logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 29.07.2016

Трансфер на дигитални услуги и защита на личните данни между ЕС и САЩ

По данни на Европейската комисия, правителствата на страните членки на ЕС са одобрили споразумението със САЩ, целящо да защити трансатлантическия трансфер на данни. Споразумението, известно като „Щит за личните данни“, бе договорено между ЕС и САЩ, след като Върховният съд на ЕС отмени предишното споразумение „Сейф харбър“, поради опасения за сигурността на личните данни на европейските граждани, обработвани в САЩ.

С новото споразумение се цели засилване защитата на личните данни на европейците, като се налагат ясни практически задължения на компаниите от САЩ за събирането, обработването и предаването на данните.

До момента, поради липса на одобрено споразумение бе затруднена работата на над 4000 компании, които извършва събиране, обработка и пренос на данни между дружества в ЕС и САЩ.

Очакванията са, с помощта на новото споразумение, да се увеличи трансатлантическата търговия на дигитални услуги, която към момента е за около 250 млрд. долара годишно и да се улесни трансграничният трансфер на данни, който е жизненоважен за международния бизнес.

(Източник: Уебсайт на Европейската Комисия)

Към 20.07.2016

Задължителна оценка на въздействието за закони, кодекси и подзаконови нормативни актове

На 03.05.2016 г. бяха обнародвани промените в един от най-старите действащи и едновременно с това един от основополагащите закони – Закона за нормативните актове. С промените се въвежда изискването за задължителна оценка на въздействието на законовите и подзаконовите нормативни актове, приемани от Министерския съвет.

Законът въвежда задължение за Министерския съвет да изготвя и приема законодателна и оперативна програма за шестмесечен период, в която да се посочват законопроектите, които предстои да бъдат одобрени, съответно подзаконовите нормативни актове, които ще се приемат.

Отделно от това, се въвежда изискването за оценка на въздействието на нормативните актове, която ще се извършва предварително и последващо. Частичната предварителна оценка на въздействието ще предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.

Предмет на оценката ще бъде изследване на въздействието на законодателните изменения върху малките и средните предприятия, неправителствените организации и гражданите.

Оценката на въздействието ще гарантира, че процесът на приемането на законодателство се базира на конкретен анализ и данни, както и че е изследвано съотношението между формулираните цели и очакваните или постигнати резултати от приемането на даден законодателен акт.

Нововъведените изисквания би следвало да създадат възможност за по-добро планиране на нормотворческия процес и предвидимост на ефектите от законодателните изменения върху регулираните обществени отношения. Този инструмент е познат във всички държави - членки на Европейския съюз, като особен опит в прилагането му имат във Великобритания, Холандия и Дания.

(Източник: Държавен вестник)

 

Към 17.06.2016

Допълнения в ГПК по въпросите на трансграничното наследяване

С изменение в Гражданския процесуален кодекс беше създадена нова Глава 58 „б“, регламентираща процедурата по признаване и изпълнение на съдебни решения и издаване на европейско удостоверение за наследство въз основа на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. Актът на ЕС въвежда единни правила относно компетентността и приложимото право в областта на наследяването в ЕС, както и признаването и изпълнението на съдебни решения.

Според приетите разпоредби заинтересована страна може да поиска допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение, касаещо наследяване, с молба до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника. Особеност в уредбата представлява предвидената компетентност при обжалване на разпореждането, тъй като то може да бъде обжалвано на две инстанции – пред Софийски апелативен съд, независимо от първоинстанционния съд, и пред Върховен касационен съд.

От практическо значение е и новорегламентираната в закона процедура за издаване на европейско удостоверение за наследство, което позволява на заинтересованите лица (наследници, заветници, изпълнители на завещания, управители на наследствено имущество) да упражняват правата си и да доказват правното си положение в други държави членки.

Новата уредба определя, че заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство следва да бъде подадено до районния съд по последния постоянен адрес на починалия. При уважаване на заявлението съдът издава удостоверението за наследство, което се издава от съответните национални съдилища на държавите членки по унифициран формуляр, определен в Регламент за изпълнение № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г.

Разбира се, използването на издаденото европейско удостоверение за наследство не е задължително и не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки, поради което може да се очаква, че то ще намира приложение основно тогава, когато се касае за международен елемент при наследяването.

(Източник: Държавен вестник)

Към 01.06.2016

Народното събрание прие Закон за равнопоставеност на жените и мъжете

В края на месец април тази година Народното събрание на Република България прие Закон за равнопоставеност на жените и мъжете (ЗРЖМ). Според вносителите на законопроекта необходимостта от приемането на нормативен акт с подобен характер е наложена, поради липсата на реална фактическа равнопоставеност между жените и мъжете независимо от действащите и до този момент нормативни гаранции в тази сфера.

Законът въвежда легална дефиниция на понятието „равнопоставеност на жените и мъжете“, изразяваща се в равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол (т. 1 от Допълнителни разпоредби на ЗРЖМ). 

Регламентирани са принципите, на които следва да се основава държавната политика в тази област - осигуряване на равни възможности във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот, равно третиране на половете, балансирано представителство на жените и мъжете в органи, вземащи решения и др.

Водещ орган, натоварен с функции по осъществяване на целите, предвидени в закона, ще бъде Министерският съвет, към който ще действа Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете. Наред с това нормативният акт предвижда, че министърът на труда и социалната политика ще изпълнява функции по ръководство, координация и контрол в сферата, а областните управители и органите на местното самоуправление са ангажирани със задължения на местно ниво.

Новият закон определя и правомощията на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, изразяващи се в предоставяне на становища по проекти на стратегически документи и нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с равнопоставеността на жените и мъжете, участие в разработването на Национална стратегия за равнопоставеност на жените и мъжете, предложения за мерки за насърчаване на държавната политика за равнопоставеност и др.

Въведената регламентация потвърждава съществуващото повече от 130 години равенство и на практика не въвежда уредба, установяваща принципно различни разрешения от съществуващите преди приемането на закона нормативни разпоредби на Конституцията на Република България, Закона за защита от дискриминация и международните договори, по които България е страна. В този смисъл следва да бъде проследено както цялостното въздействие, което би имал законът върху регламентираните обществени отношения, така и конкретните резултати от дейността на определените в нормативния акт органи.

(Източник: Държавен вестник)

Към 12.05.2016

ВКС се произнесе по някои спорни въпроси на собствеността

На 04.02.2016 г. със своето Тълкувателно решение № 4/2014г. ОСГК на ВКС се произнесе по някои спорни въпроси на „собствеността“, сред които и допустимостта на изменението на иска чрез преминаване от положителен установителен иск за собственост или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.

Според ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Ищецът може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

Според първото от двете застъпени в практиката на съдилищата становища изменение от положителен към отрицателен установителен иск и обратно е допустимо в случаите, в които се изменя само видът на търсената защита, т.е. петитумът, без да се променят фактическите твърдения, на които е основана претенцията.

Според другото становище такова изменение е недопустимо, тъй като се променя както основанието, така и петитума на исковата претенция, т.е. това представлява предявяване на нов иск, а по този начин се променя изцяло предметът на делото.

ОСГК приема за правилно именно това второ становище, като според върховните съдии изменението на предмета на делото представлява сезиране на съда с изцяло нов иск и е недопустимо да бъде извършено чрез изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.

Може да се очаква, че Тълкувателно решение № 4/2014г. ще внесе по-голяма яснота по материалноправните и процесуалните въпроси, свързани със защитата на собствеността и владението. Въпреки това поради сложността и комплексността на поставените проблеми, индикация за което са особените мнения на част от върховните съдии, не е изключено тяхното преразглеждане и допълване.

(Източник: Върховен Касационен Съд)