logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 15.08.2016

ВАС с произнасяне по въпроса за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни подзаконови нормативни актове

С приетото Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. Върховният административен съд (ВАС) постанови, че вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението или действието на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В мотивите на тълкувателното решение съдът приема, че по отношение на подзаконовите нормативни актове, за разлика от индивидуалните и общите такива, приложение намира изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от момента на влизане в сила на съдебното решение за неговата отмяна, т.е. до този момент актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Отменителното съдебно решение няма обратно действие и така се приема, че до неговата отмяна подзаконов нормативен акт не би могъл да причини вреди на гражданите и юридическите лица.

Така възприетото решение на ВАС не само поставя под въпрос конституционното право нa всички граждани да бъдат обезщетени от държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи, което право отново съгласно Конституцията (чл. 57) би следвало да е неотменимо, но и почива върху изцяло изкривеното разбиране, че не отмяната е последица на незаконосъобразността, а обратното – незаконосъобразността е резултат на отмяната, сякаш допреди да бъде отменен, актът е бил законосъобразен.

Именно това фундаментално противоречие е дало основание на особеното мнение към приетото решение, подписано от 32-ма върховни административни съдии. Може да бъде изцяло подкрепено и застъпеното в особеното мнение разбиране, че „предвиденото във времето действие ex nunc на отмяната на акта от материалноправна гледна точка не засяга субективното право на обезщетение за вреди от неговото действие, не го поражда, не го ограничава, нито го изключва“.

(Източник: Върховен административен съд)

Към 05.08.2016

Планирани промени в закона за електронните съобщения

На първо четене в парламента бяха приети поправки в Закона за електронните съобщения, в частта му, третираща съхранението и достъпа до трафична информация от органите на МВР и прокуратурата.

Приетата нова редакция на текста създава възможност данните да се предоставят на разследващите органи за целите на издирването на лица, които са или могат да станат жертва на тежко престъпление.

Предвижда се, разрешение за предоставянето на достъп до тези данни, да се дава от районния съд, след предоставянето на мотивирано искане с посочване на фактите и обстоятелствата, обосноваващи разкриването от органите на МВР.

Редакцията цели да се даде възможност ефективно и в съответствие с изискванията на Конституцията да се разследват тежки престъпления, като на органите се предоставя информация за приблизителното местоположение на издирваното лице, за телефонните му обаждания, датата, часа и продължителността на телефонните разговори и т.н.

(Източник: Народно събрание)

Към 29.07.2016

Трансфер на дигитални услуги и защита на личните данни между ЕС и САЩ

По данни на Европейската комисия, правителствата на страните членки на ЕС са одобрили споразумението със САЩ, целящо да защити трансатлантическия трансфер на данни. Споразумението, известно като „Щит за личните данни“, бе договорено между ЕС и САЩ, след като Върховният съд на ЕС отмени предишното споразумение „Сейф харбър“, поради опасения за сигурността на личните данни на европейските граждани, обработвани в САЩ.

С новото споразумение се цели засилване защитата на личните данни на европейците, като се налагат ясни практически задължения на компаниите от САЩ за събирането, обработването и предаването на данните.

До момента, поради липса на одобрено споразумение бе затруднена работата на над 4000 компании, които извършва събиране, обработка и пренос на данни между дружества в ЕС и САЩ.

Очакванията са, с помощта на новото споразумение, да се увеличи трансатлантическата търговия на дигитални услуги, която към момента е за около 250 млрд. долара годишно и да се улесни трансграничният трансфер на данни, който е жизненоважен за международния бизнес.

(Източник: Уебсайт на Европейската Комисия)

Към 20.07.2016

Задължителна оценка на въздействието за закони, кодекси и подзаконови нормативни актове

На 03.05.2016 г. бяха обнародвани промените в един от най-старите действащи и едновременно с това един от основополагащите закони – Закона за нормативните актове. С промените се въвежда изискването за задължителна оценка на въздействието на законовите и подзаконовите нормативни актове, приемани от Министерския съвет.

Законът въвежда задължение за Министерския съвет да изготвя и приема законодателна и оперативна програма за шестмесечен период, в която да се посочват законопроектите, които предстои да бъдат одобрени, съответно подзаконовите нормативни актове, които ще се приемат.

Отделно от това, се въвежда изискването за оценка на въздействието на нормативните актове, която ще се извършва предварително и последващо. Частичната предварителна оценка на въздействието ще предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.

Предмет на оценката ще бъде изследване на въздействието на законодателните изменения върху малките и средните предприятия, неправителствените организации и гражданите.

Оценката на въздействието ще гарантира, че процесът на приемането на законодателство се базира на конкретен анализ и данни, както и че е изследвано съотношението между формулираните цели и очакваните или постигнати резултати от приемането на даден законодателен акт.

Нововъведените изисквания би следвало да създадат възможност за по-добро планиране на нормотворческия процес и предвидимост на ефектите от законодателните изменения върху регулираните обществени отношения. Този инструмент е познат във всички държави - членки на Европейския съюз, като особен опит в прилагането му имат във Великобритания, Холандия и Дания.

(Източник: Държавен вестник)

 

Към 17.06.2016

Допълнения в ГПК по въпросите на трансграничното наследяване

С изменение в Гражданския процесуален кодекс беше създадена нова Глава 58 „б“, регламентираща процедурата по признаване и изпълнение на съдебни решения и издаване на европейско удостоверение за наследство въз основа на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. Актът на ЕС въвежда единни правила относно компетентността и приложимото право в областта на наследяването в ЕС, както и признаването и изпълнението на съдебни решения.

Според приетите разпоредби заинтересована страна може да поиска допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение, касаещо наследяване, с молба до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника. Особеност в уредбата представлява предвидената компетентност при обжалване на разпореждането, тъй като то може да бъде обжалвано на две инстанции – пред Софийски апелативен съд, независимо от първоинстанционния съд, и пред Върховен касационен съд.

От практическо значение е и новорегламентираната в закона процедура за издаване на европейско удостоверение за наследство, което позволява на заинтересованите лица (наследници, заветници, изпълнители на завещания, управители на наследствено имущество) да упражняват правата си и да доказват правното си положение в други държави членки.

Новата уредба определя, че заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство следва да бъде подадено до районния съд по последния постоянен адрес на починалия. При уважаване на заявлението съдът издава удостоверението за наследство, което се издава от съответните национални съдилища на държавите членки по унифициран формуляр, определен в Регламент за изпълнение № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г.

Разбира се, използването на издаденото европейско удостоверение за наследство не е задължително и не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки, поради което може да се очаква, че то ще намира приложение основно тогава, когато се касае за международен елемент при наследяването.

(Източник: Държавен вестник)