logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 15.07.2015

Въпросът за неустойката по чл.92, ал.1 ЗЗД преразгледан от ВКС

В своето тълкувателно решение № 7/2013г. от 13.11.2014г. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия (ОСГТК) на ВКС разглежда въпроса за задължението за неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато двустранен договор е развален поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.

Съдът приема, че развалянето на договора по реда на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД е пречка за кредитора да търси неустойката за забава. Като мотивира това становище с обратното действие на развалянето, което заличава ефекта на договора, като оставя за кредитора единствено възможността да търси обезщетение за вредите от развалянето на договора или неустойка, но само ако такава е била уговорена именно за случай на разваляне на договора.

Особените мнения на част от съдиите от състава на общото събрание, обаче, показват, че по проблематиката, свързана с неустойката, продължава да има разнопосочни становища, като изтъкват в подкрепа някои валидни аргументи, които макар да се отклоняват от формалната „буква“ на закона, изглежда се доближават в по-голяма степен до справедливостта.

Така например се изтъква, че „доколкото на обезщетение подлежат преките и предвидими вреди, които са по причина на неизпълнението, то несъмнено е, че всяка негова форма би могла да причини вреди – пълно неизпълнение, респ. лошо, частично и забавено изпълнение. Затова, щом въпреки обратното действие на развалянето, законът запазва възможността кредиторът да претендира обезщетение за вредите от неизпълнението, то липсва основание да се отрече обезщетяването му да е чрез уговорената с договора неустойка“.

Прави се също така аналогия със задатъка като инструмент за обезщетяване на вредите от неизпълнение, като се подчертава, че „не съществуват вреди от развалянето на договора. Развалянето е правомерно действие на кредитора. Доколкото при развалянето на договор възникват вреди, те може да са от неизпълнението на разваления договор и тяхното обезщетяване законът урежда изрично“. Ето защо, „когато кредиторът твърди, че е развалил договора и претендира обезщетение в размер на уговорената неустойка за забава, той претендира вреди от неизпълнението, които поглъщат вредите за забавено изпълнение. Кредиторът, който е уговорил неустойка за забавено изпълнение и не е уговорил неустойка за пълно неизпълнение, не трябва да бъде лишен от възможността да претендира по-малките вреди, които не е необходимо да доказва, а да бъде принуден да претендира по-големите вреди, които трябва да докаже“.

Така, съсредоточавайки се върху по-скоро очевидния отговор на въпроса дали се дължи неустойка за забава при разваляне на договор поради виновно неизпълнение, ОСГТК в своето тълкувателно решение, като че ли оставя проблема за неустойката за неизпълнение при разваляне на договор недоизяснен.

(Източник: Върховен касационен съд)

 

Към 02.07.2015

ВКС с тълкувателно решение по обуславящия характер на административно дело за оспорване законосъобразността на подзаконов нормативен акт

С Тълкувателно решение № 2/2014 г. от 19.11.2014 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на ВКС се произнесе по въпроса за обуславящия характер на административно дело относно законосъобразността на подзаконов нормативен акт по отношение на висящо гражданско дело, пряко свързано с приложението на същия акт.

В своите мотиви ОСГТК обосновава становището, че няма зависимост между висящото гражданско дело и административното производство по обявяване на нищожност или отмяна на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Ефектът на съдебното решение за отмяна на подобен акт настъпва от деня на влизането му в сила и няма обратно действие. От своя страна правните последици, вече възникнали от отменения или обявен за нищожен акт, се запазват, докато не бъдат уредени от съответния административен орган съобразно задължението му по чл. 195 АПК.

ВКС посочва в допълнение, че висящността на производството по оспорване пред ВАС не е пречка за съда по гражданскоправния спор сам да приложи нормативен акт от по-горна степен в случай на установено противоречие.

Предвид многобройността и сложността на подобни казуси може да се очаква, че тълкувателното решение ще внесе яснота в противоречивата практика по преюдициалност на административните дела спрямо гражданските и търговските спорове.

(Източник: Върховен Касационен Съд)

Към 20.04.2015

Промени в регулацията на енергетиката и дейността на КЕВР

Последните изменения и допълнения в Закона за енергетиката в сила от 06.03.2015, продиктувани от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, са насочени към създаване на по-голяма самостоятелност на Комисията за енергийно и водно регулиране (Комисията) и оптимизиране на дейността й при спазването на принципите за ефективност и прозрачност както в процеса на избиране на членовете на Комисията, така и в използването на средствата за информиране на крайните клиенти и защита на правата им.

От сега нататък членовете на Комисията, чиято работа вече е разделена в двете основни сфери – „Енергетика“ и „Водоснабдяване и канализация“, ще се избират и освобождават от Народното събрание при завишени изисквания за професионален опит, който с новия закон се увеличи от три на пет години. По този начин ще се отговори на общественото очакване за спазване на изискванията за публичност и професионализъм и утвърждаването на Комисията като независим регулаторен орган. В тази насока са и нововъведенията във връзка с ограничаването на броя на закритите заседания на Комисията и разширяването на обхвата на публикуваната информация.  

Друга основна законодателна промяна в Закона за енергетиката е предоставянето на правомощия на Агенцията за държавна и финансова инспекция (Агенцията) да осъществява контрол по отношение на дейността на енергийните предприятия. Последващият контрол, осъществяван от органите на Агенцията, обхваща финансово-стопанската и отчетната дейност на енергийните предприятия.

Междувременно на 02.04.2015 Народното събрание избра Иван Иванов за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на новоприетия Закон за енергетиката.

Всички тези новости в Закона за енергетика имат за цел подобряване на дейността на контролните органи в сферата на енергетиката и нормализирането на енергийния пазар, което би могло да създаде по-голяма предвидимост и стабилност за бизнеса и по този начин да допринесе за преодоляване на кризата в енергийния сектор.

(Източник: Държавен вестник)

Към 21.03.2015

Нововъведения в Закона за авторското право и сродните му права

Новостите в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) са продиктувани от  основната цел в националното законодателство да се въведат изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., относно някои разрешени начини на използване на „осиротели“ произведения.

В последните години библиотеки, архиви, учебни заведения, музеи и институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, а също и обществените радио - и телевизионни организации предприемат действия по цифровизиране на своите колекции и архиви с цел съхраняването им и предоставяне на достъп до тях на широк кръг от лица. Както общностното законодателство, така и Законът за авторското право и сродните му права разглеждат тези действия като форми на използване, за които е необходимо съгласие на съответния правоносител. Същевременно в колекциите на посочените институции се съхраняват голям брой произведения и звукозаписи, за които не е известно кои са носителите на права или къде е тяхното местонахождение, с оглед на което традиционният подход за предоставяне на съгласие за извършване на горепосочените действия е неприложим и съблюдаването му би представлявало пречка за съхраняването и разпространението на европейското и националното културно наследство, както и за създаване на европейски и национални цифрови библиотеки и за насърчаването на свободното движение на знания и иновации.

Законът въвежда и дефинира понятието „осиротели произведения или звукозаписи” – такива, за които никой от носителите на права не е идентифициран, или, ако е идентифициран, не е известно местонахождението му. Същевременно се определят условията, при които този статус е приложим, като в полза на гореизброените публични институции и обществени радио - и телевизионни организации се предвижда правото, да използват този обект чрез предоставяне на достъп до него, след провеждане на щателно и надлежно документирано издирване на носителите на права, довело до заключението, че конкретният обект е „осиротяло произведение”.

Гаранция за правата на авторите и останалите правоносители е изискването тази възможност да се упражнява само и единствено с оглед постигането на цели, свързани с обществения интерес, в частност със запазването, възстановяването и осигуряването на достъп за културни и образователни цели до произведенията и звукозаписите, съдържащи се в техните фондове.

Издирването на носителите на правата на различните произведения ще се извършва от публични институции – бенефициенти, които своевременно ще предоставят информация на министъра на културата. Така предоставената информация ще се събира в единна общодостъпна електронна база данни, която е създадена и се управлява от Службата за хармонизация на вътрешния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012 г.,

За случаите, в които дадено произведение или звукозапис имат няколко правоносители, част от които са идентифицирани и локализирани, а други не, се предвижда, че такъв обект може да получи статут на осиротяло произведение, при условие че идентифицираните лица са разрешили на институцията-бенефициент да извърши действията по възпроизвеждане с цел цифровизиране или по предоставяне на достъп. В полза на авторите и другите носители на права върху произведения, признати за осиротели, е предвидено правото по всяко време да прекратят това положение по отношение на своите права. Като гаранция за спазване на неимущественото и безсрочно право на авторско име организациите - бенефициенти са задължени да посочват имената на авторите и другите правоносители, които са идентифицирани, при всяко използване на обект, получил статут на осиротяло произведение.

С оглед да не се допусне колизия с разпоредби на нормативни актове, регулиращи обществените отношения в области, граничещи с авторското право, както и такива, в които общественият интерес е от първостепенно значение, се предвижда изрично, че разпоредбите на новия раздел в тези случаи не се прилагат.

(източник: Държавен вестник)

Към 23.01.2015

Нововъведения в хазартната регулация

С приемането на последните изменения и допълнения на Закона за хазарта, парламентът постави под регулация нови разновидности хазартни игри. В обхвата на регулираните хазартни дейности бяха включени и игрите бинго, кено и техните версии. Депутатите гласуваха текстове касаещи лицензионния режим за организиране на такива хазартни игри. Организаторите им ще заплащат 15% държавна такса върху стойността на направените залози за всяка игра, каквато към момента заплащаха организаторите на тото и лото игри. Ако обаче тези лотарийни игри се организират в интернет, дължимата таксата ще бъде 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби.

Друга новост е, че организаторите на хазартни игри вече са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение. Вноските са в размер на 50 000 лева за организаторите на онлайн залаганията, по 10 000 лева – за организатори на игри в казино, а за всички останали организатори на хазартни игри – 5 000 лева. Приходите от тези вноски ще постъпват в бюджета на Държавната комисия по хазарта, като срокът за внасяне на сумите е 31 март на съответната година, а за получилите лиценз след тази дата, е един месец от получаването на лиценза.

Набраните средства от вноските ще се използват за дейности, свързани с предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост, провеждане на отговорна реклама и маркетинг.

След приемането на последните нововъведения в Закона за хазарта, България затвърждава позицията си на страна, предлагаща регулация на голям брой хазартни игри, а в същото време и сигурност за играчите и организаторите на игрите.

(източник: Държавен вестник)