logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 22.03.2016

Облекчения в процедурата за издаване на синя карта за чуждестранни специалисти

На основание новия чл. 19а от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, министърът на труда и социалната политика, утвърди списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда.

Професиите, утвърдени в списъка, са основно от сферата на софтуерния бизнес, IT и комуникационните технологии.

Промяната в Наредбата беше продиктувана като отговор на все по-задълбочаващата се в последните години липса на квалифицирани кадри в тази сфера както на пазара на труда в България, така и на цялостния европейски трудов пазар. Според разработените дългосрочни прогнози на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), броят на заетите лица в областта на информационните и комуникационни технологии ще нарасне с около 12% до 2025 г., което е над 5 хил. средно годишно.

Така, по силата на новия чл. 19а, въведен в Наредбата с изменение от октомври 2015 г., издаването на синя карта за специалисти не-граждани на страна членка на ЕС, упражняващи професиите, утвърдени със заповедта на Министъра на труда и социалната политика, ще става при значително облекчена процедура. Отпадат изискванията за компаниите да извършват на т.нар. пазарен тест, както и предварително проучване на пазара на труда. Досега тези изисквания бяха задължителни, за получаването на необходимото разрешение от Агенция по заетостта за издаването на синя карта от МВР. Към момента, предвиденият в закона период за провеждане на всички необходими процедури и издаване на синя карта е шест месеца, като практически най-често този период се налага да бъде удължен до девет месеца. Очаква се новите облекчения да скъсят този период и издаването на синя карта вече да става само за два месеца.

(Източник: Държавен вестник)

Към 12.03.2016

Новият Закон за обществените поръчки

През месец март 2014 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз прие две нови директиви (2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС), регулиращи материята на обществените поръчки в Европейската общност. Те са транспонирани в новия Закон за обществените поръчки (ЗОП), който беше окончателно приет от Народното събрание на 02.02.2016 г.

Законът съдържа редица новости, чиято цел е да направи процеса по възлагането на обществени поръчки, по-прозрачен, предвидим и административно облекчен. Осигурени са максимални условия за публичност, посредством публикуване на широк кръг от документация и информация в Профила на купувача, поддържан от съответния възложител в Регистъра на обществените поръчки, а в определени хипотези и в „Официалния вестник“ на Европейския съюз.

Законът предвижда няколко допълнителни процедури за възлагане на обществени поръчки, чрез които се постига една от целите на европейското законодателство – уеднаквяване за целия Европейски съюз на тези процедури, с които се възлагат поръчки, надвишаващи определени ценови прагове.

Уредени са и т.нар. „пазарни консултации“, целящи по-добра и адекватна подготовка на Възложителите при възлагане на обществените поръчки. Предвидена е възможност консултациите да се провеждат и с потенциални участници във въпросните процедури, като в тази връзка намират приложение допълнителни изисквания за гарантиране равнопоставеност на всички участници.

Новият ЗОП урежда редица други нововъведения, обхващащи различните етапи от подготовката, провеждането, възлагането и изпълнението на обществените поръчки. Конкретните специфики и особености при провеждане на процедурите, обаче, следва да бъдат уредени с Правилника за прилагане на закона, чието приемане предстои.

(Източник: Държавен вестник)

Към 07.03.2016

Обсъжда се проект на ново споразумение за трансфер на лични данни между Европейския съюз и САЩ

След като споразумението Safe Harbor, беше обявено за нищожно от Съда на Европейския съюз през октомври месец миналата година, в началото на 2016 година започнаха преговори между правителството на Съединените Американски Щати и Европейската Комисия за сключването на ново споразумение, уреждащо безпрепятствен и едновременно с това достатъчно сигурен трансфер на лични данни между САЩ и страните членки на ЕС.

Споразумението Safe Harbor беше отменено, тъй като съдът прецени, че то не отговаря в достатъчна степен на изискванията на Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни и на предвиденото в нея ниво за защита на личните данни на гражданите на ЕС. Съгласно текста на Директивата, лични данни могат да бъдат прехвърляни в държави извън ЕС и ЕИП само при гарантирано адекватно ниво на защита.

В тази връзка, в началото на февруари Европейската комисия обяви, че е постигнато принципно политическо съгласие за текста на новото споразумение. Обсъдени са възможности за създаване на по-голяма сигурност и защита от злоупотреба с личните данни на европейски граждани, отговарящи на заложените европейски стандарти. Предвиден е и механизъм за защита от неправомерно събиране или използване лични данни, пред съответно компетентен орган в САЩ. Вече е сформирана и работна група по въпроса, която е изготвила и първия проект на споразумението. Очаква се същото да придобие нормативен вид до края на месец февруари.

Към 18.02.2016

Предвижда се създаването на единен регистър на юридическите лица с нестопанска цел

Макар да представляват все още само законопроект, който тепърва предстои да бъде гласуван и приет на първо четене в Народното събрание на Република България, предвидените изменения и допълнения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) въвеждат съществени промени в действащия към настоящия момент правен режим, регламентиращ дейността на организациите с идеална цел.

Предложената законодателна промяна предвижда отпадане на приложимата в момента процедура за регистрация на сдруженията, фондациите и организациите в обществена полза в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел в района на окръжния съд по тяхното седалище. Съгласно новата регламентация се планира създаването на изцяло нов регистър на юридическите лица с нестопанска цел към търговския регистър при Агенция по вписванията, в който ще се извършва не само тяхната първоначална регистрация, но и всякакви последващи промени. Съществена новост е и предвиденото задължение за заявяване на новонастъпили обстоятелства за вписване в новия регистър в едномесечен срок от тяхното възникване.

По отношение на правния режим на юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност се предлага отпадане на тяхното вписване в специалния Централен регистър към Министерството на правосъдието.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта е регламентирана и процедурата по пререгистрация на лицата, вписани в регистрите към окръжните съдилища, сходна с процедурата, на която подлежаха търговските дружества при прехвърлянето им в търговския регистър. Така за ЮЛНЦ е предвиден срок за пререгистрация до 31.12.2018 г., като пререгистрацията няма да бъде обвързана с държавни такси и ще се извършва след представяне на удостоверение за актуалното състояние на юридическото лице и вписване в новия регистър към Агенция по вписванията. В рамките на процедурата лицата се изключват от регистър БУЛСТАТ, а индивидуалният код, който са притежавали до този момент, става единен идентификационен код на юридическото лице с нестопанска цел (ЕИК).

Съгласно мотивите на законопроекта се очаква въвеждането на новия правен режим да доведе до намаляване на административната тежест при регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел, да гарантира в достатъчна степен публичността и отчетността на тези организации, а същи и да намали разноските при тяхното учредяване.

(Източник: Народно Събрание на Република България)

Към 01.02.2016

Националните съдилища ще искат разясняване на разпоредби от правото на Общността и когато те са тълкувани противоречиво от съдилищата на други държави членки

В решение по делото Filipe Ferreira (C-160/14) Съдът на Европейския съюз (СЕС) още веднъж поставя акцент върху необходимостта върховните съдебни инстанции в държавите членки на Съюза да съобразяват своите актове с имащото примат право на ЕС, като подчертава тяхното задължение да отправят до Съда преюдициални запитвания по поставени от страните по конкретен спор въпроси, когато те отговарят на определените критерии.

С решението си Съдът дори отива още по-далеч в разсъжденията си като приема, че разпоредбата на чл. 267, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) следва да се тълкува в смисъл, че националните юрисдикции в държавите членки, чиито актове не подлежат на обжалване пред по-горна инстанция, са длъжни да сезират СЕС с преюдициални запитвания, когато тълкуването на конкретни норми или понятия от правото на ЕС не само от по-долните съдебни инстанции, но и от национални юрисдикции в други държави членки на ЕС е противоречиво и предизвиква затруднения.

Заслужава да се обърне внимание, че СЕС разпростира това разширително тълкуване само по отношение на националните съдилища, които се явяват съответна последна инстанция по конкретния спор съгласно националните си закони.

При постановяване на конкретното решение по дело C-160/14 СЕС е установил, че тълкуването на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на чл. 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО създава чести затруднения за съдилищата в различните държави членки, което би могло да доведе до формирането на противоречива съдебната практика по неговото прилагане. Ето защо, Съдът е определил, че националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно съответното национално право, има задължение да сезира СЕС със запитване относно точния смисъл и съдържание на понятието, като по този начин избегне неправилно и противоречиво тълкуване на правото на Съюза.

Съдът посочва, че националната юрисдикция трябва да сезира СЕС при искане от страна за отправяне на преюдициално запитване по отношение на норма от правото на Съюза с подобен характер, освен ако не установи, че повдигнатият въпрос е без значение за изхода на конкретното дело, разглежданата разпоредба вече е била предмет на тълкуване от СЕС или правилното прилагане на нормата е толкова очевидно, че не оставя никакво основателно съмнение.

Разбира се, преценката на тези предпоставки е оставена изцяло на националната юрисдикция, като наличието на противоречиви решения, постановени от съдилища в други държави членки или различното тълкуване на конкретната норма, дадено от по-долните съдилища в същата държава, все пак не обвързва националния съд и „не може да бъде решаващ елемент за възникване на задължението, предвидено в чл. 267, ал. 3 ДФЕС“. Именно затова от още по-голямо значение е обоснованата и не оставяща съмнение аргументация на страните по конкретен висящ съдебен спор при отправяне на искания за допускане на преюдициално запитване, която да даде на решаващия съд сигурност, че допускането му е действително необходимо и ще допринесе за изясняване на спора.

(Източник: Съд на Европейския съюз)