"Защита на инвестициите във вятърни и фотоволтаични електроцентрали в България", сп. Ost-West Contact, 2014

В последните две години инвеститорите във сектора на възобновяемата енергия в България бяха изправени пред множество предизвикателства, породени от стремежа на няколко правителства за ограничаване на ефекта от присъединените ВЕИ мощности върху ценовото равнище в българската електроенергетика. В резултат, нивата на преференциалните цени за изкупуване на ВЕИ енергията бяха няколкократно намалявани, а условията за присъединяване на новоизграждащите се проекти, включително за валидност на сключените предварителни договори бяха често изменяни.  След преодоляване на трудностите, свързани с присъединяването на проектите към мрежата и съответно фиксиране на приложимата преференциална цена, през месец септември 2012 г. беше определена временна цена за достъп до мрежата за всички ВЕИ производители в размер до 39% от приходите им, която беше постепенно отменена от Върховният административен съд към края на 2013 г., който я окачестви като незаконосъобразна. В настоящата ситуация всички производители, които са заплащали цена за достъп до мрежата на съответните оператори са в процес на подготовка или водене на искове за връщане платените суми поради отпадане на основанието за плащането им.

Независимо от привидно успешните усилия на инвеститорите за защита инвестициите им във ВЕИ електроцентрали, през новата 2014 г. предстоят нови предизвикателства пред ВЕИ проектите, като очевидно най-засегнати ще са тези за производство на електричество от вятърна енергия и чрез фотоволтаични панели. С приемането на Закона за държавния бюджет за 2014 и в частност с преходните и заключителни разпоредби на този закон бяха въведени следните нови рестриктивни мерки:

• Налагане на 20% такса върху приходите на производителите на електрическа енергия чрез вятърни и фотоволтаични централи;
• Ограничаване на количествата електрическа енергия, която подлежи на изкупуване до максималните часове, които са използвани при определянето на съответната преференциална цена в решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това ограничение се отнася за всички видове електрическа енергия от възобновяеми източници.

Горепосочените рестриктивни мерки са дискриминационни по отношение на производителите на определена група ВЕИ производители – тези, произвеждащи електричество от вятърни и фотоволнаични централи. По същество обаче те представляват отнемане на доход от извършените инвестиции в България и в този смисъл увреждат интересите на инвеститорите в страната.

Независимо, че горните мерки са приети чрез законови промени и възможностите за отмяна на мярката са силно ограничени, все пак инвеститорите разполагат със средства за защита. Подходящ подход в тази посока е завеждане на искове срещу българската държава за нарушаване на разпоредбите на Договорът за енергийна харта, който предвижда защита на инвеститорите от експроприация на доходите им от извършени инвестиции.

С оглед на гореизложеното, приетите ограничителни мерки могат да бъдат квалифицирани като противоречащи на чл. 13 от Енергийната харта, съгласно която инвестициите на инвеститори от договаряща страна на територията на друга страна не подлежат на национализация, експроприация или на мярка или мерки, чиито ефект е национализация или експроприация. Приетите от България мерки не попадат и в изключенията, предвидени в Енергийната харта, в които това е допустимо, като например, нужда от обществен интерес или придружаващо заплащане на незабавно, достатъчно и ефективно обезщетение.

След приемането на новите дискриминационни изисквания спрямо ВЕИ производителите може да се очаква, множество искове, най-вече от чуждестранни инвеститори, срещу българската държава за експроприация на доходите от извършените ВЕИ инвестиции. Тези искове ще бъдат водени в съответствие с арбитражните институции, определени в Енергийната харта като Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон или по-вероятно в Арбитражния институт на търговската палата в Стокхолм.

Независимо от избрания подход на инвеститорите за защита на инвестициите им във ВЕИ сектора в България, едно е ясно – исковете срещу българската държава за нарушаване на инвестиционния климат в енергийния сектор вече са неизбежни и тепърва предстои да се установи отражението им върху икономическия просперитет на страната.