Към 28.01.2014

28 Януари 2014

ВКС прави опит да изясни правилата за решаване на делбените спорове

Противоречиво разрешавани до момента, въпросите за значението на вписано в особената книга на съда приемане на наследство по опис след изискуемия от закона тримесечен срок, както и за значението на приемането на наследство по опис като предпоставка за реализиране правото на иск за допълване на накърнена запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, намират отговор в тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на ВКС.

Като че ли обаче,от най-съществено значение с оглед преодоляване различията в съдебната практика при решаване на делбените спорове,е отговорът на ВКС на въпроса относно действителността на договор за делба, сключен с нотариална заверка на подписите когато уравняването на дяловете между съсобствениците се извършва не в имот и/или пари.

ОСГК на ВКС приема, че поставяне на недвижим имот в дял на един от съсобствениците срещу поемане на задължение за издръжка и гледане на другия, дори и делбата да е сключена в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а не във форма на нотариален акт,не води до нищожност на договора за делба. Приема се, че доколкото законодателят не установява императивно изискване за вида и формата на дължимото уравняване при поделяне на съсобствено имущество, не съществува пречка то да бъде уговорено именно под формата на задължение за издръжка и гледане.

В тълкувателното си решение ВКС обаче не се е произнесъл по един друг често срещан практически казус, а именно – валидността на договора за делба на недвижими имоти, ако е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, когато в него един или няколко от съсобствениците не получават каквото и да било уравнение, а се отказват от дела си. Доколкото в мотивите на тълкувателното решение ВКС поставя ударение върху получаването на дял (реален или под формата на парично или друг вид уравнение) от всеки съсобственик, то може да се приеме, че договор за делба, съдържащ отказ от дял от един или повече от съсобствениците си, представлява по същество дарение на идеална част от съсобствения имот. Сключването на такъв договор е принципно допустимо, но по отношение на него не може да се приложи облекчената форма за действителност за договора за делба (писмена с нотариална заверка на подписите) и той следва да бъде сключен във формата за действителност на договор за дарение, когато същият касае прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти - нотариален акт.

(източник: Върховен касационен съд)