logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 20.04.2015

Промени в регулацията на енергетиката и дейността на КЕВР

Последните изменения и допълнения в Закона за енергетиката в сила от 06.03.2015, продиктувани от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, са насочени към създаване на по-голяма самостоятелност на Комисията за енергийно и водно регулиране (Комисията) и оптимизиране на дейността й при спазването на принципите за ефективност и прозрачност както в процеса на избиране на членовете на Комисията, така и в използването на средствата за информиране на крайните клиенти и защита на правата им.

От сега нататък членовете на Комисията, чиято работа вече е разделена в двете основни сфери – „Енергетика“ и „Водоснабдяване и канализация“, ще се избират и освобождават от Народното събрание при завишени изисквания за професионален опит, който с новия закон се увеличи от три на пет години. По този начин ще се отговори на общественото очакване за спазване на изискванията за публичност и професионализъм и утвърждаването на Комисията като независим регулаторен орган. В тази насока са и нововъведенията във връзка с ограничаването на броя на закритите заседания на Комисията и разширяването на обхвата на публикуваната информация.  

Друга основна законодателна промяна в Закона за енергетиката е предоставянето на правомощия на Агенцията за държавна и финансова инспекция (Агенцията) да осъществява контрол по отношение на дейността на енергийните предприятия. Последващият контрол, осъществяван от органите на Агенцията, обхваща финансово-стопанската и отчетната дейност на енергийните предприятия.

Междувременно на 02.04.2015 Народното събрание избра Иван Иванов за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на новоприетия Закон за енергетиката.

Всички тези новости в Закона за енергетика имат за цел подобряване на дейността на контролните органи в сферата на енергетиката и нормализирането на енергийния пазар, което би могло да създаде по-голяма предвидимост и стабилност за бизнеса и по този начин да допринесе за преодоляване на кризата в енергийния сектор.

(Източник: Държавен вестник)

Към 21.03.2015

Нововъведения в Закона за авторското право и сродните му права

Новостите в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) са продиктувани от  основната цел в националното законодателство да се въведат изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., относно някои разрешени начини на използване на „осиротели“ произведения.

В последните години библиотеки, архиви, учебни заведения, музеи и институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, а също и обществените радио - и телевизионни организации предприемат действия по цифровизиране на своите колекции и архиви с цел съхраняването им и предоставяне на достъп до тях на широк кръг от лица. Както общностното законодателство, така и Законът за авторското право и сродните му права разглеждат тези действия като форми на използване, за които е необходимо съгласие на съответния правоносител. Същевременно в колекциите на посочените институции се съхраняват голям брой произведения и звукозаписи, за които не е известно кои са носителите на права или къде е тяхното местонахождение, с оглед на което традиционният подход за предоставяне на съгласие за извършване на горепосочените действия е неприложим и съблюдаването му би представлявало пречка за съхраняването и разпространението на европейското и националното културно наследство, както и за създаване на европейски и национални цифрови библиотеки и за насърчаването на свободното движение на знания и иновации.

Законът въвежда и дефинира понятието „осиротели произведения или звукозаписи” – такива, за които никой от носителите на права не е идентифициран, или, ако е идентифициран, не е известно местонахождението му. Същевременно се определят условията, при които този статус е приложим, като в полза на гореизброените публични институции и обществени радио - и телевизионни организации се предвижда правото, да използват този обект чрез предоставяне на достъп до него, след провеждане на щателно и надлежно документирано издирване на носителите на права, довело до заключението, че конкретният обект е „осиротяло произведение”.

Гаранция за правата на авторите и останалите правоносители е изискването тази възможност да се упражнява само и единствено с оглед постигането на цели, свързани с обществения интерес, в частност със запазването, възстановяването и осигуряването на достъп за културни и образователни цели до произведенията и звукозаписите, съдържащи се в техните фондове.

Издирването на носителите на правата на различните произведения ще се извършва от публични институции – бенефициенти, които своевременно ще предоставят информация на министъра на културата. Така предоставената информация ще се събира в единна общодостъпна електронна база данни, която е създадена и се управлява от Службата за хармонизация на вътрешния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012 г.,

За случаите, в които дадено произведение или звукозапис имат няколко правоносители, част от които са идентифицирани и локализирани, а други не, се предвижда, че такъв обект може да получи статут на осиротяло произведение, при условие че идентифицираните лица са разрешили на институцията-бенефициент да извърши действията по възпроизвеждане с цел цифровизиране или по предоставяне на достъп. В полза на авторите и другите носители на права върху произведения, признати за осиротели, е предвидено правото по всяко време да прекратят това положение по отношение на своите права. Като гаранция за спазване на неимущественото и безсрочно право на авторско име организациите - бенефициенти са задължени да посочват имената на авторите и другите правоносители, които са идентифицирани, при всяко използване на обект, получил статут на осиротяло произведение.

С оглед да не се допусне колизия с разпоредби на нормативни актове, регулиращи обществените отношения в области, граничещи с авторското право, както и такива, в които общественият интерес е от първостепенно значение, се предвижда изрично, че разпоредбите на новия раздел в тези случаи не се прилагат.

(източник: Държавен вестник)

Към 23.01.2015

Нововъведения в хазартната регулация

С приемането на последните изменения и допълнения на Закона за хазарта, парламентът постави под регулация нови разновидности хазартни игри. В обхвата на регулираните хазартни дейности бяха включени и игрите бинго, кено и техните версии. Депутатите гласуваха текстове касаещи лицензионния режим за организиране на такива хазартни игри. Организаторите им ще заплащат 15% държавна такса върху стойността на направените залози за всяка игра, каквато към момента заплащаха организаторите на тото и лото игри. Ако обаче тези лотарийни игри се организират в интернет, дължимата таксата ще бъде 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби.

Друга новост е, че организаторите на хазартни игри вече са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение. Вноските са в размер на 50 000 лева за организаторите на онлайн залаганията, по 10 000 лева – за организатори на игри в казино, а за всички останали организатори на хазартни игри – 5 000 лева. Приходите от тези вноски ще постъпват в бюджета на Държавната комисия по хазарта, като срокът за внасяне на сумите е 31 март на съответната година, а за получилите лиценз след тази дата, е един месец от получаването на лиценза.

Набраните средства от вноските ще се използват за дейности, свързани с предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост, провеждане на отговорна реклама и маркетинг.

След приемането на последните нововъведения в Закона за хазарта, България затвърждава позицията си на страна, предлагаща регулация на голям брой хазартни игри, а в същото време и сигурност за играчите и организаторите на игрите.

(източник: Държавен вестник)

Към 13.12.2014

Електронният магазин „еМАГ“ глобен с 758 380,95 лв. от КЗК

С решение № 1478 Комисията за защита на конкуренцията установи извършени нарушения от „Данте Интернешънъл“ СА, Румъния (Данте), чрез регистрирания от него домейн - emag.bg (еМАГ), изразяващи се в заблуждаваща реклама и нелоялно привличане на клиенти.

Производството е образувано от КЗК по повод на постъпил в Комисията сигнал от потребители, в който се съдържат твърдения за недобросъвестни търговски практики от страна на Данте при провеждането на рекламната кампания „Черен петък“ за периода 27-29 ноември 2013 г., като в хода на предварителното проучване на Комисията е установено и нарушение във връзка с кампанията „1+1 гратис Tassimo” за периода 20-24 март 2014 г.

Относно рекламната кампания „Черен петък“, подателите на сигнала посочват, че цените на много от стоките, включени в кампанията на онлайн магазина еМАГ, са били изкуствено завишени на 29.11.2013 г., в следствие на което цената, от която следва да се направи намалението на 29.11.2013 г., е по-висока от цената, на която са предлагани същите стоки ден по-рано, което води до по-малка реална отстъпка за клиента.

По отношение на кампанията „1+1 гратис Tassimo”, при предварително проучване Комисията установява, че същата се провежда под мотото „Купи еспресо машина за теб и направи втора подарък“, като при покупката на една кафе машина, клиентът получава безплатно втора такава, като добавка. Подобен вид добавка обаче е определен като нелоялно привличане на клиенти според ЗЗК.

В резултат на извършените проверки, КЗК установява, че в рекламното послание на кампания „Черен петък“ се набляга на факта, че намаленията на продуктите ще са най-много и най-големи, което насочва към сравнение с останалите дни от годината, като безспорно може да повлияе на интереса на потребителите към закупуване на дадена стока. Изкуственото повишаване на цените на продуктите на самия ден на промоцията обаче, води до по-ниска степен на намаление. Ето защо КЗК приема, че еМАГ по недобросъвестен и подвеждащ начин определя крайната цена на продукта.

Относно кампанията „1+1 гратис Tassimo”, Комисията установява, че Данте е извършило нарушение чрез предлагане на кафе машина като добавка към същата стока, която добавка е извън позволените от закона и практиката на КЗК размери.

При определяне на размера на санкцията, КЗК категоризира нарушението във връзка с кампанията „Черен петък“ като не особено тежко, а това на кампанията „1+1 гратис Tassimo” като леко, взимайки предвид продължителността и ефекта на нарушенията върху пазара, и налага имуществена санкция в общ размер от 5.5% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., равняващи се на 758 380,95 лв.

Съгласно разпоредбите на ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на Комисията подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(Източник: Комисия за защита на конкуренцията)

Към 21.11.2014

КЗК глобява „Близу Медиа енд Броудбенд“ за действия в противоречие с добросъвестната търговска практика

С решение № 1322 Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение от „Близу Медиа енд Броубенд” ЕАД, (Близу), изразяващо се в действия в разрез с добросъвестната търговска практика.

Производството е образувано от КЗК по повод на постъпил в Комисията сигнал от потребител, в който е описано наличие на заблуждаващи рекламни послания на Близу във връзка с предлаганата пакетна услуга „blizoo 2 екстра + Есен 2012“, включваща 140 канала цифрова телевизия, интернет и бонус пакет от канали „HD Супер спорт“.

Подателят на сигнала посочва, че през октомври 2012 г. е сключил 18-месечен договор с Близу за пакета „blizoo 2 екстра + Есен 2012“, който включва бонус пакет „HD Супер спорт“, състоящ се от 7 програми, 5 от които са предимно спортно съдържание. Към юли 2013 г. в 140-те основни канала, както и в пакета „HD Супер спорт“ настъпват редица промени, в резултат на които излъчването на четири от петте спортни канала е спряно. От дружеството не уведомяват под никаква форма потребителите си за настъпилите промени, макар подобно уведомяване да е предвидено в Общите условия на Близу. Поради това, потребителят е сигнализирал доставчика за неизпълнение на договора, на което Близу е отговорило, че каналите от пакета „HD Супер спорт“ са преместени в нов спортен пакет „HD Селект“, за който е необходимо допълнително заплащане.

Във връзка с постъпилия сигнал, от Близу разясняват единствено, че четирите спортни канала са спрени по независещи от компанията причини, като не дават никакви обяснения за промените в 140-те канала от основния пакет.

В резултат на извършената проверка, КЗК установява, че дружеството е рекламирало пакетната услуга „blizoo 2 екстра + Есен 2012“, включваща 140 канала цифрова телевизия, интернет и бонус пакет „HD Супер спорт“, на интернет страницата си в продължение на един месец, като след по-малко от 6 месеца от началната дата на разпространяването на пакетната услуга, в същата започват да настъпват различни промени, за част от които Близу изобщо не дава обяснение, а за друга част посочва, че са настъпили по независещи от компанията причини. Така, в рамките на сключения договор потребителите могат реално да използват пълния пакет програми единствено в рамките на 6 от 18 месеца.

В допълнение Близу започва да предлага нов пакет „HD Селект“, в който са включени именно онези спортни програми, които са били част от пакета „HD Супер спорт“ и са били спрени.

Поради горното, КЗК приема, че Близу нарушава разпоредбите на ЗЗК, като с действията си, свързани с предлагане на пакетната услуга „blizoo 2 екстра + Есен 2012“, извършва действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, което би създало опасност от увреждане на интересите не само на потребителите, но и на конкуренти, които предлагат подобни услуги на българския пазар.

При определяне на размера на санкцията, КЗК категоризира нарушението като леко, тъй като е осъществено за сравнително кратък период от време и ефектът му върху пазара е минимален, и налага имуществена санкция в размер на 1% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., равняващи се на 887 260 лв.

Съгласно разпоредбите на ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на Комисията подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(Източник: Комисия за защита на конкуренцията)