logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 29.10.2014

Втората част от измененията на Закона за обществените поръчки влязоха в сила от 01.10.2014 г.

Втората част от обнародваните на 13.05.2014 г. (ДВ бр. 40), промени в Закона за обществените поръчки, влязоха в сила, считано от 01.10.2014 г.

Най-значимата новост е свързана със създаването на задължение за възложителите да обособят и поддържат на интернет страниците си раздел „Профил на купувача”, в който да се съдържа цялата документация по отделните обществени поръчки, организирани от тях. Досието за всяка процедура следва да съдържа всички документи, които се създават в хода на самата процедура, като са въведени и задължителни срокове за обявяването на документите.

За участниците отпада изискването за закупуване на тръжната документация или за получаването й на място от възложителя. Документацията следва да бъде предоставяна свободно на всеки участник в електронен вариант. Възложителите освен това няма да имат право да изискват удостоверения за факти, съдържащи се в публични регистри, които могат да получат и по служебен път (например, удостоверения за липса на данъчни задължения, удостоверения за актуално състояние и т.н.). Това изменение още веднъж поставя акцент върху тенденцията за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, заложена още с приемането на Закона за търговския регистър през 2006 г.

До края на следващата 2015 година се очаква приемането на изцяло нов Закон за обществените поръчки, който да отрази промените на европейско ниво, изразяващи се в приемането на две нови директиви в областта (Директива 2014/24 ЕС и Директива 2014/25 ЕС).

(Източник: Държавен вестник, бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Към 22.10.2014

КЗК налага глоба за имитация на консервите с риба тон RIO MARE

С решение № 1239 Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение от „Солид Ко БГ” АД, (Солид Ко БГ), изразяващо се в имитация на външния вид на утвърден на българския пазар продукт.

Производството е образувано от КЗК по повод на постъпила в Комисията жалба от „Болтон Алиментари“, Италия АД (Болтон) във връзка с разпространението от страна на Солид Ко БГ на сходни по външен вид с тези на Болтон консерви риба тон. 

Като основен проблем жалбоподателят определя факта, че Солид Ко БГ предлага на българския пазар консерви с риба тон с външен вид, наименование и други външни белези, идентични или силно сходни с тези на опаковките на риба тон, предлагани от Болтон. В допълнение, продуктите на двете компании се предлагат от едни и същи вериги магазини и обикновено са разположени в непосредствена близост на самите щандове в магазините, поради което има голям риск от въвеждане на потребителите в заблуждение и постигане на нелоялно привличане на клиенти, което се отразява негативно върху конкурентната среда.

В резултат на проверката КЗК установява, че дружеството, подало искането, присъства на българския пазар от 1998 г., като процесният продукт – консерви риба тон RIO MARE, е добре познат на потребителите. Това създава предпоставка за въвеждане в заблуждение на консуматорите, които поради множеството сходства в опаковките на двата продукта могат да закупят продукт на Солид Ко БГ, мислейки, че закупуват продукт на Болтон, като същевременно разчитат на качеството на последния.

На второ място, потребителите са допълнително заблудени и от факта, че на опаковките и на двата вида консерви присъства наименованието RIO MARE. Въпросът за правата върху марката обаче, Комисията счита, че следва да бъде разглеждан по Закона за марките и географските означения и следователно е ирелевантен спрямо настоящия спор.

КЗК приема, че Солид Ко БГ нарушава разпоредбите на ЗЗК, като имитира външния вид на опаковките на произвежданите и разпространявани от Болтон консерви с риба тон под името RIO MARE. Това от своя страна може да доведе до изкривяване на конкурентната среда и влошаване имиджа на конкурента.

При определяне на размера на санкцията, КЗК категоризира нарушението като не особено тежко, тъй като е осъществено за сравнително кратък период от време, поради което неблагоприятните последици биха могли в по-малка степен да се отразят върху конкуренцията и налага имуществена санкция в размер на 3% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., равняващи се на 101 850 лв.

Съгласно разпоредбите на ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на Комисията подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(Източник: Комисия за защита на конкуренцията)

 

Към 10.10.2014

ВКС се произнася относно предявяването на вземания в заповедното производство и в исковия процес

С Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. ОСГТК се произнесе по редица въпроси, свързани с предявяване на вземания в заповедното производство и исковия процес.

В 18 точки в тълкувателното решение са разгледани множество спорни въпроси както относно формалните изисквания за започване на заповедното производство, така и относно самото развитие и последиците от заповедното производство във връзка с исковия процес.

Сред най-значимите проблеми, е въпросът за касационното обжалване на актовете на въззивния съд, постановени в заповедното производство. ВКС счита че тези актове не подлежат на касационно обжалване, тъй като заповедното производство е самостоятелно двуинстанционно производство, като никъде в закона не е предвидена изрична възможност за обжалване на актовете на въззивния съд, постановени в заповедното производство.

В решението се разглежда и въпросът дали при констатирана нередовност в заявлението съдът дава указания за поправянето му или направо го отхвърля. Според ВКС в такъв случай заповедният съд не е задължен да дава указания за поправка на заявлението, а следва директно да го отхвърли, освен в случаите, когато заявителят не е използвал утвърдения образец или е използвал неправилен такъв.

ВКС дава отговор и на въпроса дали съдът може да обезсили издадената заповед за изпълнение в случаите, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище в България, или няма обичайно местопребиваване или място на дейност в България. ОСГТК постановява, че когато длъжникът има постоянен адрес или седалище в България, макар да няма обичайно местопребиваване или място на дейност в България, заповедта не подлежи на обезсилване, защото може да бъде връчена редовно. В случаите, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище в България заповедта подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд, защото в противен случай производството би останало винаги висящо.

Не може да не бъде отбелязано все пак, че поради многобройността и сложността на поставените проблеми, за която сочат и множеството особени мнения на голяма част от съдиите на ВКС, твърде голяма част от темите и проблемите не са изяснени в достатъчна степен. Поради това, не е изключено на следващ етап те да бъдат разгледани в отделно тълкувателно решение, което да доизясни разнопосочната практика на съдилищата спрямо вземанията в заповедното производство и исковия процес.

(източник: Върховен касационен съд)

Към 23.09.2014

„Енергиен борд“ ще опита да се пребори с нестабилността в енергийната система

С Постановление № 258 от 28 август 2014 г. се създаде нов консултативен орган към Министерския съвет за решаване на важни въпроси от обществена значимост в областта на енергетиката.

Функциите на „Енергийният борд“ включват извършването на анализи за състоянието, причините, водещи до нестабилност в енергийната система и предлагане на принципи и насоки за устойчиво управление на сектор „Енергетика“. „Енергийният борд“ също така и ще обсъжда и предлага мерки за решаване на установените проблеми с цел стабилизиране на енергийната система и ще дава становища относно дейностите и мерките, предприемани от държавните органи и организации, в областта на енергетиката. „Енергийният борд“ ще прави и предложения за промени в нормативната уредба в областта на енергетиката, ще обсъжда и ще дава становища по предложения за стратегически документи в сектор „Енергетика“.

В състава на „Енергийния борд“ освен предвидените представители на изпълнителната власт ще се включват и представители на неправителствените организации, както и основните дружества, действащи в сферата на енергетиката: Българската фотоволтаична асоциация, Националния съюз на независимите енергопроизводители „Екоенергия“, Българската ветроенергийна асоциация, „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД, „КонтурГлобал Марица изток 3“ АД, Асоциацията на топлофикационните дружества в България, Асоциацията на търговците на електрическа енергия, Българската петролна и газова асоциация, Българска асоциация „Природен газ“, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „ЕВН България“ ЕАД, „ЕНЕРГО-ПРО“ – Варна, ЕООД, „ЧЕЗ България“ ЕАД, Българската национална асоциация на потребителите, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори – БФИЕК.

В борда ще участват и представители на основните неправителствени организации, защитаващи правата и интересите на бизнеса в България - Асоциацията на банките в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската минно-геоложка камара, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“.

За участие в заседанията, „Енергийният борд“ може да привлича и представители на други държавни органи и институции, на международни организации, неправителствени организации и на търговски дружества от сектор „Енергетика“, както и експерти от областта на енергетиката.

Предвижда се материалите за дейността на „Енергийният борд“ да бъдат общодостъпни, като информацията ще се публикува на интернет страницата на консултативните съвети.

Заложената възможност за изслушване и съобразяване на становище на експерти от държавната, неправителствената и бизнес, може да бъде добра предпоставка за това „Енергийният борд“ ефективно да подпомогне работата на изпълнителната власт в сферата на енергетиката, в която в последните години се създава значителна несигурност.

(Източник: Държавен вестник)

Към 29.08.2014

КЗК наложи рекордна глоба от 23 377 600 лв. на „Булгаргаз“ ЕАД

С решение № 1054 Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение от „Булгаргаз” ЕАД (Булгаргаз), изразяващо се в налагане на нелоялни търговски условия.

След подадено от потребителите на природен газ искане до КЗК за установяване на нарушение – злоупотреба с господстващо положение при доставка на природен газ от страна на Булгаргаз, Комисията първоначално установи, че подобно нарушение не е извършено. Решението на КЗК обаче, беше обжалвано пред ВАС, който даде указания на Комисията да извърши допълнително проучване.

По-конкретно, допълнителната проверка е по повод валидността на първоначалните договори и последващите споразумения, критериите за попълване на заявките и събраните доказателства с оглед установяване на евентуална нелоялна търговска практика на Булгаргаз спрямо разпространителите на природен газ.

След като Булгаргаз сключва едногодишни еднотипни договори за доставка на природен газ с клиентите си за 2010 г., в края на същата година, Булгаргаз им предлага да сключат допълнителни споразумения, по силата на които снабдяването с природен газ да продължи и през 2011 г., като същото предложение за снабдяване е отправено и през 2012 г.

Булгаргаз обаче не предоставя на клиентите си възможността да преговарят за балансиране на условията по допълнителните споразумения, като по този начин ги задължава да приемат вече заложените в тях клаузи. Същевременно, Булгаргаз е единственият обществен доставчик на природен газ и неподписването на споразуменията от страна на разпространителите, на практика означава излизането им от пазара, тъй като за тях не е налице възможност да си осигурят алтернативен източник на доставка при съпоставими условия. Така, Булгаргаз на практика задължава клиентите си да продължат договорите по едностранно определени условия, без да се вземе предвид тяхната воля.

В допълнение на горното, в споразуменията е включена клауза за едностранно прекратяване на договорите от страна на Булгаргаз, като същата не е предвидена за другата страна.

Освен подписването на новите споразумения, клиентите на Булгаргаз са задължени да попълнят и заявки за количествата природен газ за 2011 и 2012 г., които според Комисията съдържат неизгодни за тях условия, а неточното им изпълнение може да доведе до заплащане на неустойки.

След извършеното допълнително проучване КЗК приема, че Булгаргаз нарушава разпоредбите на ЗЗК, като едностранно налага нелоялни търговски условия на клиентите си, които са изключително зависими от поведението на Булгаргаз поради това, че то е единственият публичен доставчик на природен газ на територията на цялата страна.

При определяне на размера на санкцията, КЗК категоризира нарушението като не особено тежко, тъй като не би могло да доведе до затваряне на пазара и налага имуществена санкция в размер на 0,5% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., която е съобразена с продължителността на нарушението – две години и половина, и се равнява на 23 377 600 лв.

Съгласно разпоредбите на ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на Комисията подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(Източник: Комисия за защита на конкуренцията)