logo-right

Новости от законодателството в България

Към 18.07.2018

На крачка от влизане в сила на „българския“ GDPR –Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Финалният вариант на Законопроекта за изменения и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИДЗЗЛД) вече е достъпен на уеб портала на Народното събрание  - http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/78179

Комисия за защита на личните данни не е сред субектите с предоставена законодателна инициатива, поради което вносител на законопроекта е Министерски съвет.

С интерес ще проследим кои от предвидените разпоредби ще останат непроменени и кои ще бъдат справедливо или не отхвърлени, така например възможността да се откаже достъп до информация в случай че същата представлява служебна/търговска тайна, случаите в които се назначава длъжностно лице по защита на личните данни, санкции и прочие.

В периода след одобряване на законопроекта от Министерски съвет и внасянето му в Народното събрание са нанесени редица промени. Кои от измененията и допълненията, отразени включително след общественото обсъждане и отразяващи нагласите на обществеността и професионалистите в областта ще залегнат в окончателния вариант на Закона следва да проследим.

За да влезе в сила новият актуализиран Закон за защита на личните данни следва да премине през две гласувания – т.нар. „две четения“ в Народното събрание. В рамките на първото гласуване се обсъжда законопроектът в цялост. Тоест депутатите одобряват само основните точки на предложението. По време на това гласуване се очаква да се случат и политическите изказвания, мнения и становища на народните представители. Изказванията по всяка вероятност ще засегнат най-наболелите аспекти от защитата на личните данни и приложението на Регламент (ЕС) 2016/679, включително размера на санкциите и санкционния механизъм в България.

След одобряване и успешно гласуване и на второ четене проектозакона следва да бъде одобрен същество – разгледан и одобрен глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.

 

Към 31.05.2018

Изменение на Гражданския процесуален кодекс

На 22.05.2018 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Необходимостта от изменения е свързана с изпълнителното производство, по-конкретно с европейската процедура за искове с малък материален интерес, както и екзекватурата на съдебни решения по Хагската Конвенция от 2007 г. Независимо от това обаче, законодателят е използвал повода да приеме съществени промени, свързани с частичния иск, като изменя освен ГПК също и основния граждански закон, Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Частичният иск е предмет на образувано пред Върховния касационен съд (ВКС) тълкувателно дело от 2016 г., поради въпроси, противоречиво решавани от съдилищата. Новото законодателно изменение обаче до голяма степен дава изричен отговор на част от тълкувателните въпроси.

Един от тези въпроси, които получават изрична уредба с настоящите изменения, е въпросът за давността при предявен частичен иск, като законодателят предвижда изрично в ЗЗД, че давността се спира или прекъсва само за предявената част, каквото е виждането и на по-голямата част от съдебната практика по отменения ГПК. Също така, относно предявяването на искове, сред основанията за прекратяване на дело, изрично законодателят урежда, че когато има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело не се прекратява, ако е за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Следва да се приеме, че решението по по-рано заведеното дело е обуславящо спрямо заведеното по-късно и е основание за спиране на второто дело.

Вследствие на така приетите промени, част от въпросите по тълкувателното дело пред ВКС, свързани с прекратяване на по-късно заведено дело и давността, получават еднозначен отговор в законодателството. Все пак, ВКС трябва да вземе становище по това дали решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от спорното право.

(Източник: Държавен вестник)

 
Към 27.02.2018

Първи потвърдени от КЗЛД законодателни новости в България във връзка с GDPR

(Изменение в Наредба № 1 за техническите и организационни мерки при защита на ЛД)   

В разгара на най-значимата реформа в областта на защита на личните данни, в основата на която е Общият регламент за защита на личните данни (GDPR), местният регулатор, в лицето на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), обяви на уеб-портала си, че от 25 май 2018 г. ще бъде въведено за България – Методическо ръководство относно мерките за защита на личните данни, които към момента се регламентират от Наредба № 1 от 30 януари 2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни.

Част от трескавата подготовка за пълното имплементиране и въвеждане на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) в България са и предприетите законодателни промени в Закона за защита на личните данни, който ще бъде изменен и допълнен. Дългоочакваният законопроект все още не е публикуван за публично обсъждане, като по последни данни от КЗЛД, актът е изпратен за съгласуване в Министерство на вътрешните работи.   

Към 21.11.2017

ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ В ЕС ПРЕДИ И СЛЕД BREXIT

 

Предстоящото излизане на Великобритания от Европейския съюз (ЕС/ Съюза), процедурата за което беше стартирана по-рано т.г., поставя значими въпроси свързани с действието на т.нар. права на интелектуална собственост с единно действие в ЕС. Това са например марката на ЕС, дизайна на ЕС, защитените географски означения на ЕС, сертификатите за допълнителна закрила на лекарствените продукти (SPC) и други. Основният въпрос, който се поставя във връзка с BREXIT е ще могат ли така придобитите унитарни права де се упражняват на територията на Великобритания след излизането й от ЕС и ако да, то при какви условия. Например как и на какво правно основание ще бъдат прилагани и защитавани във Великобритания правата придобити по силата на правото на ЕС, как ще бъде уреден въпросът за периодичното подновяване на закрилата (напр. на всеки 10 години за марките) и свързаното с това заплащане на такси за подновяване и други специфични въпроси.

През м. септември 2017 г. Европейската комисия (ЕК) публикува на своята официална страница (https://ec.europa.eu) становището си и посочи основните принципи по въпросите за отражението на BREXIT върху правата на интелектуална собственост с унитарно действие, които ще бъдат предложени на Великобритания при догарянето на условията за излизането й от Съюза. Ведомството по интелектуална собственост на Великобритания (UKIPO) също публикува на своята официална страница (https://www.gov.uk) позицията на британското правителство по тези въпроси.

След внимателен анализ на позицията на UKIPO адвокатите от „Пенков, Марков и партньори“ са на мнение, че същата има известни различия с тази на ЕК, макар в своята цялост и двете позиции да си поставят като обща цел намирането на възможно най-доброто решение в защита на правата и  интересите на правопритежателите.

„Пенков, Марков и партньори“ споделя виждането на ЕК, като счита, че предложенията на Комисията в по-голяма степен защитават интересите на притежателите на права върху интелектуална собственост с единно действие в ЕС. От изключително важно значение е да бъдат осигурени правни механизми, с които придобитите вече в рамките на ЕС права с унитарно действие да продължат да действат и за територията на Великобритания след BREXIT. В противен случай съществено биха били увредени интересите на засегнатите от BREXIT притежатели на регистрации на марки на ЕС, на дизайни на ЕС, на издадени във Великобритания SPC и на други права върху интелектуална собственост, ако се допусне правата с унитарен характер просто да прекратят действието си след BREXIT. Това би означавало други лица, най-често конкуренти на притежателите на права, или недобросъвестни търговци често явяващи се нарушители на права, да могат да се възползват от създадената правна несигурност. При подобно развитие правопритежателите на общо основание тепърва ще трябва да кандидатстват отново за регистрации във Великобритания, което в някои хипотези, напр. при регистрирания дизайн, би се оказало дори процедурно невъзможно поради действието на международните актове (Парижка конвенция и др.).

Така ЕК предлага да не бъде подкопавана закрилата осигурена с вече регистрирани марки и дизайни на ЕС, или с друго изключително право с унитарен характер предоставено преди BREXIT, като притежателите им да разполагат с право да ги прилагат във Великобритания и след BREXIT, т.е. да могат да се позовават на тях и да търсят съдебна и административна защита съразмерно с правата, предоставени им вече по правото на ЕС. ЕК предлага Великобритания да се задължи да приеме специално национално законодателство за тази цел, и по-конкретно за автоматично признаване във Великобритания на вече предоставените единни изключителни права на интелектуална собственост в рамките на ЕС. Предлага се автоматичното действие да не е свързано с допълнителни разноски за притежателите на права с унитарен характер, придобити преди BREXIT, като всяка административна формалност свързана с това да бъде сведена до абсолютен минимум.

По отношение на подадените преди BREXIT заявки и висящи производства по регистрация към датата на напускането на Великобритания  ЕК предлага заявителите да имат правото да претендират приоритет от подадените в ЕС заявки за обекти на интелектуална собственост с унитарен характер за получаване на еквивалентни национални права на интелектуална собственост във Великобритания.

Специално за SPC ЕК предлага за всеки издаден в рамките на Съюза сертификат да бъде предвидена правна закрила за територията на Великобритания, която е еквивалентна на тази осигурена по правото на ЕС. Когато е била подадена заявка за SPC преди BREXIT пред съответния национален орган на Великобритания в съответствие с правото на ЕС, и процедурата по издаването на сертификата все още не е приключила, заявителят да има право да получи SPC действащо във Великобритания.

Относно закрилата на базите данни (с авторско и сродно на авторското право) предложението на ЕК е след като базите данни вече са били защитени преди BREXIT, то техните производители и правоносителите, по смисъла на Директива 96/9, да продължат да се ползват от същата закрила в оставащите 27 държави членки и във Великобритания. В тази връзка ЕК навежда доводи ограничението по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Директива 96/9 само лица от ЕС да се ползват със закрила по правото sui generis да отпадне по отношение на физически и юридически лица от Великобритания. Съответно очакването е и Великобритания да не изключва правата на закрила върху бази данни на физически и юридически лица от ЕС на база националност или място на установяване.

От своя страна UKIPO изразява становище, че докато Великобритания е член на ЕС регистрираните марки и дизайни на ЕС ще продължат да действат на нейна територия, а след това само в оставащите 27 държави членки. След BREXIT бизнесът във Великобритания ще може на общо основание да придобива права върху марка или дизайн на ЕС за 27-те държави членки, а за територията на Великобритания посредством национална заявка за марка или дизайн подадени пред UKIPO, съответно чрез Мадридската система за международна регистрация на марки. По отношение на международната система за регистрация на дизайни правителството на Великобритания декларира готовност държавата да се присъедини към Хагската спогодба. В момента по тази система все още не може да се придобие закрила за регистриран дизайн във Великобритания.

Изводът, който може да се направи е, че финалното решение за правният ефект от BREXIT спрямо обхвата на правата върху интелектуална собственост с единно действие в ЕС ще бъде политическо и ще залегне в текста на подписаното между Съюза и Великобритания споразумение за излизането й от ЕС. С оглед неяснотата на бъдещата правна уредба във Великобритания до момента на влизане в сила на споразумението и излизането й от Съюза препоръчваме на нашите клиенти да използват Мадридската система за международна регистрация на марки с цел своевременно осигуряване на правна закрила за територията на Великобритания в допълнение към системата за марката на ЕС, в случаите когато имат интерес от това.

 

Към 06.11.2017

Промените в Гражданския процесуален кодекс

На 18 октомври 2017 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) въз основа на обединен законопроект, с вносители БСП, ВОЛЯ, ГЕРБ и Обединените Патриоти.

Отделни кардинални промени в материята на гражданския процес включват:

По отношение на начисляваните такси

·         По искове с предмет вещни права, размерът на таксата вече се определя върху една четвърт от цената на иска.

·         За предявените с една молба искове в защита на един интерес ще се дължи една такса, независимо от броя на ответниците.

·         При предявяване с една молба на искове, насочени към защита на различни интереси, таксата ще се събира върху материалния интерес по всяка от претенциите.

·         В изпълнителното производство сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника вече няма да може да надвишава размер, определен като процент от минималната работна заплата. При достигне на така определения максимален размер на таксите, евентуално поискани нови изпълнителни действия, ще бъдат за сметка на взискателя. В тази връзка, се предвижда че общият сбор на таксите по изпълнението не включва таксите по администриране на жалби срещу действията на съдебния изпълнител.

Така възприетите разрешения имат за цел създаване на допълнителни гаранции за достъп до правосъдие при определени искови претенции, както и защита на интереса на длъжниците с малък размер на дълга, като мотивите за тази регулация са дългите съдебни спорове за парични задължения, по време на които размерът на главното вземане се надхвърля многократно от натрупаните разноски.

По отношение на касационното производство

Едно от най-съществените изменения в ГПК е свързано именно с разширяване на възможностите за обжалване пред касационна инстанция.

Към основанията за допускане на касационно обжалване са прибавени дела, които са решени в противоречие с актовете на Конституционния съд, Съда на Европейския съюз в Люксембург, или са в разрез с установената от Върховния касационен съд и от някогашния единен Върховен съд практика.

Допълнително се включват като допустими до касация въззивните решения, които са вероятно нищожни или недопустимости, както и очевидно неправилни.

За сметка на това, отпада като основание за допускане на касационно обжалване противоречивото решаване на въпроса от съдилищата.

С цел преодоляване на отделни противоречиви практики изрично се предвижда, че задължителен характер за съдилищата има единствено практиката на ВКС в тълкувателни решения, а не практиката по конкретни казуси.

Във връзка с режима за призоваване

Поради практическите проблеми и потенциала за множество злоупотреби, които създава досегашната уредба на призоваването на ответника чрез залепване на уведомление, този ред вече ще бъде изключение в хипотезата, при която лицето не е могло да бъде намерено след най-малко три посещения на адреса в рамките на един месец, с интервал от една седмица между всяко от тях, като едно от посещенията задължително трябва да е в неработен ден.

След трите посещения, в случай, че призованото лице не се е явило да получи книжата или призовката, съдът служебно ще проверява неговата адресна регистрация и ако тогава установи, че е налице несъвпадение, ще разпорежда ново връчване по настоящия или постоянния адрес.

Ако въпреки това, лицето не се яви да получи книжата, е предвидена възможност връчването да се извърши чрез работодателя на лицето.

Тези правила не се прилагат, ако призовкарят вече е събрал данни от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин, че ответникът не живее на този адрес.

В изпълнителното производство, съдебният изпълнител ще назначава особен представител на длъжника, когато бъде установено, че той няма постоянен или настоящ адрес.

По отношение на режима на сроковете

Най-накрая, по отношение на процесуалните срокове се предвижда, че сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници, както и по време на съдебната ваканция – от 15 юли до 1 септември.

(Източник: Държавен вестник)

Виж Архива