Противоречивите изменения в данъчното законодателство
09 Януари 2020
Европейските изисквания във връзка с борбата срещу укриване на данъци
Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародвани на 31 декември 2019 г. в Държавен вестник, са продиктувани от необходимостта от хармонизация на националната правна уредба с европейските изисквания и по-конкретно - Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености.
Борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране е една изключително актуална тема с оглед факта, че за държавите членки става все по-трудно да противодействат на пренасочването на печалбата на данъчно задължените субекти към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим и на свиването на националните данъчни основи. Справянето с проблеми от типа на съществуването на места т. нар. „данъчен рай“, данъчните престъпления, „законовите вратички“, позволяващи определени доходи на данъчно задължените лица да останат необложни никъде, отдавна са политически приоритет на европейската общност. С измененията се въвеждат някои нови понятия в българското данъчно законодателство и се изменят съществуващи такива.
Какво представлява трансгранична данъчна схема?
На първо място, въпросният термин следва да се разбира в един сравнително широк смисъл, а именно като всеки един вид договореност – споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, трансакция. Тази договореност съдържа в себе си потенциален риск от избягване на данъчно облагане. Преценката на договореността като потенциална рискова обаче, според Висшия адвокатски съвет, е в голяма степен субективна. Предвид големия размер на предвидените санкции за несъобщававане за трансгранична данъчна схема до изпълнителния директор на НАП от задължените лица, последните на практика са дезинтересирани от предоставянето на данъчноправни услуги в сферата на данъчното планиране.
Категории рискови трансгранични данъчни схеми
В новия чл. 143я, ал. 4 законодателят е посочил случаите, в които схема следва да се разглежда като потенциално рискова от избягване на данъчно облагане. Новите изисквания кореспондират и с уредбата по Закона за мерките срещу изпиране на пари, а именно задължените по ДОПК лица ще трябва да докладват във всеки случай на схема, съгласно посочените ѝ по-горе разновидности, при която участва структура, чийто действителен собственик не може да бъде идентифициран.
Задължени лица
Информация за трансгранични данъчни схеми следва да се предоставя на изпълнителния директор на НАП от консултант по такава схема, под което следва да се разбира „всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема“. Законът предвижда и втора категория консултанти – лице, което знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането и т. н. на трансгранична данъчна схема. Така в описаните категории биха могли да попаднат адвокати, счетоводители, данъчни консултанти, финансови съветници, банки, инвестиционни или застрахователни посредници и др. В определени случаи новоприетите разпоредби вменяват в тежест и на данъчно задължените лица да докладват, като например в случаи, когато по схемата няма консултант по смисъла на закона.
Защо е налице обществено недоволство?
От ВАдС беше посочено, че цялата информация за т. нар. трансгранични данъчни схеми би представлявала професионална тайна и никаква част от нея не би подлежала на разкриване. Още повече, че подобна законодателна политика значително би могла да повлияе и на решението на определени икономически групи да изберат България като място за развиване на бизнес и място на чуждестранни инвестиции, което съвсем не трябва да бъде забравяно от българския законодател.