Затова сегашната редакция не дава ясен отговор каква ще бъде съдбата на решението на ДКЕВР от 14.09.2012 г., с което се въведе дискриминационна и незаконосъобразна „такса достъп” за ограничен кръг производители. Аз се безпокоя от слабостите във формулировката на някои закони и от честото объркване сред специалистите. Някои независими органи, например Комисията за защита на конкуренцията, в свое решение определи, че тези производители, които трябва да плащат т.н. „такса достъп” в размер на 39% от дохода, не са заинтересовани лица. Може ли да го разберете това като член на гражданското общество? Да се казва, че този, който трябва да плаща, не е заинтересовано лице по силата на неотносими правни незнайни обстоятелства - това за мен е неприемливо и правно абсурдно лишаване на граждани и юридически лица от възможността да си защитят интересите и правата още в предсъдебната фаза на спора.

Абонати горят фактури за ток, палят автомобили на  ЕРП-та – виждате ли някакво подстрекателство за това поведение? Или е подгряване за изборите?

Не съм политик, нито стратег в политиката, а само юрист, който се застъпва за правовата държава, демократичността и предсказуемостта. За да живеем и работим всички ние в по-добра среда и да си харесваме бъдещето. Не мисля, че има подстрекаване или подгряване, хората просто са се издразнили от съобщението, че ЧЕЗ са увеличили печалбата си през последното тримесечие 2 пъти и половина, при същевременно увеличение на техните сметки повече от 2 пъти, без затова да има разумно обяснение. Това показва несъстоятелността на всички досегашни твърдения на ДКЕВР, НЕК и министъра на икономиката. Вероятно други електроразпределителни дружества крият данните си, защото също са увеличили печалбата си, а е вероятно да я увеличат още повече от приходите от т.н. „такса достъп” и вследствие липсата на справедлив механизъм. Това ще го анализират съответните специалисти. Все пак прави чест на ЕВН, че направи публично предложение за решаване на въпросите, което заслужава внимание. Те предлагат да се създаде фонд за ВЕИ, в който да влязат 50% от средствата от продажба на свободни квоти от емитирания въглероден диоксид. 50% е минимумът според ЕК. Предвид на ситуацията в България  ние бихме предложили 100% от тези постъпления да се насочат към фонда за 2-3 години, защото те са трудните, а тези средства според правилата на ЕК се инвестират за развитието на зелени проекти, в това число и за компенсиране на разходите, свързани с преференциалната цена за ВЕИ. Също така могат да се продават на свободния пазар зелени сертификати на други производители, като се изплаща преференциалната цена на производителите до 85-90 %, а 10-15 % в зелени сертификати. Това също ще бъде в рамките на законността. По този начин може би ще се съберат 200-300 милиона лв. годишно. Така в максимална степен ще се защитят крайните потребители да не поемат такава тежест за изплащане на зелената енергия, а и ще се осъществи механизъм в рамките на законността, икономическата поносимост и създадените правила и подходи в Европейския съюз. За това ще проявят разбиране всички инвеститори, няма да се наруши предсказуемостта и инвеститорите няма да бягат от България. Темата да фактурите за ток е неразривно свързана не само с точността на отчетите, прозрачността на съпътстващите такси, за които гражданите и другите потребители плащат, без точно да знаят за какво, но е свързана  и неделима от енергийната ефективност, която от своя страна е неразривно свързана с ВЕИ. На среща в германското посолство, посветена на енергийната ефективност, за която нашият президент г-н Плевнелиев много ангажирано се застъпва, германският посланик г-н Хьопфнер цитира г-жа Меркел, канцлер на ФРГ, че е налице неразривна връзка между енергийната ефективност и поощряването на ВЕИ. От Агенцията за устойчиво енергийно развитие също посочиха прогнозни данни за следващите 10 години, които обезателно трябва да послужат при вземането на решения. Ако има желание, ще има решение, и то според мен трябва да бъде преди изборите, да не загубят избирателите, които винаги са крайни потребители на електроенергия.