logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 28.03.2014

Приложимо ли е ограничението при договаряне „сам със себе си” към управител, едновременно представляващ две дружества?

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии към ВКС в тълкувателно решение № 3/2013 г. отговаря отрицателно на поставения въпрос относно приложимостта на ограничението по чл. 38, ал. 1, ЗЗД при сделки между търговски дружества. Според ВКС законният представител действа от името на дружеството, като изразява не собствена воля, а волята на представляваното дружество. В тълкувателното решение ВКС прави разграничение между представителството по ЗЗД и органното представителство и приема, че когато едно лице действа като управителен орган на две юридически лица, ограниченията за договаряне с друго дружество, на което лицето е управител не се прилагат. Остава отворен въпросът дали ще е необходимо изрично решение на Общото Събрание на дружество, когато управителят прехвърляйки имот или вещно право действа от една страна за дружеството, а от друга лично за себе си.

(Източник: Върховен касационен съд)

Към 21.03.2014

Действителна ли е сделка с недвижим имот, сключена от управител на дружество с ограничена отговорност, без решение на общото събрание?

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии към ВКС се произнесе в Тълкувателно решение № 3/2013 г. по въпроса относно действителността на разпоредителна сделка с недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, сключена от управителя на ООД без решение на общото събрание на дружеството съгласно чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ. Върховните съдии приемат, че след като управителят на дружеството е негов представителен, орган разпоредителните сделки, сключени от него от името на дружеството, са действителни. В решението си ВКС отдава приоритет на защитата на интереса на третите добросъвестни лица, които са придобили имот или вещни права по силата на сделка, въпреки че липсва решение на общото събрание на дружеството. Според решението подчинеността на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения между дружеството и управителя, а не е обвързваща за третите лица.

(Източник: Върховен касационен съд)

Към 10.03.2014

„По-евтино” стартиране на бизнес в Република България

В рамките на предприетите мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите, Министерски съвет измени Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, като намали размера на събираните такси. Най–голямо намаление е предвидено при регистрацията на нови търговци. В зависимост от типа дружество, таксите за подаване на заявление за вписване на хартиен носител в Търговския регистър към Агенция по вписванията са намалени с до 400 лв. Същевременно, както и досега, ако заявлението бъде подадено по електронен път, съответната такса за вписване е на половина.

Предложените промени несъмнено ще имат положителен ефект за бизнеса, тъй като намаляването на разноските за стартирането на нов бизнес в страната, както и намаляването на ненужните разноски за участниците в търговския оборот при издаване на удостоверения и преписи, както и при справки извършвани от Агенцията, ще спомогнат за развитието на конкурентен пазар.

(Източник: Държавен вестник)

Към 21.02.2014

Опити за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса

От 18.12.2013 г. вече и за България е в сила Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, подписана на 8 септември 1976 г. във Виена.

В резултат на присъединяването на страната ни към Конвенцията, при отправено изрично искане, общините вече са длъжни да издават актове за раждане, граждански брак и смърт на три езика – български, френски и английски.

Така издадените актове за гражданско състояние се приемат на територията на всяка от държавите страни по Конвенцията без легализация или друга допълнителна формална процедура.

Предвид обстоятелството, че страни по Конвенцията са голяма част от европейските държави (например Германия, Австрия, Белгия, Испания, Франция, Италия, Кралство Нидерландия, Португалия, Швейцария, Турция, Словения, Хърватия, Македония, Сърбия, Полша, Румъния), с които България има интензивен обмен на официални документи, тази стъпка несъмнено ще има за резултат намаляването на административната тежест, спестяване на време и средства за гражданите и бизнеса.

(Източник: Държавен вестник)

Към 13.02.2014

Ще донесе ли повече прозрачност „Законът за офшорките”?

Дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и свързаните с тях лица, няма да бъдат допускани до участие в двадесет и осем икономически дейности. Забраната се въвежда с приетия Закон за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Най-важните рестрикции за офшорните компании са в следните сфери:

Офшорна компания няма да има право:

· пряко или косвено чрез свързани лица да извършва дейност като банка, застраховател, пенсионно-осигурително дружество, дейност на пазарите на финансови инструменти;

· да получава концесии в отделни стратегически сфери;

· да участва в приватизационни сделки, да придобива държавно или общинско имущество;

· да кандидатства за определени преференции по Закона за насърчаване на инвестициите;

· да придобива лиценз за осъществяване на дейности в сферата хазартни игри, мобилен оператор, радио- и телевизионен оператор;

· да придобива собственост върху земи и гори от държавния горски фонд;

· да участва в юридическо лице, издател на периодични печатни произведения, нито да участва в социологически агенции и др.

В чл. 4 на закона са изброени изключения от посочените забрани за икономически дейности на офшорните дружества. Така например забраните отпадат, ако дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество-майка е местно лице за данъчни цели на държавата, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойно данъчно облагане или влязло в сила споразумение за обмен на информация.

Санкциите предвидени в закона при нарушение на правилата са в размер до 1 милион лева.

Предвид доста широко формулираните изключения нововъведените разпоредби трудно могат да постигнат желания ефект. Вместо това законът ще създаде още по-големи трудности за излизане от икономическата криза, тъй като създава още по-голяма несигурност на българската икономическа сцена, като превръща страната в нежелана за чуждите инвеститори дестинация.

(Източник: Държавен вестник)