logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 28.05.2014

БНБ прие изменения в Наредба № 26 от 2009 г. за финансовите институции

С промените в Наредбата се завишават изискванията към минималния размер на внесения капитал за дружества, осъществяващи дейност като финансови институции, като минимумът става 1 000 000 лева за всички регистрирания в регистъра на финансовите институции дружества.

Освен това се разширява обхватът на изискванията към управляващите финансовите институции, като част от тези изисквания се пренасят и по отношение на действителните собственици на капитала на регистрираните дружества – физически лица.

Въвежда се също понятието „съществена дейност“, която представлява всяка дейност, съставляваща не по-малко от 30 % от общата дейност на дружеството, съгласно финансовите отчети.

Не на последно място се създава и пряка връзка и взаимодействие между Наредбата и разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Очаква се срокът за пререгистриране на вписаните финансови институции да бъде до 23.01.2015 г.

(Източник: Българска народна банка)

Към 22.05.2014

ВКС се произнася относно ефекта на образуването на тълкувателно дело върху висящо съдебно производство

Разнопосочната практика на съдилищата относно ефекта на образуването на тълкувателно дело върху висящо съдебно производство, наложи Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС да даде тълкувание на въпроса.

С Тълкувателно решение № 8/2013 г. от 07.05.2014 г. ОСГТК прие, че при образуване на тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция, а не и във въззивната и първата инстанция.

Причината за това становище на ВКС е, че единственото основание за спиране на съдебни производства при образувано тълкувателно дело, а именно разпоредбата на чл. 292 от ГПК, е приложима единствено по отношение на висящи дела във фазата на касационното производство, но не и по отношение на дела пред въззивната и първата инстанция.

Освен това, доколкото тълкувателните дела нямат за предмет конкретен правен спор, а задължително тълкуване на съдържанието на закона, те не биха могли да имат за предмет спор, който е преюдициален за дадено първоинстанционно или въззивно дело. Поради това и текстовете на ГПК, уреждащи спирането на съдебно производство също не дават основание за различно тълкуване.

Като допълнителен аргумент, ВКС посочва и, че тълкувание в различен смисъл би означавало съдът за откаже да реши спора, тъй като наличието на противоречива практика не е предвидено от ГПК като основание съдът да се десезира, макар и временно, от решаването на правен спор.

В резултат на постановеното тълкувателно решение би трябвало да се възобнови производството по всички дела, спрени за неопределен период от време, в очакване да бъдат постановени тълкувателни решения по въпроси, които не касаят непосредствено признаването или отричането на права и факти, релевантни за конкретното субективно право по спряното производство.

(източник: Върховен касационен съд)

Към 13.05.2014

Парламентът прие повторно промените в режима на собствеността и ползването на земеделски земи

Парламентът не се съобрази с ветото на президента по отношение на промените в режима на собствеността и ползването на земеделските земи и повторно потвърди приетите промени. Така, на 7 май 2014 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

От една страна, измененията предвиждат, че право на собственост върху земеделски земи не може да бъде придобивано и притежавано:

-           от търговски дружества, в които съдружници или акционери са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим или

-           от търговски дружества, в които съдружници или акционери са физически или юридически лица, които не са граждани на държавите – членки на ЕС и Европейското икономическо пространство, съответно не са регистрирани в тези държави,

-           както и от лица, които не са чужденци или чуждестранни юридически лица, на които правото да придобиват такава собственост е предоставено при условията на международен договор и на последно място

-           от акционерни дружества, които са издали акции на приносител.

От друга страна, с изключение на случаите на наследяване по закон, законът допуска право на собственост върху земеделски земи да бъде придобивано само от физически лица, които са пребивавали, респективно от юридически лица, които са установени в България повече от 5 години.

Предвид забраната, земеделски земи не само да се придобиват, но и да се притежават от лица, които не отговарят на горните условия, изглежда се налага заварени правоотношения да бъдат преуреждани и вече придобити земеделски земи да бъдат отчуждени. Законът обаче не урежда правила или срокове, в които това да стане.

Имайки предвид горното, както и интензивния пазар на земеделски земи в последните години, в който активно участие взимат дружества с разнообразни собственици на капитала, включително от държави извън ЕС, трудно биха могли да бъдат предвидени последиците за страните по вече сключените и изпълнени договори, съдържащи уговорки за значителни неустойки и други санкции за продавача при невъзможност за валидно прехвърляне или придобиване на правото на собственост.

(Източник: Държавен вестник)

Към 25.04.2014

ВКС дава отговори на спорни въпроси, касаещи обезпечителното производство

С решение № 6 от 2013г. ВКС дава отговори на спорни въпроси, касаещи обезпечителното производство.

Сред по-важните въпроси, на които тълкувателното решение дава отговор, е дали е налице обезпечителна нужда в случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие (вписване на искови молби относно недвижими имоти). Според Върховният касационен съд такава нужда е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода от предявяването на иска до вписване на исковата молба.

По-нататък, на  въпроса дали е необходимо обектът на обезпечението да принадлежи на ответника, ОСГТК приема, че имуществото не е необходимо да принадлежи на ответника, за да бъде обект на обезпечение, тъй като това не е изрично предвидено от ГПК, а също така заради липсата на публични регистри от които лесно и свободно да бъде извършвана справка относно собствеността на движима или недвижима вещ, обект на бъдещо обезпечение.

По отношение на въпроса относно лицата, които са процесуално легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение на иска, ВКС счита че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът - при отказ да се допусне обезпечение, или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.

На последно място, според ВКС определение, постановено от окръжния съд по частна жалба срещу спиране на принудително изпълнение (при въвод в имот), не подлежи на касационно обжалване. Само в случай, че жалбата бъде уважена и поисканото обезпечение бъде допуснато, то съдебният акт подлежи на касационен контрол.

(Източник: Върховен касационен съд)

 

Към 04.04.2014

Конституционният съд разделя отново единната сметка на четири

От 11.03.2014 г. българските граждани отново внасят данъци, социални осигуровки, здравни осигуровки и вноски за задължително допълнително осигуряване в четири различни сметки. Досега, реално сметките бяха две, по едната се плащаха данъци, здравни и социални осигуровки, а по друга се плащаха вноските за “втора пенсия”.

Решението на Конституционния съд има за цел да създаде по-голяма правна сигурност и предвидимост на правното регулиране и да предотврати възможността средства с едно целево предназначение, а именно за погасяване на социални и здравни вноски, да се прехвърлят към държавния бюджет за погасяване на данъчни задължения.

(Източник: Конституционен съд)