logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 28.12.2015

Нововъведения в Закона за корпоративното подоходно облагане

Най-новите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (ДВ. бр. 95 от 08.12.2015г.) целят хармонизиране на националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане, както и привеждане в съответствие на текстовете на закона, наложени в процеса на нотификация на данъчната мярка, представляваща държавна помощ за регионално развитие.

На първо място, премахва се приложимият по старата уредба автоматичен характер на схемата за предоставяне на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, като на негово място се въвежда необходимостта от индивидуално разглеждане на всеки инвестиционен проект и предварително одобрение на проект за първоначална инвестиция. Съобразявайки Насоките за регионална помощ за периода 2014-2020г., са въведени четири типа условия (чл. 189 ЗКПО), приложими за кандидатите за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ:

· общи условия;

· условия, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта;

· условия, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея;

· допълнителни условия в случаите, когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или единен инвестиционен проект.

На следващо място, е въведена и промяна в дефиницията за „юрисдикции с преференциален данъчен режим“ (§1, т. 64 ЗКПО) с оглед засилване на автоматичния обмен на информация за данъчни цели, препоръките на ЕК относно справяне с агресивното данъчно планиране и насърчаване на трети държави да прилагат минималните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане и съставения през 2015г. списък на юрисдикциите с преференциален данъчен режим.

Предложението за изменение на т. 4 на §1 съгласно необходимостта от транспониране на изисквания на Директива 2014/86/ЕС на Съвета от 8 юли 2014 година за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, изложено в мотивите към законопроекта, предложен от Министерство на финансите, не намери място в новия закон. Дали все пак ще бъде въведено като изменение и допълнение на сегашната разпоредба е въпрос, който е твърде възможно да бъде преразгледан.

Като заключение може да се посочи, че промяната в схемата за държавна помощ под формата на данъчно облекчение, ще окаже положително въздействие върху инвестиционната  активност, а с това и върху  заетостта, което ще се отрази благоприятно на икономиката на страната като цяло, а останалите изменения и допълнения ще доведат до хармонизиране в по-голяма степен на българското законодателство с европейските актове.

(Източник: Държавен вестник)

Към 17.12.2015

Реализацията на отговорност на юридическите лица по Глава IV от ЗАНН

Последните изменения и допълнения в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (ДВ бр. 81 от 20.10.2015 г.) имат за цел усъвършенстване режима за реализация на отговорността на юридическите лица, в случай че са се обогатили или биха се обогатили в резултат на извършено престъпление, както и да се отговори на изискванията поставени от Конвенцията на ООН за борба с корупцията.

На първо място, разширява се кръгът от престъпления, които биха могли да бъдат основание за иницииране на производство по този ред. Предвижда се производство за налагане на имуществена санкция на съответното юридическо лице да може да се образува и в случаите на отделни престъпления срещу паричната система, като фалшифициране на парични знаци, представяне на неверни сведения за получаване на кредит, представяне на неверни сведения или затаяване на сведения, за да се получат средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на Българската държава, избягването на установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез сделки с търговско предприятие, набавяне за себе си или за другиго на имотна облага чрез противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона и др.

Целта на това разширение е да обхване най-често срещаните случаи на неправомерно поведение, в следствие на които юридическо лице се е или би могло да се обогати и които са стояли извън обхвата на тази разпоредба на ЗАНН преди приемането на измененията.

Съществена новост е, че се предвижда и реализацията на отговорност на юридически лица, които нямат седалище на територията на Република България, но престъплението е извършено на територията на страната.

Опитвайки да отговори на критиките на Европейската комисия към България, законодателят заличава различния подход при определяне  размера на санкцията в зависимост от това дали придобитата облага е от имуществен или неимуществен характер. В тази връзка, за пръв път в българското законодателство се дава дефиниция на понятията „пряка“ и „непряка“ облага. Според §1 т.2 от Допълнителните разпоредби на закона за „пряка облага“ се счита всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението, а според т.3 от същия параграф „непряка облага“ е придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението (придобитата вещ или имущество или вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението). Новите дефиниции вероятно в бъдеще биха улеснили практиката при разграничаването на подлежащите на отнемане в полза на държавата имущества по реда на други нормативни актове.

(Източник: Държавен вестник)

Към 16.10.2015

Ще успее ли Регламент 655/2014г. да преодолее несъвършенствата на процедурата по принудително изпълнение без екзекватура в ЕС?

С регламент № 805/2004 беше въведена нова възможност за пристъпване към принудително изпълнение на съдебни решения, постановявани и изпълнявани в различни държави-членки на ЕС. Целта беше опростяване на достъпа на кредиторите по граждански и търговски правоотношения до принудително изпълнение в друга държава-членка на ЕС, различна от тази, в която е постановено съдебното решение. Единственото условие, което беше поставено – длъжникът да не е оспорвал отправената към него по съдебен ред претенция на кредитора.

Въпреки на пръв поглед ефикасната и сравнително опростена процедура, на практика се появяват многобройни неясноти и въпроси поради различните и в известни отношения противоречиви законодателни разрешения на държавите-членки. На първо място, липсва единна европейска правна уредба относно процедурата – срокове, обезпечителни мерки, съдебни такси, дейност на държавните и частните съдебни изпълнители. Наблюдават се и значителни различия в отделните държави-членки по отношение на режима за достъп до информация, касаеща активите на трети лица длъжници, като в някои от държавите като Италия, Германия и Франция достъпът до такава информация е почти невъзможен.

Горните обстоятелства наложиха приемането на нов регламент - 655/2014г., с който да се направи опит за уеднаквяване на процедурата по принудително изпълнение без екзекватура във всички държави-членки.

На първо място при действието на регламента в полза на кредиторите ще се издават заповеди за запор на сметки въз основа на еднакви условия, независимо от държавата, в която се намира компетентният съд, с което се цели улесняване на получаване на заповедите за запор, както и да се избегне насърчаването на явлението forum-shopping (търсенето на най-благоприятната правна система).

На второ място, се цели създаване на механизма за лесен достъп до информация, касаеща местонахождението на банковите сметки на длъжника, тъй като в момента длъжниците могат лесно да избегнат мерките за принудително изпълнение на решението, като прехвърлят паричните си средства бързо от банкова сметка в една държава-членка към друга.

Регламентът има за цел също така намаляване на разходите и сроковете за кредиторите, които при сегашната уредба са значително по-високи от тези на национално равнище, което сериозно затруднява бързото привеждане в действие на заповедта за изпълнение.

Дали, осъществявайки основните цели на интеграцията на Общностния пазар, новият Регламент 655/2014г., който ще бъде приложим от 18.01.2017г., ще успее да преодолее несъвършенствата на настоящата уредба на процедурата по принудително изпълнение без екзекватура в ЕС, е въпрос на време, а междувременно последващи дискусии по проблема са твърде вероятни.

(Източник: Официален вестник на ЕС)

Към 15.07.2015

Въпросът за неустойката по чл.92, ал.1 ЗЗД преразгледан от ВКС

В своето тълкувателно решение № 7/2013г. от 13.11.2014г. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия (ОСГТК) на ВКС разглежда въпроса за задължението за неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато двустранен договор е развален поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.

Съдът приема, че развалянето на договора по реда на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД е пречка за кредитора да търси неустойката за забава. Като мотивира това становище с обратното действие на развалянето, което заличава ефекта на договора, като оставя за кредитора единствено възможността да търси обезщетение за вредите от развалянето на договора или неустойка, но само ако такава е била уговорена именно за случай на разваляне на договора.

Особените мнения на част от съдиите от състава на общото събрание, обаче, показват, че по проблематиката, свързана с неустойката, продължава да има разнопосочни становища, като изтъкват в подкрепа някои валидни аргументи, които макар да се отклоняват от формалната „буква“ на закона, изглежда се доближават в по-голяма степен до справедливостта.

Така например се изтъква, че „доколкото на обезщетение подлежат преките и предвидими вреди, които са по причина на неизпълнението, то несъмнено е, че всяка негова форма би могла да причини вреди – пълно неизпълнение, респ. лошо, частично и забавено изпълнение. Затова, щом въпреки обратното действие на развалянето, законът запазва възможността кредиторът да претендира обезщетение за вредите от неизпълнението, то липсва основание да се отрече обезщетяването му да е чрез уговорената с договора неустойка“.

Прави се също така аналогия със задатъка като инструмент за обезщетяване на вредите от неизпълнение, като се подчертава, че „не съществуват вреди от развалянето на договора. Развалянето е правомерно действие на кредитора. Доколкото при развалянето на договор възникват вреди, те може да са от неизпълнението на разваления договор и тяхното обезщетяване законът урежда изрично“. Ето защо, „когато кредиторът твърди, че е развалил договора и претендира обезщетение в размер на уговорената неустойка за забава, той претендира вреди от неизпълнението, които поглъщат вредите за забавено изпълнение. Кредиторът, който е уговорил неустойка за забавено изпълнение и не е уговорил неустойка за пълно неизпълнение, не трябва да бъде лишен от възможността да претендира по-малките вреди, които не е необходимо да доказва, а да бъде принуден да претендира по-големите вреди, които трябва да докаже“.

Така, съсредоточавайки се върху по-скоро очевидния отговор на въпроса дали се дължи неустойка за забава при разваляне на договор поради виновно неизпълнение, ОСГТК в своето тълкувателно решение, като че ли оставя проблема за неустойката за неизпълнение при разваляне на договор недоизяснен.

(Източник: Върховен касационен съд)

 

Към 02.07.2015

ВКС с тълкувателно решение по обуславящия характер на административно дело за оспорване законосъобразността на подзаконов нормативен акт

С Тълкувателно решение № 2/2014 г. от 19.11.2014 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на ВКС се произнесе по въпроса за обуславящия характер на административно дело относно законосъобразността на подзаконов нормативен акт по отношение на висящо гражданско дело, пряко свързано с приложението на същия акт.

В своите мотиви ОСГТК обосновава становището, че няма зависимост между висящото гражданско дело и административното производство по обявяване на нищожност или отмяна на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Ефектът на съдебното решение за отмяна на подобен акт настъпва от деня на влизането му в сила и няма обратно действие. От своя страна правните последици, вече възникнали от отменения или обявен за нищожен акт, се запазват, докато не бъдат уредени от съответния административен орган съобразно задължението му по чл. 195 АПК.

ВКС посочва в допълнение, че висящността на производството по оспорване пред ВАС не е пречка за съда по гражданскоправния спор сам да приложи нормативен акт от по-горна степен в случай на установено противоречие.

Предвид многобройността и сложността на подобни казуси може да се очаква, че тълкувателното решение ще внесе яснота в противоречивата практика по преюдициалност на административните дела спрямо гражданските и търговските спорове.

(Източник: Върховен Касационен Съд)