logo-right

Новости от законодателството в България

ПРАВАТА ВЪРХУ ОБЕКТИ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ В ЕС СЛЕД BREXIT

С проекта на Договор за оттеглянето на Обединеното Кралство и Северна Ирландия от Европейския съюз (ЕС), (по-нататък „Проекта“/ „Договора“), който бе съгласуван на 14 ноември 2018 г., се дава отговор на значими въпроси, свързани с действието след BREXIT на правата върху обекти  на интелектуалната собственост (ИС) с обхват на действие в ЕС, като търговска марка на ЕС, дизайн на ЕС, защитени географски означения на ЕС, сертификати за допълнителна закрила на лекарствени продукти и на продукти за растителна защита (SPCs), и обекти на авторското право. Основният въпрос, който се поставя във връзка с BREXIT, e дали правата на ИС с единно териториално действие в ЕС ще продължат да се ползват със закрила на територията на Великобритания след излизането й от ЕС и ако да, то при какви условия. С оглед събитията от 12.03.2019 г., разбира се, може да се очаква, че горепосоченият Договор няма да породи действие. Проектът на Договор вече бе отхвърлен два пъти от британския парламент, като единствената възможност е същият да бъде сключен до 20.03.2019 г., при което BREXIT би могъл да се отложи до 30.06.2019 г.

Липсата на Договор (No-deal BREXIT), на практика би означавало, че условията, договорени в чл.54-61 от проекта, свързани с продължаването на закрилата спрямо вече съществуващите регистрации и публикуваните заявки за регистрация на различни обекти на ИС с единно действие на територията на ЕС, няма да настъпят.

Необходимо е да се напомни, че търговските марки на ЕС и другите обекти на ИС с единно действие са защитени само в рамките на Съюза, но не и в трети държави. Следователно, след BREXIT търговските марки на ЕС, регистрирани преди този момент, вече няма да имат правна закрила във Великобритания. Нормативната уредба на ЕС не съдържа правно основание за „частична трансформация“ на търговска марка на ЕС в търговска марка на Обединеното кралство (независимо дали става дума за периода преди или след датата на окончателното напускане на ЕС). Оттук продължава да съществува неяснота и правна несигурност, подобна на тази отпреди 1 г., за това дали притежателите на права ще продължат да имат това качество и след BREXIT и дали ще получат права върху еквивалентен обект с обхват на закрила на територията на Великобритания. Например, притежателят на търговска марка на ЕС, отнасяща се до същия знак за същите стоки и/или услуги, регистрирана в съответствие с нормативната уредба на ЕС, ще трябва да премине наново през националната процедура по регистрация на търговска марка във Великобритания .  

След внимателен анализ на споменатия вече проект на Договор, адвокатите от „Пенков, Марков и партньори“ са на мнение, че същият, ако все пак бъде приет и договорът бъде сключен (BREXIT with a deal), ще се приеме възможно най-доброто решение за защита на правата и  интересите на правопритежателите. Предложеният проект на Договор защитава интересите на титулярите на права върху обекти на ИС с единно действие в ЕС. От изключително важно значение е, че е предложен правен механизъм, по силата на който придобитите вече права в ЕС биха могли да продължат да действат и за територията на Великобритания след BREXIT.

Така например, в чл. 55 от проекта Договор е уредено производство по регистрация, което се извършва служебно от компетентните органи чрез използването на наличната информация от регистрите на Службата на ЕС по ИС (EUIPO), без да се изисква заплащане на допълнителни административни такси.

Ако Договорът обаче не бъде сключен, съществено биха били увредени интересите на притежателите на регистрирани на марки на ЕС, на регистрирани промишлени дизайни на ЕС, на издадените във Великобритания SPCs, тъй като правата им автоматично ще прекратят действието си след BREXIT. Тези права ще продължат да се ползват със закрила само на територията на останалите 27 държави членки на ЕС, а техните титуляри ще бъдат принудени да преминат през изцяло ново производство по регистрация пред ведомството по интелектуална собственост на Великобритания, в случай, че желаят да продължат да имат закрила за тази държава. По този начин те ще изгубят предимството от по-ранните си права за еквивалентния обект на ИС, който е закрилян в ЕС.

Подобна правна несигурност, като описаната по-горе, би предоставила възможности за злоупотреби от недобросъвестни конкуренти. След BREXIT британските съдилища вече няма да са компетентни по отношение на определянето на валидността и закрилата на обекти на ИС регистрирани в ЕС. Съдебна и административна защита на интелектуалната собственост на територията на Великобритания ще може да се търси едва след приключването на националното производство по регистрация. Това означава, че ако недобросъвестен конкурент междувременно подаде заявка за регистрация на идентичен или сходен обект на ИС, например марка със същото наименование и/или знак за същите стоки и/или услуги, преди това да бъде направено от притежателя на правото, защитено в ЕС, то интересите на последния биха били накърнени съществено.  

Изводът, който следва да се направи, е, че BREXIT със сделка би бил единственото логично и правно обосновано разрешение за притежателите на права върху обекти на ИС с единно действие в Съюза. В противен случай би се създала правна несигурност и възможност за злоупотреби, като резултатите от това могат да се изразят в значителни загуби за производителите и доставчиците на услуги, чиито марки и други обекти на ИС следва да бъдат защитавани тепърва и наново единствено за територията на Великобритания.   

 

 

Към 20.12.2018

Нов закон предстои да регламентира защитата на търговската тайна

Предстои внасянето в Народното събрание на Република България на изготвения от Министерски съвет изцяло нов Закон за защита на търговската тайна. Проектът на нормативен акт, който вече премина фазата на обществено обсъждане, има за цел транспонирането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Още при първоначалния преглед на проекта интерес предизвиква заложената широка дефиниция на понятието търговска тайна. Това трябва да бъде информация, която едновременно покрива зададените в закона критерии, а именно: представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи, не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация; има търговска стойност, поради тайния си характер; по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. 

Фокус на нормативния акт е въвеждането на специално производство за защита срещу нарушения на търговската тайна. Новата регламентация има за цел да гарантира защитата на засегнатите от подобни нарушения лица, както и ефективното им обезщетяване за евентуалните вреди, претърпени в резултат на неправомерното придобиване, използване и разкриване на търговската тайна. Предвидени са мерки за поверителност в съдебните производства, образувани с цел получаване на защита по реда на новия закон, които мерки позволяват ограничаване на достъпа до дадена информация, при изпълнение на предвидените в проекта условия.

Предвижда се и възможност за налагане на привременни (обезпечителни) мерки за защита на търговската тайна, преди предявяване на иска по реда на новия закон - например преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна като временна мярка, забрана за производство, предлагане, пускане на пазара и т.н. на стоки, предмет на нарушение и т.н.

Отговорността за присъждане от съда на обезщетение за вреди е обективна. Предвидено е, че нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговската тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при съответните обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. 

Разбира се, предстои да бъде проследено какъв ще бъде финалният текст на закона, както и в каква насока ще се развие съдебната практика по спорове, заведени по реда на новия нормативен акт. Интерес предизвиква и въпросът дали същият ще създаде приложима регулация, която действително ще даде път за защита на бизнеса при нарушаване на един от основните му „активи“ – търговската тайна.

Към 18.07.2018

На крачка от влизане в сила на „българския“ GDPR –Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Финалният вариант на Законопроекта за изменения и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИДЗЗЛД) вече е достъпен на уеб портала на Народното събрание  - http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/78179

Комисия за защита на личните данни не е сред субектите с предоставена законодателна инициатива, поради което вносител на законопроекта е Министерски съвет.

С интерес ще проследим кои от предвидените разпоредби ще останат непроменени и кои ще бъдат справедливо или не отхвърлени, така например възможността да се откаже достъп до информация в случай че същата представлява служебна/търговска тайна, случаите в които се назначава длъжностно лице по защита на личните данни, санкции и прочие.

В периода след одобряване на законопроекта от Министерски съвет и внасянето му в Народното събрание са нанесени редица промени. Кои от измененията и допълненията, отразени включително след общественото обсъждане и отразяващи нагласите на обществеността и професионалистите в областта ще залегнат в окончателния вариант на Закона следва да проследим.

За да влезе в сила новият актуализиран Закон за защита на личните данни следва да премине през две гласувания – т.нар. „две четения“ в Народното събрание. В рамките на първото гласуване се обсъжда законопроектът в цялост. Тоест депутатите одобряват само основните точки на предложението. По време на това гласуване се очаква да се случат и политическите изказвания, мнения и становища на народните представители. Изказванията по всяка вероятност ще засегнат най-наболелите аспекти от защитата на личните данни и приложението на Регламент (ЕС) 2016/679, включително размера на санкциите и санкционния механизъм в България.

След одобряване и успешно гласуване и на второ четене проектозакона следва да бъде одобрен същество – разгледан и одобрен глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.

 

Към 31.05.2018

Изменение на Гражданския процесуален кодекс

На 22.05.2018 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Необходимостта от изменения е свързана с изпълнителното производство, по-конкретно с европейската процедура за искове с малък материален интерес, както и екзекватурата на съдебни решения по Хагската Конвенция от 2007 г. Независимо от това обаче, законодателят е използвал повода да приеме съществени промени, свързани с частичния иск, като изменя освен ГПК също и основния граждански закон, Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Частичният иск е предмет на образувано пред Върховния касационен съд (ВКС) тълкувателно дело от 2016 г., поради въпроси, противоречиво решавани от съдилищата. Новото законодателно изменение обаче до голяма степен дава изричен отговор на част от тълкувателните въпроси.

Един от тези въпроси, които получават изрична уредба с настоящите изменения, е въпросът за давността при предявен частичен иск, като законодателят предвижда изрично в ЗЗД, че давността се спира или прекъсва само за предявената част, каквото е виждането и на по-голямата част от съдебната практика по отменения ГПК. Също така, относно предявяването на искове, сред основанията за прекратяване на дело, изрично законодателят урежда, че когато има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело не се прекратява, ако е за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Следва да се приеме, че решението по по-рано заведеното дело е обуславящо спрямо заведеното по-късно и е основание за спиране на второто дело.

Вследствие на така приетите промени, част от въпросите по тълкувателното дело пред ВКС, свързани с прекратяване на по-късно заведено дело и давността, получават еднозначен отговор в законодателството. Все пак, ВКС трябва да вземе становище по това дали решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от спорното право.

(Източник: Държавен вестник)

 
Към 27.02.2018

Първи потвърдени от КЗЛД законодателни новости в България във връзка с GDPR

(Изменение в Наредба № 1 за техническите и организационни мерки при защита на ЛД)   

В разгара на най-значимата реформа в областта на защита на личните данни, в основата на която е Общият регламент за защита на личните данни (GDPR), местният регулатор, в лицето на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), обяви на уеб-портала си, че от 25 май 2018 г. ще бъде въведено за България – Методическо ръководство относно мерките за защита на личните данни, които към момента се регламентират от Наредба № 1 от 30 януари 2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни.

Част от трескавата подготовка за пълното имплементиране и въвеждане на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) в България са и предприетите законодателни промени в Закона за защита на личните данни, който ще бъде изменен и допълнен. Дългоочакваният законопроект все още не е публикуван за публично обсъждане, като по последни данни от КЗЛД, актът е изпратен за съгласуване в Министерство на вътрешните работи.   

Виж Архива