logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 01.06.2016

Народното събрание прие Закон за равнопоставеност на жените и мъжете

В края на месец април тази година Народното събрание на Република България прие Закон за равнопоставеност на жените и мъжете (ЗРЖМ). Според вносителите на законопроекта необходимостта от приемането на нормативен акт с подобен характер е наложена, поради липсата на реална фактическа равнопоставеност между жените и мъжете независимо от действащите и до този момент нормативни гаранции в тази сфера.

Законът въвежда легална дефиниция на понятието „равнопоставеност на жените и мъжете“, изразяваща се в равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол (т. 1 от Допълнителни разпоредби на ЗРЖМ). 

Регламентирани са принципите, на които следва да се основава държавната политика в тази област - осигуряване на равни възможности във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот, равно третиране на половете, балансирано представителство на жените и мъжете в органи, вземащи решения и др.

Водещ орган, натоварен с функции по осъществяване на целите, предвидени в закона, ще бъде Министерският съвет, към който ще действа Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете. Наред с това нормативният акт предвижда, че министърът на труда и социалната политика ще изпълнява функции по ръководство, координация и контрол в сферата, а областните управители и органите на местното самоуправление са ангажирани със задължения на местно ниво.

Новият закон определя и правомощията на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, изразяващи се в предоставяне на становища по проекти на стратегически документи и нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с равнопоставеността на жените и мъжете, участие в разработването на Национална стратегия за равнопоставеност на жените и мъжете, предложения за мерки за насърчаване на държавната политика за равнопоставеност и др.

Въведената регламентация потвърждава съществуващото повече от 130 години равенство и на практика не въвежда уредба, установяваща принципно различни разрешения от съществуващите преди приемането на закона нормативни разпоредби на Конституцията на Република България, Закона за защита от дискриминация и международните договори, по които България е страна. В този смисъл следва да бъде проследено както цялостното въздействие, което би имал законът върху регламентираните обществени отношения, така и конкретните резултати от дейността на определените в нормативния акт органи.

(Източник: Държавен вестник)

Към 12.05.2016

ВКС се произнесе по някои спорни въпроси на собствеността

На 04.02.2016 г. със своето Тълкувателно решение № 4/2014г. ОСГК на ВКС се произнесе по някои спорни въпроси на „собствеността“, сред които и допустимостта на изменението на иска чрез преминаване от положителен установителен иск за собственост или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.

Според ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Ищецът може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

Според първото от двете застъпени в практиката на съдилищата становища изменение от положителен към отрицателен установителен иск и обратно е допустимо в случаите, в които се изменя само видът на търсената защита, т.е. петитумът, без да се променят фактическите твърдения, на които е основана претенцията.

Според другото становище такова изменение е недопустимо, тъй като се променя както основанието, така и петитума на исковата претенция, т.е. това представлява предявяване на нов иск, а по този начин се променя изцяло предметът на делото.

ОСГК приема за правилно именно това второ становище, като според върховните съдии изменението на предмета на делото представлява сезиране на съда с изцяло нов иск и е недопустимо да бъде извършено чрез изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.

Може да се очаква, че Тълкувателно решение № 4/2014г. ще внесе по-голяма яснота по материалноправните и процесуалните въпроси, свързани със защитата на собствеността и владението. Въпреки това поради сложността и комплексността на поставените проблеми, индикация за което са особените мнения на част от върховните съдии, не е изключено тяхното преразглеждане и допълване.

(Източник: Върховен Касационен Съд)

 

Към 27.04.2016

Как ВКС реши някои от практическите проблеми, възникващи във връзка със застрахователното правоотношение?

Противоречивата практика на съдилищата по спорове с предмет застрахователни правоотношения наложи постановяването на ново тълкувателно решение – Тълкувателно  решение № 1/2015г. на ОСТК на ВКС по някои правни въпроси и проблеми в отношенията между застраховател, застраховано лице и увреден.

Един от въпросите, разгледани в тълкувателното решение, засяга допустимостта на конституирането на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като евентуален ответник, в образуваното срещу прекия причинител на деликта производство за вреди, при условие, че исковата претенция спрямо застрахователя е основана на предвидения в кодекса пряк иск.

Върховните съдии приемат, че подобно субективно евентуално съединяване би било допустимо, само ако е заявено с първоначалната искова молба и предявяването му чрез замяна на страна не е допустимо. Становището е аргументирано с това, че в конкретния случай евентуалното изменение на иска чрез замяна на страна би било на практика изменение на основанията на първоначално предявения иск, доколкото причинителят на увреждането и застрахователят отговарят на различно основание, изменение на основанието на претенцията на този етап обаче е недопустимо.

Отделно, според ВКС обективно съединяване на прекия иск срещу застрахователя и на деликтния иск при условията на кумулативност е недопустимо, именно защото те са с различно правно основание, предмет и ответници, независимо че съществуват паралелно, предвидени са в полза на едно и също лице и възникват като правна възможност в един и същи момент и при наличието на общ правопораждащ факт. ВКС подчертава, че така уредената отговорност не е солидарна и е недопустимо ответниците да отговарят по кумулативно съединени искове.

Особено внимание заслужава също разграничението, което прави Върховният съд между прекия иск срещу застрахователя, уреден като „обществено оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увредения“ и фактическия източник на отговорността – непозволеното увреждане. Ето защо, съдиите изясняват, че застрахователят не може да отговаря по-тежко от деликвента за причинените имуществени и неимуществени вреди, а отговорността му е само функция на отговорността на причинителя на непозволеното увреждане.

(Източник: Върховен Касационен Съд)

Към 22.03.2016

Облекчения в процедурата за издаване на синя карта за чуждестранни специалисти

На основание новия чл. 19а от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, министърът на труда и социалната политика, утвърди списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда.

Професиите, утвърдени в списъка, са основно от сферата на софтуерния бизнес, IT и комуникационните технологии.

Промяната в Наредбата беше продиктувана като отговор на все по-задълбочаващата се в последните години липса на квалифицирани кадри в тази сфера както на пазара на труда в България, така и на цялостния европейски трудов пазар. Според разработените дългосрочни прогнози на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), броят на заетите лица в областта на информационните и комуникационни технологии ще нарасне с около 12% до 2025 г., което е над 5 хил. средно годишно.

Така, по силата на новия чл. 19а, въведен в Наредбата с изменение от октомври 2015 г., издаването на синя карта за специалисти не-граждани на страна членка на ЕС, упражняващи професиите, утвърдени със заповедта на Министъра на труда и социалната политика, ще става при значително облекчена процедура. Отпадат изискванията за компаниите да извършват на т.нар. пазарен тест, както и предварително проучване на пазара на труда. Досега тези изисквания бяха задължителни, за получаването на необходимото разрешение от Агенция по заетостта за издаването на синя карта от МВР. Към момента, предвиденият в закона период за провеждане на всички необходими процедури и издаване на синя карта е шест месеца, като практически най-често този период се налага да бъде удължен до девет месеца. Очаква се новите облекчения да скъсят този период и издаването на синя карта вече да става само за два месеца.

(Източник: Държавен вестник)

Към 12.03.2016

Новият Закон за обществените поръчки

През месец март 2014 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз прие две нови директиви (2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС), регулиращи материята на обществените поръчки в Европейската общност. Те са транспонирани в новия Закон за обществените поръчки (ЗОП), който беше окончателно приет от Народното събрание на 02.02.2016 г.

Законът съдържа редица новости, чиято цел е да направи процеса по възлагането на обществени поръчки, по-прозрачен, предвидим и административно облекчен. Осигурени са максимални условия за публичност, посредством публикуване на широк кръг от документация и информация в Профила на купувача, поддържан от съответния възложител в Регистъра на обществените поръчки, а в определени хипотези и в „Официалния вестник“ на Европейския съюз.

Законът предвижда няколко допълнителни процедури за възлагане на обществени поръчки, чрез които се постига една от целите на европейското законодателство – уеднаквяване за целия Европейски съюз на тези процедури, с които се възлагат поръчки, надвишаващи определени ценови прагове.

Уредени са и т.нар. „пазарни консултации“, целящи по-добра и адекватна подготовка на Възложителите при възлагане на обществените поръчки. Предвидена е възможност консултациите да се провеждат и с потенциални участници във въпросните процедури, като в тази връзка намират приложение допълнителни изисквания за гарантиране равнопоставеност на всички участници.

Новият ЗОП урежда редица други нововъведения, обхващащи различните етапи от подготовката, провеждането, възлагането и изпълнението на обществените поръчки. Конкретните специфики и особености при провеждане на процедурите, обаче, следва да бъдат уредени с Правилника за прилагане на закона, чието приемане предстои.

(Източник: Държавен вестник)