logo-right

Новини от България

Към 10.06.2019

Изборът между България и Турция за новия завод на Volkswagen

Германската агенция Deutsche Presse-Agentur (DPA) даде информация относно избора на страна за строеж на нов завод на Volkswagen. По-конкретно става въпрос за автомобилна фабрика, в която ще се правят конвенционални модели на Skoda и Seat. Очаква се предприятието да произвежда около 200 000 автомобила годишно, а разкритите работни места ще са между 4 000 и 5 000. Германците са се насочили към страните от Източна Европа, като първоначално разглежданите страни бяха Турция, Сърбия, България и Румъния, но по последни данни на този етап изборът се свежда до Турция и България. Инвестицията на германския автомобилен гигант /в България или в Турция/ ще бъде на стойност 1.4 милиарда евро. Двете държави имат най-големи шансове за проекта на Volkswagen поради условията, които предлагат.

Според източници от концерна и двете държави имат своите предимства. Турция има значителен опит в автомобилната индустрия, голям пазар и висококвалифицирана работна ръка. Новата фабрика на Volkswagen ще трябва да поддържа сравнително ниски разходи за производство и доставка в дългосрочен план, поради което членството на България в единния европейски пазар ѝ дава значителна преднина.  Друго превъзходство на страната ни са множеството отворени през последните години западни производства на автомобилни части, които са част от световната производствена верига в автомобилната индустрия. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер пoceти Coфия и Πлoвдив, ĸoитo cе спрягат за най-вероятната лoĸaция на завода.

Но защо заводът на Volkswagen е важен за България?

Заводът за сглобяване на автомобили на Volkswagen би се отразил положително на инженерните технологии и индустриалното производство. Инвестицията е дългосрочна. Такъв завод обикновено води със себе си множество свързани производства, логистика и снабдяване. Тъй като става въпрос за огромна компания с установени пазари в Европа и по света, ако бъде построен в България, заводът ще създава повече стойност за икономиката, отколкото целия селскостопански сектор и строителството, взети заедно.

Към 25.07.2018

Комисията за защита на лични данни излезе със становище за случаите, в които не е необходимо съгласие за събиране и обработване на лични данни

От 25.05.2018 г. започна директното приложение на Регламент (ЕС) 2016/679 („Общ регламент относно защитата на данните“, „ОРЗД“ или „GDPR“), който кардинално измени регулацията на обработване и защита на личните данни.

Не малка част от новостите в режима са насочени и към засилване значението и изискванията към правните основания за законосъобразно обработване на лични данни. Целта е тези основания да отразяват нуждите на модерното информационно общество и все по-навлизащата дигитализация. Основно място сред основанията за обработка на лични данни, поне от гледна точка на медийния интерес зае съгласието, дадено свободно и информирано от всяко физическо лице – субект на лични данни. Предвид новостта на Регламента и липсата все още на трайно установена практика по редица въпроси относно приложението му, както на европейско, така и на национално ниво, в това число и по отношение на основанията за обработване, Комисията за защита на лични данни бе ежедневно засипвана с въпроси от администраторите, касаещи необходимостта от изискване на съгласие от физическите лица за обработване на техните лични данни. На практика, от възможност съгласието се превърна в основно използвано основание за обработване на лични данни, вероятно заради субективното усещане за сигурност и гаранция. И като резултат, станахме свидетели на едно повсеместно събиране на декларации-съгласие от страна на различните администратори при предоставяне на техните услуги.

С оглед разумното прилагане на Регламента и за да изясни неяснотите около последния, Комисията за защита на лични данни публикува на своя уебсайт становище със заглавие „Кога не е необходимо съгласие за събиране и обработване на лични данни“. Във финалната му част е посочен и Примерен Неизчерпателен списък на администратори, които при упражняване на своята обичайна професионална дейност, не следва да изискват съгласие от физическите лица за обработване на техните лични данни.

Ето и хипотезите, изброени в становището на Комисията:

1. Администратор – публичен или частен, събира определен обем лични данни в изпълнение на свое задължение по силата на закон, напр. по силата на Закона за здравето, Закона за счетоводството, Закона за административните нарушения и наказания, Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за гражданската регистрация, Закона за туризма, Закона за предучилищното и училищното образование и т.н.

2. Личните данни се събират във връзка с предоставянето на различни административни услуги от държавни органи или органи на местното самоуправление.

3. Личните данни се събират и обработват за целите на трудово правоотношение.

4. Личните данни са необходими за сключване и изпълнение на договор, по който субектът на данните е страна.

5. Личните данни са необходими за защита на легитимните интереси на администратора или на трета страна, ако тези интереси имат преимущество над интересите и/или основните права и свободи на лицето.

6. Личните данни се предават от един администратор на друг в резултат на прехвърляне на вземания (цесия).

7. Личните данни се предават от администратора на обработващ лични данни.

8. Фотографирането и видеозаснемането на лица на публично място.

9. В случаите, когато се обработват специални категории (чувствителни) лични данни, като например данни за етнически произход, политически възгледи, религиозни убеждения, синдикално членство, биометрични данни, данни за здравословното състояние, сексуална ориентация и др., основанията за законосъобразност са посочени в чл. 9, параграф 2 от ОРЗД - обработването на данни за здравословното състояние е законосъобразно, ако се извършва за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни и социални грижи, лечение, за управление на системите за здравеопазване или социални грижи, в областта на общественото здраве, за защита срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето и др.

В своето становище Комисията посочва примерен неизчерпателен списък на случаи, в които администраторите, при упражняване на тяхната обичайна професионална дейност, не следва да изискват съгласие. Сред тези администратори са лекари, зъболекари, фармацевти, адвокати, работодатели, банки и други кредитни институции, застрахователи, учебни заведения и др.

Пълното съдържание на становище на Комисия за защита на личните данни можете да намерите на следния линк: https://www.cpdp.bg/index.php?p=element&aid=1158

 

 

 

 

Към 29.03.2018

Парламентът прие дългоочаквания нов Закон за мерките срещу изпирането на пари

Народното събрание на Република България прие на второ четене новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), имплементиращ в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Четвъртата директива за борба с изпирането на пари).  

Кръгът от задължени лица по новия ЗМИП е сходен с този, предвиден в досега действащия закон. Освен основните субекти, за които законът създава задължения – компаниите, опериращи във финансовия сектор (кредитни, финансови и платежни институции, дружества за електронни пари и др.), задължени са още широк кръг от лица, сред които юридически лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), търговци на едро, регистрирани одитори, лица, които по занятие извършват счетоводни услуги или определени типове правни консултации, нотариуси, частни съдебни изпълнители и др.

Съществено нововъведение е създаването на регистър на действителните собственици на учредените на територията на България юридически лица, които трябва да  предоставят и разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици. Предвижда се тази информация (имена, гражданство, ЕГН и т.н. на действителния собственик) да бъде вписвана в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ и да доведе до облекчаване на задължените субекти при изпълнение на задължението им за идентификация на действителния собственик на техните клиенти. 

Основен принцип, залегнал в новия закон (както и в Четвъртата директива за борба с изпирането на пари) е свързан с т.нар. подход, основан на риска, който трябва да бъде прилаган от задължените субекти. На тази база поднадзорните лица са длъжни да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента с такъв интензитет, който отговаря на риска, характерен за конкретното делово взаимоотношение или случайна операция или сделка. Така на теория задължените субекти могат да прилагат опростени мерки за комплексна проверка на клиента в ситуации, характеризиращи се с по-нисък риск и обратно ще бъдат длъжни да приложат мерки за разширена проверка в ситуации с по-висок такъв.

Наред с горното новият закон въвежда и други промени в сравнение с досега действащата нормативна уредба в сектора – предвижда се създаването на Национална оценка на риска, въз основа на която задължените субекти ще трябва да изготвят своите собствени вътрешни оценки на риска, разширен е кръгът от лица, попадащи в понятието за видни политически личности, развита е по-детайлна правна уредба по отношение на критериите и процедурите за извършване на разширена и опростена проверка на клиентите и др.

Приемането на новата нормативна уредба налага за широк кръг лица необходимост от осъвременяване на вътрешните им правила срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, изготвяне и/или актуализиране на вътрешните им оценки на риска, определящи рисковите фактори, сделки, клиенти и др., характерни за дейността на конкретното лице, както и спазване на новите процедури, предвидени в закона.

 

Към 06.12.2017

След като Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация на стопанска дейност, на 1 декември 2017 г., беше подписан окончателен договор за прехвърляне на 100% от капитала на „Булфелд“ ЕООД – дружеството собственик на Парадайс Център.

Така беше успешно приключена най-голямата сделка с недвижим имот за годината. Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ представляваше по сделката интересите на продавача „Бул Дом“ ООД.

Към 05.12.2017

Еднакви ли са правилата за антитръстовите нарушения в България и Европа

В специална статия за в. Капитал от 27.11.2017 г. нашият колега Емил Лукаев разгледа транспонирането в националното ни законодателство на европейските правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди в областта на конкуренцията.

Анализът обхваща най-добрите практики на европейските държави, свързани с антитръстовите нарушения, базирани на Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.11.2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди в областта на конкуренцията, която предстои да бъде транспонирана в българското законодателство. Статията има за цел да обърне внимание на възможностите за по-ефективна защита за бизнеса и потребителите, а оттам и до цялостното укрепване на вътрешния пазар.

Предмет са също и практиката по доказване на такива искове, прехвърлянето на надценки и пределът на отговорност на нарушителите.

Изчерпателен коментар по тази тема може да намерите на:

http://www.capital.bg/biznes/konsult/2017/11/26/3084015_uednakvena_zashtita_za_biznesa_i_potrebitelite_pri/#

Виж Архива