logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 10.03.2014

„По-евтино” стартиране на бизнес в Република България

В рамките на предприетите мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите, Министерски съвет измени Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, като намали размера на събираните такси. Най–голямо намаление е предвидено при регистрацията на нови търговци. В зависимост от типа дружество, таксите за подаване на заявление за вписване на хартиен носител в Търговския регистър към Агенция по вписванията са намалени с до 400 лв. Същевременно, както и досега, ако заявлението бъде подадено по електронен път, съответната такса за вписване е на половина.

Предложените промени несъмнено ще имат положителен ефект за бизнеса, тъй като намаляването на разноските за стартирането на нов бизнес в страната, както и намаляването на ненужните разноски за участниците в търговския оборот при издаване на удостоверения и преписи, както и при справки извършвани от Агенцията, ще спомогнат за развитието на конкурентен пазар.

(Източник: Държавен вестник)

Към 21.02.2014

Опити за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса

От 18.12.2013 г. вече и за България е в сила Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, подписана на 8 септември 1976 г. във Виена.

В резултат на присъединяването на страната ни към Конвенцията, при отправено изрично искане, общините вече са длъжни да издават актове за раждане, граждански брак и смърт на три езика – български, френски и английски.

Така издадените актове за гражданско състояние се приемат на територията на всяка от държавите страни по Конвенцията без легализация или друга допълнителна формална процедура.

Предвид обстоятелството, че страни по Конвенцията са голяма част от европейските държави (например Германия, Австрия, Белгия, Испания, Франция, Италия, Кралство Нидерландия, Португалия, Швейцария, Турция, Словения, Хърватия, Македония, Сърбия, Полша, Румъния), с които България има интензивен обмен на официални документи, тази стъпка несъмнено ще има за резултат намаляването на административната тежест, спестяване на време и средства за гражданите и бизнеса.

(Източник: Държавен вестник)

Към 13.02.2014

Ще донесе ли повече прозрачност „Законът за офшорките”?

Дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и свързаните с тях лица, няма да бъдат допускани до участие в двадесет и осем икономически дейности. Забраната се въвежда с приетия Закон за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Най-важните рестрикции за офшорните компании са в следните сфери:

Офшорна компания няма да има право:

· пряко или косвено чрез свързани лица да извършва дейност като банка, застраховател, пенсионно-осигурително дружество, дейност на пазарите на финансови инструменти;

· да получава концесии в отделни стратегически сфери;

· да участва в приватизационни сделки, да придобива държавно или общинско имущество;

· да кандидатства за определени преференции по Закона за насърчаване на инвестициите;

· да придобива лиценз за осъществяване на дейности в сферата хазартни игри, мобилен оператор, радио- и телевизионен оператор;

· да придобива собственост върху земи и гори от държавния горски фонд;

· да участва в юридическо лице, издател на периодични печатни произведения, нито да участва в социологически агенции и др.

В чл. 4 на закона са изброени изключения от посочените забрани за икономически дейности на офшорните дружества. Така например забраните отпадат, ако дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество-майка е местно лице за данъчни цели на държавата, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойно данъчно облагане или влязло в сила споразумение за обмен на информация.

Санкциите предвидени в закона при нарушение на правилата са в размер до 1 милион лева.

Предвид доста широко формулираните изключения нововъведените разпоредби трудно могат да постигнат желания ефект. Вместо това законът ще създаде още по-големи трудности за излизане от икономическата криза, тъй като създава още по-голяма несигурност на българската икономическа сцена, като превръща страната в нежелана за чуждите инвеститори дестинация.

(Източник: Държавен вестник)

Към 05.02.2014

Готвят се стимули за родното производство

Предложените със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност промени са съсредоточени в една единствена разпоредба, която предвижда да се намали наполовина досегашното 20%-но данъчно облагане върху хранителните продукти, произведени на територията на страната. Вносителите излагат мотиви във връзка с твърде недостатъчните доходи на населението, обуславящи все по-ниската покупателна способност за основни хранителни продукти. В същото време се наблюдава прогресивно повишаване на цените на храните у нас, като ставката за ДДС в сферата на земеделието и хранително-вкусовата промишленост у нас държи едно от най-високите за Европейския съюз нива, особено в съотношение с минималната работна заплата в страната, в размер на 174,35 евро. За сравнение, холандците живеят с най-ниска минимална работна заплата сред останалите държави членки на ЕС, а именно 1 456,20 евро на месец. В същото време обаче купуват хранителните стоки с ДДС от 6%.

В случай, че бъде приета, предложената мярка би повлияла положително родното производство чрез откриване на нови работни места и стимулиране на отрасъла, както и чрез създаване на реални предпоставки за предпочитанието на масовия потребител към българските продукти, вместо задълбочаване на        тенденцията консумираните на пазара храни да са вносни в над 70% от случаите.

Разбира се, допустимостта на подобно преференциално облагане за местното производство трябва да бъде съобразена и от гледна точка на задълженията на страната ни по отношение на свободата на движение на стоки в рамките на пазара на Европейския съюз.

(Източник: Народно събрание)

Към 28.01.2014

ВКС прави опит да изясни правилата за решаване на делбените спорове

Противоречиво разрешавани до момента, въпросите за значението на вписано в особената книга на съда приемане на наследство по опис след изискуемия от закона тримесечен срок, както и за значението на приемането на наследство по опис като предпоставка за реализиране правото на иск за допълване на накърнена запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, намират отговор в тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на ВКС.

Като че ли обаче,от най-съществено значение с оглед преодоляване различията в съдебната практика при решаване на делбените спорове,е отговорът на ВКС на въпроса относно действителността на договор за делба, сключен с нотариална заверка на подписите когато уравняването на дяловете между съсобствениците се извършва не в имот и/или пари.

ОСГК на ВКС приема, че поставяне на недвижим имот в дял на един от съсобствениците срещу поемане на задължение за издръжка и гледане на другия, дори и делбата да е сключена в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а не във форма на нотариален акт,не води до нищожност на договора за делба. Приема се, че доколкото законодателят не установява императивно изискване за вида и формата на дължимото уравняване при поделяне на съсобствено имущество, не съществува пречка то да бъде уговорено именно под формата на задължение за издръжка и гледане.

В тълкувателното си решение ВКС обаче не се е произнесъл по един друг често срещан практически казус, а именно – валидността на договора за делба на недвижими имоти, ако е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, когато в него един или няколко от съсобствениците не получават каквото и да било уравнение, а се отказват от дела си. Доколкото в мотивите на тълкувателното решение ВКС поставя ударение върху получаването на дял (реален или под формата на парично или друг вид уравнение) от всеки съсобственик, то може да се приеме, че договор за делба, съдържащ отказ от дял от един или повече от съсобствениците си, представлява по същество дарение на идеална част от съсобствения имот. Сключването на такъв договор е принципно допустимо, но по отношение на него не може да се приложи облекчената форма за действителност за договора за делба (писмена с нотариална заверка на подписите) и той следва да бъде сключен във формата за действителност на договор за дарение, когато същият касае прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти - нотариален акт.

(източник: Върховен касационен съд)