Николай Цветанов за Капитал Daily: “Промените в закона за кредитите ще имат негативни икономически и социални последствия”, април 2014
Интервю на Росен Босев
Как ще коментирате промените в Закона за потребителския кредит и в частност тези, които настъпиха между първо и второ четене?
Естествено идеята за по-строга регулация на условията за отпускане на потребителски кредити и ограничаване на предпоставките за злоупотреби и въвеждане на потребителя в заблуждение е икономически и социално обоснована и правилна. По тази причина потребителите, а също така и дружествата, отпускащи потребителски кредити, приеха идеята за промяна на законодателството. В тази връзка бяха публично обсъждани разумни и конструктивни предложения за промяна на режима чрез определяне на по-стриктни изисквания за лицензиране, минимален размер и структура на капитала, изисквания към професионалния ценз на мениджмънта, доказване произхода на средствата и други изисквания към акционерите, и не на последно място - преминаване на всички кредити, включително тези под 400 лева, под обхвата на Закона за потребителския кредит. Подобни мерки действително биха довели до повишаване на регулацията на пазара на потребителските кредити и лимитиране на случаите на навлизане на участници с неясни източници на финансиране, без опит в тази сфера и прилагащи незаконови методи за събиране на кредитите.
Впоследствие изненадващо за всички, без икономическа и правна обосновка в мотивите към законопроекта, а също така без каквото и да било публично обсъждане първо беше внесено предложение за изменение на Закона за потребителския кредит, което предвижда непазарни механизми за регулация – въвежда таван на лихвата, изчислен чрез годишния процент на разходите (ГПР), а след това между първо и второ четене беше направено предложение за допълнително изменение на този проект, за ретроактивно действие на непазарно лимитирания размер на лихвата.
Опасността в случая идва също от това, че предложените в последния момент мерки не само нарушават общоприети правни принципи, не са съгласувани с обществото и дори бизнеса, а също така дълбоко противоречат на принципите на свободната пазарна икономика и налагането на правилата на свободната конкуренция. Тези мерки биха довели косвено и до значимо нарушаване на интереса на потребителите, в частност на достъпа им до законни заемни средства, включително до влошаване качеството на услугите, свързани с потребителските кредити. Не на последно място обсъжданото ретроактивно действие на закона създава една тенденция към законово нестабилна среда за развитие на бизнеса. Само като илюстрация на горното - с цел да защити правата на гражданите в България и да създаде стабилна среда конституцията забранява ретроактивното действие на наказателния закон.
Какви ще са преките ефекти както върху кредитните институции, така и върху потребителите, ако бъдат приети промените?
Тъй като обсъжданите мерки не са икономически съобразени с нивата на разходите и риска по отпускане на потребителските кредити, които на свой ред определят размера на лихвата и съпътстващите услугата такси, много е възможно онези участници, които целят да предоставят услуги, стриктно спазвайки закона, да се оттеглят от българския пазар. Разбира се, това означава, че тук биха останали само онези структури, които са по-скоро в сивия сектор и биха компенсирали загубата от въведения праг на лихвата с незаконови средства, като например недеклариране на приходи и други начини за укриване и недклариране на дължим данък и най-вече с цитираните в медиите спекулации при събирани обратно на заемните средства.
Сред очакваните от нас неблагоприятни последствия, до които ще доведат гласуваните изменения в Закона за потребителския кредит, също са: лишаване от достъп до финансиране на голяма част от населението и неговото социално изключване, вкарване на този бизнес в сивия сектор, водещо до липса на възможност за регулация, налагането на „жестоки” условия за клиентите, намаляване на приходите от данъци и осигуровки в държавата, процъфтяване на бизнеса на заложните къщи с високи лихвени нива, съкращаване на хиляди служители от небанковите финансови институции, съответно натоварване на бюджета с плащане на обезщетения за безработица, сериозни сътресения в малкия семеен бизнес и при едноличните търговци, които ползват тези кредити за оборотно финансиране, кризисно ликвидиране на текущите кредитни портфейли и събиране на кредити, което би довело до ликвидна криза и социална експлозия. Особено важно е да се отбележи, че съгласно публичните статистически данни независимо от множеството банкови продукти и засилената конкуренция в банковия сектор небанковите финансови институции са предоставили за 2013 г. кредити в размер на около 1.8 млрд. лева.
Тоест търсенето на такъв тип финансиране няма да изчезне, тъй като нуждите на потребителите, които не могат да получат банкови кредити, ще останат. Банките най-вероятно няма да могат да поемат това търсене, тъй като профилът на тези клиенти не отговаря на техните строги и регулирани от БНБ политики – това обикновено са клиенти без официални доходи, с множество кредити и лошо кредитно досие. Именно големият риск от невръщане на получените суми и големите разходи, свързани с последващото събиране на тези рискови кредити, обуславят и необходимостта от по-високи нива на годишния процент на разходите (ГПР), прилаган по отношение на тях. По наши данни потенциални потребители на т.нар. бързи кредити към момента са около 10% от работоспособното населението на страната и около два милиона пенсионери, която социална група на този етап е изключена от финансовите услуги на банките. Невъзможността в бъдеще тези хора да получат каквито да било финансови услуги би означавала тези потребители да бъдат изключени от пазара на стоки и финасови услуги, което от своя страна би означавало социално изключване.
Няколко народни представители предлагат промените да имат обратно действие? Какъв е вашият коментар и до какво ще доведе това?
Въвеждането на максималния процент на ГПР, и то с обратна сила (включително и за сключени вече договори), ще наруши пагубно финансовото състояние на небанковите финансови институции, които са изградили своите бизнес планове, съответно са пресметнали кредитното оскъпяване на база на пазарните рискове и планираните приходи и разходи. Ако бъде отнета с изменението на закона (ex lege) възможността да реализират планираните приходи въпреки направените вече разходи и предоставените суми като кредити, включително и по вече сключени договори, е възможно тези дружества да бъдат поставени в ситуация да не могат да обслужват своите текущи задължения.
През какви други механизми може да се защитят правата на потребителите?
За да се постигне целта на промените в закона, а именно ограничаване на порочната практика, която се асоциира с лихварство или прекомерна печалба за сметка на социално слабите граждани, могат да бъдат въведени по-прости, непопулистки, но работещи мерки като завишаване изискванията за лицензиране, капитал и акционери на дружествата, предоставящи бързи кредити, задължителен годишен одит на финансовите институции, въвеждане на горна граница на лихвите и таксите на потребителските кредити в случай на просрочие, ограничение на разходите по кредита, съответстващо на малкия размер, краткия срок на кредита и риска, асоцииран с клиентите – например 50% лихва (оскъпяване) за срока на кредита и др. Все пак за въвеждането на която и да било от тези мерки е необходимо извършването на предварителни икономически анализи на пазара, на база на които да бъдат определени точно приложимите ограничения, които да стимулират коректните предприятия да работят на пазара и да развият същия. Само така биха били лесно разпознаваеми спекулантите и биха се постигнали целите по ограничаване на предпоставките за злоупотреби и въвеждане на потребителя в заблуждение.