logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 27.04.2016

Как ВКС реши някои от практическите проблеми, възникващи във връзка със застрахователното правоотношение?

Противоречивата практика на съдилищата по спорове с предмет застрахователни правоотношения наложи постановяването на ново тълкувателно решение – Тълкувателно  решение № 1/2015г. на ОСТК на ВКС по някои правни въпроси и проблеми в отношенията между застраховател, застраховано лице и увреден.

Един от въпросите, разгледани в тълкувателното решение, засяга допустимостта на конституирането на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, като евентуален ответник, в образуваното срещу прекия причинител на деликта производство за вреди, при условие, че исковата претенция спрямо застрахователя е основана на предвидения в кодекса пряк иск.

Върховните съдии приемат, че подобно субективно евентуално съединяване би било допустимо, само ако е заявено с първоначалната искова молба и предявяването му чрез замяна на страна не е допустимо. Становището е аргументирано с това, че в конкретния случай евентуалното изменение на иска чрез замяна на страна би било на практика изменение на основанията на първоначално предявения иск, доколкото причинителят на увреждането и застрахователят отговарят на различно основание, изменение на основанието на претенцията на този етап обаче е недопустимо.

Отделно, според ВКС обективно съединяване на прекия иск срещу застрахователя и на деликтния иск при условията на кумулативност е недопустимо, именно защото те са с различно правно основание, предмет и ответници, независимо че съществуват паралелно, предвидени са в полза на едно и също лице и възникват като правна възможност в един и същи момент и при наличието на общ правопораждащ факт. ВКС подчертава, че така уредената отговорност не е солидарна и е недопустимо ответниците да отговарят по кумулативно съединени искове.

Особено внимание заслужава също разграничението, което прави Върховният съд между прекия иск срещу застрахователя, уреден като „обществено оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увредения“ и фактическия източник на отговорността – непозволеното увреждане. Ето защо, съдиите изясняват, че застрахователят не може да отговаря по-тежко от деликвента за причинените имуществени и неимуществени вреди, а отговорността му е само функция на отговорността на причинителя на непозволеното увреждане.

(Източник: Върховен Касационен Съд)

Към 22.03.2016

Облекчения в процедурата за издаване на синя карта за чуждестранни специалисти

На основание новия чл. 19а от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, министърът на труда и социалната политика, утвърди списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда.

Професиите, утвърдени в списъка, са основно от сферата на софтуерния бизнес, IT и комуникационните технологии.

Промяната в Наредбата беше продиктувана като отговор на все по-задълбочаващата се в последните години липса на квалифицирани кадри в тази сфера както на пазара на труда в България, така и на цялостния европейски трудов пазар. Според разработените дългосрочни прогнози на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), броят на заетите лица в областта на информационните и комуникационни технологии ще нарасне с около 12% до 2025 г., което е над 5 хил. средно годишно.

Така, по силата на новия чл. 19а, въведен в Наредбата с изменение от октомври 2015 г., издаването на синя карта за специалисти не-граждани на страна членка на ЕС, упражняващи професиите, утвърдени със заповедта на Министъра на труда и социалната политика, ще става при значително облекчена процедура. Отпадат изискванията за компаниите да извършват на т.нар. пазарен тест, както и предварително проучване на пазара на труда. Досега тези изисквания бяха задължителни, за получаването на необходимото разрешение от Агенция по заетостта за издаването на синя карта от МВР. Към момента, предвиденият в закона период за провеждане на всички необходими процедури и издаване на синя карта е шест месеца, като практически най-често този период се налага да бъде удължен до девет месеца. Очаква се новите облекчения да скъсят този период и издаването на синя карта вече да става само за два месеца.

(Източник: Държавен вестник)

Към 12.03.2016

Новият Закон за обществените поръчки

През месец март 2014 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз прие две нови директиви (2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС), регулиращи материята на обществените поръчки в Европейската общност. Те са транспонирани в новия Закон за обществените поръчки (ЗОП), който беше окончателно приет от Народното събрание на 02.02.2016 г.

Законът съдържа редица новости, чиято цел е да направи процеса по възлагането на обществени поръчки, по-прозрачен, предвидим и административно облекчен. Осигурени са максимални условия за публичност, посредством публикуване на широк кръг от документация и информация в Профила на купувача, поддържан от съответния възложител в Регистъра на обществените поръчки, а в определени хипотези и в „Официалния вестник“ на Европейския съюз.

Законът предвижда няколко допълнителни процедури за възлагане на обществени поръчки, чрез които се постига една от целите на европейското законодателство – уеднаквяване за целия Европейски съюз на тези процедури, с които се възлагат поръчки, надвишаващи определени ценови прагове.

Уредени са и т.нар. „пазарни консултации“, целящи по-добра и адекватна подготовка на Възложителите при възлагане на обществените поръчки. Предвидена е възможност консултациите да се провеждат и с потенциални участници във въпросните процедури, като в тази връзка намират приложение допълнителни изисквания за гарантиране равнопоставеност на всички участници.

Новият ЗОП урежда редица други нововъведения, обхващащи различните етапи от подготовката, провеждането, възлагането и изпълнението на обществените поръчки. Конкретните специфики и особености при провеждане на процедурите, обаче, следва да бъдат уредени с Правилника за прилагане на закона, чието приемане предстои.

(Източник: Държавен вестник)

Към 07.03.2016

Обсъжда се проект на ново споразумение за трансфер на лични данни между Европейския съюз и САЩ

След като споразумението Safe Harbor, беше обявено за нищожно от Съда на Европейския съюз през октомври месец миналата година, в началото на 2016 година започнаха преговори между правителството на Съединените Американски Щати и Европейската Комисия за сключването на ново споразумение, уреждащо безпрепятствен и едновременно с това достатъчно сигурен трансфер на лични данни между САЩ и страните членки на ЕС.

Споразумението Safe Harbor беше отменено, тъй като съдът прецени, че то не отговаря в достатъчна степен на изискванията на Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни и на предвиденото в нея ниво за защита на личните данни на гражданите на ЕС. Съгласно текста на Директивата, лични данни могат да бъдат прехвърляни в държави извън ЕС и ЕИП само при гарантирано адекватно ниво на защита.

В тази връзка, в началото на февруари Европейската комисия обяви, че е постигнато принципно политическо съгласие за текста на новото споразумение. Обсъдени са възможности за създаване на по-голяма сигурност и защита от злоупотреба с личните данни на европейски граждани, отговарящи на заложените европейски стандарти. Предвиден е и механизъм за защита от неправомерно събиране или използване лични данни, пред съответно компетентен орган в САЩ. Вече е сформирана и работна група по въпроса, която е изготвила и първия проект на споразумението. Очаква се същото да придобие нормативен вид до края на месец февруари.

Към 18.02.2016

Предвижда се създаването на единен регистър на юридическите лица с нестопанска цел

Макар да представляват все още само законопроект, който тепърва предстои да бъде гласуван и приет на първо четене в Народното събрание на Република България, предвидените изменения и допълнения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) въвеждат съществени промени в действащия към настоящия момент правен режим, регламентиращ дейността на организациите с идеална цел.

Предложената законодателна промяна предвижда отпадане на приложимата в момента процедура за регистрация на сдруженията, фондациите и организациите в обществена полза в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по тяхното седалище. Съгласно новата регламентация се планира създаването на изцяло нов регистър на юридическите лица с нестопанска цел към търговския регистър при Агенция по вписванията, в който ще се извършва не само тяхната първоначална регистрация, но и всякакви последващи промени. Съществена новост е и предвиденото задължение за заявяване на новонастъпили обстоятелства за вписване в новия регистър в едномесечен срок от тяхното възникване.

По отношение на правния режим на юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност се предлага отпадане на тяхното вписване в специалния Централен регистър към Министерството на правосъдието.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е регламентирана и процедурата по пререгистрация на лицата, вписани в регистрите към окръжните съдилища, сходна с процедурата, на която подлежаха търговските дружества при прехвърлянето им в търговския регистър. Така за ЮЛНЦ е предвиден срок за пререгистрация до 31.12.2018 г., като пререгистрацията няма да бъде обвързана с държавни такси и ще се извършва след представяне на удостоверение за актуалното състояние на юридическото лице и вписване в новия регистър към Агенция по вписванията. В рамките на процедурата лицата се изключват от регистър БУЛСТАТ, а индивидуалният код, който са притежавали до този момент, става единен идентификационен код на юридическото лице с нестопанска цел (ЕИК).

Съгласно мотивите на законопроекта се очаква въвеждането на новия правен режим да доведе до намаляване на административната тежест при регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел, да гарантира в достатъчна степен публичността и отчетността на тези организации, а същи и да намали разноските при тяхното учредяване.

(Източник: Народно Събрание на Република България)