logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 13.05.2014

Парламентът прие повторно промените в режима на собствеността и ползването на земеделски земи

Парламентът не се съобрази с ветото на президента по отношение на промените в режима на собствеността и ползването на земеделските земи и повторно потвърди приетите промени. Така, на 7 май 2014 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

От една страна, измененията предвиждат, че право на собственост върху земеделски земи не може да бъде придобивано и притежавано:

-           от търговски дружества, в които съдружници или акционери са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим или

-           от търговски дружества, в които съдружници или акционери са физически или юридически лица, които не са граждани на държавите – членки на ЕС и Европейското икономическо пространство, съответно не са регистрирани в тези държави,

-           както и от лица, които не са чужденци или чуждестранни юридически лица, на които правото да придобиват такава собственост е предоставено при условията на международен договор и на последно място

-           от акционерни дружества, които са издали акции на приносител.

От друга страна, с изключение на случаите на наследяване по закон, законът допуска право на собственост върху земеделски земи да бъде придобивано само от физически лица, които са пребивавали, респективно от юридически лица, които са установени в България повече от 5 години.

Предвид забраната, земеделски земи не само да се придобиват, но и да се притежават от лица, които не отговарят на горните условия, изглежда се налага заварени правоотношения да бъдат преуреждани и вече придобити земеделски земи да бъдат отчуждени. Законът обаче не урежда правила или срокове, в които това да стане.

Имайки предвид горното, както и интензивния пазар на земеделски земи в последните години, в който активно участие взимат дружества с разнообразни собственици на капитала, включително от държави извън ЕС, трудно биха могли да бъдат предвидени последиците за страните по вече сключените и изпълнени договори, съдържащи уговорки за значителни неустойки и други санкции за продавача при невъзможност за валидно прехвърляне или придобиване на правото на собственост.

(Източник: Държавен вестник)

Към 25.04.2014

ВКС дава отговори на спорни въпроси, касаещи обезпечителното производство

С решение № 6 от 2013г. ВКС дава отговори на спорни въпроси, касаещи обезпечителното производство.

Сред по-важните въпроси, на които тълкувателното решение дава отговор, е дали е налице обезпечителна нужда в случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие (вписване на искови молби относно недвижими имоти). Според Върховният касационен съд такава нужда е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода от предявяването на иска до вписване на исковата молба.

По-нататък, на  въпроса дали е необходимо обектът на обезпечението да принадлежи на ответника, ОСГТК приема, че имуществото не е необходимо да принадлежи на ответника, за да бъде обект на обезпечение, тъй като това не е изрично предвидено от ГПК, а също така заради липсата на публични регистри от които лесно и свободно да бъде извършвана справка относно собствеността на движима или недвижима вещ, обект на бъдещо обезпечение.

По отношение на въпроса относно лицата, които са процесуално легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение на иска, ВКС счита че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът - при отказ да се допусне обезпечение, или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.

На последно място, според ВКС определение, постановено от окръжния съд по частна жалба срещу спиране на принудително изпълнение (при въвод в имот), не подлежи на касационно обжалване. Само в случай, че жалбата бъде уважена и поисканото обезпечение бъде допуснато, то съдебният акт подлежи на касационен контрол.

(Източник: Върховен касационен съд)

 

Към 04.04.2014

Конституционният съд разделя отново единната сметка на четири

От 11.03.2014 г. българските граждани отново внасят данъци, социални осигуровки, здравни осигуровки и вноски за задължително допълнително осигуряване в четири различни сметки. Досега, реално сметките бяха две, по едната се плащаха данъци, здравни и социални осигуровки, а по друга се плащаха вноските за “втора пенсия”.

Решението на Конституционния съд има за цел да създаде по-голяма правна сигурност и предвидимост на правното регулиране и да предотврати възможността средства с едно целево предназначение, а именно за погасяване на социални и здравни вноски, да се прехвърлят към държавния бюджет за погасяване на данъчни задължения.

(Източник: Конституционен съд)

Към 28.03.2014

Приложимо ли е ограничението при договаряне „сам със себе си” към управител, едновременно представляващ две дружества?

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии към ВКС в тълкувателно решение № 3/2013 г. отговаря отрицателно на поставения въпрос относно приложимостта на ограничението по чл. 38, ал. 1, ЗЗД при сделки между търговски дружества. Според ВКС законният представител действа от името на дружеството, като изразява не собствена воля, а волята на представляваното дружество. В тълкувателното решение ВКС прави разграничение между представителството по ЗЗД и органното представителство и приема, че когато едно лице действа като управителен орган на две юридически лица, ограниченията за договаряне с друго дружество, на което лицето е управител не се прилагат. Остава отворен въпросът дали ще е необходимо изрично решение на Общото Събрание на дружество, когато управителят прехвърляйки имот или вещно право действа от една страна за дружеството, а от друга лично за себе си.

(Източник: Върховен касационен съд)

Към 21.03.2014

Действителна ли е сделка с недвижим имот, сключена от управител на дружество с ограничена отговорност, без решение на общото събрание?

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии към ВКС се произнесе в Тълкувателно решение № 3/2013 г. по въпроса относно действителността на разпоредителна сделка с недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, сключена от управителя на ООД без решение на общото събрание на дружеството съгласно чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ. Върховните съдии приемат, че след като управителят на дружеството е негов представителен, орган разпоредителните сделки, сключени от него от името на дружеството, са действителни. В решението си ВКС отдава приоритет на защитата на интереса на третите добросъвестни лица, които са придобили имот или вещни права по силата на сделка, въпреки че липсва решение на общото събрание на дружеството. Според решението подчинеността на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения между дружеството и управителя, а не е обвързваща за третите лица.

(Източник: Върховен касационен съд)