logo-right

Нови изменения в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България

23 Декември 2020

На 08.12.2020 г. в Държавен вестник, бр. 104 бе обнародван Законът за изменение и допълнение („ЗИД“) на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България („ЗМПВВППРБ“). Приетите нормативни промени са продиктувани от необходимостта да се осигурят законодателни мерки на национално равнище, с които да се постигне ефективно и ефикасно прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата („Регламент (ЕС) 2017/352“).

Обнародваните изменения в ЗМПВВППРБ могат условно да се очертаят в рамките на няколко основни направления.

На първо място, въвеждат се нови понятия и се уточнява съдържанието на други, засягащи правния режим на пристанищата, като същевременно се премахва използваната досега в Закона класификация за пристанищата за обществен транспорт на такива с национално и такива с регионално значение.

Предвиждат се промени в системата на пристанищните такси и цените на пристанищните услуги.

За целите на прилагането на Регламент (ЕС) 2017/352 се уреждат още нови положения и изисквания спрямо морските пристанищата Бургас и Варна, а по-конкретно: по повод определянето на органите за управление и контрол; за разпределянето между тях на произтичащите от регламента правомощия; определяне на процедурите за приемане на предвидените в регламента решения; процедурите по оспорване на тези решения; включително въвеждане на административно-наказателни разпоредби за неизпълнение на разпоредби на Регламента

  • Промени в понятийния апарат на ЗМПВВППРБ:

ЗИД на ЗМПВВППРБ въвежда ново законово понятие - „инфраструктура за достъп“, което, съгласно допълнителните разпоредби на закона, представлява частта от общата техническа инфраструктура на пристанището, включваща съоръженията и линейните инженерни мрежи на транспорта, чрез които се осигурява достъп на ползвателите по суша и по море, съответно по вътрешни водни пътища, до пристанището, както и влизане в него.

Предвидени са още легални дефиниции на понятията „обща техническа инфраструктура на пристанището“, „инфраструктура за достъп по суша“ и „инфраструктура за достъп по море или по вътрешни водни пътища“.

Значението на посочените термини се свързва с изискването на чл. 103, ал. 2, т. 4 от ЗМПВВППРБ, съгласно което всяко пристанище за обществен транспорт следва да разполага с инфраструктура за достъп като задължително създадено организационно условие. Промените в Закона предвиждат тази инфраструктурата да бъде единствено публична държавна собственост, като отчуждаването на имоти или части от имоти - частна собственост, за целите на изграждането или разширяването (с влязъл в сила генерален план, приет от междуведомствен експертен съвет по реда Раздел IV от ЗМПВВППРБ) на инфраструктура за достъп по суша да се осъществява по реда на Закона за държавната собственост. Изрично се посочва, че останалата част от пристанищната инфраструктура (извън инфраструктурата за достъп) може да бъде собственост и на частни лица.

  • Промени в системата на пристанищните такси и цените на пристанищните услуги:

По отношение на системата на пристанищните такси, съществена промяна представлява новата уредба на акваториалната такса, която се определя по размер от Министерския съвет и се събира ежегодно в полза на държавния бюджет. Съгласно промените в ЗМПВВППРБ тази такса следва да се заплаща само от собствениците на територията и инфраструктурата на пристанища по чл. 107 – 109 ЗМПВВППРБ (т.е. яхтени, рибарски, пристанища със специално предназначение), които са разположили в пристанищната акватория плаващи хидротехнически пристанищни съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега или за защита от ветрово или вълново въздействие.

На следващо място, досегашните канални, тонажни корабни, линейни кейови и светлинни пристанищни такси се заменят с обща такса за ползване на пристанищната инфраструктура, а таксите за приемане и обработване на отпадъци във връзка с корабоплавателната дейност се запазват. В допълнение, предвижда се размерът на посочените такси да се определя, включително да се събира от: Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура" - за морските пристанища Бургас и Варна  и за пристанищата за обществен транспорт - държавна собственост; респективно, от самите собственици на територията и пристанищната инфраструктура по отношение на останалите пристанища за обществен транспорт. Законът извежда конкретни критерии за формирането на размера на таксите, с оглед избягването на недобросъвестни практики от собствениците.

В тази група от промени на последно място се урежда възможност за пристанищните оператори, които извършват услуги по обработване на товари или обслужване на пътници да включат в определяната и събирана от тях цена на услугата и сума, пропорционална на времето, през което съответният обработван кораб престоява на пристанищното съоръжение за връзка с брега.

  • Нови специални правила по отношение на морските пристанища Бургас и Варна:

Основната част от въведените мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 са предвидени в новосъздадения Раздел ІІа от ЗМПВВППРБ, който урежда правила, приложими за морските пристанища Бургас и Варна по т. 2 на приложение II от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС.

На първо място, новата уредба предвижда управителен и компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/352 на пристанищата Бургас и Варна да бъдат съответно Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура и Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация". Разпределянето на правомощията помежду им е регламентирано в разпоредбите на чл. 106в – чл. 106е от ЗМПВВППРБ, като се предвижда управителният орган на пристанището да провежда процедура за обществени консултации с ползвателите на пристанището и другите заинтересувани страни, преди да приеме решение по съществени въпроси от своята компетентност.

В допълнение, дейността на ИА „Морска администрация“ ще се финансира с част от събраните в морските пристанищата Бургас и Варна такси за ползване на пристанищната инфраструктура. Размерът на частта от тези такси, която ДП „Пристанищна инфраструктура" ще предоставя на ИА „Морска администрация", ще се определя ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В чл. 106з от ЗМПВВППРБ се предвижда, че компетентен да разглежда жалбите срещу решения на управителния орган (за определяне на структурата и размера на цените на пристанищните услуги) по чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/352 да бъде ИА „Морска администрация", като приложими по отношение на тези производства са разпоредбите на Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред" от АПК. На свой ред, решенията на Изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“ по тези производства могат да бъдат оспорвани по реда на АПК пред административния съд по седалището на административния орган.

По други актуални сега теми, можете да намерите информация на нашия уебсайт: www.penkov-markov.eu.

Разбира се, можете да се обръщате към нас за допълнителна информация и съдействие и на lawyers@penkov-markov.eu

Горното предоставя обща информация, като не е изчерпателно.