logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 01.02.2016

Националните съдилища ще искат разясняване на разпоредби от правото на Общността и когато те са тълкувани противоречиво от съдилищата на други държави членки

В решение по делото Filipe Ferreira (C-160/14) Съдът на Европейския съюз (СЕС) още веднъж поставя акцент върху необходимостта върховните съдебни инстанции в държавите членки на Съюза да съобразяват своите актове с имащото примат право на ЕС, като подчертава тяхното задължение да отправят до Съда преюдициални запитвания по поставени от страните по конкретен спор въпроси, когато те отговарят на определените критерии.

С решението си Съдът дори отива още по-далеч в разсъжденията си като приема, че разпоредбата на чл. 267, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) следва да се тълкува в смисъл, че националните юрисдикции в държавите членки, чиито актове не подлежат на обжалване пред по-горна инстанция, са длъжни да сезират СЕС с преюдициални запитвания, когато тълкуването на конкретни норми или понятия от правото на ЕС не само от по-долните съдебни инстанции, но и от национални юрисдикции в други държави членки на ЕС е противоречиво и предизвиква затруднения.

Заслужава да се обърне внимание, че СЕС разпростира това разширително тълкуване само по отношение на националните съдилища, които се явяват съответна последна инстанция по конкретния спор съгласно националните си закони.

При постановяване на конкретното решение по дело C-160/14 СЕС е установил, че тълкуването на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на чл. 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО създава чести затруднения за съдилищата в различните държави членки, което би могло да доведе до формирането на противоречива съдебната практика по неговото прилагане. Ето защо, Съдът е определил, че националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно съответното национално право, има задължение да сезира СЕС със запитване относно точния смисъл и съдържание на понятието, като по този начин избегне неправилно и противоречиво тълкуване на правото на Съюза.

Съдът посочва, че националната юрисдикция трябва да сезира СЕС при искане от страна за отправяне на преюдициално запитване по отношение на норма от правото на Съюза с подобен характер, освен ако не установи, че повдигнатият въпрос е без значение за изхода на конкретното дело, разглежданата разпоредба вече е била предмет на тълкуване от СЕС или правилното прилагане на нормата е толкова очевидно, че не оставя никакво основателно съмнение.

Разбира се, преценката на тези предпоставки е оставена изцяло на националната юрисдикция, като наличието на противоречиви решения, постановени от съдилища в други държави членки или различното тълкуване на конкретната норма, дадено от по-долните съдилища в същата държава, все пак не обвързва националния съд и „не може да бъде решаващ елемент за възникване на задължението, предвидено в чл. 267, ал. 3 ДФЕС“. Именно затова от още по-голямо значение е обоснованата и не оставяща съмнение аргументация на страните по конкретен висящ съдебен спор при отправяне на искания за допускане на преюдициално запитване, която да даде на решаващия съд сигурност, че допускането му е действително необходимо и ще допринесе за изясняване на спора.

(Източник: Съд на Европейския съюз)

Към 26.01.2016

Новости в режима на регистър БУЛСТАТ

На 14.01.2016 г. парламентът прие на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ.

Сред приетите изменения в Закона за регистър БУЛСТАТ е създаването на единна и централизирана система (база данни) на регистър БУЛСТАТ, като за всеки регистриран субект ще се води дело в електронна форма, както е в момента при Търговския регистър. Наред с това се предвижда и възможността за отдалечен публичен достъп до електронните дела на регистрираните лица. Вече ще има и възможност за подаване на всякакви необходими документи относно промени по партидите на регистрираните лица по електронен път, отново подобно на успешно функциониращия вече девета година Търговски регистър, които замени фирмените дела на търговците в окръжните съдилища.  

До този момент достъпът до регистъра се осъществяваше на място в офисите на Агенция по вписванията, разбира се само в рамките на работното им време. След имплементиране на приетите в закона промени, взаимодействието с регистър БУЛСТАТ, чрез отдалечен достъп ще стане възможно и вероятно предпочитано.

Предвидените функционалности са подобни на тези, с които разполага Търговският регистър – възможност за извършване на справки онлайн по партидата на регистрираните лица, подаване по електронен път с електронен подпис на заявления както за първоначално вписване, така и за промени по вече вписани обстоятелства с възможност за прилагане на необходимите документи.

Съществена промяна, също аналогична на съществуващата правна уредба по отношение на търговските дружества, е че при посочване на код по БУЛСТАТ всички публични органи (държавни и местни), други лица осъществяващи публични функции (нотариуси, Частни съдебни изпълнители и др.), включително и банки няма да имат право да изискват доказване на обстоятелствата, вписани в регистъра, тъй като не само ще могат, но ще бъдат задължени да извършат необходимите справки служебно, бързо и сигурно по електронен път.

С промените в Закона за регистър БУЛСТАТ е уредена и възможност за обжалване на отказа за вписване, като не е предвиден специален ред за обжалване, а ще се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.   

Промените в Закона влизат в сила от първи май тази година, поради необходимостта от изграждане на електронната база данни, съставляваща регистъра. Сега не се предвижда процедура по пререгистрация, за разлика от процеса по преминаване на воденето  на Търговския регистър от съда в Агенция по вписванията. Електронната база данни ще се изгражда служебно от Агенция по вписванията.

Приетите промени са част от стратегията за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, свързана в случая със снабдяване с различни удостоверения, необходими за доказване наличието на обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра.       

(Източник: Народно събрание на Република България)

Към 19.01.2016

Новият застрахователен кодекс

С новия Кодекс за застраховането (ДВ. бр. 102 от 29.12.2015 г.) се въвеждат промени, отразяващи изискванията на европейското законодателство и имащи за цел по-добра защита на интересите на застрахованите лица, както и преодоляване на някои несъвършенства в досегашната нормативна уредба.

Една от съществените и широко обсъждани в публичното пространство новости е, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите ще може да се сключва по електронен път. Приетата законова уредба предвижда това да става без да е необходимо клиентът да разполага с електронен подпис. Засега е неясно не само дали това нововъведение ще направи застраховката по-евтина, предвид избягването на необходимостта от застрахователен посредник, но е спорно и дали има достатъчно гаранции за защита срещу фалшифициране, предвид липсата на изискване за електронен подпис.

Също така, се въвежда възможност КАТ служебно да прекрати регистрацията на автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Не бе прието предвиденото в законопроекта премахването на стикерите за „Гражданска отговорност“.

Кодексът бе приет също и без спорния текст, който щеше да въведе по отношение на длъжниците-застрахователни компании ред за принудително изпълнение, различен от общоприложимите правила на ГПК. Отпадането на този текст бе резултат от обществените дискусии, в които бе повдигнат включително въпросът за противоконституционния характер на предоставената привилегия и за противоречието й с Европейската конвенция за защита правата на човека.

Също така, в приетия кодекс не намери място и предвидената в законопроекта възможност на ресорния заместник-председател на КФН, отговарящ за застрахователния сектор, да може еднолично да променя оценките за капитал, активи, пасиви, приходи и разходи на дружествата, ако прецени, че те са били направени в нарушение на закона.

С приетия изцяло нов кодекс се въвеждат също и европейските правила предвидени в Директива „Платежоспособност II”, която влиза в сила от януари, залагащи по-високи капиталови и надзорни изисквания пред компаниите в застрахователния сектор.

(Източник: Държавен вестник)

Към 28.12.2015

Нововъведения в Закона за корпоративното подоходно облагане

Най-новите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (ДВ. бр. 95 от 08.12.2015г.) целят хармонизиране на националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане, както и привеждане в съответствие на текстовете на закона, наложени в процеса на нотификация на данъчната мярка, представляваща държавна помощ за регионално развитие.

На първо място, премахва се приложимият по старата уредба автоматичен характер на схемата за предоставяне на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, като на негово място се въвежда необходимостта от индивидуално разглеждане на всеки инвестиционен проект и предварително одобрение на проект за първоначална инвестиция. Съобразявайки Насоките за регионална помощ за периода 2014-2020г., са въведени четири типа условия (чл. 189 ЗКПО), приложими за кандидатите за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ:

· общи условия;

· условия, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта;

· условия, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея;

· допълнителни условия в случаите, когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или единен инвестиционен проект.

На следващо място, е въведена и промяна в дефиницията за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“ (§1, т. 64 ЗКПО) с оглед засилване на автоматичния обмен на информация за данъчни цели, препоръките на ЕК относно справяне с агресивното данъчно планиране и насърчаване на трети държави да прилагат минималните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане и съставения през 2015г. списък на юрисдикциите с преференциален данъчен режим.

Предложението за изменение на т. 4 на §1 съгласно необходимостта от транспониране на изисквания на Директива 2014/86/ЕС на Съвета от 8 юли 2014 година за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, изложено в мотивите към законопроекта, предложен от Министерство на финансите, не намери място в новия закон. Дали все пак ще бъде въведено като изменение и допълнение на сегашната разпоредба е въпрос, който е твърде възможно да бъде преразгледан.

Като заключение може да се посочи, че промяната в схемата за държавна помощ под формата на данъчно облекчение, ще окаже положително въздействие върху инвестиционната  активност, а с това и върху  заетостта, което ще се отрази благоприятно на икономиката на страната като цяло, а останалите изменения и допълнения ще доведат до хармонизиране в по-голяма степен на българското законодателство с европейските актове.

(Източник: Държавен вестник)

Към 17.12.2015

Реализацията на отговорност на юридическите лица по Глава IV от ЗАНН

Последните изменения и допълнения в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (ДВ бр. 81 от 20.10.2015 г.) имат за цел усъвършенстване режима за реализация на отговорността на юридическите лица, в случай че са се обогатили или биха се обогатили в резултат на извършено престъпление, както и да се отговори на изискванията поставени от Конвенцията на ООН за борба с корупцията.

На първо място, разширява се кръгът от престъпления, които биха могли да бъдат основание за иницииране на производство по този ред. Предвижда се производство за налагане на имуществена санкция на съответното юридическо лице да може да се образува и в случаите на отделни престъпления срещу паричната система, като фалшифициране на парични знаци, представяне на неверни сведения за получаване на кредит, представяне на неверни сведения или затаяване на сведения, за да се получат средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на Българската държава, избягването на установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез сделки с търговско предприятие, набавяне за себе си или за другиго на имотна облага чрез противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона и др.

Целта на това разширение е да обхване най-често срещаните случаи на неправомерно поведение, в следствие на които юридическо лице се е или би могло да се обогати и които са стояли извън обхвата на тази разпоредба на ЗАНН преди приемането на измененията.

Съществена новост е, че се предвижда и реализацията на отговорност на юридически лица, които нямат седалище на територията на Република България, но престъплението е извършено на територията на страната.

Опитвайки да отговори на критиките на Европейската комисия към България, законодателят заличава различния подход при определяне  размера на санкцията в зависимост от това дали придобитата облага е от имуществен или неимуществен характер. В тази връзка, за пръв път в българското законодателство се дава дефиниция на понятията „пряка“ и „непряка“ облага. Според §1 т.2 от Допълнителните разпоредби на закона за „пряка облага“ се счита всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението, а според т.3 от същия параграф „непряка облага“ е придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението (придобитата вещ или имущество или вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението). Новите дефиниции вероятно в бъдеще биха улеснили практиката при разграничаването на подлежащите на отнемане в полза на държавата имущества по реда на други нормативни актове.

(Източник: Държавен вестник)