logo-right

Архив / Новости от законодателството в България

Към 21.11.2014

КЗК глобява „Близу Медиа енд Броудбенд“ за действия в противоречие с добросъвестната търговска практика

С решение № 1322 Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение от „Близу Медиа енд Броубенд” ЕАД, (Близу), изразяващо се в действия в разрез с добросъвестната търговска практика.

Производството е образувано от КЗК по повод на постъпил в Комисията сигнал от потребител, в който е описано наличие на заблуждаващи рекламни послания на Близу във връзка с предлаганата пакетна услуга „blizoo 2 екстра + Есен 2012“, включваща 140 канала цифрова телевизия, интернет и бонус пакет от канали „HD Супер спорт“.

Подателят на сигнала посочва, че през октомври 2012 г. е сключил 18-месечен договор с Близу за пакета „blizoo 2 екстра + Есен 2012“, който включва бонус пакет „HD Супер спорт“, състоящ се от 7 програми, 5 от които са предимно спортно съдържание. Към юли 2013 г. в 140-те основни канала, както и в пакета „HD Супер спорт“ настъпват редица промени, в резултат на които излъчването на четири от петте спортни канала е спряно. От дружеството не уведомяват под никаква форма потребителите си за настъпилите промени, макар подобно уведомяване да е предвидено в Общите условия на Близу. Поради това, потребителят е сигнализирал доставчика за неизпълнение на договора, на което Близу е отговорило, че каналите от пакета „HD Супер спорт“ са преместени в нов спортен пакет „HD Селект“, за който е необходимо допълнително заплащане.

Във връзка с постъпилия сигнал, от Близу разясняват единствено, че четирите спортни канала са спрени по независещи от компанията причини, като не дават никакви обяснения за промените в 140-те канала от основния пакет.

В резултат на извършената проверка, КЗК установява, че дружеството е рекламирало пакетната услуга „blizoo 2 екстра + Есен 2012“, включваща 140 канала цифрова телевизия, интернет и бонус пакет „HD Супер спорт“, на интернет страницата си в продължение на един месец, като след по-малко от 6 месеца от началната дата на разпространяването на пакетната услуга, в същата започват да настъпват различни промени, за част от които Близу изобщо не дава обяснение, а за друга част посочва, че са настъпили по независещи от компанията причини. Така, в рамките на сключения договор потребителите могат реално да използват пълния пакет програми единствено в рамките на 6 от 18 месеца.

В допълнение Близу започва да предлага нов пакет „HD Селект“, в който са включени именно онези спортни програми, които са били част от пакета „HD Супер спорт“ и са били спрени.

Поради горното, КЗК приема, че Близу нарушава разпоредбите на ЗЗК, като с действията си, свързани с предлагане на пакетната услуга „blizoo 2 екстра + Есен 2012“, извършва действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, което би създало опасност от увреждане на интересите не само на потребителите, но и на конкуренти, които предлагат подобни услуги на българския пазар.

При определяне на размера на санкцията, КЗК категоризира нарушението като леко, тъй като е осъществено за сравнително кратък период от време и ефектът му върху пазара е минимален, и налага имуществена санкция в размер на 1% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., равняващи се на 887 260 лв.

Съгласно разпоредбите на ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на Комисията подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(Източник: Комисия за защита на конкуренцията)

 

Към 29.10.2014

Втората част от измененията на Закона за обществените поръчки влязоха в сила от 01.10.2014 г.

Втората част от обнародваните на 13.05.2014 г. (ДВ бр. 40), промени в Закона за обществените поръчки, влязоха в сила, считано от 01.10.2014 г.

Най-значимата новост е свързана със създаването на задължение за възложителите да обособят и поддържат на интернет страниците си раздел „Профил на купувача”, в който да се съдържа цялата документация по отделните обществени поръчки, организирани от тях. Досието за всяка процедура следва да съдържа всички документи, които се създават в хода на самата процедура, като са въведени и задължителни срокове за обявяването на документите.

За участниците отпада изискването за закупуване на тръжната документация или за получаването й на място от възложителя. Документацията следва да бъде предоставяна свободно на всеки участник в електронен вариант. Възложителите освен това няма да имат право да изискват удостоверения за факти, съдържащи се в публични регистри, които могат да получат и по служебен път (например, удостоверения за липса на данъчни задължения, удостоверения за актуално състояние и т.н.). Това изменение още веднъж поставя акцент върху тенденцията за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, заложена още с приемането на Закона за търговския регистър през 2006 г.

До края на следващата 2015 година се очаква приемането на изцяло нов Закон за обществените поръчки, който да отрази промените на европейско ниво, изразяващи се в приемането на две нови директиви в областта (Директива 2014/24 ЕС и Директива 2014/25 ЕС).

(Източник: Държавен вестник, бр. 40 от 13.05.2014 г.)

Към 22.10.2014

КЗК налага глоба за имитация на консервите с риба тон RIO MARE

С решение № 1239 Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение от „Солид Ко БГ” АД, (Солид Ко БГ), изразяващо се в имитация на външния вид на утвърден на българския пазар продукт.

Производството е образувано от КЗК по повод на постъпила в Комисията жалба от „Болтон Алиментари“, Италия АД (Болтон) във връзка с разпространението от страна на Солид Ко БГ на сходни по външен вид с тези на Болтон консерви риба тон. 

Като основен проблем жалбоподателят определя факта, че Солид Ко БГ предлага на българския пазар консерви с риба тон с външен вид, наименование и други външни белези, идентични или силно сходни с тези на опаковките на риба тон, предлагани от Болтон. В допълнение, продуктите на двете компании се предлагат от едни и същи вериги магазини и обикновено са разположени в непосредствена близост на самите щандове в магазините, поради което има голям риск от въвеждане на потребителите в заблуждение и постигане на нелоялно привличане на клиенти, което се отразява негативно върху конкурентната среда.

В резултат на проверката КЗК установява, че дружеството, подало искането, присъства на българския пазар от 1998 г., като процесният продукт – консерви риба тон RIO MARE, е добре познат на потребителите. Това създава предпоставка за въвеждане в заблуждение на консуматорите, които поради множеството сходства в опаковките на двата продукта могат да закупят продукт на Солид Ко БГ, мислейки, че закупуват продукт на Болтон, като същевременно разчитат на качеството на последния.

На второ място, потребителите са допълнително заблудени и от факта, че на опаковките и на двата вида консерви присъства наименованието RIO MARE. Въпросът за правата върху марката обаче, Комисията счита, че следва да бъде разглеждан по Закона за марките и географските означения и следователно е ирелевантен спрямо настоящия спор.

КЗК приема, че Солид Ко БГ нарушава разпоредбите на ЗЗК, като имитира външния вид на опаковките на произвежданите и разпространявани от Болтон консерви с риба тон под името RIO MARE. Това от своя страна може да доведе до изкривяване на конкурентната среда и влошаване имиджа на конкурента.

При определяне на размера на санкцията, КЗК категоризира нарушението като не особено тежко, тъй като е осъществено за сравнително кратък период от време, поради което неблагоприятните последици биха могли в по-малка степен да се отразят върху конкуренцията и налага имуществена санкция в размер на 3% от нетните приходи на дружеството за 2013 г., равняващи се на 101 850 лв.

Съгласно разпоредбите на ЗЗК, преди да стане окончателно, Решението на Комисията подлежи на двуинстанционно обжалване пред съответните състави на ВАС.

(Източник: Комисия за защита на конкуренцията)

 

Към 10.10.2014

ВКС се произнася относно предявяването на вземания в заповедното производство и в исковия процес

С Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. ОСГТК се произнесе по редица въпроси, свързани с предявяване на вземания в заповедното производство и исковия процес.

В 18 точки в тълкувателното решение са разгледани множество спорни въпроси както относно формалните изисквания за започване на заповедното производство, така и относно самото развитие и последиците от заповедното производство във връзка с исковия процес.

Сред най-значимите проблеми, е въпросът за касационното обжалване на актовете на въззивния съд, постановени в заповедното производство. ВКС счита че тези актове не подлежат на касационно обжалване, тъй като заповедното производство е самостоятелно двуинстанционно производство, като никъде в закона не е предвидена изрична възможност за обжалване на актовете на въззивния съд, постановени в заповедното производство.

В решението се разглежда и въпросът дали при констатирана нередовност в заявлението съдът дава указания за поправянето му или направо го отхвърля. Според ВКС в такъв случай заповедният съд не е задължен да дава указания за поправка на заявлението, а следва директно да го отхвърли, освен в случаите, когато заявителят не е използвал утвърдения образец или е използвал неправилен такъв.

ВКС дава отговор и на въпроса дали съдът може да обезсили издадената заповед за изпълнение в случаите, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище в България, или няма обичайно местопребиваване или място на дейност в България. ОСГТК постановява, че когато длъжникът има постоянен адрес или седалище в България, макар да няма обичайно местопребиваване или място на дейност в България, заповедта не подлежи на обезсилване, защото може да бъде връчена редовно. В случаите, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище в България заповедта подлежи на служебно обезсилване от заповедния съд, защото в противен случай производството би останало винаги висящо.

Не може да не бъде отбелязано все пак, че поради многобройността и сложността на поставените проблеми, за която сочат и множеството особени мнения на голяма част от съдиите на ВКС, твърде голяма част от темите и проблемите не са изяснени в достатъчна степен. Поради това, не е изключено на следващ етап те да бъдат разгледани в отделно тълкувателно решение, което да доизясни разнопосочната практика на съдилищата спрямо вземанията в заповедното производство и исковия процес.

(източник: Върховен касационен съд)

Към 23.09.2014

„Енергиен борд“ ще опита да се пребори с нестабилността в енергийната система

С Постановление № 258 от 28 август 2014 г. се създаде нов консултативен орган към Министерския съвет за решаване на важни въпроси от обществена значимост в областта на енергетиката.

Функциите на „Енергийният борд“ включват извършването на анализи за състоянието, причините, водещи до нестабилност в енергийната система и предлагане на принципи и насоки за устойчиво управление на сектор „Енергетика“. „Енергийният борд“ също така и ще обсъжда и предлага мерки за решаване на установените проблеми с цел стабилизиране на енергийната система и ще дава становища относно дейностите и мерките, предприемани от държавните органи и организации, в областта на енергетиката. „Енергийният борд“ ще прави и предложения за промени в нормативната уредба в областта на енергетиката, ще обсъжда и ще дава становища по предложения за стратегически документи в сектор „Енергетика“.

В състава на „Енергийния борд“ освен предвидените представители на изпълнителната власт ще се включват и представители на неправителствените организации, както и основните дружества, действащи в сферата на енергетиката: Българската фотоволтаична асоциация, Националния съюз на независимите енергопроизводители „Екоенергия“, Българската ветроенергийна асоциация, „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Ей И Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД, „КонтурГлобал Марица изток 3“ АД, Асоциацията на топлофикационните дружества в България, Асоциацията на търговците на електрическа енергия, Българската петролна и газова асоциация, Българска асоциация „Природен газ“, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, „ЕВН България“ ЕАД, „ЕНЕРГО-ПРО“ – Варна, ЕООД, „ЧЕЗ България“ ЕАД, Българската национална асоциация на потребителите, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори – БФИЕК.

В борда ще участват и представители на основните неправителствени организации, защитаващи правата и интересите на бизнеса в България - Асоциацията на банките в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската минно-геоложка камара, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“.

За участие в заседанията, „Енергийният борд“ може да привлича и представители на други държавни органи и институции, на международни организации, неправителствени организации и на търговски дружества от сектор „Енергетика“, както и експерти от областта на енергетиката.

Предвижда се материалите за дейността на „Енергийният борд“ да бъдат общодостъпни, като информацията ще се публикува на интернет страницата на консултативните съвети.

Заложената възможност за изслушване и съобразяване на становище на експерти от държавната, неправителствената и бизнес, може да бъде добра предпоставка за това „Енергийният борд“ ефективно да подпомогне работата на изпълнителната власт в сферата на енергетиката, в която в последните години се създава значителна несигурност.

(Източник: Държавен вестник)