Интервю на Владимир Пенков за сп. Ютилитис, декември 2015

Интервю на Атанас Георгиев

 

Г-н Пенков, Вашата кантора навършва 25 години през 2015 г. Как се развива бизнесът в България за този период и с какво се промениха потребностите на Вашите клиенти?

Наистина в тези 25 г. коренно се промени профила на правното обслужване.  В първите години след промените все още липсваше законодателство, присъщо на правова държава с развити пазарни отношения. Нямаше търговски закон, не беше уредена несъстоятелността, не бяха уредени отделните сделки, липсваше закон уреждащ защитата на конкуренцията и потребителите и не беше лесно да се регистрира търговско дружество.

Клиентите главно изискваха от юристите да ги запознаят с така чуждата за тях правна уредба и да търсят начин как да преодолеят тромавата съдебна система за регистрация на дружества. После се прие Закона за приватизацията и главните усилия бяха насочени в това да се консултират потенциалните купувачи или различните държавни органи- продавачи, с оглед успешна продажба на дадено предприятие. Най-сложното като че ли беше държавата-продавач да поема гаранции, свързани с вярността на информацията в меморандума, както и да се гарантират инвестициите и ангажиментите по трудовите ресурси за определен срок от време.

С приемането на Търговския закон, Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за търговския регистър, както и мн. други закони, свързани с икономиката, малко след приемането ни в ЕС след 2007 г. българското законодателство беше хармонизирано с това на ЕС.

Регистрацията на търговски дружества се осъществяваше небюрократично, бързо, евтино, транспарентно и предсказуема. Това безспорно облекчи предприемачеството.

С приключване на голяма част от приватизацията започнаха производства по несъстоятелност и преструктурирания на предприятия чрез сливания и вливания, което съответно промени посоката на оказваните правни услуги. Все по-често станаха случаите на административни и съдебни производства, свързани с концентрацията и нарушенията на конкуренцията.

В тези години мощно се развиха както телекомуникацията, енергетиката, така и IT  сектора, които сложиха своя отпечатък върху търсените правни услуги.

Разкажете ни малко повече за Вашия екип - как се разви той през годините и какви знания и умения търсите?

Преди 25 г. екипът се състоеше от съдружниците и една асистентка. Междувременно само в главния офис работят 25 адвоката, 10 стажанта и 12 души друг персонал, като разполагаме с офиси в Плевен, Бургас, Стара Загора и Русе, като по този начин покриваме цялата страна.

По начало всички колеги говорят един или два западни езика, като руският език става все по-важен. Наред с първоначално изискуемите знания и опит свързани с Търговското право и Дружественото право, още след първите 5 години започна и по-тясна специализация на отделни колегив областта на недвижимите имоти и  строителните обекти, телекомуникацията, енергетиката, обществените поръчки, защитата на конкуренцията, трудовото право, банковото право и мн.др.

Сега най-важното е да се съчетават знанията на опитните и по-младите колеги, както и придобитите специализирани нови познания. Освен това все по-належащо е адвокатите да бъдат добри мениджъри на отделните проекти и добре да организират знанията и опита на различни специалисти, с оглед да се предостави най-добрата правна услуга, изисквана от клиента.

Вашата кантора има значителен опит в отраслите Енергетика и Телекомуникации. Кои са актуалните предизвикателства в тях от юридическа гледна точка?

Наистина Пенков, Марков и партньори /ПМП/ е една от канторите с най-голям опит в Телекомуникациите и Енергетиката. Предоставяли сме различни правни услуги на множество оператори ангажирани в различните сфери на дейност. Услугите са обхващали чисто регулаторни въпроси, но и такива свързани с провеждането на преговори и съставянето на различни договори- за взаимно свързване, достъп до инфраструктура , пренасяне на номера и т.н Наши клиенти съ били Мобиком, Телефоника, Водафон, Дойче телеком, Голд телеком, Кериър БГ и мн.др.

Създадената специална работна група в рамките на нашия екип активно участва в изработването на предложения за изменения на Закона за далекосъобщенията, а през 2003, 2004 г. активно участва в законопроекта на Закона за електронните съобщения.

С известна гордост отбелязваме, че именно нашите предложения, свързани с лицензилрането на мобилната таелефония, достъпът до пасивната инфраструктура, преносимостта на номерата и необвързания достъп намериха място в новия закон.

По възлагане на Министерство на транспорта и информационните технологии, през 2004 г., проучихме практиката на водещите европейски държави, като за първи път изготвихме доклад и предложение за законодателно изменение, относно правомощията и процедурата въз основа на която Комисията за регулиране на съобщенията да разрешава спорове както между операторите, така и между тях и техните абонати.

В края на същата 2004 година за първи път организирахме и открит семинар с участие на представители на Комисията за регулиране на съобщенията и Министерството, относно предизвикателствата пред лицензирането и налагането на новите технологии за безжичен широколентов достъп.

Впоследствие представлявахме няколко наши клиенти в тръжната процедура за издаване на такъв лиценз и успешно защитихме издаването на такъв на Кериър БГ, включително и като спечелихме делата по обжалването му пред ВАС.

Бяхме ангажирани като правни съветници на купувача на БТК- Advent International, при успешната приватизация. За пръв път огромен екип от 28 наши адвокати извърши за малко над 1 месец подробен правен анализ на предприятието, което улесни купувача при взимането на крайно решение.

Впоследствие ние бяхме и водещата кантора и доверените адвокати на AIG при покупката на акциите на БТК от Advent International през 2007 г., която и досега си остава най-голямата сделка (с цена от 1,8 милиарда Евро) в Телекомуникациите в България.

През последните години, нашите адвокати, включително и като членове на неправителствени организации в сектора, участваха в процеса по изменение на Закона за електронните съобщения, в раздела, уреждащ правомощията на полицейските органи  да изискват и събират информация за ползвателите на телекомуникационни услуги. Този въпрос е тясно свързан с конституционното право на гражданите за свобода и неприкосновеност на кореспонденцията и ние остро реагирахме срещу опитите да се разширят полицейските правомощия, като дори имаше първоначални идеи това да става без санкцията на съдия. Щастливи, сме че впоследствие Конституционният съд отмени някои от спорните законодателни текстове, като използва същите аргументи, които ние бяхме излагали в процеса на обществено обсъждане.

Членове на нашия екип са чести презентатори и модератори на регионални форуми и конференции, семинари и кръгли маси в сферата на телекомуникациите, например 10-ти регионален форум „Телекомуникационните и медийните компании на прага на нови бизнес модели“, 8-ма регионална конференция „Телекомуникации и медии – технологии и бизнес преливане“, семинар „Новата регулаторна рамка в Телекомуникациите“ и др.

В телевизионни предавания, медийни интервюта и кръгли маси, както аз, така и членовете на нашия екип изразяват своето мнение и по други обществено важни въпроси свързани с телекомуникациите, като например подписването на международния договор – АКТА от правителството през 2012 г. без никакво обществено обсъждане. Благодарение на бурните професионали и обществени реакции този договор не беше ратифициран от Народното събрание. Ако този закон беше приет, интернет доставчиците щяха да бъдат задължени стриктно да следят трафика, да дават защитени данни на различни лица, дружества, граждански организации и др. както за своите потребители, така и с кого същите дса се свързвали или говорили. Това щеше да представлява недопустимо отнемане на гражданските права.

В областта на Енергетиката също сме водеща правна кантора. Още преди 20г. започнахме с обслужването на наши клиенти в областта на доставката на газ за крайни клиенти, които с наша помощ успешно изградиха мрежа за доставка на газ в Североизточна България. След това създадохме специализиран екип от адвокати, като изпратихме някои от тях да специализират в ЕК в Брюксел, като експерти-помощници на българския еврокомисар по въпросите на Екологията и Енергетиката по изготвяне позицията на България по директивите от Третия енергиен пакет.

Изключително активно бе нашето участие в процеса на изграждане на паркове за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, като в крайния етап обслужвахме клиенти, които изграждаха фотоволтаични паркове с капацитет повече от 1200 МW или повече от 1/3 от цялата инсталирана мощност от такъв източник в България.

Когато най-изненадващо в резултат на създадената негативна нагласа към ВЕИ се прие с ретроактивно действие новата цена за достъп, достигаща до 40% от прихода на голяма част от производителите /прословутото рашение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/ съвсем закономерно именно ние представлявахме фотоволтаичната асоцияция и 400 производители пред Върховния административен съд, който уважи нашите аргументи и този административен акт беше отменен.

Междувременно екипът на ПМП активно се включи във всички обществени мероприятия и действия за защита интересите на производителите на енергия от ВЕИ, включително чрез изготвяне и подаване на жалби пред Европейската комисия за извършваните нарушения в областта на Енергетиката и предприемането на незаконосъобразни, ретроактивни и дискриминационни мерки от регулатора и българските правителства.

Активно бяхме инволвирани и при обжалването на последвалите дискриминационни и незаконосъобразни актове на ДКЕВР пред ВАС, както и срещу действията на Парламента (такса достъп с размер от 20 % от приходите на ВЕИ производителите), които впоследствие бяха обявени за противоконституционни.

Благодарение на нашата активна позиция, подчинена на принципа за върховенството на закона и защита интересите на инвеститорите в българската икономика, ние станахме официални съветници на БТПП по въпросите на Енергетиката, като в това си качество от 2010 г. участваме в законодателния процес по изменение на Закона за енергетиката и подзаконовите актове към него, при създаването и приемането на Закона за енергията от възобновяеми източници и свързаните с него нормативни актове, при изменението на Закона за енергийната ефективност и мн.др.

В момента, нашият правен екип изготви, подаде жалби и представлява над 120 производители на енергия от ВЕИ в съдебните производства срещу решение № СП-1 и Решение № Ц-27 на КЕВР, с което пряко се намалява количеството ВЕИ енергия, изкупувано по преференциални цени.

Активно участваме и в процеса на обжалване на Параграф 18 от ЗИД на Закона за енергетиката, с който бе драстично намалена цената на енергията, изкупувана от ВЕИ проекти, изградени с финансиране от ДФ „Земеделие”, което води до поставяне на тези проекти в състояние на неплатежоспособност.

Както виждате, докато в областта на Телекомуникациите регулаторната и законодателна рамка е относително стабилна и предвидима, в областта на Енергетиката е точно обратното, което обаче създава цялостно усещане на чуждите инвеститори в българската икономика за непредвидимост, нестабилност и неспазване на принципа за върховенство на закона. Това не води до привличане на инвеститори.

Предизвикателствата от юридическа гледна точка са как да гарантираме независимост на регулаторите, спазване на принципа за върховенство на закона, защита правата на инвеститорите и налагане на принципите за предвидимост и съобразяване в законодателния процес на мнението и интересите на засегнатите страни.

Според Вас, кои са необходимите стъпки за стабилизация на отрасъл Електроенергетика? Какви действия трябва да предприеме държавата и какво може да направи самият бизнес?

За да има стабилност най-малкото е необходимо да е налице действително независим регулатор. Затова трябва да се промени начинът за избор и назначаване на членовете на комисията, като освен членове избирани от народното събрание дори по-голямата част трябва да бъдат избирани от браншовите организации в сектора- 4 от Народното събрание и 5 от Браншовите организации.

С оглед това е необходимо да се измени съответнво Закона за енергетиката.

Тази промяна би довела до включването на доказани и признати от бизнеса експерти в работата на регулатора, като от това може да се очаква, по-лесно да се стига до добре обосновани и взаимно приемливи решения, които не са повлияни от каквито и да е политически съображения и които се съобразяватс принципите на правовата държава.

Също така е важно да се създаде консултативен съвет при министъра на енергетиката, отново с включването на представители на всички браншови камари, което непряко е предвидено и в Закона за енергетиката.

По този начин ще създадат необходимите условия за професионален, прагматичен и законосъобразен начин за решаване на наболелите въпроси, при еднаквото зачитане на интересите на засегнатите лица. Всъщност това е и най-прекият път за определяне на най-правилните политики в енергийния сектор на България.

По подобен начин би следвало да са структурирани и експертните работни групи в министерството, които във взаимодействие с екипа на Световната банка и експертите от браншовите организации да подготвят експертни становища и мнения по въпросите на либерализацията на пазар на електроенергия в България и начините за нейното пълно постигане.

Прилагането на горното би довело до премахване на част от съществуващите сега проблеми относно недобрата защита на интересите на инвеститорите както за неспазване на принципите за предвидимост и вземане предвид мненията и интересите на засегнатите страни в законодателния процес.

Безспорно е и необходимо да се създаде и спазва дългосрочна стратегия за развитие и пълна либерализация на сектора с ясна визия за стъпките на преодоляване на проблемите.

Именно сегашната липса на последователна политика и регулаторна намеса в сектора Енергетика въпреки наличието на документ наречен Стратегия, са причините за лошото му състояние. Може би е целесъобразно в значителна степен политическите елементи в документа да бъдат заменени с експертни визии и стремеж за реално решаване на противоречивите въпроси. И тук синергията между бизнес, политика и експерти е единствения ключ.

Виждаме, че през последните години се налагат политически решения, които не само не са съгласувани със заинтересованите страни, но не са преминали и задължителната оценка на тяхното икономическо въздействие, в резултат на което „горещият картоф“ на дефицита се прехвърляше между различните участници в Енергетиката без да се намери реално решение. Очевидно решенията „на парче“ не водят до развитие и просперитет.

Още в края на 2012 г., след съгласуване с експерти инженери и икономисти, нашият екип изготви предложение до Министъра на икономиката и енергетиката, в което се предвиждаше създаването на Фонд за компенсиране на недостига в средствата, причинен от неправилно изчислената цена на т.нар. зелена добавка.

Най общо този модел, включваше няколко важни стъпки, които трябваше да доведат до балансиране на отношенията в сектора, да преодолеят тогавашния дефицит и да създадат стабилна основа за пълна либерализация на пазара. Една основна стъпка е създаването на Фонд за компенсиране на разходите от изкупуване на електроенергията от ВЕИ, чиито приходи би следвало да бъдат от зелената добавка, цената за достъп, квотите на емисии, т.н статистически прехвърляния, отчисления при неизпълнение на целите за енергийна ефективност, акцизи за горива, фонд Козлодуй, субсидии от държавния бюджет и др.

Целта на този фонд бе освен да се акумулират средствата за покриване на дефицита, също и да се гарантира прозрачност на разходването на тези средства, като в управлението му бъдат включени представители на всички заинтересовани страни в процеса (производители, НЕК и ЕРП-тата).

Друга стъпка може да бъде насърчаването на малък дял от произведената енергия чрез пазарен подход. Това означава, от цялото количество енергия, произведена от ВЕИ централите, една малка част, например 10 %, да се търгува на борсата.

Именно поради тази причина и сега е изключително важно Енергийната борса, която най-после бе лицензирана в края на 2014 г. да започне да работи веднага, като в нея бъдат включени и пазари за „1 час напред“. Включването на тези пазари ще позволи енергията, произвеждана от ВЕИ да бъде търгувана на свободния пазар без да е необходима сериозна промяна на Правилата за търговия на енергия и промяна на съществуващите сега балансиращи групи.

По този начин ще се отговори и на една от основните критики на Европейската комисия, свързани с либерализирането на нашия енергиен пазар.

Стимулиране на бъдещите инвестиции във ВЕИ електроцентрали е възможно само при наличие на предсказуеми и стабилни правни рамки, като резултат на зряла стратегия, както и чрез пазарен подход и издаване на зелени сертификати, които да се използват като стимул за инвеститорите.

Моделът на зелените сертификати съществуваше в отменения Закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и био-горивата, но бе премахнат с приемането на сегашния закон.

Считаме, че вместо да се намаляват непрекъснато т.нар. преференциални цени за нови централи и да се слагат административни забрани за присъединяване на нови ВЕИ мощности, което ДКЕВР прави активно през последните години, ще е по-добре да се даде възможност инвеститорите сами да преценят дали да изградят мощностите си, да продават енергията на пазарна цена и евентуално да получават възвръщаемост чрез търгуването на зелените си сертификати.

В сегашната ситуация, спирайки присъединяването на нови мощности, въвеждайки много нови такси и ангажименти и не на последно място въвеждайки мерки, които ефективно намаляват гарантираните изкупни цени, всъщност ДКЕВР прекъсна възможността в България да се изграждат нови ВЕИ, от възможно най-модерен технологичен тип, които са и по-високо ефективни и по-евтини от тези въведени преди 5-8 години. Сами разбирате, че за да изпълняваме целите си и да отговаряме на Европейската политика за насърчаване на ВЕИ производството, което вече е минимум 25 % от консумираната енергия да е от ВЕИ, след няколко години ще трябва пак да „отворим кранчето“ и ударно да включим нови ВЕИ мощности. Опитът ни показва, че такива кампанийни мероприятия само ще влошават и без това тежкото положение в системата на Енергетиката.

Безспорно е необходимо и преразглеждане на разходите за студен резерв, като отпаднат от него мощности, които не са необходими за сигурността на системата.

Трябва също да се помисли как да се ограничи негативният ефект от работата на неефективните и неотговарящи на екологичните изисквания централи, произвеждащи енергия от твърдо гориво.

Очевидно е, че има резерви, които трябва да се намерят в системата и това ще доведе до спестяване на много средства. 

Предприемането на мерки не трябва да бъдат съчетавани с непремерени и дискриминационни мерки, създаващи инвестиционна несигурност.

Такива непремерени действия са въвеждането на ново определение за „нетно специфично производство“, което позволи КЕВР да ограничи часовете работа на ВЕИ производителите, плащани по преференциална цена, чрез което директно се доведе до намаляване на техните приходи, както и въвеждането на Параграф 18 от ЗИД на Закона за енергетиката, с който бе драстично намалена цената на енергията, изкупувана от ВЕИ проекти, изградени с финансиране от ДФ „Земеделие”. Част от тези проекти, които са финансирани по този начин вече са изправени на ръба на фалита.

Само за информация, оказва се че тези законодателни изменения, не само не са съгласувани със засегнатите, не само не е направено проучване на тяхното въздействие върху икономиката, но не са съгласувани дори вътрешно в Парламента със останалите ресорни комисии – Земеделие и Европейски фондове, нещо, което в бъдеще не би следвало да се допуска.