logo-right

Новости от законодателството в България

Към 21.11.2017

ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ В ЕС ПРЕДИ И СЛЕД BREXIT

 

Предстоящото излизане на Великобритания от Европейския съюз (ЕС/ Съюза), процедурата за което беше стартирана по-рано т.г., поставя значими въпроси свързани с действието на т.нар. права на интелектуална собственост с единно действие в ЕС. Това са например марката на ЕС, дизайна на ЕС, защитените географски означения на ЕС, сертификатите за допълнителна закрила на лекарствените продукти (SPC) и други. Основният въпрос, който се поставя във връзка с BREXIT е ще могат ли така придобитите унитарни права де се упражняват на територията на Великобритания след излизането й от ЕС и ако да, то при какви условия. Например как и на какво правно основание ще бъдат прилагани и защитавани във Великобритания правата придобити по силата на правото на ЕС, как ще бъде уреден въпросът за периодичното подновяване на закрилата (напр. на всеки 10 години за марките) и свързаното с това заплащане на такси за подновяване и други специфични въпроси.

През м. септември 2017 г. Европейската комисия (ЕК) публикува на своята официална страница (https://ec.europa.eu) становището си и посочи основните принципи по въпросите за отражението на BREXIT върху правата на интелектуална собственост с унитарно действие, които ще бъдат предложени на Великобритания при догарянето на условията за излизането й от Съюза. Ведомството по интелектуална собственост на Великобритания (UKIPO) също публикува на своята официална страница (https://www.gov.uk) позицията на британското правителство по тези въпроси.

След внимателен анализ на позицията на UKIPO адвокатите от „Пенков, Марков и партньори“ са на мнение, че същата има известни различия с тази на ЕК, макар в своята цялост и двете позиции да си поставят като обща цел намирането на възможно най-доброто решение в защита на правата и  интересите на правопритежателите.

„Пенков, Марков и партньори“ споделя виждането на ЕК, като счита, че предложенията на Комисията в по-голяма степен защитават интересите на притежателите на права върху интелектуална собственост с единно действие в ЕС. От изключително важно значение е да бъдат осигурени правни механизми, с които придобитите вече в рамките на ЕС права с унитарно действие да продължат да действат и за територията на Великобритания след BREXIT. В противен случай съществено биха били увредени интересите на засегнатите от BREXIT притежатели на регистрации на марки на ЕС, на дизайни на ЕС, на издадени във Великобритания SPC и на други права върху интелектуална собственост, ако се допусне правата с унитарен характер просто да прекратят действието си след BREXIT. Това би означавало други лица, най-често конкуренти на притежателите на права, или недобросъвестни търговци често явяващи се нарушители на права, да могат да се възползват от създадената правна несигурност. При подобно развитие правопритежателите на общо основание тепърва ще трябва да кандидатстват отново за регистрации във Великобритания, което в някои хипотези, напр. при регистрирания дизайн, би се оказало дори процедурно невъзможно поради действието на международните актове (Парижка конвенция и др.).

Така ЕК предлага да не бъде подкопавана закрилата осигурена с вече регистрирани марки и дизайни на ЕС, или с друго изключително право с унитарен характер предоставено преди BREXIT, като притежателите им да разполагат с право да ги прилагат във Великобритания и след BREXIT, т.е. да могат да се позовават на тях и да търсят съдебна и административна защита съразмерно с правата, предоставени им вече по правото на ЕС. ЕК предлага Великобритания да се задължи да приеме специално национално законодателство за тази цел, и по-конкретно за автоматично признаване във Великобритания на вече предоставените единни изключителни права на интелектуална собственост в рамките на ЕС. Предлага се автоматичното действие да не е свързано с допълнителни разноски за притежателите на права с унитарен характер, придобити преди BREXIT, като всяка административна формалност свързана с това да бъде сведена до абсолютен минимум.

По отношение на подадените преди BREXIT заявки и висящи производства по регистрация към датата на напускането на Великобритания  ЕК предлага заявителите да имат правото да претендират приоритет от подадените в ЕС заявки за обекти на интелектуална собственост с унитарен характер за получаване на еквивалентни национални права на интелектуална собственост във Великобритания.

Специално за SPC ЕК предлага за всеки издаден в рамките на Съюза сертификат да бъде предвидена правна закрила за територията на Великобритания, която е еквивалентна на тази осигурена по правото на ЕС. Когато е била подадена заявка за SPC преди BREXIT пред съответния национален орган на Великобритания в съответствие с правото на ЕС, и процедурата по издаването на сертификата все още не е приключила, заявителят да има право да получи SPC действащо във Великобритания.

Относно закрилата на базите данни (с авторско и сродно на авторското право) предложението на ЕК е след като базите данни вече са били защитени преди BREXIT, то техните производители и правоносителите, по смисъла на Директива 96/9, да продължат да се ползват от същата закрила в оставащите 27 държави членки и във Великобритания. В тази връзка ЕК навежда доводи ограничението по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Директива 96/9 само лица от ЕС да се ползват със закрила по правото sui generis да отпадне по отношение на физически и юридически лица от Великобритания. Съответно очакването е и Великобритания да не изключва правата на закрила върху бази данни на физически и юридически лица от ЕС на база националност или място на установяване.

От своя страна UKIPO изразява становище, че докато Великобритания е член на ЕС регистрираните марки и дизайни на ЕС ще продължат да действат на нейна територия, а след това само в оставащите 27 държави членки. След BREXIT бизнесът във Великобритания ще може на общо основание да придобива права върху марка или дизайн на ЕС за 27-те държави членки, а за територията на Великобритания посредством национална заявка за марка или дизайн подадени пред UKIPO, съответно чрез Мадридската система за международна регистрация на марки. По отношение на международната система за регистрация на дизайни правителството на Великобритания декларира готовност държавата да се присъедини към Хагската спогодба. В момента по тази система все още не може да се придобие закрила за регистриран дизайн във Великобритания.

Изводът, който може да се направи е, че финалното решение за правният ефект от BREXIT спрямо обхвата на правата върху интелектуална собственост с единно действие в ЕС ще бъде политическо и ще залегне в текста на подписаното между Съюза и Великобритания споразумение за излизането й от ЕС. С оглед неяснотата на бъдещата правна уредба във Великобритания до момента на влизане в сила на споразумението и излизането й от Съюза препоръчваме на нашите клиенти да използват Мадридската система за международна регистрация на марки с цел своевременно осигуряване на правна закрила за територията на Великобритания в допълнение към системата за марката на ЕС, в случаите когато имат интерес от това.

 

Към 06.11.2017

Промените в Гражданския процесуален кодекс

На 18 октомври 2017 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) въз основа на обединен законопроект, с вносители БСП, ВОЛЯ, ГЕРБ и Обединените Патриоти.

Отделни кардинални промени в материята на гражданския процес включват:

По отношение на начисляваните такси

·         По искове с предмет вещни права, размерът на таксата вече се определя върху една четвърт от цената на иска.

·         За предявените с една молба искове в защита на един интерес ще се дължи една такса, независимо от броя на ответниците.

·         При предявяване с една молба на искове, насочени към защита на различни интереси, таксата ще се събира върху материалния интерес по всяка от претенциите.

·         В изпълнителното производство сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника вече няма да може да надвишава размер, определен като процент от минималната работна заплата. При достигне на така определения максимален размер на таксите, евентуално поискани нови изпълнителни действия, ще бъдат за сметка на взискателя. В тази връзка, се предвижда че общият сбор на таксите по изпълнението не включва таксите по администриране на жалби срещу действията на съдебния изпълнител.

Така възприетите разрешения имат за цел създаване на допълнителни гаранции за достъп до правосъдие при определени искови претенции, както и защита на интереса на длъжниците с малък размер на дълга, като мотивите за тази регулация са дългите съдебни спорове за парични задължения, по време на които размерът на главното вземане се надхвърля многократно от натрупаните разноски.

По отношение на касационното производство

Едно от най-съществените изменения в ГПК е свързано именно с разширяване на възможностите за обжалване пред касационна инстанция.

Към основанията за допускане на касационно обжалване са прибавени дела, които са решени в противоречие с актовете на Конституционния съд, Съда на Европейския съюз в Люксембург, или са в разрез с установената от Върховния касационен съд и от някогашния единен Върховен съд практика.

Допълнително се включват като допустими до касация въззивните решения, които са вероятно нищожни или недопустимости, както и очевидно неправилни.

За сметка на това, отпада като основание за допускане на касационно обжалване противоречивото решаване на въпроса от съдилищата.

С цел преодоляване на отделни противоречиви практики изрично се предвижда, че задължителен характер за съдилищата има единствено практиката на ВКС в тълкувателни решения, а не практиката по конкретни казуси.

Във връзка с режима за призоваване

Поради практическите проблеми и потенциала за множество злоупотреби, които създава досегашната уредба на призоваването на ответника чрез залепване на уведомление, този ред вече ще бъде изключение в хипотезата, при която лицето не е могло да бъде намерено след най-малко три посещения на адреса в рамките на един месец, с интервал от една седмица между всяко от тях, като едно от посещенията задължително трябва да е в неработен ден.

След трите посещения, в случай, че призованото лице не се е явило да получи книжата или призовката, съдът служебно ще проверява неговата адресна регистрация и ако тогава установи, че е налице несъвпадение, ще разпорежда ново връчване по настоящия или постоянния адрес.

Ако въпреки това, лицето не се яви да получи книжата, е предвидена възможност връчването да се извърши чрез работодателя на лицето.

Тези правила не се прилагат, ако призовкарят вече е събрал данни от управителя на етажната собственост, от кмета или по друг начин, че ответникът не живее на този адрес.

В изпълнителното производство, съдебният изпълнител ще назначава особен представител на длъжника, когато бъде установено, че той няма постоянен или настоящ адрес.

По отношение на режима на сроковете

Най-накрая, по отношение на процесуалните срокове се предвижда, че сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници, както и по време на съдебната ваканция – от 15 юли до 1 септември.

(Източник: Държавен вестник)

Към 07.09.2017

Нова Наредба за представителите по индустриална собственост

Приета е нова Наредба за представителите по индустриална собственост (ПМС № 161 от 04.08.2017 г., обн., ДВ, бр. 64 от 8.08.2017 г.).  Наредбата урежда професията на представителите по индустриална собственост като регулирана професия в съответствие с Директива № 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар и Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации. Наредбата ще влезе в сила считано от 09.09.2017 г.

Промените, които се въвеждат, се свеждат до това, че професионална квалификация на представител по индустриална собственост ще се придобива само след успешно положен изпит пред Патентното ведомство. В тази връзка отпада възможността за вписване в регистъра на представителите на лица по право. Премахва се също и изискването за стаж от 2 години преди допускането до изпит за представител. Регламентира се редът за признаване на чуждестранни лица от ЕИП на професионална квалификация на представител и редът за еднократно или временно предоставяне на услуги в Република България. За упражняване на своята професия представителите ще могат да се обединяват в съдружия.

Считаме, че с възможностите българските представители по индустриална собственост да осъществяват дейност в страните от ЕИП, включително посредством  сдружаване с чуждестранни представители, ще се разширят възможностите на нашия екип за по-добро обслужване на клиентите ни в областта на интелектуалната собственост, както в страната, така и в чужбина.  

Към 10.04.2017

КЗК прие предложени от  „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД задължения.

КЗК прие решение, с което приема предложените от разследваните за картел търговци на горива мерки, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството, изразяващо се в забранено споразумение и/или съгласувана практика по отношение на предлаганите от тях цени. Въпросните мерки се изразяват в задължение за приемане на вътрешни правила, включващи:

·         забрана на контакти и обмен на каквато и да е информация  с дружества - конкуренти и техните служители;

·         забрана на всякакви контакти между служителите на собствените и конкурентните бензиностанции; 

·         забрана на обсъждане, получаване или предоставяне на търговска информация в рамките на работата в Сдружение с нестопанска цел „Българска петролна и газова асоциация“;

·         дисциплинарно наказание – уволнение за служители, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация.

Екипът на Адвокатско дружество "Пенков, Марков и партньори" има дългогодишен опит именно в създаването на подобни правила  за избягване на съгласувани практики, както за наши клиенти, така и за различни сдружения и асоциации на търговци в България.  Ние винаги съветваме, че импелементирането на добрите световни практики и на корпоративни програми и правила за съответствие, подготовката и провеждане на обучения на служителите на клиентите си (по конкурентно право, защита на личните данни и др.) е най-сигурния начин за избягване на подобни нарушения, поради което сме разработили система от обучения и специална методика за адаптиране на правилата на нашите клиенти за съответствие с изискванията на Закона за защита на конкуренцията.

Въпреки, че дефинирането на ограниченията по-горе позволява известни тълкувания относно обхвата на забранените контакти, това Решение на Комисията потвърждава още веднъж значимостта и целесъобразността на предоставяните от нас услуги.

Към 04.04.2017

Няма картел на търговските вериги при продажбата на собствени марки.

Комисията за защита на конкуренцията постанови Решение, с което установи, че няма картел на търговските вериги при продажбата на собствени марки. Производството беше инициирано поради съмнения за координирано поведение на веригите и евентуално определяне на доставни и продажни цени при стоки със собствена марка. 

Екипът по Конкуренция на "Пенков, Марков и партньори" – адв. Владимир Пенков, адв. Светлин Адриянов и адв. Юра Минчева, представляваше и успешно защити интересите на една от търговските вериги в комплексното от процесуална и материална гледна точка разследване на КЗК, продължило около една година.

Екипът ни изготви успешна стратегия за защита от неоснователните твърдения за нарушения на КЗК, като едновременно с това проведе обучение на служителите на веригата, което да им разясни кои действия биха представлявали нарушение на правилата на конкуренцията. Широко бяха разисквани добрите търговски практики, както и специфичните насоки и практики на Европейската Комисия при картелни проучвания. В крайна сметка, усилията на нашия екип доведоха до убеждаване на Комисията, че правилата за защита на конкуренцията не са нарушени от нашия клиент, а освен това се осъвремениха и правилата и механизмите, които да прилагат неговите служители за избягване на такива нарушения.

Виж Архива