logo-right

Владимир Пенков за в. Марица: "Зелената енергия" не надвишава 6-8% в месечните ни сметки, май 2014

Интервю на Даниела Арнаудова

 

Г-н Пенков, виновни ли са ВЕИ-тата за високите цени на електроенергията?

Всъщност, вие съвършено правилно поставяте по този начин въпроса за вината. Така той отразява недопустимата дългогодишна политика на две правителства, и особено на сегашното, които внушават неприязън сред потребителите към зелената енергия. С това се създава една определено негативна обществена нагласа, която е в пълно противоречие с политиката и приоритетите на ЕС. Както и с интересите на малка и красива България да ползва екологично чиста енергия, която не уврежда здравето на хората.

Но на този етап, в бита на българина, токът продължава да е скъп?

Да, действително цените на тока за домакинствата, отнесени към покупателната способност на населението у нас, не са малки, но те са сред най-ниските в Европа.  Слънчевата и вятърната енергия заемат между 4-5% от цялото производство, всички ВЕЦ и биомаса - между 5-6%. За сравнение, дялът на ТЕЦ-овете е  почти 46%, а на АЕЦ - останалото количество. Като се има предвид, че вятър и фотоволтаици осреднено никога не достигат максимални мощности, може да се приеме, че тяхното участие е до 10%.  

Зелената добавка, включена в цената, компенсира малко повече от половината от преференциалната цена. От това е ясно колко малко е влиянието на зелената енергия в цената за домакинствата.

Само така в бъдеще могат да се осигурят добри условия както за туризъм, така и за производство на екологични храни. Изобщо да се търси икономически ръст и в традиционните сфери, с оглед създаване високо качество на живот. Приоритетите за достигане на енергийната ефективност на ЕС, основна предпоставка за което е едно иновативно мислене, могат да станат добра основа за подобряване и на здравеопазването и образователната система. Ето силен мотив младите хора да видят своето бъдеще в страната.

От къде тогава идват високите цени?

На практика над 90% от цената на електроенергията се определя от съвсем други обстоятелства и те са нереформирана и нетранспарентна система, неправилно структуриране, липса на свободен пазар, липса на борса. Също неизползване на редица инструменти за поевтиняването на цената за домакинствата. Дори при сегашните условия, с оглед поне да се гарантира стабилност на тази цена при сегашните или близки параметри. Поевтиняването, което два пъти се практикува от сегашното правителство,  като че ли създава повече проблеми отколкото решава. Тези, за които е предназначено, са бедните слоеве от населението, но те едва ли имат сметки за ток над 30-40 лв. Ефектът от поевтиняването за тях е няколко стотинки, което едва ли облекчава съдбата им. Обратно, по-заможните слоеве от населението, както и другите големи консуматори на електроенергия като че ли са по-облагодетелствани. Така се задълбочава един икономически проблем.

Затова по-удачно и справедливо е да не се намалява изкуствено цената, да не се ограничават приходите от по-ниската цена, а държавата да предвиди фонд, който да подпомага бедните слоеве от населението. Разбира се, при предварително планирани параметри.

Какъв е дялът на т. нар. "Зелена енергия" в месечните ни сметки?

Този дял е твърде скромен. Както вече посочих, при работа с пълен капацитет зелената енергия от ВЕИ може да достигне максимум 12-13% от общото производство на електроенергия. Но тъй като държавата е предвидила множество регулации и най-вече ограничения за работа на ветропарковете и фотоволтаиците при преференциални условия, особено в слънчевите дни често се ограничава до 60% от капацитета. Така общият достигнат капацитет на ВЕИ, като дял в общото производство на ел. енергия, едва ли достига 10%. Около 60% от тези 10% съставляват допълнителната така наречена "зелена съставка" в цената на потребителите. Следователно, тя не надвишава 6-8% в месечните ни сметки за електроенергия. Виждаме, че натоварването в цената от ТЕЦ, от студените резерви и най-вече от липсата на реформиране в сектора, е десетократно по-голяма. Затова мисля, че това насаждане на виновност на ВЕИ, всъщност само пречи на решаването на въпросите и нормализиране на ситуацията. Така  не може да се създаде стабилна законова рамка, която да гарантира сигурност и предсказуемост както за производителите и потребителите от една страна, така и за инвеститорите - от друга.

Кои фактори доведоха до отлива на инвеститори от проектите у нас?

Отливът на инвеститори, български и чужди, се дължи главно на нестабилната правна рамка и най-вече на незаконосъобразното въвеждане на различни дискриминационни за ВЕИ такси. И то не на база печалба, а приход. Така с решение Ц-33 на ДЕКВР от 14.09.2012 цената за достъп на ВЕИ производителите достигаше до 39 % от прихода. Разбира се, Върховния административен съд (ВАС) окончателно отмени това решение до средата на 2013 г. За съжаление обаче сегашното управление въведе незаконосъобразна  такса за достъп в размер на 20% от прихода на ВЕИ.
Като се добавят още 10 % такси, дължими въз основа на договори за мрежови услуги, отново стигаме до 30 процентно облагане на прихода.

Това е непосилно за малките и средни предприятия, а те са преобладаваща част от инвеститорите. Особено при фотоволтаиците. Вероятно и тази такса, въведена противозаконно с ретроактивно действие, ще бъде отменена от съда, но сега тя поставя производителите на зелена енергия практически във фалитно положение. Заедно с постоянните мерки за ограничаване на капацитета на производство по преференциални цени. Положението в сектора се утежнява допълнително и от  факта, че тези хора обикновено използват кредити  и ги взимат при доста тежки условия от българските банки. Как, при това положение, могат да мислят и за това как да възстановят в обозрим срок за 7-8 години вложените собствени инвестиции от около 40%, без които не им се отпуска въпросният банков заем?

Ето това отблъсква инвеститорите. А причина за това, не на последно място, е липсата на  стратегическо мислене в сектора, неотчитането на приоритетите на бъдещите поколения и доминацията на ретроградното производство на електроенергия, което допълнително утежнява и околната среда. Всички тези фактори, в скоро време могат да доведат до изключително тежки парични санкции от страна на ЕС. Кой ще ги плати, в крайна сметка отново ние - данъкоплатците.

Адв. Пенков, покриваме ли изискванията на ЕС към 2020 и 2030 г. за процента на произведената енергия от ВЕИ?

Според официалния сайт на Министерство на икономиката и енергетиката, осредненият сбор на трите т.н. „цели“ ще доведе до 16 % дял на произведената енергия от възобновяеми енергийни източници. Въпросните „цели” включват достигане на 10% ефект на база различни мероприятия, като използване на електричество и екогориво в транспорта, 16% постигане на енергийна ефективност в отоплението и вентилацията. Това изисква ВЕИ в електропроизводството да достигне 20,8%, за да се получи това осредняване от 16 %. В транспорта, отоплението и вентилацията почти няма развитие, а и не може да има, поради липса на стратегия. Затова би следвало делът на ВЕИ в електропроизводството да не е 20,8%, а 30%. А в действителност, както вече посочих, реално то е около 10%.

Поради това, дялът в производството на енергия едва ли достига осреднено 8-9% за трите цели, посочени в сайта на министерството. Очевидно често цитираните данни от представителите на ДЕКВР и държавата, че отдавна сме задминали минималната цел поставена от ЕС за 2020, никак не кореспондират с тези данни. Още повече, че в две от целите - транспорт и отопление/вентилация – не се отбелязва почти никакво развитие.

Аз съм съгласен с това, че днес е много трудно да се достигне до достоверни статистически данни, свързани с производството и потреблението. Но този факт, за съжаление, дава възможност на различни заинтересовани кръгове и лица да жонглират със фактите и да представят желаното за действително.

Има ли шанс да се случи реформата в сектора?

Една реформа изисква пълна транспарентност на всички данни, свързани с производството и потреблението. Както и данни за развитието на отделните цели посочени горе, за да може да се направи съответният прецизен извод и така да се вземат правилните тактически и стратегически решения.  

Интересен е още един факт, който ясно осветлява ситуацията в сектора. Според официалните данни, капацитетът на фотоволтаиците е 1000 MW, а на ветропарковете – 750 MW, като първите имат преференциална цена за 1300 часа годишно, а вторите 2250 часа годишно. От там е видно, че годишното производство на електроенергия на фотоволтаиците е около 1,3 GW, а на ветропарковете – 1,5 GW, т.е. общо под 3 GW. А общото производство в страната е 44 GW.

Ето това са реалните съотношения и обществото трябва да познава тези обстоятелства, за да не бъде манипулирано. Днес някои хора представят нещата в желаната от тях насока, само и само да се избегне така необходимата реформа, изисквана и от Европейския съюз.  

Колко са реализираните ВЕИ проекти в страната и колко са заети лица в сектора?

Само фотоволтаиците и ветропарковете са близо 1800 проекта, като всеки един от тях е наел между 5-7 души персонал. Така, че в секторът вятър и слънце постоянно работят около 10 000 -12 000 души, по данни от държавната Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).

Печели ли строителството от инвестициите във вятърни паркове и фотоволтаични централи?

Да, разбира се. Допълнителните ползи за българската икономика са в ангажирането на десетки и стотици строителни фирми. В строежите се влагат строителни материали, произведени у нас, така че тези паркове провокират също производството и доставката им. Преди това има стотици заети в проектирането, в създаването на необходимата документация, получаването на разрешенията за строеж. Тук трябва да прибавим и хората, свързани с изкопните работи, с изливането на основи, монтирането на ветровите перки или слънчеви панели, с изграждането на кабелни трасета и присъединителни съоръжения.

Виждате, колко много съпътстващи дейности, има в една подобна инвестиция, а властимащите изобщо не ги отчитат. Въпреки, че всички те са свързани с успешното въвеждане в експлоатация на ветро- и фотоволтаичните паркове.

А що се отнася до проектантите?

Да не забравяме и друго важно обстоятелство - на територията на България се появиха много носители на специфичното ноу-хау за строеж на ветропаркове и фотоволтаици в лицето на специализирани проектантски и строителни фирми. Те можеха да изнасят това ноу-хау и в чужбина, без изцяло да пренасят стопанската дейност и седалището на фирмата си извън България. И така да бъдат постоянен източник на работна ръка у нас. 

Как да решим проблемите във ВЕИ сектора?

Въпросите, които следва да бъдат решени са много и с дълбоки корени. Задълбочаването на проблемите идва от погрешното управление и най-вече от липсата на дългосрочна стратегия обърната към съвременното развитие на технологиите, иновативното мислене и нуждите на бъдещите поколения. Необходима е най-вече система на отчитане, която да осигурява пълна публичност и достоверност на данните - кой какво произвежда и употребява, къде са тесните места и какви са различните опции, с оглед съществуващата световна практика и стратегията на страната. Необходимо е също тотална промяна на философията, която ще доведе до необходимата реформа.

Колкото и добри специалисти да работят в енергетиката, а действително броят на отличните специалисти е голям, дори те да дават най-доброто от себе си, ако не бъдат поставени в съвсем други рамки, не можем да очакваме успех.

Проблемите в сектора могат да се решат с основно преструктуриране и либерализация на пазара, засилване на конкуренцията и създаване на специален фонд за покриване на разходите. Както и с използването на целия инструментариум от възможности за компенсиране на разходите.

Да се предложи широк спектър от мерки, успоредно с основната промяна на системата. Например, да се помисли върху ограничаване на задължителното изкупуване по преференциална цена върху 90%. За останалите 10% да се издава ценна книга (зелен сертификат), която свободно да се търгува без ограничение във времето. Да се увеличи срокът на задължителното изкупуване и да се намалят разходите за студен резерв до необходимото.

Да се определи справедлива и еднаква цена за достъп за всички производители на ел. енергия (а не както е сега, дискриминационно само за производителите на ВЕИ от слънце и вятър).

Да се създаде специален фонд за покриване на разходите в енергийната система с източници зелена добавка, цена за достъп, квоти на емисии на парникови газове, приходи от статистически прехвърляния в други страни на ЕС на количества ВЕИ енергия, отчисление от акцизи за горива и др.

Преди всичко, транспарентно и открито да се провеждат обсъждания на равнопоставени начала, с участието на всички заинтересовани лица, включително производителите, електроразпределителните дружества, неправителствени организации, в това число и потребителски организации, специалисти, ДЕКВР и представители на държавата за уточняване на разумни рамки в контекста на необходимата дълбока реформа. Само по този начин ще се намери трайно, работещо решение, в унисон с приетата дългосрочна стратегия в тази област.