Владимир Пенков за passive-PLUS.com: „Държавата създава негативна нагласа към производителите на зелена енергия“, април 2014 г.
Владимир Пенков е създател и управляващ съдружник на адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ и арбитър в Арбитражния съд при БТПП от 1999 г. насам. През годините е бил също така член на Борда на директорите и изпълнителен директор на Загорка АД, както и член и председател на Надзорния съвет на БТК АД. Владимир Пенков е член на Управителния съвет на БТПП и е бил неин заместник-председател (1999-2006). Участвал е активно в изготвянето на редица български закони с отношение към търговската дейност и инвестициите в страната. Измежду тях са Търговският закон, Законът за търговския регистър, Законът за енергията от възобновяеми енергийни източници.
Интервюирал: Елена Йоловска
Г-н Пенков, според последните изисквания на ЕС към 2030 г. 25% от произведената енергия трябва да бъде от ВЕИ. Какъв е делът в момента?
Според официалния доклад на МИЕ досега България е достигнала 16,4 % дял на енергията от ВЕИ, т.е. с 0,4% повече, отколкото са ангажиментите до 2020 г. Данни за 2013 и 2014 г. липсват. Но фактически няма нови включвания поради политиката на държавата. Според съответните асоциации обаче данните са грешни и ние сме достигнали 12-13%. Трябва да се отбележи, че това бяха минималните изисквания на ЕС и правителството некоректно говори, че 16% са много. Препоръките на ЕС бяха за над 20%, но те останаха само като пожелание. А сега ЕК взе решение до 2030 г. да се достигне 25%. Така че в България има още много да се работи в тази посока.
Смятате ли, че има интерес от страна на потенциални инвеститори, имайки предвид гласуваното от парламента през миналата година намаление на изкупните цени на тази енергия и често променящото се законодателство?
Очевидно не. Защото се създаде атмосфера и внушение на виновност у производителите на зелена енергия, задето тази енергия има преференциални цени. Създаде се негативна нагласа в цялото общество и най-вече в потребителите, че зелената енергия е виновна за високите цени на електричеството. Затова в момента има отлив на инвеститори от този сектор и тенденция към продажба на вече съществуващите паркове. Особено трудно се справят малките и средни дружества, а те са три четвърти и повече от общия обем. Сегашното правителство въведе 20% такса върху приходите. Не върху печалбата, а върху приходите! Като се има предвид и другата такса от около 10% от дохода в новото изменение на закона, фактически всички производители на слънчева и вятърна енергия ще трябва да плащат над 30% от дохода си, което е непоносимо голям дял от печалбата. Това допълнително плащане е и незаконосъобразно – ретроактивното действие на решението на ДКЕВР е абсолютно забранено от Конституцията. Поради това сега производителите трябва да предоговарят кредитните си договори с банките. А това означава банките да намалят лихвите и да удължат с 4-5 години срока на кредитния договор, което само по себе си създава силна несигурност и слаба заинтересованост и мотивация в инвеститорите, тъй като при удължаването на един кредитен договор от 9 на 15 години, какъвто е случаят, се знае, че едва ли съоръженията ще могат да работят 15 години без ремонти и без нови инвестиции. Това важи особено за фотоволтаиците. Самото въвеждане на тези такси само за производители на слънчева и вятърна енергия е дискриминационно. Това не създава добра атмосфера и инвестиционен климат, и възпрепятства развитието на този сектор.
Какъв е отговорът на фирмите?
За да има развитие на този сектор, е необходимо да има стабилност и предвидимост на законодателната база. Това искат всички – български и чужди инвеститори. И най-вече е необходим диалог и съвместно обсъждане и решаване на проблемите. В момента обаче няма прозрачност, всичко се върши задкулисно, няма съвместно обсъждане, не се използва потенциалът на асоциациите, на производителите, на експертите в тази област. Трябва да отбележа, че още миналата година беше разработена програма как да се развива тази област и участниците стигнаха до консенсусно решение по над 80% от въпросите. Участваха за пръв път всички производители и електроразпределителни дружества, само от ДКЕВР и от държавата никой не прояви интерес. Те се държат като мащеха към един сектор от икономиката, от който идват 10% от бюджета и в който има над 10 000 заети.
Имат ли ход компаниите, които притежават такива ВЕИ?
Ако говорим за индивидуален ход за оцеляване – има – или ги продават, или се борят. Те ще се борят, защото в момента при тези условия няма кой да ги купи или е много много трудно. Ходът е да се обединят неправителствените организации, всички заинтересовани, всички експерти, всички демократично мислещи граждани в държавата, както и някои независими институции, да се проведе една кръгла маса, на която да се поставят въпросите и да се търсят за тях съвместни решения. Има такива решения. Дори нашата правна кантора е участвала във формулирането на пакет от мерки в тази насока, свързани с либерализацията, с борсата, с прозрачността в ценообразуването, със създаването на един мощен социален пакет за бедните потребители и отнемането на възможността за корупционни схеми на преразпределение на доходите. В момента тази обществена нагласа и това отношение на правителството – че за дисбаланса в НЕК или за високата цена на електричеството са виновни ВЕИ-тата, в това число и електро-разпределителните дружества, е абсолютно изместване на проблематиката, води до задълбочаване на кризата и на колапса на тази система и говори за зависимост на така наречения независим регулатор.
ДКЕВР не е независим?
Да. Този регулатор трябва да се „преинсталира“, за да бъде наистина независим, а това означава, че не трябва членовете му да бъдат назначавани и уволнявани от правителството. Трябва да има номинации от НПО, експерти, може би и от парламента, но като експерти. В момента случаят не е такъв. Дори съгласно последните изменения в закона актовете на регулатора се изпълняват, преди да се обжалват в съда. Превърнаха се в нещо като данъчните – държава в държавата, и безотговорно могат да изискат една глоба и после, когато човек обжалва и минат три години, може да си върне парите безлихвено. Подобно решение показва, че този орган не е независим, действа с огромен административен натиск, не се подчинява само на закона, за него не съществува върховенството на закона и конституционния ред, а решава по целесъобразност, вероятно по нечии давления и инструкции. Това е много лош сигнал към всички инвеститори, показващ, че е силно влошен инвестиционният климат като цяло, защото това може да се случи и в други области на икономиката.
От Българската фотоволтаична асоциация твърдят, че има регулаторна агресия, на която е подложено производството на енергия от фотоволтаици и че високата цена на зелената енергия е само мит. Какво мислите Вие по този въпрос?
Тъй като в общата цена ВЕИ-тата играят много малка роля, преференциалната цена на зелената енергия не оказва такова влияние върху ценообразуването, както за съжаление непрекъснато говорят от ДКЕВР и посочват някои недобре запознати министри.
Съществува ли у нас законодателство, което да стимулира използването на ВЕИ в домакинствата, както е в повечето европейски държави?
Във всички европейски държави има номинално стимулиране или облекчение за малките източници до 30 кВт, но както в много други области в България, ние изпълняваме и тези изисквания формално. Действително, има доста улеснения. Първо, по отношение на строителните книжа, тъй като се подписва направо крайният договор, няма предварителен договор, не е необходимо да се изготвя и одобрява инвестиционен проект, достатъчно е само становище на инженер-конструктора. Второ, има преференциални цени. Трето, не се заплащат и следните такси – един път гаранционната такса в размер на 5 000 лв. на 1 мВт, но все пак в случая говорим за 30 кВт съответна част, нито се заплащат 25 000 лв. на мегават авансово като част от цената на присъединяването. Четвърто, срокът за становището за присъединяването е 30 дни. Това са предимствата и дотук са предимствата.
Защо обаче системата не може да функционира? Защото продължава да бъде много тромава и бюрократична. Малкото неща, които са уж улеснени, пак се движат бавно, некомпетентно и враждебно. На второ място, самите електроразпределителни дружества нямаха общи условия за бързо присъединяване и не беше ясно как ще функционира това присъединяване. Чак напоследък като че ли започнаха да обръщат внимание на тези въпроси. Няма преференциално нисколихвено кредитиране, няма срок, в който да не се плащат лихвите, няма подобни улеснения. И на трето място, няма у държавата политика, насочена към позитивизъм с оглед бъдещето в тази насока. За разлика от Германия, която, освен че дава улеснения чрез кредитиране и т.н., самата тя моли и убеждава гражданите, че това е добре за държавата. А членовете на едно гражданско общество искат да са полезни за това общество, а не както при нас – всеки сам за себе си и само за печалбата. Държавата трябва да се бори и да убеждава гражданите, че правят нещо добро. Е, как ще стане това, когато нашата държава казва колко е лоша зелената енергия и колко виновни са производителите й. В нарушение на общата политика в Европа и света. Свидетели сме на какви ли не протести в нашата страна, а по този повод се мълчи, при положение, че става въпрос за 10% от бюджета на държавата и възможности за десетки хиляди безработни. Унищожава се цял един отрасъл, свързан с бъдещето и енергийната ефективност, а медиите мълчат. Оказва се, че няма и опозиция – всички са на едно мнение, че това е лошо.
Вие засегнахте въпроса, но все пак – какъв е пътят, ако частно лице реши да си постави ВЕИ в имота си, за да произвежда необходимата за домакинството му енергия? И ако произведе повече енергия, как става изкупуването й?
Ако все пак някой се реши, пише едно просто заявление до съответното електроразпределително дружество, от което би следвало в 30-дневен срок да получи становище за присъединяване. След това трябва да си изготви строителните документи, получава се разрешението и се сключва директен договор, тоест няма предварителен договор с разни изисквания за проекта. Така че не е толкова сложна процедурата, ако функционираше добре. Всичко би трябвало да става много бързо, ако я нямаше тази бюрокрация. Но заради политиката на държавата в България има само десетина такива проекта. Докато Германия например, от една страна убеждава гражданите си колко е хубаво да инсталират ВЕИ, защото все пак подобно нещо е свързано с усилия, неудобства и финанси, от друга страна дава финансови облекчения и преференциални цени и от трета страна обяснява как ще се възвърне тази инвестиция и колко добро правят за бъдещите поколения. Затова при един първоначален план за кратък период от време да има десет хиляди такива инсталации върху сградите, в момента там са над един милион. Ето това е държавна политика. А при нас няма и десет-двайсет такива инсталации.
Тоест, наличието не само на личен, частен, но и обществен интерес би трябвало да провокира държавата да стимулира изграждането на ВЕИ?
Има негативна нагласа в цялото общество, насадена от политиката на държавата, от постоянното несправедливо изтъкване колко е виновна зелената енергия, вместо да се говори за това какъв принос има, защото става въпрос за милиарди инвестиции, само малка част от които са на големите компании. Над три четвърти са малки и средни предприятия. Успешни бизнесмени, които са заложили всичко, което имат, и са теглили кредит при изключително неизгодни условия, защото в България инвестиционните кредити не са като в Германия и Австрия, а са с 8-9% лихва и в момента държавата им взима още 20% от дохода. Предишното правителство им искаше 40%, но и тези 20% бавно усмъртяват бизнеса.
А и банките, които и без друго трудно отпускат изгодни кредити на бизнеса, в тази област и предвид ситуацията са особено трудни.
Ако едно домакинство произвежда повече от необходимата му енергия, има ли механизъм за изкупуването й?
Да, предвиден е такъв механизъм. Понеже са малко случаите, не знам доколко функционира при тези бюрократични правила, които са създадени. По-скоро имам сведения, че трудно функционира.
От юридическа гледна точка какви трябва да са настоящите и бъдещите стъпки в посока изпълняване на европейските директиви, касаещи ВЕИ-тата и коректните взаимоотношения между държава, бизнес и потребители в България?
На първо място трябва да се стартира най-сетне енергийна борса, за да може цените да се регулират по демократичен начин – по пътя на конкуренцията. За тази енергийна борса има доста голям консенсус между всички играчи на пазара – производители, ЕРД и потребители, както и НПО. Сякаш само ДКЕВР не участва и не иска да си каже становището, а някакво разумно становище против не може да каже. Само така обаче, чрез тази борса, може да се създаде един търговски механизъм за определяне на цената. На второ място трябва да имаме наистина независим регулатор. Членовете на този регулатор не трябва да се назначават от правителството, в него трябва да се номинират членове от НПО, експерти, може да се назначават и да се избират от парламента някои от тях, но не на партийна квота. Такъв регулатор трябва да бъде независим във вземането на решенията си (а не както сега, министърът на икономиката и енергетиката да дава указания), да действа само като спазва върховенството на закона и икономическите механизми, експертизи и т.н. Такъв един регулатор тогава би имал интерес, когато възникне един въпрос, умишлено не казвам проблем, да събере всички играчи на пазара, за да намери ефикасно решение. Няма въпрос, който няма решение, стига тези, които се възползват от сегашната ретроградна система в енергетиката, да се съгласят да спрат вече да взимат от нея. На трето място трябва да има един прозрачен механизъм за ценообразуването, като се запишат всички елементи в съответното съотношение, за да може консуматорите и въобще всички да знаят в крайна сметка за какво и колко плащат и кое на какво колко влияе. В момента влиянието в едната част, примерно ЕРД, зелена енергия и т.н, е под 10%, а големите разноски са в останалите 92%, които са чисто държавни. Никой не говори за това в момента, а там е резервът. Да, цената на електроенергията вероятно ще нарасне, но е възможно цената за потребителите да намалява, ако не се вземат безконтролно едни пари, които не се знае къде отиват. Ако тези 92% влияние върху цената от страна на държавата или държавните дружества НЕК и другите бъде оптимизирана, може би дори цената за потребителя в крайна сметка ще падне. Може би. Не казвам, че това ще стане, но е много вероятно да не нарасне. Но в никакъв случай не трябва да се унищожава зелената енергия. Тъкмо обратното. Много странно, че в момент на много слънчеви дни, както беше по-миналата седмица, фотоволтаиците се ограничават на 60%. Навън беше 24 градуса, а топлоцентралите работеха на 100%. Това е лоша държавна политика.
Каква е логиката?
Логиката е същата – тези 92% други, които влияят на ценообразуването. Никой не говори за тях – това е студеният резерв, това са топлоелектрическите централи, които произвеждат най-скъпата енергия. Никой не говори за тях. Ако има прозрачност в ценообразуването – тогава и ефективността ще нарасне, и напрежението ще спадне, и няма да има тази негативна нагласа. Инвеститорите ще се върнат, ще имат доверие и ще могат да работят. А и банките отново ще партнират по-добре с предприемачите в тази област. И още нещо – трябва да се създаде един мощен социален пакет от мерки за тези, които нямат достатъчно средства. Не може заради тях цената да е по-ниска, отколкото е икономически целесъобразно, но може да има подкрепа от държавата, дори и от самите играчи на пазара и от борсата. Такъв социален пакет е справедлив, това е обществената солидарност. И когато този пакет е справедлив и поносим, никой няма да протестира. Също така трябва да се отделят достатъчно средства за развитие на зелената енергия и увеличаване на енергийната ефективност. Това са мерките, към които държавата трябва да насочи своите усилия. И не само държавата, но и цялото общество. Защото, видите ли, в момента, наред с тази негативна обществена нагласа към зелената енергия, има същата нагласа против ЕРД-тата, защото дължали 240 милиона лева на НЕК. Е да де, ама НЕК дължи 480 милиона и няма правна пречка да се направи прихващане. Това са чисто търговски отношения. И в момента тази мярка на ДКЕВР е абсолютно незаконосъобразна. Да изисква от дружествата плащане днес или утре, иначе ще започне процедура по отнемане на лиценз. Накрая може би няма да се стигне до отнемане на лиценз, но ще бъде назначен държавен служител, който ефективно ще работи в тия дружества. Собствеността ще си остане, те не се национализират, нито пък се изкупуват, защото държавата ще трябва да плати няколко милиарда за тая работа заради направените инвестиции. Надявам се чак дотам да не стигаме, както в някои други държави, които не са демократични и не са членове на ЕС. Но това е проблемът в момента – когато има търговски спор, не може регулаторът по нечия заповед да се намесва в такъв независим търговски спор, без да спазва законодателството, неглижирайки Търговския закон и Закона за задълженията и договорите и да не предоставя на двете дружества, макар че едното е държавно, а другото – частно, възможност по съдебен път, от независимата съдебна система, да се реши този спор. Това е вмешателство на зависимия регулатор, който слуша министъра на икономиката и някои други суфлиращи лица. Не може регулаторът да взима такива решения за отнемане на лиценз – това е крайно неблагоприятно като сигнал към инвеститорите, като сигнал какво е инвестиционното обкръжение и дали имаме предсказуемост и стабилност на законодателната уредба.