logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 05.02.2014

Готвят се стимули за родното производство

Предложените със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност промени са съсредоточени в една единствена разпоредба, която предвижда да се намали наполовина досегашното 20%-но данъчно облагане върху хранителните продукти, произведени на територията на страната. Вносителите излагат мотиви във връзка с твърде недостатъчните доходи на населението, обуславящи все по-ниската покупателна способност за основни хранителни продукти. В същото време се наблюдава прогресивно повишаване на цените на храните у нас, като ставката за ДДС в сферата на земеделието и хранително-вкусовата промишленост у нас държи едно от най-високите за Европейския съюз нива, особено в съотношение с минималната работна заплата в страната, в размер на 174,35 евро. За сравнение, холандците живеят с най-ниска минимална работна заплата сред останалите държави членки на ЕС, а именно 1 456,20 евро на месец. В същото време обаче купуват хранителните стоки с ДДС от 6%.

В случай, че бъде приета, предложената мярка би повлияла положително родното производство чрез откриване на нови работни места и стимулиране на отрасъла, както и чрез създаване на реални предпоставки за предпочитанието на масовия потребител към българските продукти, вместо задълбочаване на        тенденцията консумираните на пазара храни да са вносни в над 70% от случаите.

Разбира се, допустимостта на подобно преференциално облагане за местното производство трябва да бъде съобразена и от гледна точка на задълженията на страната ни по отношение на свободата на движение на стоки в рамките на пазара на Европейския съюз.

(Източник: Народно събрание)

Към 28.01.2014

ВКС прави опит да изясни правилата за решаване на делбените спорове

Противоречиво разрешавани до момента, въпросите за значението на вписано в особената книга на съда приемане на наследство по опис след изискуемия от закона тримесечен срок, както и за значението на приемането на наследство по опис като предпоставка за реализиране правото на иск за допълване на накърнена запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, намират отговор в тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на ВКС.

Като че ли обаче,от най-съществено значение с оглед преодоляване различията в съдебната практика при решаване на делбените спорове,е отговорът на ВКС на въпроса относно действителността на договор за делба, сключен с нотариална заверка на подписите когато уравняването на дяловете между съсобствениците се извършва не в имот и/или пари.

ОСГК на ВКС приема, че поставяне на недвижим имот в дял на един от съсобствениците срещу поемане на задължение за издръжка и гледане на другия, дори и делбата да е сключена в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а не във форма на нотариален акт,не води до нищожност на договора за делба. Приема се, че доколкото законодателят не установява императивно изискване за вида и формата на дължимото уравняване при поделяне на съсобствено имущество, не съществува пречка то да бъде уговорено именно под формата на задължение за издръжка и гледане.

В тълкувателното си решение ВКС обаче не се е произнесъл по един друг често срещан практически казус, а именно – валидността на договора за делба на недвижими имоти, ако е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, когато в него един или няколко от съсобствениците не получават каквото и да било уравнение, а се отказват от дела си. Доколкото в мотивите на тълкувателното решение ВКС поставя ударение върху получаването на дял (реален или под формата на парично или друг вид уравнение) от всеки съсобственик, то може да се приеме, че договор за делба, съдържащ отказ от дял от един или повече от съсобствениците си, представлява по същество дарение на идеална част от съсобствения имот. Сключването на такъв договор е принципно допустимо, но по отношение на него не може да се приложи облекчената форма за действителност за договора за делба (писмена с нотариална заверка на подписите) и той следва да бъде сключен във формата за действителност на договор за дарение, когато същият касае прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти - нотариален акт.

(източник: Върховен касационен съд)

Към 20.01.2014

Освен „Билла България“ ЕООД, КЗК глоби и „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД за заблуждаваща реклама

С Решение № 1714, Комисията за защита на конкуренцията установява извършено нарушение от „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД (Лидл), изразяващо се в разпространение на заблуждаваща реклама, чрез рекламната кампания „Най-доброто от България. Най-доброто от Европа.“

Въпреки становището на Лидл, че целта на рекламната кампания е да се посочи на клиентите на търговската верига, че Лидл предлага продукти, които са традиционни и в позитивен смисъл се свързват с дадена държава, на практика се рекламират точно определени продукти с марки, които не се разпространяват в други търговски обекти. Така, се оказва, че на пръв поглед имиджовата реклама на Лидл всъщност е свързана с определени продукти.

Така, КЗК приема, че твърдението „Най-доброто от България. Най-доброто от Европа.“ се възприема в контекста на използваните в рекламата продукти, тъй като те не са представени абстрактно и без отличителни знаци. По този начин, у потребителите се създава внушението, че „най-добрият“ продукт от конкретната разновидност е именно, представеният в рекламата. Твърдението за „най-добър“ обаче, не е подкрепено с достъпни за потребителите доказателства, като направени проучвания, сравнителни анализи, анкети, награди и отличия на продуктите, а простото отговаряне на стандартите прави продукта единствено годен да бъде предлаган на пазара, а не „най-добър“ сред всички годни да бъдат предлагани продукти. Това послание от своя страна, осигурява нелоялно търговско предимство пред конкурентите, предлагащи качествени стоки с наложени във времето известност и търговско реноме. Използването на подобна нелоялна практика създава възможност за въздействие върху икономическото поведение на потребителите.

Като недобросъвестно се отчита и използването от страна на Лидл на подвеждаща потребителя информация на вътрешната страна на рекламата брошура „Нашата амбиция е етикетът „произведено в България“ да си върне славата по целия свят“ и кръгово изображение с надпис „Произведено в България“. От представените доказателства относно рекламираните продукти (кисело мляко, мед, пиле и лютеница) е видно, че същите не са били обект на износ и съответно няма доказателства да са били разпознаваеми извън граница, като някои от тях дори следва да се реализират единствено на българския пазар.

От друга страна, използвайки в рекламната брошура кръгово изображение с надпис „Произведено в България“, Лидл цели да предизвика по отношение на конкретните рекламирани продукти с български произход незаслужено търговско предимство като създава асоциация в потребителя с нещо наложено и придобило широка популярност, а от събраните доказателства се установява, че „Лидл България“ ЕООД енд Ко“ КД не е производител на храни, съответно не е член на Съюз „Произведено в България“, не е участвал на организирани от Съюза изложения „Произведено в България“ и няма основание да отъждествява рекламираните стоки с посочения надпис.

Въз основа на горното, Комисията налага на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД имуществена санкция в размер на 0,1 % от нетните приходи на дружеството за 2012-та година на стойност 370 859 лв. и задължава дружеството да публикува настоящото решение в два национални печатни ежедневника за своя сметка.

(източник: Комисия за защита на конкуренцията)

Към 10.01.2014

КЗК глобява „Билла България“ ЕООД за заблуждаваща реклама с кампанията „Гаранция “Clever” най-ниска цена“

С Решение № 1715, Комисията за защита на конкуренцията установява извършено нарушение от „Билла България“ ЕООД, изразяващо се в разпространение на заблуждаваща реклама.

С рекламната кампания „Гаранция “Clever” най-ниска цена“, „Билла България“ ЕООД „гарантира“ на своите клиенти, че в съответния период продуктите с марката “Clever” се продават на най-ниска цена сред сравнимите продукти, предлагани от осем конкурентни вериги. Сигналът в КЗК е подаден от потребител, който в един и същи ден закупува от Лидл и Кауфланд сходни продукти на цени по-ниски от цените на продуктите с марка “Clever”, предлагани в магазин Билла. „Билла България“ ЕООД отказва връщане на разликата в цената, въпреки че продуктите от трите вериги са от една и съща продуктова група.

В действителност „гаранцията“ за най-ниска цена, която е основно мото на рекламната кампания, не съществува. Създава се погрешната представа, че стоката с марка “Clever”, от една страна, се предлага на най-ниска цена, въпреки, че изначално, в правилата на промоцията се допуска възможността продуктите “Clever” да се предлагат на по-високи цени спрямо цените на сравними продукти в други вериги, а, от друга страна, „Билла България“ ЕООД на практика не създава никаква „гаранция“ за потребителите, че твърдението за най-ниска цена съответства на истината. Всъщност, се установява, че дори при евентуална продажба на сравним продукт на по-ниска цена, цената на съответния продукт “Clever” се намалява до ниво „не по-високо“ от конкурентната цена, което не означава най-ниска цена, т.е. намалената цена не е задължително под цената на сравнимия продукт. Освен това, в случаите, когато извършването на седмичната проверка и евентуалното намаляване на цените се извършва в две последователни седмици „Билла България“ ЕООД не намалява цената на съответния продукт “Clever” до нивото на цената на сравнимия такъв за съответния период. Така на практика се оказва, че реализирането на рекламната кампания „Гаранция “Clever” най-ниска цена“, не отговаря нито на официално анонсираните правила на кампанията, нито на реалните цени на продуктите, поради което, КЗК установява, че рекламната кампания въвежда потенциалните потребители в заблуждение.

При определяне на размера на имуществената санкция, КЗК приема, че се касае за нарушение с висока степен на обществена опасност, което злоупотребява с доверието на потребителите. Отчетени са и обстоятелствата, че рекламната кампания е осъществявана с различни способи, които дават възможност тя да достигне до неограничен кръг лица. Взети са предвид и продължителността на нарушението – повече от седем месеца, както и утежняващото обстоятелство, че въпреки образуваното производство, от „Билла България“ ЕООД не са взети мерки за преустановяване разпространението на заблуждаващата рекламна кампания. Взет е предвид и фактът, че след заплащане на санкцията дружеството трябва да е в състояние да оперира пълноценно на пазара. На тази база КЗК е наложила имуществена санкция на „Билла България“ ЕООД в размер на 0,1 % от нетните приходи на дружеството за предходната година на стойност 483 077 лв. С цел да бъде преустановено нарушението, КЗК задължава „Билла България“ ЕООД да публикува настоящето решение в два национални печатни ежедневника за своя сметка, самото послание на кампанията да бъде променено, официалните правила да се детайлизират, а разпространението им да се разшири.

(източник: Комисия за защита на конкуренцията)

Към 08.01.2014

Регламентиран контрол върху рисковите стоки

Новите разпоредби, закрепени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, уреждат правомощията на приходните органи да осъществяват контрол върху движението на стоките с висок фискален риск (бързооборотните продукти като хранителни стоки и строителни материали с изключение на стоки, които подлежат на митнически контрол като горива, алкохол и цигари) на територията на страната. Съобразно утвърден със заповед от министъра на финансите списък на рисковите стоки, приходните органи ще имат право да извършват проверка и оглед на превозваната стока, както и на придружаващите я документи. Новите текстове регламентират още задълженията на лицата в производството по фискален контрол, както и редa за обжалване действията на приходните органи. Приетите мерки целят предотвратяване неплащането на данъци и защита на фиска.

(източник: ДВ, бр. 109/2013)