logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 25.04.2014

ВКС дава отговори на спорни въпроси, касаещи обезпечителното производство

С решение № 6 от 2013г. ВКС дава отговори на спорни въпроси, касаещи обезпечителното производство.

Сред по-важните въпроси, на които тълкувателното решение дава отговор, е дали е налице обезпечителна нужда в случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие (вписване на искови молби относно недвижими имоти). Според Върховният касационен съд такава нужда е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода от предявяването на иска до вписване на исковата молба.

По-нататък, на  въпроса дали е необходимо обектът на обезпечението да принадлежи на ответника, ОСГТК приема, че имуществото не е необходимо да принадлежи на ответника, за да бъде обект на обезпечение, тъй като това не е изрично предвидено от ГПК, а също така заради липсата на публични регистри от които лесно и свободно да бъде извършвана справка относно собствеността на движима или недвижима вещ, обект на бъдещо обезпечение.

По отношение на въпроса относно лицата, които са процесуално легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение на иска, ВКС счита че легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът - при отказ да се допусне обезпечение, или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.

На последно място, според ВКС определение, постановено от окръжния съд по частна жалба срещу спиране на принудително изпълнение (при въвод в имот), не подлежи на касационно обжалване. Само в случай, че жалбата бъде уважена и поисканото обезпечение бъде допуснато, то съдебният акт подлежи на касационен контрол.

(Източник: Върховен касационен съд)

 

Към 04.04.2014

Конституционният съд разделя отново единната сметка на четири

От 11.03.2014 г. българските граждани отново внасят данъци, социални осигуровки, здравни осигуровки и вноски за задължително допълнително осигуряване в четири различни сметки. Досега, реално сметките бяха две, по едната се плащаха данъци, здравни и социални осигуровки, а по друга се плащаха вноските за “втора пенсия”.

Решението на Конституционния съд има за цел да създаде по-голяма правна сигурност и предвидимост на правното регулиране и да предотврати възможността средства с едно целево предназначение, а именно за погасяване на социални и здравни вноски, да се прехвърлят към държавния бюджет за погасяване на данъчни задължения.

(Източник: Конституционен съд)

Към 28.03.2014

Приложимо ли е ограничението при договаряне „сам със себе си” към управител, едновременно представляващ две дружества?

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии към ВКС в тълкувателно решение № 3/2013 г. отговаря отрицателно на поставения въпрос относно приложимостта на ограничението по чл. 38, ал. 1, ЗЗД при сделки между търговски дружества. Според ВКС законният представител действа от името на дружеството, като изразява не собствена воля, а волята на представляваното дружество. В тълкувателното решение ВКС прави разграничение между представителството по ЗЗД и органното представителство и приема, че когато едно лице действа като управителен орган на две юридически лица, ограниченията за договаряне с друго дружество, на което лицето е управител не се прилагат. Остава отворен въпросът дали ще е необходимо изрично решение на Общото Събрание на дружество, когато управителят прехвърляйки имот или вещно право действа от една страна за дружеството, а от друга лично за себе си.

(Източник: Върховен касационен съд)

Към 21.03.2014

Действителна ли е сделка с недвижим имот, сключена от управител на дружество с ограничена отговорност, без решение на общото събрание?

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии към ВКС се произнесе в Тълкувателно решение № 3/2013 г. по въпроса относно действителността на разпоредителна сделка с недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, сключена от управителя на ООД без решение на общото събрание на дружеството съгласно чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ. Върховните съдии приемат, че след като управителят на дружеството е негов представителен, орган разпоредителните сделки, сключени от него от името на дружеството, са действителни. В решението си ВКС отдава приоритет на защитата на интереса на третите добросъвестни лица, които са придобили имот или вещни права по силата на сделка, въпреки че липсва решение на общото събрание на дружеството. Според решението подчинеността на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения между дружеството и управителя, а не е обвързваща за третите лица.

(Източник: Върховен касационен съд)

Към 10.03.2014

„По-евтино” стартиране на бизнес в Република България

В рамките на предприетите мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите, Министерски съвет измени Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, като намали размера на събираните такси. Най–голямо намаление е предвидено при регистрацията на нови търговци. В зависимост от типа дружество, таксите за подаване на заявление за вписване на хартиен носител в Търговския регистър към Агенция по вписванията са намалени с до 400 лв. Същевременно, както и досега, ако заявлението бъде подадено по електронен път, съответната такса за вписване е на половина.

Предложените промени несъмнено ще имат положителен ефект за бизнеса, тъй като намаляването на разноските за стартирането на нов бизнес в страната, както и намаляването на ненужните разноски за участниците в търговския оборот при издаване на удостоверения и преписи, както и при справки извършвани от Агенцията, ще спомогнат за развитието на конкурентен пазар.

(Източник: Държавен вестник)