logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Съществува риск "законната лихва за забава" да загуби санкционния си ефект с въвеждането на планираните промени в ЗЗД

Съществува риск „законната лихва за забава“ да загуби санкционния си ефект с въвеждането на планираните промените в ЗЗД

Това е поредния пример за законово предложение за изменение на закон без оценка на въздействието на целените промени. Парадоксът е, че това „незаконосъобразно“ нормотворчество се превръща в принцип, а последиците са предвидими - очаквано сгрешена и нестабилна правна среда.

http://www.capital.bg/biznes/konsult/2017/01/09/2896727_zakonnata_lihva_za_zabava_moje_da_zagubi_svoia/

 

Към 11.01.2017

Ревизионни актове издадени след 01.01.2013 г. не са нищожни.

Това реши Върховния административен съд на Република България в тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 10/2016 на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС.

Някои състави на ВАС приемаха, че ревизионен акт издаден след 01.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК – ДВ бр. 82/2012) с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал 2 от ДОПК, е нищожен, тъй като е издаден от лице без материална компетентност. Други състави приемаха точно обратното.

С решението си, ВАС слага край на тази противоречива практика, като постанови, че ревизионен акт (при сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК), който е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал.2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т. 4 (служители на НАП на експертно длъжностно ниво) ЗНАП, не е нищожен.

Все пак следва и да отбележим, че застъпеното от мнозинството становище не се споделя от всички съдии, което е обективирано в особено мнение към решението. Тези съдии считат, че нормите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 не си противоречат и могат и следва да се прилагат кумулативно. На следващо място, според тези съдии, след като органът притежава качеството на възложител на ревизията, то той не придобива и материалното правомощие за издаване на ревизионен акт, независимо от йерархичното му ниво, т.е. и двата органа (възложил ревизията и ръководител на ревизията) следва да са сред посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4, а именно служители на експертно длъжностно ниво. Според тях, всяко упражняване на компетентността (предоставена на служителите на експертно ниво) от органи на ръководно ниво по чл. 7, ал. 1, т.3 ЗНАП представлява изземване на правомощие от горестоящия орган, което е нарушение на чл. 10, ал. 1 АПК (по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон). За тази група съдии, ревизионен акт, издаден от органи по приходите, единият от които е сред органите по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, е нищожен.

Отбелязваме, че тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС излиза, след обнародването на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ бр. 97/2016), с който е отменена ал. 2 на чл. 118 ДОПК и е добавена нова ал. 6 към чл. 113 ДОПК - Ръководителят на ревизията е орган по приходите сред посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите.

От това тълкувателно решение следва да бъде изведено разбирането, че данъкоплатците не могат да разчитат на създаденото противоречие в ДОПК след влизането в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК и да се очакват ревизионните актове, издадени им от лица, които нямат материална компетентност, да бъдат обявени за нищожни. Дали обаче, промените обнародвани с ДВ бр. 97/2016, а именно, отмяна на ал. 2 на чл. 118 ДОПК и добавената нова ал. 6 към чл. 113 ДОПК няма да допринесат за различно тълкуване на казусите, представени пред ВАС, предстои да видим.

Към 06.01.2017

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столична община

Обсъжда се Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столична община.

Целта на законовата промяна е решаването на основни въпроси, като предела на допустимото застрояване в различни райони на столицата, осигуряване на необходимата за нормалното функциониране на сградите инфраструктура със средствата на устройственото планиране и не на последно място опазването на зелената система на Столичната община.

Предвидено е рамковата програма към Общия устройствен план (ОУП) на Столична община да отпадне като вид планов документ, тъй като функциите й се изпълняват от Общинския план за развитие.

С предложените промени в чл. 15 от ЗУЗСО се удължава с пет години срокът за започване на усвояването по новото предназначение на далекоперспективните територии. Изяснени са случаите, при които е допустимо усвояването на такива територии, както и отговорностите и ангажиментите на общината и инвеститорите.

Създава се на нов чл. 16б като към показателите по ОУП като ограничение се прибавя и транспортната допустимост на конкретните строежи. Прилагането на тази разпоредба изисква мащабна работа по създаване на транспортен модел за цялата община и правила за изработване на ограничени по обхват транспортни симулации на бъдещ трафик, което налага и предвидения отлагателен срок от една година за влизането й в сила. През този период Столична община следва да възложи изработването на транспортен модел и на наредба по прилагането на чл. 16б.

В предложения нов чл. 19г се предвижда Столичният общински съвет да създаде своя наредба за градската среда, която да определя правила и нормативи за облика на сградите, архитектурните ансамбли, както и правила за определяне местоположението на сгради в терени по чл. 22, ал. 1 от ЗУТ.

Предложен е специален ред за изработване на подробни устройствени планове и на техни изменения в процеса на изработване на изменение на ОУП, който е различен от предвиденото в чл. 133, ал. 7 и 8 от ЗУТ с оглед специфичната компетенция за одобряване на ОУП на Столична община.

Целият проект може да бъде намерен на адрес: http://parliament.bg/bills/43/602-01-67.pdf

(Източник: Народно събрание)

Към 06.12.2016

Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на нормативните актове е вече факт

На 18.11.2016 г. в брой 91 на Държавен вестник беше публикуван текстът на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на нормативните актове.

Министерски съвет прие окончателния текст на наредбата с нанесени редица редакции в сравнение с първоначалния проект, чието обсъждане започна през месец август 2016 г. Благодарение на активното участие в провелите се обществени обсъждания на голяма част от браншовите организации, в това число и направените предложения и препоръки от Американската търговска камара в България в сътрудничество с Адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори“ беше предприета важна крачка в посока по-ефективно правоприлагане и съответно осигуряване на по-голяма гаранция за развитието на бизнеса и чуждестранните инвестиции в България.

Наредбата има за цел да детайлизира предвидената в Закона за нормативните актове уредба на оценката на въздействието като инструмент за подобряване на качеството на нормативните актове от компетентността на Министерския съвет.

С Наредбата се определя обхвата и методологията за извършване както на предварителна, така и на последваща оценка на въздействието. Уредени са и двата вида предварителна оценка на въздействието – частична и цялостна.

Предвидено е частична оценка да се извършва на всеки проект на закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет и да не се извършва, само в случай че на съответния проект на нормативен акт е изготвена цялостна оценка на въздействието.

Наредбата определя и основните инструменти и критерии при извършването на видовете оценки за измерване на евентуалните бъдещи въздействия от прилагането на съответните актове.

Наред с инструментите за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието, наредбата включва и разпоредби относно провеждането на обществени консултации по време на процеса на извършване, както на предварителната, така и на последващата оценка.

Оценката на въздействието е важно средство за повишаване на прозрачността и легитимността на вземаните решения и възможност за поддържане на обратна връзка на законодателните органи с основните адресати на техните актове – гражданите, бизнеса, професионалните организации. Законодателното укрепване и ефективно прилагане на института на оценката на въздействието е неразделна и важна част от процеса на разработване на нормативните актове, обществено консултиране, съгласуване и приемане.

(Източник: Държавен вестник)

Към 24.11.2016

Административният договор намери своята законова уредба в новия АПК

На 20.09.2016 г. с Указ № 304 на Президента на Република България в Държавен вестник беше обнародван Законът за изменение и допълнение на АПК.

С нововъведенията легално се урежда фигурата на административния договор, приложим тогава, когато субект на публичното право влиза в правоотношения с друг субект на публичното право или на частното право с цел да се задоволят потребности както от индивидуален социално-икономически, така и от публичен характер. Административният договор е познат в други държави-членки на ЕС като Франция и Германия, както и на българската теория и съдебна практика, наситена с решения по спорове относно договори за приватизация, концесия или обществени поръчки, сключвани между частни субекти и административни органи. Тези договори досега намираха уредба в съответните специални закони и за първи път са регулирани с общи текстове в АПК, касаещи предметно съдържание, действие, изпълнение, както и процедурата за сключване и изменение, основанията за недействителност и реда за оспорване (чл. 19а-19ж АПК).

Новата уредба внася яснота относно публичноправния характер на административния договор, разграничавайки го от облигационния договор по ЗЗД. Така, според новия чл. 19а „административният договор е предвидено в закон писмено съглашение между административен орган и гражданин или организация по въпроси от значим обществен интерес, с което въз основа на нормативния акт се създават права и задължения за страните по административния договор.“

В производството по сключване на административен договор принципно се предвижда спазването на правилата от Глава 5, Раздел I от АПК, уреждащ индивидуалните административни актове, като изрично се изключват отделни текстове, които са специфични и не следва да се прилагат пряко или приложението им следва да се съобрази с фигурата на административния договор и да се уреди в специален закон.

Особеност на новата уредба е, че предварителното изпълнение на административния договор може да се предвиди в три хипотези – като отделна клауза в самия договор, по допускане от административния орган по общия ред на АПК или по искане на всяка страна пред съд. И трите хипотези са свързани с предотвратяване на евентуална невъзможност да се изпълни сключеният административен договор, от което би възникнала значителна щета или накърняване на финансов, социален или друг вид обществен интерес.

Нужно е да се проследи доколко новият правен институт ще намери практическо приложение, съответно дали неговото въвеждане ще има осезаем ефект в отношенията между граждани и администрация. За съжаление предвидените разпоредби не съответстват изцяло на теорията за сключването на договори от такъв тип, както и на съществуващата практика на ВКС в България.

По въпроса за възникването на договорно правоотношение със субектите с властнически правомощия преди време нашият правен офис успешно защити правата на дружествата от групата „Енертраг“ в съдебно дело, завършило с решение на ВКС № 42 от 02.08.2013 г., I ТО, т.д. № 25/2013 г.

(Източник: Държавен вестник)