logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 01.08.2014

Изтече срокът за обявяване на действителните собственици на дружествата, свързани с „офшорни” компании

На 01.07.2014 г. изтече законовият срок, в който трябваше да бъде предоставена информация за действителните собственици на дружества, които имат за акционери „офшорни” компании и попадат в изключенията на чл. 4 от „Закона за офшорките”, а именно, дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, част от икономическа група, чието дружество-майка е местно лице за данъчни цели на държавата, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойно данъчно облагане или влязло в сила споразумение за обмен на информация.

За целта Агенция по вписванията създаде нарочно заявление Б7, чрез което се заявява за вписване действителният собственик на дружеството. В него освен идентифициращите данни на заявителя трябва да се впише и дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, обстоятелството по чл. 4 от „Закона за офшорките”, което обосновава изключване приложението на ограниченията съгласно закона, както и данни за действителните собственици - физически лица. Достъпът до информацията е публичен, като за по-голямо удобство по партидите на дружествата в Търговския регистър е създаден нов раздел „Действителни собственици”.

В същия срок дружествата, за които се прилагат забраните на закона трябваше да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. Остава отворен въпросът как това изискване би следвало да се изпълни от дружество, което реално осъществява дългогодишна дейност в многобройните забранени сфери като банковата, застрахователната, осигурителната, енергетиката, електронните съобщения, концесиите и т.н.

(Източник: Държавен вестник)

Към 23.07.2014

КЗК глоби и „Кауфланд България енд Ко“ КД за заблуждаваща реклама

С решение № 874 Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) установява извършено нарушение от „Кауфланд България енд Ко“ КД (Кауфланд), изразяващо се в дългосрочна заблуждаваща рекламна стратегия. Дружеството е конституирано като страна в производството, образувано срещу „Кауфланд България“ ЕООД, тъй като „Кауфланд България енд Ко“ КД е рекламодател на процесните рекламни послания.

Производството е образувано по инициатива на самата на КЗК по повод рекламна кампания на Кауфланд, базирана на посланието „Най-ниска цена!“. В рамките на кампанията, продължила близо четири години, Кауфланд би следвало да предлага гарантирано най-ниски цени на своите клиенти по отношение на продуктите с марка „К-Classic“. Съгласно условията на кампанията, Кауфланд периодично извършва мониторинг на цените на стоки, продавани в конкурентни магазини, които стоки са идентични на предлаганите от него. В случай на установяване на по-ниска цена на определена стока в конкурентен магазин, Кауфланд се задължава да намали цената на артикула във веригата си от магазини до по-ниска от конкурентната такава, като при оплакване от страна на потребителя, се задължава и да му възстанови разликата в цената.

В действителност обаче, за периода 2011-2013 г., при извършен мониторинг в конкурентни магазини, Кауфланд намалява цената на продуктите с марка „К-Classic“ до размер, равен на констатираната най-ниска цена, а не по-нисък от нея. В резултат, клиентите на търговската верига остават със заблудата, че предлаганите стоки са на най-ниска цена, която не могат да намерят в другите магазини.

С решението си КЗК приема, че поведението на Кауфланд е в нарушение с добросъвестната търговска практика поради използването на заблуждаваща реклама. Въпреки твърдението за предоставяна гаранция за най-ниска цена, на която се основава рекламната кампания, потребителят получава не по-ниска, а равна на конкурентната цена.

При определяне размера на санкцията, КЗК приема, че нарушението следва да бъде разгледано като леко, а като смекчаващо обстоятелство са оценени взетите от дружеството мерки по преустановяване разпространението на заблуждаващата реклама и промяна на рекламното послание от „най-ниски цени“ на „трайно ниски цени“. Поради това, КЗК налага имуществена санкция на Кауфланд, в размер на 0.05% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., равняващи се на 542 662.50 лв.

В рамките на производството, Комисията се е занимавала също и с рекламните послания относно качеството на предлаганите продукти, като заключава, че те не са в състояние да заблудят потребителите, тъй като се установява, че дружеството добросъвестно е положило необходимите усилия за гарантиране качеството на продуктите с марка „K-Classic“.

В образуваното производство се изследва и евентуалното наличие на извършено нарушение от страна на „Кауфланд България“ ЕООД, което осъществява стопанска дейност, свързана с управления на предприятия. Доколкото съмненията за извършените нарушения са свързани с реализиране на търговия на дребно, то дейността на „Кауфланд България“ ЕООД не попада в обхвата на проучването на КЗК.

Съгласно ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на КЗК подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(източник: Комисия за защита на конкуренцията)

Към 16.07.2014

Президентът наложи вето на промените в Закона за защита на конкуренцията

С Указ № 157 от 30.06.2014 г. (ДВ, бр. 54 от 01.07.2014 г.), президентът върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 18.06.2014 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.

В мотивите към Указа, президентът изразява становище, че приетите промени са застрашаващи развитието на конкуренцията и икономиката на страната, тъй като не са надлежно мотивирани и липсва оценка за въздействието им. Той приветства желанието на законодателя да създаде условия за развитие на производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и за предотвратяване на нелоялните търговски практики, но определя измененията като нееднозначни и противоречиви. Съгласно мотивите към Указа, неясно остава и въздействието на новата правна уредба върху потребителите. Като причина за това се сочи несъобразяването с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, която предвижда мотивите към законопроекта се базират на анализ и оценка на очакваните резултати от прилагането на измененията.

Сред най-спорните промени, според президента е въвеждането на нов правен институт: „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне” без обаче той да се дефинира по еднозначен начин и без да се уреждат критерии за преценка кога е налице такава злоупотреба. Разкритикувано е и законовото решение да бъде делегирана отговорността за разработване на критериите в методика на КЗК. Изтъква се, че възможността за честа промяна на критериите би могла да доведе до непредвидимост на условията за осъществяване на икономическа дейност. Не на последно място се посочва, че това решение противоречи на Конституцията и ЗНА, съгласно които трайните обществени отношение следва да бъдат уредени със закон.

От мотивите към Указа става ясно, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията се предвиждат и редица спорни изменения, сред които новото специално правило относно търговците на храни с общ оборот за предходната година над 50 млн. лева, които купуват храни, предназначени за последваща продажба в обекти за търговия с храни. Съгласно изменението те ще трябва да изготвят проект на типов договор и/или общи условия за доставка на храни, които трябва да предоставят на КЗК. Когато типовият договор/общите условия са за периодична доставка на храни, следва да съдържат и услугите и условията, при които те се предоставят на доставчиците на храни. Предвижда се също така договорите/общите условия за периодична доставка на храни да се публикуват на интернет страницата на търговеца. Според президента остава неясен изборът на формалния критерий 50 млн. лева оборот за предходната година, като така се създава неравнопоставеност между стопанските субекти, осъществяващи еднаква дейност. Неясни остават и причините за създаването на това задължение в тежест само на търговците на храни, но не и на производителите и доставчиците на храни, имащи същия оборот.

На следващо място в мотивите на указа се посочва, че новото задължение за публикуване на типовите договори/общите условия в интернет създава реална възможност за нарушаване на конкурентната среда в страната заради опасността от практическото уеднаквяване на условията и създаването на картел. Така на практика с измененията на ЗЗК се създават предпоставки за нарушаване на основните начала и принципи на същия закон.

Съгласно разпоредбите на Конституцията, върнатият за ново обсъждане в Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, следва да бъде приет с мнозинство от повече от половината от всички народни представители.

(Източник: Държавен вестник, бр. 54 от 01.07.2014 г.)

Към 08.07.2014

КЗК глобява Майкрософт България ЕООД за нелоялно конкурентно поведение

С Решение № 784, Комисията за защита на конкуренцията установява извършено нарушение от „Майкрософт България“ ЕООД (Майкрософт), изразяващо се в нелоялно конкурентно поведение, чрез публикуване на съобщение, съдържащо изопачени факти, които водят до неблагоприятни правни последици за „БиЕмДжи“ ООД (БиЕмДжи).

Производството е образувано по искане на БиЕмДжи, в което се посочва, че след като Майкрософт прекратява дистрибуторския си договор с БиЕмДжи, компанията публикува съобщение до своите партньори, съгласно което БиЕмДжи вече не е оторизиран дистрибутор на Майкрософт за продукта „Volume Licensing” и няма право да го предоставя на своите клиенти. Това от своя страна води до заблуда у клиентите на БиЕмДжи, че дружеството няма право да им предоставя съответния продукт. В резултат, редица дългогодишни клиенти преустановяват търговските си отношения с компанията, което води до значителни финансови загуби.

С решението си КЗК приема, че от страна на Майкрософт е извършено нарушение спрямо БиЕмДжи, тъй като разпространеното съобщение съдържа изопачени факти. Прекратените договорни отношения между страните, макар и да отнемат оторизацията на БиЕмДжи като дистрибутор, не водят до отнемане правото на последното да предлага съответния продукт като го придобие от оторизиран дистрибутор на Майкрософт, без то самото да е такъв. Така, КЗК окачествява поведението на Майкрософт като едновременно недобросъвестно и водещо до прекратяване на договорите с клиенти на БиЕмДжи, по повод на продукта „Volume Licensing”, с което се изпълнява фактическият състав на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК.

При определяне размера на санкцията, Комисията приема че се касае за не особено тежко нарушение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство обаче КЗК отчита реално претърпените финансови загуби от страна на БиЕмДжи, както и риска от лесното отстраняване на участници от конкретния пазар при подобни отношения. Поради това Комисията налага имуществена санкция на Майкрософт, в размер на 2% от нетните приходи на дружеството, равняваща се на 187 000 лв.

В искането си до КЗК, БиЕмДжи твърди извършени нарушения както от Майкрософт, така и от Microsoft Ireland Operations, които с разпространяването на съобщението водят до намаляване на клиентите на БиЕмДжи не само що се отнася до продукта „Volume Licensing”, но и до други продукти като програмата за проверка на езици „Кирила Корект“. Твърди се, че по този начин, Microsoft Ireland Operations си осигурява предимство на пазара за подобна програма, изработена от него. В тази връзка, КЗК приема от една страна, че съответните продукти са допълващи се, а не взаимнозаменяеми, което не ги прави конкурентни. От друга страна предвид спецификите в обхвата на дейността на Microsoft Ireland Operations и БиЕмДжи на територията на България, КЗК приема, че те се намират във вертикални отношения, поради което не са конкуренти на пазара на конкретните услуги. Въз основа на тези констатации,според КЗК не е налице нарушение от страна на Microsoft Ireland Operations.

Съгласно ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на КЗК подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(източник: Комисия за защита на конкуренцията)

Към 01.07.2014

Въвеждане на европейски изисквания в сферата на кадастъра и имотния регистър

Законът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ бр. 49/13.06.2014 г.) цели усъвършенстване на нормативната уредба на дейностите по създаване, одобряване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и облекчаване на обслужването на гражданите и юридически лица що се отнася до данни от регистъра.

В изпълнение на разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО измененията предвиждат прекратяване на дискриминационната практика по отношение на националността на лицата-доставчици на различни услуги свързани с кадастъра и имотния регистър (специализирано кадастрално и геодезическо заснемане и др.). Така се създава задължителната от гледна точка на европейските свободи възможност услугите в областта на кадастъра да бъдат осъществявани и от европейски граждани.

Въвежда се също и възможност за създаване на специализирани кадастрални карти за устройствено планиране, които да отразяват информация за елементите на техническата инфраструктура и благоустройството, водни площи и течения и други в урбанизираните площи. Предвижда се съдържанието им, както и редът за тяхното създаване и поддържане да бъдат определени с наредба на министъра на инвестиционното проектиране. Измененията предвиждат както съкращаване на срокове, така и облекчаване на режима за одобряване на кадастралните карти. С цел намаляване на бюрократичната тежест и ускоряване на процедурата, с измененията се определят случаи, в които няма да се изисква заповед за изменение на кадастралната карта. Отпада и изискването за издаване на нарочен акт за поправяне на непълнота и грешка, корекцията вече ще се извършва от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър.

Законът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър прави още една крачка в посока подобряване на качеството на обслужване и достъп до кадастралните карти и регистри на собственици на имоти, на участници в инвестиционни проекти и на централната и местна власт.

(източник: Държавен вестник)