logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 01.07.2014

Въвеждане на европейски изисквания в сферата на кадастъра и имотния регистър

Законът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ бр. 49/13.06.2014 г.) цели усъвършенстване на нормативната уредба на дейностите по създаване, одобряване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и облекчаване на обслужването на гражданите и юридически лица що се отнася до данни от регистъра.

В изпълнение на разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО измененията предвиждат прекратяване на дискриминационната практика по отношение на националността на лицата-доставчици на различни услуги свързани с кадастъра и имотния регистър (специализирано кадастрално и геодезическо заснемане и др.). Така се създава задължителната от гледна точка на европейските свободи възможност услугите в областта на кадастъра да бъдат осъществявани и от европейски граждани.

Въвежда се също и възможност за създаване на специализирани кадастрални карти за устройствено планиране, които да отразяват информация за елементите на техническата инфраструктура и благоустройството, водни площи и течения и други в урбанизираните площи. Предвижда се съдържанието им, както и редът за тяхното създаване и поддържане да бъдат определени с наредба на министъра на инвестиционното проектиране. Измененията предвиждат както съкращаване на срокове, така и облекчаване на режима за одобряване на кадастралните карти. С цел намаляване на бюрократичната тежест и ускоряване на процедурата, с измененията се определят случаи, в които няма да се изисква заповед за изменение на кадастралната карта. Отпада и изискването за издаване на нарочен акт за поправяне на непълнота и грешка, корекцията вече ще се извършва от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър.

Законът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър прави още една крачка в посока подобряване на качеството на обслужване и достъп до кадастралните карти и регистри на собственици на имоти, на участници в инвестиционни проекти и на централната и местна власт.

(източник: Държавен вестник)

Към 13.06.2014

Изменения в Закона за обществените поръчки

На 13.05.2014 г. в Държавен вестник беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, приет на 30.04.2014 г.

Законът предвижда редица промени в изискванията към кандидатите, в критериите за подбор и оценка, както и в процедурните правила, по които се извършва възлагането на обществените поръчки. С измененията законодателят цели намаляване на бюрократичната и административна тежест върху участниците, насърчаване на достъпа на малките, средни и новосъздадени предприятия до пазара на обществените поръчки и създаване на по-голяма прозрачност при провеждане на процедурата.

Сред по-значимите изменения, свързани с опита за намаляване на административната тежест върху кандидатите, е предвидената възможност липсата на всички пречки за участие в обществената поръчка, да бъде удостоверявана с една обща декларация, която ще бъде подписвана от лицата, представляващи участника.

Друго значимо бюрократично облекчение е предвидено с изменението на ДОПК, съгласно което данъчната администрация ще издава на възложителя в 5-дневен срок, служебно и безплатно удостоверения за липса на данъчни задължения за участниците, обявени за изпълнители на поръчката. Освен това удостоверението ще съдържа само задължения, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.

Промените в Закона за обществените поръчки в значителна степен засягат и критериите за подбор и оценка на кандидатите. Измененията целят облекчаване на достъпа до участие в обществени поръчки на по-широк кръг фирми, чрез премахване или замяна на някои от изискванията. Така например, досегашните критерии за преценка на финансово-икономическото състояние на кандидата се заменят от нов критерий - „наличие на финансов ресурс“. Съгласно новия текст на закона този критерий не е допустим във всеки случай, а само когато осигуряването на финансов ресурс е действително необходимо за обезпечаване изпълнението на поръчката и осигуряване на необходимите суровини, материали, средства за труд и т.н.

Интересна е и предвидената в закона възможност наличието на финансов ресурс да бъде доказвано включително с позоваване на възможностите и ресурсите на трети лица, в това число на подизпълнители, на свързани предприятия и изобщо на трети лица, без оглед на връзката им с участника.

Измененията влизат в сила от 01.07.2014 г.

(Източник: Държавен вестник)

Към 04.06.2014

Промени в Закона за потребителския кредит

Окончателно бяха приети промените в Закона за потребителския кредит, станали източник на редица дискусии.

С измененията се въвежда таван на годишния процент на разходите по кредитите – както потребителски, така и ипотечни. В този таван се включват всички първоначални такси по кандидатстване, обработване и отпускане на кредита, всички годишни и месечни такси, свързани с управление и обслужване на кредита, както и всички наказателни такси. Предвижда се референтните лихвени проценти, използвани от кредиторите, да бъдат обвързани с външни показатели (пазарен индекс).

Друго значимо изменение е свързано с отпадането на дължимата до момента неустойка или обезщетение в случай на погасяване на кредита до една година след усвояването му.

Създава се също и възможност за ползвателите на ипотечни кредити да избират между два варианта на договор, които предвиждат различни възможности за удовлетворение на кредитора при необслужване на кредита. Предвижда се и отпадане на някои от таксите за обслужване и управление на кредитите.

Тези промени неминуемо ще доведат до промяна в досегашната практиката както на финансовите институции, така и на банките при сключване на потребителски и ипотечни кредити, условията, при които се предлагат и обслужването им.

(Източник: Държавен вестник)

Към 28.05.2014

БНБ прие изменения в Наредба № 26 от 2009 г. за финансовите институции

С промените в Наредбата се завишават изискванията към минималния размер на внесения капитал за дружества, осъществяващи дейност като финансови институции, като минимумът става 1 000 000 лева за всички регистрирания в регистъра на финансовите институции дружества.

Освен това се разширява обхватът на изискванията към управляващите финансовите институции, като част от тези изисквания се пренасят и по отношение на действителните собственици на капитала на регистрираните дружества – физически лица.

Въвежда се също понятието „съществена дейност“, която представлява всяка дейност, съставляваща не по-малко от 30 % от общата дейност на дружеството, съгласно финансовите отчети.

Не на последно място се създава и пряка връзка и взаимодействие между Наредбата и разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Очаква се срокът за пререгистриране на вписаните финансови институции да бъде до 23.01.2015 г.

(Източник: Българска народна банка)

Към 22.05.2014

ВКС се произнася относно ефекта на образуването на тълкувателно дело върху висящо съдебно производство

Разнопосочната практика на съдилищата относно ефекта на образуването на тълкувателно дело върху висящо съдебно производство, наложи Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС да даде тълкувание на въпроса.

С Тълкувателно решение № 8/2013 г. от 07.05.2014 г. ОСГТК прие, че при образуване на тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция, а не и във въззивната и първата инстанция.

Причината за това становище на ВКС е, че единственото основание за спиране на съдебни производства при образувано тълкувателно дело, а именно разпоредбата на чл. 292 от ГПК, е приложима единствено по отношение на висящи дела във фазата на касационното производство, но не и по отношение на дела пред въззивната и първата инстанция.

Освен това, доколкото тълкувателните дела нямат за предмет конкретен правен спор, а задължително тълкуване на съдържанието на закона, те не биха могли да имат за предмет спор, който е преюдициален за дадено първоинстанционно или въззивно дело. Поради това и текстовете на ГПК, уреждащи спирането на съдебно производство също не дават основание за различно тълкуване.

Като допълнителен аргумент, ВКС посочва и, че тълкувание в различен смисъл би означавало съдът за откаже да реши спора, тъй като наличието на противоречива практика не е предвидено от ГПК като основание съдът да се десезира, макар и временно, от решаването на правен спор.

В резултат на постановеното тълкувателно решение би трябвало да се възобнови производството по всички дела, спрени за неопределен период от време, в очакване да бъдат постановени тълкувателни решения по въпроси, които не касаят непосредствено признаването или отричането на права и факти, релевантни за конкретното субективно право по спряното производство.

(източник: Върховен касационен съд)