logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 17.06.2016

Допълнения в ГПК по въпросите на трансграничното наследяване

С изменение в Гражданския процесуален кодекс беше създадена нова Глава 58 „б“, регламентираща процедурата по признаване и изпълнение на съдебни решения и издаване на европейско удостоверение за наследство въз основа на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. Актът на ЕС въвежда единни правила относно компетентността и приложимото право в областта на наследяването в ЕС, както и признаването и изпълнението на съдебни решения.

Според приетите разпоредби заинтересована страна може да поиска допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение, касаещо наследяване, с молба до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника. Особеност в уредбата представлява предвидената компетентност при обжалване на разпореждането, тъй като то може да бъде обжалвано на две инстанции – пред Софийски апелативен съд, независимо от първоинстанционния съд, и пред Върховен касационен съд.

От практическо значение е и новорегламентираната в закона процедура за издаване на европейско удостоверение за наследство, което позволява на заинтересованите лица (наследници, заветници, изпълнители на завещания, управители на наследствено имущество) да упражняват правата си и да доказват правното си положение в други държави членки.

Новата уредба определя, че заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство следва да бъде подадено до районния съд по последния постоянен адрес на починалия. При уважаване на заявлението съдът издава удостоверението за наследство, което се издава от съответните национални съдилища на държавите членки по унифициран формуляр, определен в Регламент за изпълнение № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г.

Разбира се, използването на издаденото европейско удостоверение за наследство не е задължително и не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки, поради което може да се очаква, че то ще намира приложение основно тогава, когато се касае за международен елемент при наследяването.

(Източник: Държавен вестник)

Към 01.06.2016

Народното събрание прие Закон за равнопоставеност на жените и мъжете

В края на месец април тази година Народното събрание на Република България прие Закон за равнопоставеност на жените и мъжете (ЗРЖМ). Според вносителите на законопроекта необходимостта от приемането на нормативен акт с подобен характер е наложена, поради липсата на реална фактическа равнопоставеност между жените и мъжете независимо от действащите и до този момент нормативни гаранции в тази сфера.

Законът въвежда легална дефиниция на понятието „равнопоставеност на жените и мъжете“, изразяваща се в равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол (т. 1 от Допълнителни разпоредби на ЗРЖМ). 

Регламентирани са принципите, на които следва да се основава държавната политика в тази област - осигуряване на равни възможности във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот, равно третиране на половете, балансирано представителство на жените и мъжете в органи, вземащи решения и др.

Водещ орган, натоварен с функции по осъществяване на целите, предвидени в закона, ще бъде Министерският съвет, към който ще действа Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете. Наред с това нормативният акт предвижда, че министърът на труда и социалната политика ще изпълнява функции по ръководство, координация и контрол в сферата, а областните управители и органите на местното самоуправление са ангажирани със задължения на местно ниво.

Новият закон определя и правомощията на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, изразяващи се в предоставяне на становища по проекти на стратегически документи и нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с равнопоставеността на жените и мъжете, участие в разработването на Национална стратегия за равнопоставеност на жените и мъжете, предложения за мерки за насърчаване на държавната политика за равнопоставеност и др.

Въведената регламентация потвърждава съществуващото повече от 130 години равенство и на практика не въвежда уредба, установяваща принципно различни разрешения от съществуващите преди приемането на закона нормативни разпоредби на Конституцията на Република България, Закона за защита от дискриминация и международните договори, по които България е страна. В този смисъл следва да бъде проследено както цялостното въздействие, което би имал законът върху регламентираните обществени отношения, така и конкретните резултати от дейността на определените в нормативния акт органи.

(Източник: Държавен вестник)

Към 12.05.2016

ВКС се произнесе по някои спорни въпроси на собствеността

На 04.02.2016 г. със своето Тълкувателно решение № 4/2014г. ОСГК на ВКС се произнесе по някои спорни въпроси на „собствеността“, сред които и допустимостта на изменението на иска чрез преминаване от положителен установителен иск за собственост или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.

Според ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Ищецът може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

Според първото от двете застъпени в практиката на съдилищата становища изменение от положителен към отрицателен установителен иск и обратно е допустимо в случаите, в които се изменя само видът на търсената защита, т.е. петитумът, без да се променят фактическите твърдения, на които е основана претенцията.

Според другото становище такова изменение е недопустимо, тъй като се променя както основанието, така и петитума на исковата претенция, т.е. това представлява предявяване на нов иск, а по този начин се променя изцяло предметът на делото.

ОСГК приема за правилно именно това второ становище, като според върховните съдии изменението на предмета на делото представлява сезиране на съда с изцяло нов иск и е недопустимо да бъде извършено чрез изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.

Може да се очаква, че Тълкувателно решение № 4/2014г. ще внесе по-голяма яснота по материалноправните и процесуалните въпроси, свързани със защитата на собствеността и владението. Въпреки това поради сложността и комплексността на поставените проблеми, индикация за което са особените мнения на част от върховните съдии, не е изключено тяхното преразглеждане и допълване.

(Източник: Върховен Касационен Съд)

 

Към 27.04.2016

Как ВКС реши някои от практическите проблеми, възникващи във връзка със застрахователното правоотношение?

Противоречивата практика на съдилищата по спорове с предмет застрахователни правоотношения наложи постановяването на ново тълкувателно решение – Тълкувателно  решение № 1/2015г. на ОСТК на ВКС по някои правни въпроси и проблеми в отношенията между застраховател, застраховано лице и увреден.

Един от въпросите, разгледани в тълкувателното решение, засяга допустимостта на конституирането на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като евентуален ответник, в образуваното срещу прекия причинител на деликта производство за вреди, при условие, че исковата претенция спрямо застрахователя е основана на предвидения в кодекса пряк иск.

Върховните съдии приемат, че подобно субективно евентуално съединяване би било допустимо, само ако е заявено с първоначалната искова молба и предявяването му чрез замяна на страна не е допустимо. Становището е аргументирано с това, че в конкретния случай евентуалното изменение на иска чрез замяна на страна би било на практика изменение на основанията на първоначално предявения иск, доколкото причинителят на увреждането и застрахователят отговарят на различно основание, изменение на основанието на претенцията на този етап обаче е недопустимо.

Отделно, според ВКС обективно съединяване на прекия иск срещу застрахователя и на деликтния иск при условията на кумулативност е недопустимо, именно защото те са с различно правно основание, предмет и ответници, независимо че съществуват паралелно, предвидени са в полза на едно и също лице и възникват като правна възможност в един и същи момент и при наличието на общ правопораждащ факт. ВКС подчертава, че така уредената отговорност не е солидарна и е недопустимо ответниците да отговарят по кумулативно съединени искове.

Особено внимание заслужава също разграничението, което прави Върховният съд между прекия иск срещу застрахователя, уреден като „обществено оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увредения“ и фактическия източник на отговорността – непозволеното увреждане. Ето защо, съдиите изясняват, че застрахователят не може да отговаря по-тежко от деликвента за причинените имуществени и неимуществени вреди, а отговорността му е само функция на отговорността на причинителя на непозволеното увреждане.

(Източник: Върховен Касационен Съд)

Към 22.03.2016

Облекчения в процедурата за издаване на синя карта за чуждестранни специалисти

На основание новия чл. 19а от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, министърът на труда и социалната политика, утвърди списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда.

Професиите, утвърдени в списъка, са основно от сферата на софтуерния бизнес, IT и комуникационните технологии.

Промяната в Наредбата беше продиктувана като отговор на все по-задълбочаващата се в последните години липса на квалифицирани кадри в тази сфера както на пазара на труда в България, така и на цялостния европейски трудов пазар. Според разработените дългосрочни прогнози на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), броят на заетите лица в областта на информационните и комуникационни технологии ще нарасне с около 12% до 2025 г., което е над 5 хил. средно годишно.

Така, по силата на новия чл. 19а, въведен в Наредбата с изменение от октомври 2015 г., издаването на синя карта за специалисти не-граждани на страна членка на ЕС, упражняващи професиите, утвърдени със заповедта на Министъра на труда и социалната политика, ще става при значително облекчена процедура. Отпадат изискванията за компаниите да извършват на т.нар. пазарен тест, както и предварително проучване на пазара на труда. Досега тези изисквания бяха задължителни, за получаването на необходимото разрешение от Агенция по заетостта за издаването на синя карта от МВР. Към момента, предвиденият в закона период за провеждане на всички необходими процедури и издаване на синя карта е шест месеца, като практически най-често този период се налага да бъде удължен до девет месеца. Очаква се новите облекчения да скъсят този период и издаването на синя карта вече да става само за два месеца.

(Източник: Държавен вестник)