Проект за изменение на ГПК - стъпка напред към електронното правосъдие?

12 Ноември 2020

Настоящата ситуация на световна пандемия и безпрецедентни мерки на ограничаване на личните контакти и избягване струпването на хора, успя все пак да ускори инициативите за по-пълно въвеждане на електронното правосъдие, като неразделна част от реформата в съдебната система. Разбира се, постигането на ефективност и положителен обществен резултат изисква взаимни усилия на всички участващи в процеса страни, което налага правилно структуриране на системата на електронното правосъдие като гаранция на съвременното правораздаване. С тази цел и мотиви, на 5 ноември 2020 г. Министерството на правосъдието огласи за обществено обсъждане проект за изменение на Гражданския процесуален кодекс.

Предложените промени предвиждат няколко основни способа за ангажиране и стимулиране на страните в процеса да извършват процесуалните действия преимуществено в електронна среда. Предвиждат се например:

• намалена държавна такса (с 15%) за електронно подаване на книжа, което може да даде съществен тласък на този начин на комуникация между съда и страните с оглед на значителния размер на пропорционалната такса при граждански и търговски дела (4 %), с оглед на което горното намаление в някои случаи може да се изрази в десетки хиляди лева; достъпност на информация за сметките за набиране на такси;
• отпадане на изискването за прилагане на платежен документ при заплащане онлайн, а реализацията ще се извършва чрез Единния портал за електронно правосъдие („ЕПЕП“; адрес: https://portal.justice.bg/).

Специално внимание е отделено на процесуалните представители, на които са вменени задължения, гарантиращи цялостен обмен на книжа с институциите в електронната среда и преустановяване на практиката за неформално „продължаване“ на процесуалните срокове чрез отлагане на приемането на призовки и книжа. Сред новопредвидените задължения са задължителна регистрация в ЕПЕП, поддържане на профил в ЕПЕП за сигурно електронно връчване и получаване на съобщения от съда само чрез портала.

Все пак вносителят е отчел възможността за претоварване профилите на определени процесуални представители и предлага възможност за ваканция – период, през който адвокатите могат да не получават призовки и съобщения (по предварителна заявка до 40 дни годишно). По горепосочения начин се предлага да общуват със съда и всички нотариуси, частни съдебни изпълнители и кредитни институции, държавните институции и общините.

Проектът въвежда понятието „процесуалното действие в електронна форма“, което съгласно предложената легална дефиниция ще е налице винаги, когато „…чрез него се упражняват процесуални права, при което се използват устройства за електронна обработка, включително съхраняване на информацията, като упражняването на правата изцяло се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.“

Освен това, съдилищата ще бъдат задължени да издават актовете си в електронна форма винаги, когато е възможно, както и да приемат за валидни процесуални действия в електронна форма. Добър пример за предложения подход за постигане на резултата от предложителя е изменението в чл. 409а ГПК, където е предвидено издаването на изпълнителен лист в електронна форма чрез обявяването му по електронното дело.

Същевременно, с цел избягване на злоупотреби и нови схеми за измами с фалшифицирани съдебни документи, тази идея е необходимо да бъде доразвита, като се предвидят достатъчно гаранции за установяване на автентичността и осигуряване невъзможността за редакция на такива изпълнителни листове, както и вменяване на задължения на органите по принудителното изпълнение чрез изменение на уреждащите дейността им закони да извършват задължителна проверка за съществуването на съответното дело и автентичността на представения пред тях изпълнителен лист, въз основа на който, взискателят изисква предприемане на мерки по принудително изпълнение.

Законодателят е направил стъпка в тази насока с изискването в новосъздавания чл. 102а, ал. 3 електронните актове на съда да отговарят на ЗЕДЕУС и Регламент (ЕС) 910/2014 г., но допълнително детайлизиране на уредбата и предвиждането на съответни задължения за ЧСИ и ДСИ само би осигурила допълнителни гаранции за законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Поради това считаме, че последиците от толкова значителни изменения следва да бъдат подробно обсъдени от съответните експерти и парламентарни комисии и съгласувани най-малко с уредбата в ЗЧСИ, но все пак е поставено началото на процеса на реформиране на процесуалния закон, което е от важно значение за практиката.

Връчване на съдебни книжа по електронен път или препоръчана поща

Законопроектът предвижда специален ред за връчване на съдебните книжа на процесуалните представители – чрез ЕПЕП или електронна препоръчана поща. И двата способа позволяват да се установят достоверната дата на връчване, като разликата е, че при ЕПЕП това се става с „квалифициран електронен печат на съда“ и „квалифицирано удостоверение за време“, а при препоръчаната поща чрез електронните записи предоставени от квалифицирания доставчик на услугата. В първия случай, ако адвокатите заявят, че желаят връчване по електронен път, връчването ще се счита за извършено в момента на изтегляне на съответния документ от адресата или в 7-дневен срок от изпращане, при липса на изтегляне. Сходна е уредбата при връчване чрез електронна препоръчана поща, като в този случай се изисква потвърждение от получателя, а липсата на такова в 7-дневен срок отново ще води до редовно връчване. Предвидено е в случай на невъзможност за връчване по електронен път, съдът да може да разпореди връчване по телефона или обикновена електронна поща.

Проектът предвижда, че сроковете в процеса ще изтичат до края на двадесет и четвъртия час на последния ден, ако процесуалното действие е подадено по електронен път. Това е много важно изменение, което има за цел да утвърди и потвърди установената практика от страните по делата и съдилищата в условията на пандемията, молбите и други документи по делата да бъдат изпращани и получавани от съда по електронен път, както и да преодолее съществуващото разминаване между продължителността на срока в случай на подаване по електронен път (което при сегашната уредба следва да стане в рамките на работното време на съда) и чрез лицензиран пощенски оператор (пратката на който би могла да бъде предадена и след изтичането на това работно време, но в рамките на съответния ден).

Така на практика, чрез използване на ЕПЕП, ще се удължи максимално срока и ще могат да се избегнат непредвидени забавяния при внасяне на книжа, породени от невъзможност за достигане сградата на съда в работно време. Предвижда се също, че при извършване на процесуално действие в ЕПЕП, страната се съгласява процесуалният обмен на действия и книжа да се извършва само в портала.

Предлаганите промени, в случай че бъдат приети при съответните изменения в редакциите на предложените правни норми, ще спомогнат за повишаване достъпността на правосъдието, ще насърчат и ускорят процеса и ще осигурят ценна процесуална икономия. За да се наложи тази концепция върху стабилна законодателна основа е нужно отговорно участие на всички заинтересовани лица и съобразяване на техните предложения от страна на законодателя. За изграждане на работеща система на електронно правосъдие, трябва да се избегне простото попълване на пропуски в законодателството, като се възприеме интегрален подход и се положат взаимни усилия.

По други актуални сега теми, можете да намерите информация на нашия уебсайт: www.penkov-markov.eu.

Разбира се, можете да се обръщате към нас за допълнителна информация и съдействие и на lawyers@penkov-markov.eu

Горното предоставя обща информация, като не е изчерпателно.