logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 10.10.2014

ВКС се произнася относно предявяването на вземания в заповедното производство и в исковия процес

С Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. ОСГТК се произнесе по редица въпроси, свързани с предявяване на вземания в заповедното производство и исковия процес.

В 18 точки в тълкувателното решение са разгледани множество спорни въпроси както относно формалните изисквания за започване на заповедното производство, така и относно самото развитие и последиците от заповедното производство във връзка с исковия процес.

Сред най-значимите проблеми, е въпросът за касационното обжалване на актовете на въззивния съд, постановени в заповедното производство. ВКС счита че тези актове не подлежат на касационно обжалване, тъй като заповедното производство е самостоятелно двуинстанционно производство, като никъде в закона не е предвидена изрична възможност за обжалване на актовете на въззивния съд, постановени в заповедното производство.

В решението се разглежда и въпросът дали при констатирана нередовност в заявлението съдът дава указания за поправянето му или направо го отхвърля. Според ВКС в такъв случай заповедният съд не е задължен да дава указания за поправка на заявлението, а следва директно да го отхвърли, освен в случаите, когато заявителят не е използвал утвърдения образец или е използвал неправилен такъв.

ВКС дава отговор и на въпроса дали съдът може да обезсили издадената заповед за изпълнение в случаите, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище в България, или няма обичайно местопребиваване или място на дейност в България. ОСГТК постановява, че когато длъжникът има постоянен адрес или седалище в България, макар да няма обичайно местопребиваване или място на дейност в България, заповедта не подлежи на обезсилване, защото може да бъде връчена редовно. В случаите, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище в България заповедта подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд, защото в противен случай производството би останало винаги висящо.

Не може да не бъде отбелязано все пак, че поради многобройността и сложността на поставените проблеми, за която сочат и множеството особени мнения на голяма част от съдиите на ВКС, твърде голяма част от темите и проблемите не са изяснени в достатъчна степен. Поради това, не е изключено на следващ етап те да бъдат разгледани в отделно тълкувателно решение, което да доизясни разнопосочната практика на съдилищата спрямо вземанията в заповедното производство и исковия процес.

(източник: Върховен касационен съд)

Към 23.09.2014

„Енергиен борд“ ще опита да се пребори с нестабилността в енергийната система

С Постановление № 258 от 28 август 2014 г. се създаде нов консултативен орган към Министерския съвет за решаване на важни въпроси от обществена значимост в областта на енергетиката.

Функциите на „Енергийният борд“ включват извършването на анализи за състоянието, причините, водещи до нестабилност в енергийната система и предлагане на принципи и насоки за устойчиво управление на сектор „Енергетика“. „Енергийният борд“ също така и ще обсъжда и предлага мерки за решаване на установените проблеми с цел стабилизиране на енергийната система и ще дава становища относно дейностите и мерките, предприемани от държавните органи и организации, в областта на енергетиката. „Енергийният борд“ ще прави и предложения за промени в нормативната уредба в областта на енергетиката, ще обсъжда и ще дава становища по предложения за стратегически документи в сектор „Енергетика“.

В състава на „Енергийния борд“ освен предвидените представители на изпълнителната власт ще се включват и представители на неправителствените организации, както и основните дружества, действащи в сферата на енергетиката: Българската фотоволтаична асоциация, Националния съюз на независимите енергопроизводители „Екоенергия“, Българската ветроенергийна асоциация, „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД, „КонтурГлобал Марица изток 3“ АД, Асоциацията на топлофикационните дружества в България, Асоциацията на търговците на електрическа енергия, Българската петролна и газова асоциация, Българска асоциация „Природен газ“, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „ЕВН България“ ЕАД, „ЕНЕРГО-ПРО“ – Варна, ЕООД, „ЧЕЗ България“ ЕАД, Българската национална асоциация на потребителите, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори – БФИЕК.

В борда ще участват и представители на основните неправителствени организации, защитаващи правата и интересите на бизнеса в България - Асоциацията на банките в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската минно-геоложка камара, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“.

За участие в заседанията, „Енергийният борд“ може да привлича и представители на други държавни органи и институции, на международни организации, неправителствени организации и на търговски дружества от сектор „Енергетика“, както и експерти от областта на енергетиката.

Предвижда се материалите за дейността на „Енергийният борд“ да бъдат общодостъпни, като информацията ще се публикува на интернет страницата на консултативните съвети.

Заложената възможност за изслушване и съобразяване на становище на експерти от държавната, неправителствената и бизнес, може да бъде добра предпоставка за това „Енергийният борд“ ефективно да подпомогне работата на изпълнителната власт в сферата на енергетиката, в която в последните години се създава значителна несигурност.

(Източник: Държавен вестник)

Към 29.08.2014

КЗК наложи рекордна глоба от 23 377 600 лв. на „Булгаргаз“ ЕАД

С решение № 1054 Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение от „Булгаргаз” ЕАД (Булгаргаз), изразяващо се в налагане на нелоялни търговски условия.

След подадено от потребителите на природен газ искане до КЗК за установяване на нарушение – злоупотреба с господстващо положение при доставка на природен газ от страна на Булгаргаз, Комисията първоначално установи, че подобно нарушение не е извършено. Решението на КЗК обаче, беше обжалвано пред ВАС, който даде указания на Комисията да извърши допълнително проучване.

По-конкретно, допълнителната проверка е по повод валидността на първоначалните договори и последващите споразумения, критериите за попълване на заявките и събраните доказателства с оглед установяване на евентуална нелоялна търговска практика на Булгаргаз спрямо разпространителите на природен газ.

След като Булгаргаз сключва едногодишни еднотипни договори за доставка на природен газ с клиентите си за 2010 г., в края на същата година, Булгаргаз им предлага да сключат допълнителни споразумения, по силата на които снабдяването с природен газ да продължи и през 2011 г., като същото предложение за снабдяване е отправено и през 2012 г.

Булгаргаз обаче не предоставя на клиентите си възможността да преговарят за балансиране на условията по допълнителните споразумения, като по този начин ги задължава да приемат вече заложените в тях клаузи. Същевременно, Булгаргаз е единственият обществен доставчик на природен газ и неподписването на споразуменията от страна на разпространителите, на практика означава излизането им от пазара, тъй като за тях не е налице възможност да си осигурят алтернативен източник на доставка при съпоставими условия. Така, Булгаргаз на практика задължава клиентите си да продължат договорите по едностранно определени условия, без да се вземе предвид тяхната воля.

В допълнение на горното, в споразуменията е включена клауза за едностранно прекратяване на договорите от страна на Булгаргаз, като същата не е предвидена за другата страна.

Освен подписването на новите споразумения, клиентите на Булгаргаз са задължени да попълнят и заявки за количествата природен газ за 2011 и 2012 г., които според Комисията съдържат неизгодни за тях условия, а неточното им изпълнение може да доведе до заплащане на неустойки.

След извършеното допълнително проучване КЗК приема, че Булгаргаз нарушава разпоредбите на ЗЗК, като едностранно налага нелоялни търговски условия на клиентите си, които са изключително зависими от поведението на Булгаргаз поради това, че то е единственият публичен доставчик на природен газ на територията на цялата страна.

При определяне на размера на санкцията, КЗК категоризира нарушението като не особено тежко, тъй като не би могло да доведе до затваряне на пазара и налага имуществена санкция в размер на 0,5% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., която е съобразена с продължителността на нарушението – две години и половина, и се равнява на 23 377 600 лв.

Съгласно разпоредбите на ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на Комисията подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(Източник: Комисия за защита на конкуренцията)

Към 21.08.2014

Отпадна задължителната такса по Закона за енергията от възобновяеми източници

С решение № 13 от 2014 г., Конституционният съд обяви противоконституционността на § 6, т. 2 и 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., чрез които беше въведена такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.

При произнасянето си Конституционният съд от една страна изхожда от дефиницията за такса, която предвижда, че таксата се дължи от конкретно физическо или юридическо лице, заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена услуга. При таксата за производство на електричество от вятърна и слънчева енергия не се предоставя каквато и да е услуга от държавен или общински орган, свързан с производството на електрическа енергия.

Според Конституционния съд последните изменения на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) противоречат, както на дефиницията за държавна такса, според която при таксите е налице насрещност на престации, така и на конституционното изискване за обоснована и обективна необходимост от въвеждането й.

От друга страна, ЗЕВИ регулира не само производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, а също и добиването на енергия от други възобновяеми неизкопаеми източници (т. 8, § 1 от Допълнителни разпоредби), като аеротермална, геотермална и хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води. От всички стопански субекти, които се занимават с производство на електрическа енергия от възобновяеми източници обаче, единствено производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени с таксата по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ. Ето защо, според Конституционния съд нововъведената такса противоречи на конституционното изискване за равнопоставеност между участниците в икономическия живот като създават условия за различно и неравно третиране на субектите, които осъществяват еднаква или сходна дейност или са от една и съща категория.

С решението си Конституционният съд създава предпоставки за защитата на инвестициите в сектора, които се правят или са направени от български и чуждестранни физически или юридически лица. Трябва да се има предвид обаче, че действието на решението е за вбъдеще и не означава противоконситуционност на вече събраните такси, обезщетение за които ще трябва да бъде потърсено по друг ред.

(Източник: Държавен вестник)

Към 15.08.2014

Промени в Закона за защита на потребителите – край на нелоялните търговски практики?

Един от последните променени закони за мандата на 42-рото Народно събрание е Законът за защита на потребителите. Направените изменения имат за цел въвеждане на изискванията на Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите. С приетия закон се коригират някои несъответствия при въвеждането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, като се внасят уточнения и допълнения в сега действащата нормативна уредба.

Промените в Закона за защита на потребителите обхващат следните теми: общо задължение за търговците за предоставяне на информация за всички видове договори, сключени в търговския обект; нова уредба на договорите от разстояние; уредба на договорите за продажба, като по-точно се регламентират доставките и прехвърлянето на риска; уеднаквяват се нормите в българското и европейското законодателство при договорите за предоставяне на услуги, защитаващи потребителите във връзка с бързото развитите и все по интензивното навлизането на информационните технологии в ежедневието на потребителите и предоставящите услугите; усъвършенства се правната регламентация на договорите за доставка на вода, газ, електричество, които не са конкретизирани за определено количество, както и на договори за централно отопление или за цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител; въвеждат се нови нормативни изисквания по отношение на рекламациите и гаранциите на стоките.

С промените в Закона за защита на потребителите, се извършва и изменение в Закона за потребителския кредит, което беше необходимо заради злоупотреби на някои кредитодатели, предоставящи т.н. „бързи кредити”, които биваха отпускани при неизгодни и неясни условия за потребителите. Измененията предвиждат разпоредбите на Закона за потребителския кредит да се прилагат и за кредити под 400 лева, които досега бяха изключени от приложното поле на закона.

Чрез новата уредба на договорите, сключени от разстояние или извън търговския обект, се увеличава срокът за упражняване правото на отказ на потребителя от 7 на 14 дни. Потребителят ще има право да се откаже от договора от разстояние или от договора, сключен извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи. 14-дневният срок започва да тече от датата на сключване на договора за услуги или от датата на приемане на стоките при договор за продажба.

С приетите изменения и допълнения в Закона за защита на потребителите, законодателят хармонизира националното законодателство с европейското, като само бъдещето ще покаже дали нелоялните търговски практики ще бъдат преустановени.

(Източник: Държавен вестник)