logo-right

Нов закон за храните

03 Юни 2020

На 27.05.2020 г. НС прие окончателно на второ четене разпоредбите на новия Закон за храните. Процедурата по обсъждане и приемане на новия закон продължи повече от 3 години (общественото обсъждане беше инициирано на 23 юни 2017 г.), като в процеса разпоредбите му претърпяха съществени промени след обсъждания със заинтересованите страни (земеделски производители, асоциации на преработватели и търговци, потребители и др.), които доведоха до необходимостта от двукратното му нотифициране пред ЕК.

С новия закон се отменя действащия от 1999 г. Закон за храните, разработен и приет преди присъединяването на България към ЕС. Същият беше изменян многократно, което доведе до съществени затруднения при прилагането му както от бизнес операторите, така и от контролните органи.
Основната цел на новия закон е гарантиране на качеството и сигурността на храните от производител на суровина до предлагането в търговските обекти, както и постигане на висока защита на интересите на потребителите чрез максималната им информираност за съдържанието и качествата на храните. В тази връзка се постига и хармонизиране на българското право с изискванията на Регламенти (ЕО) № 852/853/854/2004 относно хигиената на храните, както и Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. 

Законът урежда изискванията към безопасността на храните, към бизнес операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни. Уреждат се също и изискванията за опаковане, етикетиране, представяне на храни, както и за обектите за производство и търговия на едро и на дребно с материали и предмети, предназначени за контакт с храни.  Предмет на регламентиране са също и изискванията за натуралните минерални, изворните и трапезните води. За първи път е нормативно предвиден държавен контрол върху търговията с хранителни добавки и онлайн продажбите на храни. Също така е предвиден разширен контрол по отношение на генетично модифицираните храни, като пускането им на пазара ще става след получаване на разрешение от ЕК съгласно действащия Регламент (ЕО) № 1829/2003 относно генетично модифицираните храни и фуражи. Законово е регламентирана и процедура за регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход и др. храни като хляб, хлебни, сладкарски изделия и др.

Регламентирани са основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните, произведени в България. Обозначението "Продукт от България" или „Добит в България“ ще се поставя само върху храни, при които основната (първична) съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на България и всички етапи на производствения процес се осъществяват в страната. Обозначението може да се придружава с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че храната е произведена на територията на България. Специално внимание е обърнато и на регламентацията на рекламата на ГМО храни, като е въведена изрична забрана деца да участват в реклами на подобни храни. Въвежда се забрана бизнес оператор чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които участват деца, да рекламира храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца, както и храни, които съдържат хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене, съгласно нормативната уредба.

Както и преди, бизнес операторите, които произвеждат или пускат на пазара храни, ще носят отговорност за тяхната безопасност и качество в съответствие със съдържанието на поставения етикет. При възникване на заболяване, предизвикано или дължащо се на употреба на дадени храни, бизнес операторите следва да оказват необходимото съдействие на компетентните органи за ограничаване и ликвидиране на заболяването. Законът също така предвижда работещите в обект за производство, преработка или дистрибуция на храни, да подлежат на предварителни и периодични медицински прегледи. 

Съществени са измененията и в държавната политика в областта на храните, като се създава Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, координиращ държавната политика в сектор храни, който да подпомага работата на министъра на земеделието. С новия закон се определят и компетентните органи на национално ниво и условията за осъществяване на официален контрол върху храните - Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции към Министерство на здравеопазването. Според мотивите към законопроекта по този начин ще се гарантира прилагането на унифицирани процедури при осъществяване на контрол върху храните и ще се постигне осъществяване на координиран контрол за съответствие с изискванията на европейското право и националното законодателство в тази област.

Предвидено е БАБХ да поддържа публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни и на хранителни добавки, както и на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални и изворни води. 

Очакванията от прилагането на новия Закон за храните са свързани както с постигането на по-голяма сигурност на цялата хранителна верига – от суровината до готовия продукт, така и постигането на практически успехи в борбата със сивия сектор. Прилагането му, заедно с това на новия Закон за управление на агрохранителната верига (приет на 21.05.2020 г.) би следвало да доведе до стабилност и предвидимост на законодателството в сектора на бързооборотните стоки, както и  да повиши сигурността на потребителя в това, което купува като качество и безопасност, както и че етикетът отговаря на съдържанието на съответния продукт.