logo-right

Към 19.01.2017

19 Януари 2017

Законодателят прави опит да се противопостави на кражбите на бизнес

Считано от 03.01.2017 г. са в сила важни изменения на Търговския закон („ТЗ“).

За определена категория решения на общото събрание (едноличния собственик) на ООД вече няма да е достатъчна обикновената писмена форма. Решенията, с които се приемат и изключват съдружници, дава се съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, намалява се или се увеличава капитала, избира се управител на дружеството, а така също решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, съгласно новите изисквания ще трябва да бъдат оформяни в „протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма“. Решенията на общото събрание, които са приети в нарушение на горното правило, се считат за нищожни.

Също така, договорът за прехвърляне на търговско предприятие и договорът за прехвърляне на дружествени дялове вече ще се сключват не само с нотариално удостоверяване на подписите, както досега, но ще бъде необходима и нотариална заверка на съдържанието.

При заявяване за вписване в Търговския регистър на протокол от общото събрание на ООД (заедно със съпровождащите го документи), длъжностното лице по вписванията вече е задължено да извърши предварителна служебна проверка относно това дали представените от заявителя документи със заверка на подпис и съдържание са въведени в базата данни на Информационната система, поддържана от Нотариалната камара. Едва след извършване на тази проверка ще се преминава към вписване на въпросните документи в Търговския регистър.

Очевиден е стремежът на законодателя, въвеждайки квалифицирана форма за вземане на определена категория важни решения в ООД, да ограничи възможностите за злоупотреби и измами, за да съхрани интересите на съдружниците. По този начин беше отговорено на отдавна създадената обществена необходимост от реакция срещу зачестилите случаи на измами и кражби на фирми.

От друга страна обаче, промените в ЗТР, в зависимост от това как ще бъдат прилагани, могат значително да усложнят администрирането на компании с чуждестранно участие. Това налага да се поставят редица въпроси:

Ако действащият към момента учредителен акт (дружествен договор) на дадено ООД не предвижда изрично каква следва да бъде формата за вземане на решенията от общото събрание или пък сочи единствено, че те ще се вземат в писмена форма, следва ли да се приеме, че изискването за нотариална заверка на подписите и съдържанието на протоколите е неприложимо за дружеството или пък учредителният акт следва да бъде изменен чрез изричното изключване на необходимостта от въпросната заверка?

Що се отнася до служебната проверка, извършвана от Търговския регистър, възниква въпросът как ще бъдат проверявани документите (например спесимените на управителите), заверени от чуждестранен нотариус или български консул в чужбина. Тези документи поне засега не се вписват в информационната база данни на Нотариалната камара и съответно неясно остава как следва да се процедира в този случай, така че да не бъде нарушавана изричната законова разпоредба, но и без да се създават пречки в стопанската дейност, когато участник е чуждестранно лице.

В контекста на ТР на ВКС № 3/2013 г., липсата на решение на общото събрание за продажба на имот, удостоверено с нотариална заверка на подпис и съдържание, ще води ли до нищожност на сключена сделка по разпореждане с имота, или само до нищожност на решението на общото събрание?

Ще поставяме активно горните въпроси и ще работим за тяхното изясняване, включително (ако това се налага) посредством предложения и инициативи за допълнителни законодателни промени.

Междувременно, с оглед влезлите в сила изменения и неяснотата около прилагането на някои от тях, в зависимост от приоритетите – сигурност, от една страна, или оперативност при администрирането, от друга страна, препоръчваме да се прецени дали в съответните дружествени договори (или устави) да се възприеме предвидената в закона квалифицирана форма за вземане на решения, или тя изрично да се изключи, като се предпочете обикновената писмена форма, ако от това не биха произтекли прекомерни рискове.

(Източник: Държавен вестник